Решение по дело №10341/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1720
Дата: 22 март 2024 г. (в сила от 22 март 2024 г.)
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20221100110341
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1720
гр. С., 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Светлана Д. Т.а
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221100110341 по описа за 2022 година
искове с пр. осн. чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
30
Ищецът – К. Г. П., твърди че на 20.05.2022г. около 16:ч. пострадала в резултат на
ПТП в гр. С., на бул. „Сливница” в района на № 233, като пешеходец. Движел се по
тротоара на бул. „Сливница”. В същото време л.а. марка „Фолксфаген“, модел „Поло”, рег.
№ СО **** СХ, управляван от М.И.М., излязъл извън пътното платно и го удрял на
тротоара. От ударът отскочила и се ударила в стъклената витрина на павилиона и счупила
стъклото.
В резултат на ПТП получил изключително тежки травматични увреждания,
изразяващи се в счупване на дясната подбедрица - горния край на тибията (голям пищял)
закрито. Поставена му била гипсова шина. Имал болки в дясното коляно и дясната длан.
Получил хематоми по цялото тяло.
На 12.09.2022г. постъпил в МБАЛ „Люлин” ЕАД за извършване на оперативни
процедури с алопластика на тазобедрена и колянната става.
ГО на делинквента била застрахована при ответника - "ЗД "Б.И." АД.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати следното:
- сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
причинени болки и страдания в резултат на причинени телесни увреждания, ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2022г. до окончателното ù изплащане;
Претендират и разноски.
Ответникът - "ЗД "Б.И." АД, оспорва иска:
1
- валидността на застрахователното правоотношение;
- механизма на ПТП; и
- размера на претенцията бил завишен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Съобразно констатациите на Протокол за ПТП от 20.05.2022г., … От събраните данни се
установи следната фактическа обстановка: На 20.05.2022г. около 16.30 ч. в гр. С., по бул. ”Сливница”, се движи
лек автомобил Фолксваген, модел „Поло” с рег .№ СО **** СХ с водач М.И.М. ЕГН: ********** с посока на
движение от ул.”Цветан Минков”, към бул. „Христо Ботев” и в района на № 233 ( спирка на СМГТ №1999 )
участва в ПТП с движещият се по тротоара пешеходец К. Г. П. ЕГН: **********, който в следствие на удара,
отскача и се удря в стъклена витрина на павилион.
Протоколът обвързва съда до доказване на нещо различно от страната, която има
интерес да го стори (арг. от - чл. 189, ал. 2 от ЗДП и чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. 2, както и Р. №
85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. №
444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение №
372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
Престъплението е установено и със Споразумение по НОХД № 6927/2023г. по описа
на СРС – Протокол от 10.07.2023г.
Към момента на инцидента, за л.а. има сключена застраховка ГО при ответника (ЗД
Б.И. АД – от 12.07.2021г. 00:00:00 до 11/07/2022г. 23:59:59 – служебна справка на
сайта на ГФ / https://www2.guaranteefund.org/bg).

Събрани са гласни доказателства – разпитан е св.св. П.а (показанията ù са преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е сестра на ищеца). От тях се установява, че гледала брат
си след злополуката. Трябвало да го обслужва - вдигане, подлоги и т.н. Раздвижил се някъде
към м.12.2022г., но още му било трудно. В началото изпитвал силни болки и пиел много
обезболяващи. Идвал масажист. Помагал и племенникът му. Психически станал по-
раздразнителен. Преди инцидента работел като сервитьор, но сега не можел. Не можел и да
пазарува, тъй като не можел да стои на опашка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, те съответстват и на данните изложени от
в.л. медик.
Депозирани са заключения на СТЕ и СМЕ, неоспорени от страните и приети от съда,
като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на първото в.л.-е в о.с.з. от
07.02.2024г., се установява, че:
I СТЕ: Мястото на удара на пешеходеца по дължина на пътя е около средата на
павилиона за ядки на бул. „Сливница“ № 233, а по широчина е върху десния тротоар на 0,8 -
1,0 м в дясно от бордюра на тротоара в зоната на спирка № 1999 на СГМТ.
2
Според констативния протокол пешеходецът се е движил по десния тротоар на бул.
Сливница, считано от Лъвов мост и ул. „Цветан Минков“ към бул. „Христо Ботев“.
Пешеходецът се е движил по десния тротоар на бул. „Сливница“, най-вероятно
срещу автомобила, защото е ударен в десния крак, с фрактура на дясна подбедрица, а л.а.
Фолксваген Поло се е движил в посока на към „бул. Христо Ботев“.
Няма данни за поведението и действията на водача на л.а. марка „Фолксваген“, за да
завие надясно и да се качи на десния тротоар.
Няма данни за причината довела до отклоняване на автомобила надясно и
навлизането му в уширението - джоба на автобусната и тролейбусната спирка. Причината
може да е волна, ако водачът на автомобила е решил да спре в зоната на спирката, например,
ако познат му е дал знак за спре или е трябвало да остави пътник на тази спирка и др.
