МОТИВИ ПО НОХД № 513/2017 г. по описа на ПОС
Срещу подсъдимите И.Ф.А. и Я. В.З. са внесени обвинения
за извършени престъпления, както следва:
спрямо подсъдимия И.А. -по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а”
и”б” във вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК , за това, че на 31.10.2016 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив -
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил
осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК,
в съучастие като извършител с Я.В.З., също като извършител, е отнел чужди движими вещи -
сумата от 80 лв. от владението на Д.С.Ш. с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и заплашване,
спрямо подсъдимия Я.З.- по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за
това, че на 31.10.2016 г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с И.Ф.А.,
също като извършител, е отнел чужди движими вещи - сумата от 80 лв. от
владението на Д.С.Ш. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила и заплашване.
Прокурорът поддържа изцяло
така повдигнатите спрямо двамата подсъдими обвинения като счита, че са доказани
по несъмнен и категоричен начин от направеното самопризнание, както и от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че при
определяне на наказанието, следва да намери приложение разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК, като намира, че за постигане целите на наказанието, то следва да се
определи при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимите
обстоятелства, в размер около средния предвиден в закона, което да бъде
редуцирано с 1/3. На становище е, че предвид квалификацията на деянието като
опасен рецидив за подс.И.А., то наказанието „лишаване от свобода” на този подсъдим, следва
да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „Строг” режим, като се приспадне и периода на
задържане. По отношение наказанието на подс.Я.З. също счита, че следва да се
определи наказание около средата на предвиденото такова за извършеното от този
подсъдим престъпление, което след редукцията, счита, че следва да ес изтърпи
ефективно при първоначален „Общ“ режим. Въпреки настъпилата реабилитация за
този подсъдим, счита, че са налице лоши характеристични данни за подс.З.,
определящи се и от факта, че той е бил по-активния от двамата при реализирането
на грабежа.
Пострадалият Д.С.Ш., редовно
уведомен, не се явява и не изявява претенция за конституиране в настоящото
производство като граждански ищец и/или частен обвинител.
Подсъдимите И.А. и Я.З. се признават
за виновни, като признават изцяло и фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Изразява съжаление за извършеното. В последната си дума
молят съда да им наложи минимално наказание „лишаване от свобода“.
Защитникът на подсъдимия И.А.–адв.П.
не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието, като намира,
че предвид направеното пълно признание от страна на подс.А., обвинението е
доказано. Моли при определяне на наказанието, съдът да отчете признанието на
вината и съдействието на подсъдимия още в хода на досъдебното производство,
както и възстановяването на вредите, а също и неговата по-пасивна роля, като счита,
че следва да бъде определено наказание под минимума.
Защитникът на подсъдимия Я.З. –адв.П.,
също не оспорва фактическата обстановка, призната от подсъдимите, като
акцентира върху невисокия размер на отнетата сума и невисокият според него
интензитет на деянието. В този смисъл моли съда да се определи наказание под
минимума в закона-при многобройни смекчаващи вината на подс.З. обстоятелства.
Като такива изтъква съдействието на подсъдимия, възстановяване на сумата,
семейното му положение и необходимостта да се грижи за децата си. Счита също,
че предвид настъпилата реабилитация по предходното осъждане, би могло да се
определи наказание при условията на чл.66 от НК.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и с оглед нормата на
чл.373, ал.3 от НПК, намира и приема
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Ф.А.
е роден на *** *** и живее в същия град, български гражданин е, с начално
образование, не е женен, не работи, осъждан е многократно, като деянията които
са относими към настоящата квалификация по чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК са:
по НОХД № 2054/2011 г. на ПРС, по което със споразумение в сила от 03.05.2011
г. А. е признат за виновен за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1
т.4 пр.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“А“ и б.“Б“ вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1
вр.чл.18 ал.1 от НК и му е наложено наказание 1 година и 3 месеца лишаване от
свобода§ с определение по НОХД № 4190/2014г. на ПРС е признат за виновен за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195 от НК и осъден на 1г. и 6м.
