РЕШЕНИЕ
№14
гр.Силистра, 24.02.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в открито
заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Г.В., като
разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД
№117 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение №320/20.11.2020г., постановено по АНД №524/2020г.,Силистренският районен
съд е изменил Наказателно постановление №38-000897/22.07.2020г., издадено от директора
на РД“Автомобилна администрация“ гр.Русе, с което на „КАЛАТЕЯ“ООД гр.Силистра,
с ЕИК:*********, на основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/, е наложено административно наказание, по вид „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева, за нарушение на 96г ал.1 пр.2 ЗАвтП, като е
преквалифицирал деянието по чл.96г ал.1 пр.2,
във връзка с чл.7а ал.2 ЗАвтП.
Производството е образувано по касационна жалба на “КАЛАТЕЯ“ООД гр.Силистра, представлявано
от управителя К.Д.,подадена чрез упълномощен представител адв.В.Х.
***, с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС и след произнасяне по
същество от настоящата инстанция, да бъде отменено и процесното
пред районния съд НП. Оплакванията в жалбата могат да бъдат групирани в две
направления: От една страна се поддържа, че са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е
установил нечетливостта, негодността изобщо на акта за установяване на
административно нарушение, да предизвика някакво възприемане и, въпреки това е
приел, че касаторът е разбрал за какво нарушение му
се повдига административно обвинение и, че самият акт съдържа всички реквизити
предвидени в чл.42 ЗАНН. Отделно от това се счита, че непосочването на датата и
мястото, като важни обективни признаци на административното нарушение, както в
акта, така и в наказателното постановление, е съществено нарушение на
процесуалните правила, винаги ограничаващо правото на защита на привлечения към
отговорност субект,което СРС не е преценил съобразно закона. Подробни
съображения са изложени и за твърдяно нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, защото
не само самото нарушение не било описано адекватно, но и обстоятелствата, при
които е извършено. Счита се, че приложената правна разпоредба е бланкетна и в цялото производство, до постановяване на юрисдикционния акт, страната не е разбрала по кой текст от ЗАвП е обвинена, респ. наказана, тъй като не е направена
връзка със съответната материална норма, която се твърди, че е нарушена.Това
било направено едва с решението на СРС, което касаторът
намира за недопустимо.Но дори и да се приемело за процесуално издържано (арг.чл.337 ал.1 т. 2 НПК,вр. с
чл.8 ЗАНН), се счита, че правната
квалификация и от съда не била изчерпателно посочена,което също засягало правата
на касатора. Това било така,защото посочената за
нарушена разпоредба на чл.7а ал.2 ЗАвтП също е бланкетна,
препращаща към Наредба на министъра на транспорта, която не просто не е
посочена, а изобщо не е спомената в НП, а още по-малко текстовете от нейния нормен състав, които се считат за нарушени. От друга
страна, се твърди нарушение на материалния закон, допуснато от въззивната инстанция, като се счита, че издаденото
удостоверение за психологическа годност на водача, макар и след установения
релевантен период, доказвало, че е имал съответните годности
и към предходен момент, а съдът е следвало да прецени този факт, като игнорира
санкционната норма, защото важен е не самият документ, а тяхното наличие. СРС, като
не е съобразил последното, неправилно бил приложил материалният закон. Въпреки
всички оплаквания и, ако касационният съд приеме, че има някакво нарушение, се
настоява за приложение на чл.28 ЗАНН, с оглед изложени подробни съображения. Претендират
се разноски и за двете инстанции, но няма удостоверени такива пред настоящия
касационен състав.
Ответникът по касация - Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Русе не се представлява в процеса. С писмо
изх.№52-00-55-4657/6 от 16.12.20г. (л.10), имащо характер на отговор на касационната жалба, се
настоява оспореното решение на СРС, да бъде потвърдено като съответно на закона
и фактите по делото.Заявено е възражение за прекомерност по чл.63 ал.4 ЗАНН на
заплатеното адвокатско възнаграждение от касатора,
като се счита, че дори и да бъдат присъдени разноски в негова полза, те не
следва да са в пълния им размер, защото все пак въззивният
съд е потвърдил процесното пред него НП.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра поддържа неправилност на обжалваното
решение на СРС и основателност на касационната жалба. Дава заключение за отмяна на
съдебния акт, като постановен в противоречие със закона.