възможни причини, при което е действал прибързано и рязко с волана довело до качване на
десния тротоар. Възможни са и ред други субективни причини при движение направо към
бул. Христо Ботев за неволно отклоняване надясно с навлизане в уширението на спирката
при загуба на контрол над управлението на автомобила от неправилни действия с органите
за управление на автомобила-рязко завиване, задействани на спирачки при завиване и др.
Движението по бул. Сливница почти винаги е интензивно.
В констативния протокол няма данни за технически и външни причини за завиване
на л.а. надясно и навлизането му в зоната на спирката на СМГТ.
Причината за завиване, надясно и навлизане в зоната па автобусната и тролейбусна
спирка № 1999 с качване с десните си колела на л.а. на десния тротоар и удар на пешеходеца
е в субективните волни или неволни прибързани и по-резки действия на водача му с уредите
за управление на автомобила.
Пешеходецът се е движил по десния за автомобила тротоар и няма данни да е
предприел някакви действия, с които да е създал опасност (20.05.2022г., около 16,30ч. –
светла част на денонощието и добра видимост на водача).
Пешеходецът не е имал възможност дори и да реагира на опасността, ако е гледал
към автомобил нито да предприеме някакви действия, нито може да прецени в коя посока да
бяга. Преди качването пешеходецът е виждал автомобил който навлиза в уширението на
спирката, което често са прави.
Единствено водачът на л.а. е имал техническа възможност да предотврати удара на
пешеходеца и да не допусне произшествието, ако преди завиването на автомобил надясно и
по време на завиването е управлявал автомобила си адекватно с обмислени, нормални и
плавни действия с уредите за управление.
II СМЕ: в следствие на претърпяната пътно-транспротна злополука на 20.05.2022г.
ищецът по делото на 63г. е получил травматични увреждания: „Многофрагментна
вътреставна фрактура на горния край на големия пищял в колянната става на дясната
подбедрица.“
Усложнения: „Лезия на външния мениск; лезия на кръстни връзки, гонартроза
3
(артрозни изменения на ставната повърхност на коляното).
Състояние след ендопротезиране на дясната колянна става.
Описаната по-горе фрактура на големия пищял в областта на коленната става, често
се среща при пешеходци, претърпели ПТП, като по време на вървеж са били ударени с
предната част на овтомобила.
Получената многофрагментна ставна фрактура на големия пищял в областта на
дясната колянна става е била тежка по вид и сложна за лечение. Късните последици от
коленните вътреставни фракури са образуваните тежки дегенеративни усложнения и
зашипявания, като в крайна сметка оформят т.н. „гонартроза“ (тежка артроза на колянната
стана). Това състояние се характеризира с постоянна болка, деформация на ставата,
затруднени и ограничени движения на същата.
Фрактурата на дясната колянна става при ищеца е с доказан произход.
Тя е получена ищеца и има пряка причинна връзка с претърпяното от него ПТП на
20.05.2022г. Доказателства за това е както механизмът по който е получена този вид
фрактура, така и от представения по делото: Констативен протокол за ПТП № К-247 2022г.
по описа на ПТП-..ОПП-СДВР и приложената медицинска документация на ищеца К. П..

Получената многофрагментна вътрествана фрактура на десния голям пищял в
областта на дясната колянна става е довела на ищеца - трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок 5 месеца.
Спешна медицинска помощ и първоначално лечение пострадалият е получил в
спешните кабинети на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Постъпил контактен, адекватен, в
задоволително общо състояние със силен оток, папаторна болка, халтавост на дясната
колянна става, без възможност да движи и да стъпва на десния крак. Извършен е
медицински преглед от Д-р Д. Т. (ортопед-травматолог от 1-ва тр.к-ка). По спешност са били
проведени рентгенови изследвания на дясната колянна става и подбедрицата, на гръбначния
стълб, на тазовите кости, ЕКГ, както и консултаци с хирург, неврохирург и интернист.
Установено с било „Закрито счупване на големия пищял на дясната подбедрииа“.
След направена ЕКГ при ищеца е била установена ритмична сърдечна дейност, синусов
ритъм нос патологичен тип. анормална прогресия на R. Vi-Ve. Заключено е, че оперативното
лечение може да бъде осъществено при повишен оперативен риск.
На пострадалия е било предложено болнично и оперативно лечение, но същият е
отказал. Фрактурата на счупения голям пищял е била само провизорно наместена и
обездвижена с гипсова дорзална лонгета, а по късно подменена с гипсов крачол.
След тези манипулации, ищецът е бил освободен от болницата и лечението му е
продължило амбулаторно с назначени периодични контролни прегледи, предписан режим,
антикоагуланти както и за ,,Хипертоничната болест" назначени - Бизогама - 3мг. дневно и
Вивейс - 2,5 мг.вечер.