лишаване от свобода, като определението
е в сила от 25.09.2014г.; с присъда по НОХД № 3807/2014г. на ПРС, в сила
от 01.10.2014г., А. е признат за виновен отново за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195 от НК и осъден на 2 години лишаване от свобода и с присъда
по НОХД № 5087/2014г. на ПРС, влязла в сила на 15.10.2014г. отново за същото
престъпление, е осъден на 2 години лишаване от свобода. С определение по ЧНД №
6885/2014. На ПРС, наказанията по последните три осъждания са били групирани и
на подс.А. е било определено едно общо най-тежко наказание от 2 години лишаване
от свобода.
Подсъдимия Я.В.З.
е роден на *** г. в гр. Пазарджик, живее в гр. Пловдив, българин, български
гражданин, с основно образование, не е женен, но живее на съпружески начала с М.
Ф. А., не е осъждан-реабилитиран е, видно от приложената справка за съдимост и
не работи.
На 31.10.2016г.
около 19,30-20,00 часа, пострадалият Д.Ш. отишъл с личния си автомобил „Сузуки“
с рег № РВ 9245 СВ в района на паметник „Скобелева майка“ в гр.Пловдив, за да намери
проститутка за извършване на сексуални услуги. В близост до парк „ботаническа
градина“ той видял М.Ф.А., която същата вечер се занимавала с проституция. Ш.
спрял автомобила си до нея и двамата се разбрали срещу сумата от 20 лева А. да
го обслужи сексуално. Това било забелязано от подсъдимите Я.З. и И.А., които също били наблизо. Първият
живеел с М. А. на съпружески начала , а вторият-бил неин блат. Двамата знаели,
че А. проституира и често ходили с нея, за да я пазят и да вземат парите, които
тя получавала от клиентите.
След като Ш. и А.
постигнали съгласие за предоставяните от последната сексуални услуги, двамата,
с автомобила на св.Ш. влезли в парк „Ботаническа градина“ и спрели в безлюдна
пресечка във вътрешността на парка. Там Ш. дал на М. А. 20 лева, след което тя му
направила орален секс. Веднага след това двамата започнали да осъществяват и
полов акт вътре в купето на автомобила.
Навлизането на
автомобила на Ш. в парка заедно с било видяно от подсъдимите А. и З., които
взели решение заедно да ограбят свидетеля. Те знаели, че обикновено А. водела
клиентите си до пресечката във вътрешността на парка, където същата вечер
завела и пострадалия Ш., поради което се придвижили до автомобила на последния.
После двамата подсъдими застанали до двете предни врати на автомобила-А. до
предната лява врата, а З.- до дясната и казали на св.Ш., че той трябва да им
даде пари, за да го пуснат да си тръгне, тъй като извършвал полов акт с А. без
презерватив. Пострадалият Ш. се опитал да отвори предната лява врата и да
излезе от колата, но подс.А. заедно с подс.З., който отишъл до него, затиснали
силно вратата отвън и свидетелят не могъл да напусне автомобила. Подс. З. казал
на св.Ш., че ако не му даде сумата 80 лв. ще му счупи зъбите, а подс.А.
заплашил пострадалия, че докато не им даде пари няма да го пуснат да си тръгне.
Ш. много се изплашил от тези действия на двамата, извадил от джоба си 60 лв. и
ги дал през прозореца на подс.Я.З.. Въпреки това последния, заедно с А. не се
отдръпнали от предната лява врата на колата и продължили да я натискат отвън,
като З. казал на пострадалия, че трябва да им даде още пари, в противен случай
няма да го пуснат да си тръгне. Тогава св. Ш. извадил от джоба си още 20 лв.,
след което двамата обвиняеми спрели да натискат предната лява врата на
автомобила, а Ш. успял да я отвори, подал на подс.З. банкнотата от 20 лв. и избягал
от местопроизшествието. М. А., през това време стояла в автомобила на Ш. и не
правила опит да излезе.