Производството
е по реда на Глава XII /чл.208 u сл./ АПК,вр.с чл.63
ал.1 ЗАНН. Силистренският административен
съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: Касационните
основания, които са заявени пред настоящата инстанция са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и неправилно приложение на
материалния закон /чл. 63 ал.1 ЗАНН,вр.с чл.348
ал.1 т.1 и т.2 НПК/. Процесуалните нарушения се били изразили, от една страна, в
липса на обективни признаци, респ. непълнота на фактическото обвинение както в
АУАН, така и в НП, защото не било посочено времето и мястото на нарушението и, от
друга - релевираните факти били получили непълна и
неясна юридическа квалификация, въпреки което ответникът по касация ,бил издал
процесния пред СРС юрисдикционен акт, нарушавайки
закона. Всичко това било засегнало правото на защита на касатора
и като не било установено от въззивната инстанция, опорочило
крайния й акт. Акцент в касационното оспорване е поставен върху оплакване за
неправилната преценка на пълната негодност на нечетливия АУАН (изрично установена и коментирана в решението на СРС) да постави в ход административнонаказателното
производство (арг.чл.36 ЗАНН), а още
по-малко да изпълни обвинителната си функция по отношение на санкционирания
превозвач.Настоящият контрол следва да се извърши на терена на касационните доводи
и в параметрите, зададени с чл.218 ал.2 от АПК.
С процесното пред Силистренския
РС наказателно постановление на касатора, в
качеството му на превозвач, притежаващ Лиценз на Общността за международен
превоз на товари №11839, издаден от МТИТС, е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева на основание чл.96г ал.1 пр.2 ЗАвтП, затова че е осъществявал
превоз на товари за собствена сметка, през месец август на 2019г., с водач Д.Н.Г.,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност.
Решаващият
съд е провел законосъобразно съдебното следствие /арг.
чл.13 и чл.107 ал.2 НПК/,като е изслушал показанията на свидетеля Юл.С.- инспектор при РД“АА“ гр.Русе и е отложил съдебното
заседание за изслушване на актосъставителя поради
невъзможността да бъде разчетено копието на АУАН серия А-2019
№274371/18.06.20г. (л.32-гръб). В съдебно заседание на 22.10.20г. актосъставителят К.Ц.се е
явил. Съдът му е указал да прочете АУАН, тъй като същият е нечетливо ръкописно
изписан, което е сторено. Впоследствие СРС е обсъдил гласните доказателствени
средства, ведно с писмените по делото и е обосновал решаващите си изводи,
базирайки ги изцяло на законосъобразно събраната доказателствена съвкупност.
Изрично е посочил в мотивите на съдебно решение, че жалбоподателят, наред с
всички доводи от жалбата, е поддържал и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразило се в установената неразчитаемост
на АУАН, довела до нарочно отлагане на съдебното заседание,в което актосъставителят да прочете съдържанието му пред въззивната инстанция, което е и сторено.
Въпреки това съдът е приел, че щом управителят на
санкционираното ООД при връчването на АУАН не е възразил изрично за това, нито
е подал възражението по чл.44 ал.1 ЗАНН, вкл. не се е позовал на този порок в
жалбата си пред СРС, то следвало, че е успял да разчете съдържанието му и да
организира защитата си. Акцент в процесния пред настоящата инстанция съдебен
акт е поставен не върху принципната нечетливост (междувпрочем
никой от членовете на касационния състав не успя да разчете съдържанието на
въпросния акт) на АУАН, който по дефиниция има
три основни функции - констатираща, сезираща и обвинителна, а върху това, че касаторът не се оплакал от този факт и следователно го е
разчел.