Най-често първоначалното лечение на такъв вид фрактури е оперативното с
4
прилагани на различни видове метални остеоснитези. Въпреки провеждането на такова
лечение, най-често този вид фрактури водят до тежко разрушаване на гладкостта на ставната
повърхност, което налага около 1 година след първата операция да се извърши подмяна на
колянната става с ендопротеза (изкуствена става).
Такъв е бил и процесния случай при ищеца П.. Той е отказал провеждането на
първоначално оперативно лечение, което е довело до бързо развитие на тежка гонартроза и
налагане да се извърши още по-ранно ендопротезиране на дясната колянна става.
Ищецът твърди, че получената фрактура му е довела силни болки, деформация на
дясната колянана става, намален обем на движенията и често блокажи на ставата. В гази
връзка ищецът е провел Ядрено-магнитно резонанено изследване на 18.08.2022г.
Установени: „Лезия на външния(латералния)мениск, изразена хондропатия от 3-та
степен, фрактура напроксималната част на дясната голямопищялна кост, наличие па костно-
мозъчен едем. нарушена ставна повърхност на дясното коляно - повече в ляво. "
В периода от 12.09.2022г. до 18.09.2022г. ищецът е провел болнично и оперативно
лечение в Ортопедчиното отделение на МБАЛ" Люлин" С. по повод: „Състояние след
навяхване и фрактура в областта на дясната колянна става”. При прегледа установен тежък
синовит, тежка гонартроза с видима промяна на ставната повърхност, увреда на кръстните
връзки. Подготвен и опериран на 12.09.2022г.
Извършени оперативни дейности: „Ендопротезиране на дясната колянна става“, т.е.
смяна на дясната колянна става с изкуствена става чрез поставяне на феморален и тибиален
компоненти, циментно закрепване и тибиален инсърт, фиксиран с титаниев винт.
Първоначалното поставяне на гипсова имобилизация при фрактурите е
задължително. Сама по себе си гипсовата имобилизация не може да причини настъпване на
усложнения, водещи до тежки дегенеративни помени в увредената става, а има задача само
да обездвижи ставата от движения. Тежките промени на дясната колянна става на ищеца К.
П. се дължат на получената високоенергийна травма - т.е. удар от автомобил в областта на
дясното коляно, който удар е довел до многофрагментно вътрествано счупване на големия
пъщял -вътре в колянната става.
Поради получената тежка много фрагменти а фрактура в областта на дясната колянна
става и отказа от първоначално оперативно лечение с метални синтези, всичко това е довело
до бързо развитие на артрозни изменения в дясната колянна става, постоянни болки, оток на
ставата, силно ограничение на движенията ù и нестабилност при натоварване на десния
крак. В тази връзка К. П. е провел Ядрено-магнитно резонансно изследване на 18.08.2022г.,
когато са били установени: „Лезия на външния (латералния)мениск, изразена
хондропатия от 3-та степен, раздробена фрактура на проксималпата част на дясния голям
пищял,наличие на костно-моъчен едем. нарушена ставна повърхност на дясното коляно –
по-изразено в ляво.
Това е наложило в периода от 12.09.2022г. до 18.09.2022г. ищецът да постъпи за
оперативно лечение в МБАЛ Люлин" С.. Подготвен и опериран на 12.09.2022г. Извършени
5
оперативни дейности: „Ендопротезиране на дясната колянна става“, т.е. подмяна на дясната
колянна става с изкуствена става чрез поставяне на феморален и тибиален компоненти,
циментно закрепване и тибиален инсърт, фиксиран с титаниев винт.
На 13.10.2023г. извършен преглед на ищеца. Там последният се оплакал оплаквания
от болки в зонатана дясното коляно, бързо настъпваща умора и задух поради затруднеия при
движението си.
Сегашно състояние на пострадалия: Дясната колянна става е силно оточна и
палпоторно болезнена. В цетралната област на калното има остатъчен оперативен белег
- 22 см. на 0.4см. от извършената операция за смяна на колянната става с ендопротеза.
Движенията на ендопротезата позволява движение „флекеия“ (свиване) до 90 градуса.
Ищецът има затруднения при изкачване на стълби и не може да кляка. Към настоящият
момент той се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но видимо с накузваща
походка на дясно. Пострадалият подлежи на освидетелставне пред ТЕЛК за определяне на
трайна загуба на работоспособност заради ендопротезирания десен долен крайник.
Общо оздравителния период на пострадалия К. П. е приключил за срок от 6 месеца.
През посочения период той е търпял - болки и страдания, като през първите 30 дни
непосредствено след злополуката и провеждането на ортопедичните манипулации, болките
са били е интензивен характер. Интензивни са били болките и около 2-3 седмици след
извършеното ендопротезиране и последвалата рехабилитация на дясната колянна става.
През останалите периоди, болките на ищеца са били само периодично явяващи при
преумора на десния крак, както и най вече при рязка промяна на времето (студено и влажно
време), когато той е бил принуден да ползва повече седативни и обезболяваще средства.