Веднага след като избягал, св.Ш. се обадил в V
РУ на МВР гр.Пловдив и съобщил за извършеното престъпление. Автомобилът на
пострадалия останал на местопроизшествието, а двамата подсъдими, заедно с М. А.,
се прибрали вкъщи. Полицейските служители от V РУ на МВР гр.Пловдив установили
самоличността на извършителите, както и на М. А.. В хода на разследването последната
предала на пострадалия Д.Ш. сумата от 80 лв., за което била съставена разписка
/л.78 от д.п./.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от направеното
самопризнание от подсъдимите А. и З., както и от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Д.Ш.,
дадени и пред съдия, Д. Д. , Т. А. и С. К., от приетите писмени доказателства-
протоколи за разпознаване на лица и фотоалбуми към тях, разписка
за връщане на сумата/ на л.78 от д.п./, справки за съдимост и характеристични справки/ л.100-108 от д.п., л.121-122 от д.п./.
Направеното от подсъдимите И.А. и Я.З.
самопризнание, съдът намира, че се подкрепя от всички събрани в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства. Съдът не кредитира
заявеното от подс.Я.З. при разпита му в досъдебното производство, че той не е
натискал шофьорската врата, а този който е настоявал пострадалия да даде пари е
бил другият подсъдим А., когото нарича „**“ . В този смисъл обясненията му
изцяло противоречат на останалите гласни доказателства и най-вече на
показанията на св.Ш., разпитан и пред съдия, където последният твърди, че
именно подс.З. го е обвинил, „ че чука жена му без презерватив“ и е затискал
неговата шофьорска врата, докато не си плати, докато другият подсъдим е
обикалял автомобила от всички страни. Така че в тази част обясненията на З.
представляват израз на защитна позиция, следвана в хода на досъдебното
производство. Освен показанията на
пострадалия Д.Ш., който описва подробно поведението на подсъдимите още от
момента на появата им, точните действия и реплики, с които са го сплашили и
принудили да даде допълнително сумата от 80 лева и начина , по който това е
сторено-употребената сила-затискане на вратата, за да не може свидетелят да
излезе от нея, обикалянето на колата от двете й страни, и заплахите, че ще му счупят зъбите и няма да
го пуснат да си тръгне, ако не даде пари, са налице и показания на свидетеля А.,
пред когото М. А. и подс.З. са признали за извършеното, а също и показанията на
св.Д., пред когото пък другият подсъдим-А.
е заявил, че насила са взели още пари от клиента на М.. Безспорно установено е,
че св.Д.Ш. ясно е възприел подсъдимите, поради което и при извършеното
разпознаване, е посочил именно тях като извършители на нападението, а също така
ги е описал ясно и на полицейските служители.
Настоящата инстанция намира, че няма
основания, поради които да не бъдат кредитирани показанията на разпитаните
свидетели. Същите са точни, последователни, кореспондират помежду си, както и
на събраните писмени доказателства, посочени по-горе. Отчасти следва да бъдат
кредитирани обясненията и на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното
производство, с изключение на тези части, в които всеки един от двамата се
опитва да омаловажи своето участие в нападението и прехвърля по-голямата тежест
на другия. Настоящия състав счита, че не са налице съществени противоречия в
доказателствата, които да опровергават възприетата по-горе фактическа
обстановка.
При така възприетата и установена
фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият И.Ф.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл.
198 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. “а“ и б. “а“ във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр.
с ал. 1 от НК за това, че на 31.10.2016 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив -
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил
осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК в съучастие като извършител с Я.В.З., също като
извършител е отнел чужди движими вещи - сумата от 80 лв. от владението на Д.С.Ш.
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване.
Установено е също, че от обективна и субективна страна
и подсъдимия Я.В.З. е осъществил състава на повдигнатото му обвинение по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК за това, че на 31.10.2016 г. в гр. Пловдив, в съучастие
като извършител с И.Ф.А., също като извършител, е отнел чужди движими вещи -
сумата от 80 лв. от владението на Д.С.Ш. с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и заплашване.
