Решение по дело №9558/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3830
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20221110209558
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3830
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110209558 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от И. Н. К., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № 4817635, издаден от СДВР, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш. Излагат се
подробни аргументи за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност, понеже
жалбоподателят не бил собственик на автомобила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител. Депозирани са писмени
бележки от юрисконсулт при СДВР, с които се иска жалбата да бъде оставена без
уважение, а издаденият електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се
прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова бъде
поискано от другата страна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
1
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.06.2020 г. в СДВР-ОПП бил регистриран като собственик на лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** малолетното лице Н. И. К., ЕГН
**********. Заявлението за регистрация на превозното средство било подадено от
жалбоподателя И. Н. К., ЕГН **********.
На 27.04.2021 г. в 14:12 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC TFR1-
M“ № 613 заснела лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** да се движи в
град София по бул. „***“ срещу *** МБАЛ София, с посока от ул. „***“ към бул.
„***“, с превишена скорост – 68 км/ч при максимално разрешена за движение в
населено място – 50 км/ч.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил,
впоследствие бил издаден от СДВР електронен фиш серия К № 4817635 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя И. Н. К. било наложено административно наказание глоба в размер на
50 лева, в качеството му на собственик/ползвател на автомобила.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя И. Н. К.
за описаното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е било установено с
мобилна камера за контрол на скоростта, като снимката е приложена по делото.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Според
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Именно на основание цитирания законов
2
текст е било наказано лицето И. Н. К., който обаче не е регистриран нито като
собственик, нито като ползвател на автомобила в информационните масиви на Пътна
полиция. Няма и налична декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да се посоча, че
именно жалбоподателят И. К. е управлявал автомобила на процесната дата.
Жалбоподателят И. Н. К. единствено е подал заявлението за регистрация на превозното
средство на 18.06.2020 г., но това не го прави нито собственик, нито ползвател на
процесното МПС. В тази връзка за извършеното нарушение е следвало да бъде наказан
собственикът на автомобила Н. И. К., а ако наказващият орган е приел, че лицето не
може да носи административнонаказателна отговорност, тъй като е малолетно видно
от посоченото ЕГН, то е следвало да бъде наказано някое от лицата, посочени в чл. 26,
ал. 3 от ЗАНН. В издадения ел. фиш не е описано да е наказан жалбоподателят И. К. в
качеството му на родител, попечител или настойник на собственика на превозното
средство, а като собственик/ползвател на процесното МПС, като обаче по делото няма
нито едно доказателство той да е собственик или ползвател на автомобила.
В допълнение трябва да се отбележи, че дори жалбоподателят И. Н. К. да е
родител на собственика Н. И. К., то това обстоятелство никъде не е описано в
електронния фиш, не е посочено, че жалбоподателят се наказва в качеството му на
родител на малолетното лице и не е направена препратка към чл. 26, ал. 3 от ЗАНН,
поради което е нарушено правото на защита на жалбоподателя, понеже той не може да
разбере в какво качество в крайна сметка е бил наказан – в лично качество като
собственик на превозното средство, като ползвател на автомобила или като родител на
малолетния собственик. В случая съдът прави извод, че може би има някаква
роднинска връзка между Н. И. К. и И. Н. К. на база съвпадението в имената, но в
крайна сметка може да става въпрос просто за случайност, тъй като никъде не се
твърди роднинска връзка между тях от наказващия орган. Не са представени и
евентуално доказателства от АНО, че жалбоподателят е баща на собственика на
превозното средство, за да може евентуално да се изведе от там качеството, в което е
бил наказан И. К., а и за съда не възниква задължение служебно да събира
доказателства за налична роднинска връзка, тъй като никъде при описание на
нарушението не се твърди такава и жалбоподателят не е бил наказан в качеството му
на родител. Това, че двете лица са баща и син е само едно предположение на съда,
който търси житейската логика да бъде наказан именно жалбоподателят И. К., но до
тези изводи не трябва да се стига по аналогия и да се правят предположения, а ясно
трябва да е описано в издадения ел. фиш, дали И. Н. К. е баща на малолетния
собственик Н. И. К. и дали се наказва в качеството му на родител, но такова ясно
описание липсва. Тази неяснота нарушава както правото на защита на наказаното лице
да разбере в какво точно качество е бил санкциониран – родител, собственик,
ползвател, а така и възможността на съда да разбере точната воля на наказващия орган
при определянето на субекта на нарушението. Освен това се поставя и логичният
3
въпрос, защо се наказва именно бащата, а не примерно майката на малолетния
собственик, която също е негов родител.
Предвид на изложеното съдът намира, че издаденият ел. фиш е
незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в производството, а след
като издаденият електронен фиш се отменя, то няма как да бъде уважено искането на
юрисконсулта на СДВР в тази насока, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № 4817635, издаден от СДВР, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на И. Н. К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4