Наред с претърпените болки, през първите 6 месеца, ищецът не е можел да стъпва на десния
си крак и се е придвижвал с помощта на патерици, което му е довело значителни
затруднения при придвижване и обслужване в ежедневието.
От деня на процесната злополука вече е изминала повече от 1 година, но и към
настоящият момент е напълно възможно ищецът да търпи единични болки в мускулната
част около ендопротезата, но тези болки бързо отзвучават след употреба на аналгетици.
Ако пациентът е бил опериран в рамките на 2-5 дена след инцидента, смяната на
ставата и би била вероятна (без пълна сигурност), но след 10-15г. Получило се е зарастване
в паталогична позиция с развитие на ранен дегеративен процес – артроза. Това води до
„болезнена става“ и хронична болка. При своевременна операция ситуацията би била доста
по-благоприятна. Възстановяването е от в порядъка на 8 месеца.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Ищецът е претърпял всички увреждания, описани в исковата молба (това
обстоятелство не се и оспорва в отговора).
6
Съгласно нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Тази норма е нарушена от делинквента.
Доводите на ответника, като цяло, са неоснователно. ГО на делинквента е била
застрахована в дружеството. Фактическата обстановка на инцидента не подлежи на
обсъждане – чл. 300 от ГПК (предмет на Р. № 221 от 21.06.2011г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. №
399/2010г. е одобрено наказателно споразумение, което е приравнено като правни
последици на присъда).
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК:
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В случая се установява, че ищецът около 8 месеца е бил с ограничена възможност за
самообслужване (първоначално и при пълна липса на такава) – средно по 3 500 лева на
месец = 28 000 лева.
Освен това:
- стресът, преживян по време на инцидента – 2 000 лева;
- за първите няколко месеца болките са били доста силни – 6 000 лева;
- все още не е възстановен изцяло – 2 000 лева.
Общо 38 000 лева.
Съгласно Решение № 3204 от 23.12.1974г. по гр.д. № 2222/1974г., I г.о. на ВС: При
определяне вредите от непозволено увреждане съдът е длъжен служебно във всички случаи и без възражение на
извършителя на деянието да обсъди и приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Той е длъжен да събере
доказателства и изясни дали и пострадалият с поведението си е допринесъл за причинените му вреди и ако такъв
принос е налице, и без възражение на извършителя на деянието да намали размера на вредите, съответно на
приноса; Решение № 777 от 28.08.1985г. по гр.д. № 519/85г., IV г.о.: При непозволеното увреждане
законът предполага вината само на деликвента, но при наличието на някои обективно установени белези за
нарушени правила и от страна на пострадалия следва да се приеме съпричиняване за настъпилите вреди даже и
без да е правен довод.
При адекватно последващо инцидента поведение – своевременна операция, а не
напускане на лечебното заведение не би се стигнало до подмяна на става или това би се
случило в много по-късен етап. Болките биха били значително по-слаби като интензивност,
а и като продължителност; не би се стигнало и до проблемното зарастване (Решение № 17 от
6.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 3174/2014г., IV г.о., ГК: Когато за настъпилия вредоносен резултат има
7
значение и поведението на пострадалия, независимо дали това поведение е правомерно или противоправно, то
има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД).
Съотношението между вините може да се изрази в процент - Р. 1931-57-ІV; или да се
спадне глобално определена сума от обезщетението - Р. 1917-57-ІV(също Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
В случая решаващият орган приема 20 %.
Искът е основателен за сумата от 30 400 лева, като за горницата следва да се
отхвърли.
по разноските:
1. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА, но процесуалния
представител на ищеца се дължи сумата от 3 332 лева, съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4
и ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
3. на ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – чл.
78, ал. 3 от ГПК, и списъка за разноски (л. 21). В случая 648,89 лева.
По делото има и втори списък, изпратен по пощата и докладван в зала на след
20
приключване на о.с.з. (14.03.2014г. - 11.05ч.), а именно – 11,ч.
Необходимо е и едно уточнение. Ответникът се представлява от процесуалне
представител – адв. Д., като претенцията е: претендираме разноски, по което сме представили списък
по чл. 80 от ГПК с молба, приложена по делото.
Смисълът на списъка по чл. 80 от ГПК е да не се достигне по процесуална изненада
(ТР № 6/2012г. на ВКС ОСГТК от 06.11.2013г. – т. 11), а процесуалният представител следва
да вземе отношение по поставените му въпроси – т.е. да изложи становище. Ако това
поведение е целяло да се избегне становището на ищеца по разноските, то не следва да бъде
съобразявано – арг. от чл. 3 от ГПК.
Разноските се компенсират (Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. №
756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС и Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по
описа за 2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2011 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Борислав Белазелков).
Ответникът дължи на ищеца сумата от 3 332 лева - 648,89 лева = 2 683,11 лева.