Тези обвинения съдът намира за доказани по
безспорен начин и не намира между събраните гласни доказателства/ обяснения на
подсъдимите и показанията на разпитаните свидетели/ и писмените такива, съществени
противоречия, които да го разколебават. От обективна страна е установено, че на
инкриминираната дата подсъдимите И.А. и Я.З. са отнели от свидетеля Д.Ш., сумата от 80 лева, като за това са използвали
сила и заплаха. Последното обстоятелство се установява безспорно от показанията
на пострадалия Ш.. Налице е противоправно нападение спрямо него, с използвана
сила –затискане на вратата на колата, така че да не може да излезе, заплахи, че
трябва да си плати допълнително пари, в противен случай „ няма да си тръгнеш от тука“ и отнемане на посочената сума, с
намерение същата да бъде противозаконно присвоена. Цялата случка се развива на
тъмно и безлюдно място, а присъствието на непознати лица и отправяни от тях
заплахи още повече е засилило чувството на страх у пострадалия. За това и
същият е изпълнил техните искания-като е дал първо 60 лева, а по настояване на
подсъдимите и още 20 лева. В потвърждение за намеренията на подсъдимите е
обстоятелството, че и двамата след като са забелязали М. с клиент, са влезли
след тях в парка с намерение да издействат и за себе си някакви пари. От
обективна страна е установена също и стойността на отнетото. Несъмнено деянието
е извършено при условията на опасен рецидив за подс.И.Ф.А., като от приложената
справка за съдимост, е видно, че са осъществени и двете хипотези на чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Установено и също така, че и двамата
подсъдими са действали в съучастие, като съизвършители при условията на чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК. Още момента, в който са решили да приближат автомобила,
където са били М. и нейния клиент, те са имали съзнанието, че ще действат
двамата заедно в реализиране на намисленото . Установено е от показанията на
св.Ш., че и двамата са били активни затискайки вратата и обикаляйки автомобила,
така че у пострадалият е създадено чувството, че наистина е в безизходица.
От субективна страна престъплението е било
извършено от подсъдимите с пряк умисъл. Същите ясно са съзнавали
обществено-опасния характер на извършеното, предвиждали са обществено-опасните
му последици и са целели тяхното настъпване. Налице и общност на умисъла у
двамата извършители, тъй като всеки един от подсъдимите е действал със
съзнанието, че за реализиране на намисленото участва заедно с другия и очаква
от общите им действия да настъпи резултата, както в случая.
По отношение на наказанието:
За извършеното
престъпление по чл.199, ал.1,
т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1
от НК извършено от подсъдимия И.Ф.А., законодателят е
установил граници на наказанието
“лишаване от свобода” от пет до
петнадесет години. В случая, с оглед императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК , съдът следва да съобрази наказанието с изискването на чл.58а от НК.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, по отношение на този подсъдим, съдът се съобрази с императивните критерии
на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и
дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, извън
квалификацията на настоящото деяние. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства настоящата инстанция отчете направеното от подс.А. признание на
вината, изразеното съжаление, съдействието за разследване чрез депозиране на
обяснения и признание за извършеното още в хода на досъдебното производство,
малката отнета сума и нейното възстановяване, за което в досъдебното
производство са приложени доказателства/ на л.78/. Едновременно с това обаче,
като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат лошите
характеристични данни на подсъдимия, определящи се от наличието на други
осъждания извън тези, обуславящи настоящата квалификация на деянието и краткия
период от време от излизане от затвора до извършване на настоящото престъпление.
С оглед на така очертаните обстоятелства и интензитета на конкретното деяние, настоящия
състав прие, че най- справедливо е на подс.И.А. да бъде определено наказание при
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно ШЕСТ ГОДИНИ „лишаване от свобода”, което предвид разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК
следва да бъде намалено с една трета, или наказанието, което се налага
на подс.И.Ф.А. и което последния следва да изтърпи е ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
Така наложеното наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода, следва да бъде
изтърпяно от подс.А., предвид предходните му осъждания, от изтърпяването на
които не са изтекли пет години, при първоначален “СТРОГ” режим, с оглед разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗИНЗС.