Преодолявайки
по горния начин на релевирания с касационната жалба
порок, съдът е извел останалите си фактически и правни изводи. Използваното
опитно житейско правило, основано на логически съждения, е довело районния съд
до извод, че управителят на санкционираното ООД е разчел АУАН и последният е
изпълнил своите функции пълноценно, вкл. и обвинителната. Такъв правен способ,
обаче, не е познат в пеналистиката. Нещо повече,
изрично е забранено неупражняването на права от страна на привлечено към
отговорност лице, да бъде обсъждано в негова вреда, както именно, при
изясняването на горния главен факт (с оглед
на релевираните касационни основания), е подходил районният съд. Не може от това, че
законният представител на санкционираното ООД не се е възползвал от правото си
на възражение срещу АУАН серия А-2019 №274371/18.06.2020г. (л.6); не е упражнил
нормативно предоставената му възможност в 3-дневен срок от връчване на акта, да
подаде писмени възражения по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, нито се е позовал изрично
в жалбата си пред СРС на него, да се извежда решаващ (особено значим) извод за изхода
на съдебния процес, във вреда на неупражнилия правата си санкциониран субект. Още
повече, че в производството пред СРС, след като и последният се е убедил в неразчитаемостта на АУАН, касаторът
изрично е релевирал това обстоятелство, настоявайки
да бъде преценено като особено съществено процесуално нарушение, обосноваващо
отмяна на процесния пред него юрисдикционен акт. Въззивната инстанция е такава и по фактите и по правото,
дължаща пълен контрол за законосъобразност съобразно базовите принципи от
чл.14, чл.15 и най-вече от чл.13 НПК - за разкриване на обективната истина, и като е приела хипотетично, че щом жалбоподателят
не е възразил, че не може да разчете АУАН, значи го е разчел и следователно е
разбрал за какво административно нарушение е обвинен, е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила,
основавайки релевантен за изхода на процеса пред него извод, на предположение,
защото дори управителят на ООД-касатор, не е бил изслушан
от съда относно конфликтния факт - успял ли е да прочете АУАН?
При горните съображения настоящият състав намира, че
НП №38-000897/22. 07.20г. е издадено в рамките на опорочен от своето начало административнонаказателен процес, грубо накърняващ
процесуалните права на санкционираното лице, вкл. и това на адекватна защита.
Последното сочи на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила,което съгласно чл.348 ал.1 т.2 НПК е отменително
основание.Същото е достатъчно и не се налага обсъждане на останалите касационни оплаквания и доводи. Настоящият
състав, при служебната проверка от чл.218 ал.2 АПК установи, че оспореният
съдебен акт е валиден; постановен е в допустим процес, но при допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
поради което подлежи на отмяна. В този контекст основателно е искането на касатора за присъждане на разноски, каквито са удостоверени
по делото в размер общо на 350 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, видно
от приложения Договор за правна защита и съдействие (л.18) пред СРС, която
сума е под нормативния минимум от чл.18 ал.2, вр. с
чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което изцяло ирелевира писменото
възражение на ответната РДАА-Русе по чл.63 ал.4 ЗАНН. Съгласно правилото от
чл.63 ал.3 ЗАНН съдебните разноски се присъждат по реда на АПК, което в ракурса
на чл.143 ал.1 АПК означава, че същите следва да бъдат възложени в тежест на
бюджета на органа, който е способен да отговаря по имуществени претенции, т.е.
разпоредител с бюджет и в чиято структура е административнонаказващият
орган, издал процесното НП. Съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ (Обн.ДВ,бр.272/13.,посл.изм.ДВ,бр.7/20г.) Агенцията е
юридическо лице на бюджетна издръжка към МТИТС със седалище София и областни
отдели във всички областни градове, а според чл.17 ал.2 от същия правилник в
специализираната администрация на ИААА са включени и 8 /осем/ регионални
дирекции „АА“, вкл. в гр.Русе, които, обаче не са разпоредители с бюджетни
средства и не могат самостоятелно да отговарят по имуществени претенции.
В обобщение, касационната инстанция приема, че
оспореното решение на СРС е несъответно на установените по делото факти и
закона, постановено е при наличие на касационно основание за неговата отмяна, воден
от което и на основание чл.221 ал.2 пр.2 АПК,вр.с
чл.63 ал. ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №320/20.11.2020г.,постановено по АНД №524/2020г. по описа на Силистренския
районен съд, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№38-000897/22.07.2020г.,издадено от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Русе, с което
на „КАЛАТЕЯ“ООД, с ЕИК:********* и адрес на управление: гр.Силистра, ул.“Добрич“
№60, представлявано от управителя К.Д.Д., е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.96г ал.1
пр.2 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с
административен адрес: гр.София-1000, ул.“Ген. Й.В.Гурко“
№ 5, да заплати на „КАЛАТЕЯ“ ООД, с ЕИК:********* и адрес на управление: гр.Силистра,
ул.“Добрич“ № 60, представлявано от управителя К.Д.Д.,
сумата от 350.00 /Триста и петдесет/ лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.