4. На основание чл. 77 от ГПК, ответникът дължи възнаграждение за вещи лица и
държавна такса, съобразно уважената част от исковете – 1 729,38 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
8
искове с пр. осн. чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
30
Ищецът – К. Г. П., твърди че на 20.05.2022г. около 16:ч. пострадала в резултат на
ПТП в гр. С., на бул. „Сливница” в района на № 233, като пешеходец. Движел се по
тротоара на бул. „Сливница”. В същото време л.а. марка „Фолксфаген“, модел „Поло”, рег.
№ СО **** СХ, управляван от М.И.М., излязъл извън пътното платно и го удрял на
тротоара. От ударът отскочила и се ударила в стъклената витрина на павилиона и счупила
стъклото.
В резултат на ПТП получил изключително тежки травматични увреждания,
изразяващи се в счупване на дясната подбедрица - горния край на тибията (голям пищял)
закрито. Поставена му била гипсова шина. Имал болки в дясното коляно и дясната длан.
Получил хематоми по цялото тяло.
На 12.09.2022г. постъпил в МБАЛ „Люлин” ЕАД за извършване на оперативни
процедури с алопластика на тазобедрена и колянната става.
ГО на делинквента била застрахована при ответника - "ЗД "Б.И." АД.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати следното:
- сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
причинени болки и страдания в резултат на причинени телесни увреждания, ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2022г. до окончателното ù изплащане;
Претендират и разноски.
Ответникът - "ЗД "Б.И." АД, оспорва иска:
- валидността на застрахователното правоотношение;
- механизма на ПТП; и
- размера на претенцията бил завишен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Съобразно констатациите на Протокол за ПТП от 20.05.2022г., … От събраните данни се
установи следната фактическа обстановка: На 20.05.2022г. около 16.30 ч. в гр. С., по бул. ”Сливница”, се движи
лек автомобил Фолксваген, модел „Поло” с рег .№ СО **** СХ с водач М.И.М. ЕГН: ********** с посока на
движение от ул.”Цветан Минков”, към бул. „Христо Ботев” и в района на № 233 ( спирка на СМГТ №1999 )
участва в ПТП с движещият се по тротоара пешеходец К. Г. П. ЕГН: **********, който в следствие на удара,
отскача и се удря в стъклена витрина на павилион.
Протоколът обвързва съда до доказване на нещо различно от страната, която има
интерес да го стори (арг. от - чл. 189, ал. 2 от ЗДП и чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. 2, както и Р. №
85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. №
444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение №
372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
9
Престъплението е установено и със Споразумение по НОХД № 6927/2023г. по описа
на СРС – Протокол от 10.07.2023г.
Към момента на инцидента, за л.а. има сключена застраховка ГО при ответника (ЗД
Б.И. АД – от 12.07.2021г. 00:00:00 до 11/07/2022г. 23:59:59 – служебна справка на
сайта на ГФ / https://www2.guaranteefund.org/bg).

Събрани са гласни доказателства – разпитан е св.св. П.а (показанията ù са преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е сестра на ищеца). От тях се установява, че гледала брат
си след злополуката. Трябвало да го обслужва - вдигане, подлоги и т.н. Раздвижил се някъде
към м.12.2022г., но още му било трудно. В началото изпитвал силни болки и пиел много
обезболяващи. Идвал масажист. Помагал и племенникът му. Психически станал по-
раздразнителен. Преди инцидента работел като сервитьор, но сега не можел. Не можел и да
пазарува, тъй като не можел да стои на опашка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, те съответстват и на данните изложени от
в.л. медик.
Депозирани са заключения на СТЕ и СМЕ, неоспорени от страните и приети от съда,
като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на първото в.л.-е в о.с.з. от
07.02.2024г., се установява, че:
I СТЕ: Мястото на удара на пешеходеца по дължина на пътя е около средата на
павилиона за ядки на бул. „Сливница“ № 233, а по широчина е върху десния тротоар на 0,8 -
1,0 м в дясно от бордюра на тротоара в зоната на спирка № 1999 на СГМТ.
Според констативния протокол пешеходецът се е движил по десния тротоар на бул.
Сливница, считано от Лъвов мост и ул. „Цветан Минков“ към бул. „Христо Ботев“.
Пешеходецът се е движил по десния тротоар на бул. „Сливница“, най-вероятно
срещу автомобила, защото е ударен в десния крак, с фрактура на дясна подбедрица, а л.а.
Фолксваген Поло се е движил в посока на към „бул. Христо Ботев“.
Няма данни за поведението и действията на водача на л.а. марка „Фолксваген“, за да
завие надясно и да се качи на десния тротоар.
Няма данни за причината довела до отклоняване на автомобила надясно и
навлизането му в уширението - джоба на автобусната и тролейбусната спирка. Причината
може да е волна, ако водачът на автомобила е решил да спре в зоната на спирката, например,
ако познат му е дал знак за спре или е трябвало да остави пътник на тази спирка и др.
възможни причини, при което е действал прибързано и рязко с волана довело до качване на
десния тротоар. Възможни са и ред други субективни причини при движение направо към
бул. Христо Ботев за неволно отклоняване надясно с навлизане в уширението на спирката
при загуба на контрол над управлението на автомобила от неправилни действия с органите
за управление на автомобила-рязко завиване, задействани на спирачки при завиване и др.
Движението по бул. Сливница почти винаги е интензивно.
10
В констативния протокол няма данни за технически и външни причини за завиване
на л.а. надясно и навлизането му в зоната на спирката на СМГТ.
Причината за завиване, надясно и навлизане в зоната па автобусната и тролейбусна
спирка № 1999 с качване с десните си колела на л.а. на десния тротоар и удар на пешеходеца
е в субективните волни или неволни прибързани и по-резки действия на водача му с уредите
за управление на автомобила.
Пешеходецът се е движил по десния за автомобила тротоар и няма данни да е
предприел някакви действия, с които да е създал опасност (20.05.2022г., около 16,30ч. –
светла част на денонощието и добра видимост на водача).
Пешеходецът не е имал възможност дори и да реагира на опасността, ако е гледал
към автомобил нито да предприеме някакви действия, нито може да прецени в коя посока да
бяга. Преди качването пешеходецът е виждал автомобил който навлиза в уширението на
спирката, което често са прави.
Единствено водачът на л.а. е имал техническа възможност да предотврати удара на
пешеходеца и да не допусне произшествието, ако преди завиването на автомобил надясно и
по време на завиването е управлявал автомобила си адекватно с обмислени, нормални и
плавни действия с уредите за управление.
II СМЕ: в следствие на претърпяната пътно-транспротна злополука на 20.05.2022г.
ищецът по делото на 63г. е получил травматични увреждания: „Многофрагментна
вътреставна фрактура на горния край на големия пищял в колянната става на дясната
подбедрица.“
Усложнения: „Лезия на външния мениск; лезия на кръстни връзки, гонартроза
(артрозни изменения на ставната повърхност на коляното).
Състояние след ендопротезиране на дясната колянна става.
Описаната по-горе фрактура на големия пищял в областта на коленната става, често
се среща при пешеходци, претърпели ПТП, като по време на вървеж са били ударени с
предната част на овтомобила.
Получената многофрагментна ставна фрактура на големия пищял в областта на
дясната колянна става е била тежка по вид и сложна за лечение. Късните последици от
коленните вътреставни фракури са образуваните тежки дегенеративни усложнения и
зашипявания, като в крайна сметка оформят т.н. „гонартроза“ (тежка артроза на колянната
стана). Това състояние се характеризира с постоянна болка, деформация на ставата,
затруднени и ограничени движения на същата.
Фрактурата на дясната колянна става при ищеца е с доказан произход.
Тя е получена ищеца и има пряка причинна връзка с претърпяното от него ПТП на
20.05.2022г. Доказателства за това е както механизмът по който е получена този вид
фрактура, така и от представения по делото: Констативен протокол за ПТП № К-247 2022г.
по описа на ПТП-..ОПП-СДВР и приложената медицинска документация на ищеца К. П..
11

Получената многофрагментна вътрествана фрактура на десния голям пищял в
областта на дясната колянна става е довела на ищеца - трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок 5 месеца.
Спешна медицинска помощ и първоначално лечение пострадалият е получил в
спешните кабинети на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Постъпил контактен, адекватен, в
задоволително общо състояние със силен оток, папаторна болка, халтавост на дясната
колянна става, без възможност да движи и да стъпва на десния крак. Извършен е
медицински преглед от Д-р Д. Т. (ортопед-травматолог от 1-ва тр.к-ка). По спешност са били
проведени рентгенови изследвания на дясната колянна става и подбедрицата, на гръбначния
стълб, на тазовите кости, ЕКГ, както и консултаци с хирург, неврохирург и интернист.
Установено с било „Закрито счупване на големия пищял на дясната подбедрииа“.
След направена ЕКГ при ищеца е била установена ритмична сърдечна дейност, синусов
ритъм нос патологичен тип. анормална прогресия на R. Vi-Ve. Заключено е, че оперативното
лечение може да бъде осъществено при повишен оперативен риск.
На пострадалия е било предложено болнично и оперативно лечение, но същият е
отказал. Фрактурата на счупения голям пищял е била само провизорно наместена и
обездвижена с гипсова дорзална лонгета, а по късно подменена с гипсов крачол.
След тези манипулации, ищецът е бил освободен от болницата и лечението му е
продължило амбулаторно с назначени периодични контролни прегледи, предписан режим,
антикоагуланти както и за ,,Хипертоничната болест" назначени - Бизогама - 3мг. дневно и
Вивейс - 2,5 мг.вечер.
Най-често първоначалното лечение на такъв вид фрактури е оперативното с
прилагани на различни видове метални остеоснитези. Въпреки провеждането на такова
лечение, най-често този вид фрактури водят до тежко разрушаване на гладкостта на ставната
повърхност, което налага около 1 година след първата операция да се извърши подмяна на
колянната става с ендопротеза (изкуствена става).
Такъв е бил и процесния случай при ищеца П.. Той е отказал провеждането на
първоначално оперативно лечение, което е довело до бързо развитие на тежка гонартроза и
налагане да се извърши още по-ранно ендопротезиране на дясната колянна става.
Ищецът твърди, че получената фрактура му е довела силни болки, деформация на
дясната колянана става, намален обем на движенията и често блокажи на ставата. В гази
връзка ищецът е провел Ядрено-магнитно резонанено изследване на 18.08.2022г.
Установени: „Лезия на външния(латералния)мениск, изразена хондропатия от 3-та
степен, фрактура напроксималната част на дясната голямопищялна кост, наличие па костно-
мозъчен едем. нарушена ставна повърхност на дясното коляно - повече в ляво. "
В периода от 12.09.2022г. до 18.09.2022г. ищецът е провел болнично и оперативно
лечение в Ортопедчиното отделение на МБАЛ" Люлин" С. по повод: „Състояние след
навяхване и фрактура в областта на дясната колянна става”. При прегледа установен тежък
12
синовит, тежка гонартроза с видима промяна на ставната повърхност, увреда на кръстните
връзки. Подготвен и опериран на 12.09.2022г.
Извършени оперативни дейности: „Ендопротезиране на дясната колянна става“, т.е.
смяна на дясната колянна става с изкуствена става чрез поставяне на феморален и тибиален
компоненти, циментно закрепване и тибиален инсърт, фиксиран с титаниев винт.
Първоначалното поставяне на гипсова имобилизация при фрактурите е
задължително. Сама по себе си гипсовата имобилизация не може да причини настъпване на
усложнения, водещи до тежки дегенеративни помени в увредената става, а има задача само
да обездвижи ставата от движения. Тежките промени на дясната колянна става на ищеца К.
П. се дължат на получената високоенергийна травма - т.е. удар от автомобил в областта на
дясното коляно, който удар е довел до многофрагментно вътрествано счупване на големия
пъщял -вътре в колянната става.
Поради получената тежка много фрагменти а фрактура в областта на дясната колянна
става и отказа от първоначално оперативно лечение с метални синтези, всичко това е довело
до бързо развитие на артрозни изменения в дясната колянна става, постоянни болки, оток на
ставата, силно ограничение на движенията ù и нестабилност при натоварване на десния
крак. В тази връзка К. П. е провел Ядрено-магнитно резонансно изследване на 18.08.2022г.,
когато са били установени: „Лезия на външния (латералния)мениск, изразена
хондропатия от 3-та степен, раздробена фрактура на проксималпата част на дясния голям
пищял,наличие на костно-моъчен едем. нарушена ставна повърхност на дясното коляно –
по-изразено в ляво.
Това е наложило в периода от 12.09.2022г. до 18.09.2022г. ищецът да постъпи за
оперативно лечение в МБАЛ Люлин" С.. Подготвен и опериран на 12.09.2022г. Извършени
оперативни дейности: „Ендопротезиране на дясната колянна става“, т.е. подмяна на дясната
колянна става с изкуствена става чрез поставяне на феморален и тибиален компоненти,
циментно закрепване и тибиален инсърт, фиксиран с титаниев винт.
На 13.10.2023г. извършен преглед на ищеца. Там последният се оплакал оплаквания
от болки в зонатана дясното коляно, бързо настъпваща умора и задух поради затруднеия при
движението си.
Сегашно състояние на пострадалия: Дясната колянна става е силно оточна и
палпоторно болезнена. В цетралната област на калното има остатъчен оперативен белег
- 22 см. на 0.4см. от извършената операция за смяна на колянната става с ендопротеза.
Движенията на ендопротезата позволява движение „флекеия“ (свиване) до 90 градуса.
Ищецът има затруднения при изкачване на стълби и не може да кляка. Към настоящият
момент той се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но видимо с накузваща
походка на дясно. Пострадалият подлежи на освидетелставне пред ТЕЛК за определяне на
трайна загуба на работоспособност заради ендопротезирания десен долен крайник.
Общо оздравителния период на пострадалия К. П. е приключил за срок от 6 месеца.
През посочения период той е търпял - болки и страдания, като през първите 30 дни
13
непосредствено след злополуката и провеждането на ортопедичните манипулации, болките
са били е интензивен характер. Интензивни са били болките и около 2-3 седмици след
извършеното ендопротезиране и последвалата рехабилитация на дясната колянна става.
През останалите периоди, болките на ищеца са били само периодично явяващи при
преумора на десния крак, както и най вече при рязка промяна на времето (студено и влажно
време), когато той е бил принуден да ползва повече седативни и обезболяваще средства.
Наред с претърпените болки, през първите 6 месеца, ищецът не е можел да стъпва на десния
си крак и се е придвижвал с помощта на патерици, което му е довело значителни
затруднения при придвижване и обслужване в ежедневието.
От деня на процесната злополука вече е изминала повече от 1 година, но и към
настоящият момент е напълно възможно ищецът да търпи единични болки в мускулната
част около ендопротезата, но тези болки бързо отзвучават след употреба на аналгетици.
Ако пациентът е бил опериран в рамките на 2-5 дена след инцидента, смяната на
ставата и би била вероятна (без пълна сигурност), но след 10-15г. Получило се е зарастване
в паталогична позиция с развитие на ранен дегеративен процес – артроза. Това води до
„болезнена става“ и хронична болка. При своевременна операция ситуацията би била доста
по-благоприятна. Възстановяването е от в порядъка на 8 месеца.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Ищецът е претърпял всички увреждания, описани в исковата молба (това
обстоятелство не се и оспорва в отговора).
Съгласно нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Тази норма е нарушена от делинквента.
Доводите на ответника, като цяло, са неоснователно. ГО на делинквента е била
застрахована в дружеството. Фактическата обстановка на инцидента не подлежи на
обсъждане – чл. 300 от ГПК (предмет на Р. № 221 от 21.06.2011г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. №
399/2010г. е одобрено наказателно споразумение, което е приравнено като правни
последици на присъда).
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК:
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
14
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В случая се установява, че ищецът около 8 месеца е бил с ограничена възможност за
самообслужване (първоначално и при пълна липса на такава) – средно по 3 500 лева на
месец = 28 000 лева.
Освен това:
- стресът, преживян по време на инцидента – 2 000 лева;
- за първите няколко месеца болките са били доста силни – 6 000 лева;
- все още не е възстановен изцяло – 2 000 лева.
Общо 38 000 лева.
Съгласно Решение № 3204 от 23.12.1974г. по гр.д. № 2222/1974г., I г.о. на ВС: При
определяне вредите от непозволено увреждане съдът е длъжен служебно във всички случаи и без възражение на
извършителя на деянието да обсъди и приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Той е длъжен да събере
доказателства и изясни дали и пострадалият с поведението си е допринесъл за причинените му вреди и ако такъв
принос е налице, и без възражение на извършителя на деянието да намали размера на вредите, съответно на
приноса; Решение № 777 от 28.08.1985г. по гр.д. № 519/85г., IV г.о.: При непозволеното увреждане
законът предполага вината само на деликвента, но при наличието на някои обективно установени белези за
нарушени правила и от страна на пострадалия следва да се приеме съпричиняване за настъпилите вреди даже и
без да е правен довод.
При адекватно последващо инцидента поведение – своевременна операция, а не
напускане на лечебното заведение не би се стигнало до подмяна на става или това би се
случило в много по-късен етап. Болките биха били значително по-слаби като интензивност,
а и като продължителност; не би се стигнало и до проблемното зарастване (Решение № 17 от
6.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 3174/2014г., IV г.о., ГК: Когато за настъпилия вредоносен резултат има
значение и поведението на пострадалия, независимо дали това поведение е правомерно или противоправно, то
има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД).
Съотношението между вините може да се изрази в процент - Р. 1931-57-ІV; или да се
спадне глобално определена сума от обезщетението - Р. 1917-57-ІV(също Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
В случая решаващият орган приема 20 %.
Искът е основателен за сумата от 30 400 лева, като за горницата следва да се
отхвърли.
по разноските:
1. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА, но процесуалния
представител на ищеца се дължи сумата от 3 332 лева, съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4
и ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
3. на ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – чл.
78, ал. 3 от ГПК, и списъка за разноски (л. 21). В случая 648,89 лева.
15
По делото има и втори списък, изпратен по пощата и докладван в зала на след
20
приключване на о.с.з. (14.03.2014г. - 11.05ч.), а именно – 11,ч.
Необходимо е и едно уточнение. Ответникът се представлява от процесуалне
представител – адв. Д., като претенцията е: претендираме разноски, по което сме представили списък
по чл. 80 от ГПК с молба, приложена по делото.
Смисълът на списъка по чл. 80 от ГПК е да не се достигне по процесуална изненада
(ТР № 6/2012г. на ВКС ОСГТК от 06.11.2013г. – т. 11), а процесуалният представител следва
да вземе отношение по поставените му въпроси – т.е. да изложи становище. Ако това
поведение е целяло да се избегне становището на ищеца по разноските, то не следва да бъде
съобразявано – арг. от чл. 3 от ГПК.
Разноските се компенсират (Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. №
756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС и Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по
описа за 2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2011 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Борислав Белазелков).
Ответникът дължи на ищеца сумата от 3 332 лева - 648,89 лева = 2 683,11 лева.
4. На основание чл. 77 от ГПК, ответникът дължи възнаграждение за вещи лица и
държавна такса, съобразно уважената част от исковете – 1 729,38 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16