Настоящия състав счита, че с така определеното по размер наказание, ще
се съдейства в максимална степен за постигане целите на чл.36 от НК, като не
споделя доводите на защитата и подсъдимия за определяне на по-леко по размер
наказание. Обсъдените по-горе смекчаващи обстоятелства не са такива, че да
водят до изводи за налагане на по-леко по размер наказание, а и въпреки ниския
размер на сумата, то видно е от приложената справка за съдимост, че това деяние
се явява поредно такова за престъпление против собствеността, така, че очевидно
престоя в затвора до момента не е изиграл никакъв превъзпитаващ ефект спрямо
подсъдимия А.. Същевременно, предвид сравнително невисока степента на
обществена опасност на деянието, от което няма настъпили други вредни последици
и сравнително бързо възстановено
отнетото, то и искането на държавното обвинение за определяне на по-високо по
размер наказание не се споделят.
За извършеното от подс.Я.В.З. престъпление по чл. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, законодателят е установил граници на наказанието “лишаване от свобода” от три до десет години. В случая, с оглед императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК , съдът също следва да съобрази наказанието с изискването на чл.58а от НК.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, по отношение на подс.З., съдът се съобрази с императивните критерии на чл.
54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, извън квалификацията на
настоящото деяние. Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящата
инстанция отчете направеното от подс.З. признание на вината, изразеното
съжаление, съдействието за разследване чрез депозиране на обяснения и признание
за извършеното още в хода на досъдебното производство, малката отнета сума и
нейното възстановяване, за което в досъдебното производство са приложени
доказателства/ на л.78/, младата възраст. Едновременно с това обаче, като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат лошите
характеристични данни на подсъдимия, определящи се от неговата активна роля при
реализиране на грабежа и липсата на всякаква трудова ангажираност, а се
забелязва установена система да набавя средства за препитание по неправомерен
начин, включително и разчитайки на неправомерно придобити доходи от жената, с
която живее на съпружески начала. Не се представиха доказателства за
ангажименти към малолетни деца, както се твърдеше от страна на защитата, но
дори и да се приеме това, то очевидно е че подс.З. няма стремеж да реализира
постоянни доходи, за да се грижи за децата. С оглед на така очертаните обстоятелства и
интензитета на конкретното деяние, настоящия състав прие, че най- справедливо е
на подс.Я.З. да бъде определено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно наказание
в минималния размер от ТРИ ГОДИНИ
„лишаване от свобода”, което предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК,
във вр. с чл. 54 от НК следва да бъде
намалено с една трета, или наказанието, което се налага на подс.Я.В.З. и което
последния следва да изтърпи е ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Така наложеното наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, следва да бъде изтърпяно според съда при
първоначален “ОБЩ” режим, с оглед
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. В случая, въпреки чистото съдебно
минало на подсъдимия З., съдът е на становище, че отлагането на изтърпяването
на наказанието при условията на чл.66 от НК няма да изиграе своя поправителен
ефект спрямо този подсъдим. От една страна-налице е предходно осъждане, за
което несъмнено е настъпила реабилитация по право, но същото говори, че
подсъдимият в миналото е имал също противообществени прояви. От друга страна -и
към настоящия момент, той не прави опити да се социализира и да реализира
правомерни доходи, като се занимава с дейности, които му носят лесни средства
за препитание. Поради това съдът не намери за основателно искането на защитата
за условно осъждане и повече снизхождение при определяне на наказанието за
подс.З..
Налице са предпоставките на чл.59, ал.1, т.1
и ал.2 от НК за приспадане на времето, през което подсъдимите за били задържани-
задържането им с Постановление за 72 часа и времето, през което и двамата били
с мярка за неотклонение „Задържане под стража” , считано от 01.11.2016г. до
влизането на присъдата в сила, като един ден задържане следва да се зачете за
един ден лишаване от свобода.
По делото няма приложени веществени
доказателства, както и направени разноски в досъдебната или съдебната фаза,
поради което и съдът не се произнесе в този смисъл.
Причини за извършване на престъплението са
ниската правна култура на подсъдимите, слаби морално-волеви задръжки и
установени престъпни навици за задоволяване на личните потребности по
неправомерен начин.
Подбуди за извършване на
престъплението-користни.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: