Р E Ш Е Н И
Е
№
29.06.2020г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четвърти юни две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 6133
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка
с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД твърди в исковата си молба, че с ответника Д.Н.М. се намирали
в договорни отношения, по силата на които „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД
открило партида на името на Д.Н.М. с № 033350, за имот, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Майор Кавалджиев“ № 129, ет.3, ап.5, във връзка с доставянето на
питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води.
През периода от месец
ноември 2081 г. до месец април 2019 г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр.
Стара Загора, доставило питейна вода на Д.Н.М. и отвеждало канална вода, за
която били издадени квитанции със следните номера и стойности:
- квитанция № ********** от
15.11.2018 г. на стойност 2492,46 лв.
- фактура № ********** от
15.04.2019 г. на стойност 27,24 лв.
Д.Н.М. не бил заплатил
стойността на предоставената му услуга от страна на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД гр. Стара Загора. Общата стойност на горепосочените квитанции
била в размер на 2519,70 лв.
Съгласно чл.44 от Общите
условия за уреждане на отношенията между „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
гр. Стара Загора и потребителите на предоставяните водоснабдителни и
канализационни услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане
на ползваните услуги, потребителят дължал на ВиК оператора обезщетение в размер
на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка,
ответникът дължал на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, по
горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 123,44 лв., по всяка една от
квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.12.2018
г. до 11.06.2019 г.
Въпреки опитите за уреждане
на отношенията им, до настоящия момент ответникът Д.Н.М. не извършил плащане на
дължимите суми по горепосочените квитанции в размер на 2519,70 лв., както и
дължимата лихва в общ размер на 123,44 лв.
Поради това обстоятелство,
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД се снабдило
със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4027/2019 г.
по описа на PC - Стара Загора, по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, която била връчена на ответната страна при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, което обуславяло интереса на ищеца от предявяване на
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Искането на ищеца до
районния съд е да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.Н.М.
му дължи сумите, както следва:
- сума в размер на 2519,70
лв., представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена
канална вода по следните квитанции:
- квитанция № ********** от
15.11.2018 г. на стойност 2492,46 лв.
- фактура № ********** от
15.04.2019 г. на стойност 27,24 лв.
- сума в размер на 123,44
лв., представляваща общ размер на мораторната лихва за забава по всяка една от
квитанциите, за периода от 15.12.2018 г. до 11.06.2019 г.,
както и законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до PC - Стара Загора, въз
основа на което било образувано ч.гр.дело № 4027/2019 г. – 02.08.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Д.Н.М., с който оспорва претенцията на
ищеца за заплащане на сумата от 2492,46 лв. за доставка на питейна вода по
партиден № 033350 и за сумата от 27,24 лв. Твърди, че било невъзможно за
толкова кратък период да бъде изразходвано такова количество вода.“
В съдебно заседание ищцовото дружество „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД не изпраща представител. Депозира писмено становище чрез процесуалния си представител, с което заявява, че
поддържа исковете по изложените в исковата молба доводи.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител признава, че дължи на ищеца сумата в размер на 27,24 лв. по
данъчна фактура № ********** от 15.04.2019 г. Оспорва обаче да е потребил вода на
стойност 2492,46 лв. съгласно квитанция № ********** от 15.11.2018 г., като
излага съображения, че такова потребление на вода е обективно невъзможно за
един месец.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 4027 / 2019 год. по описа на Районен съд - Стара
Загора, съдът е издал в полза на „ВиК“
ЕООД срещу Д.Н.М. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата в размер
на 2519,70 лв., представляваща цената на доставена и консумирана питейна и
отведена канална вода по следните за периода от 15.11.2018г. до 15.04.2019г., сума
в размер на 123,44 лв., представляваща мораторната лихва за забава за периода
от 15.12.2018 г. до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда- 02.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за разноските по заповедното производство – 52,86 – ДТ и 408 лева
– за адвокатско възнаграждение. Тъй като
длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било
приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415,
ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят
е предявил настоящите искове за установяване на сумите по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Видно от
представената по делото квитанция № ********** от 15.11.2018 г., същата е издадена
по партида 033350, с абонат Желязка Динкова Вълчева и е на стойност 2492,46 лв.
за доставена
и потребена вода и отведена и пречистена
канална вода за период от 08.10.2018 г.
до 07.11.2018г.
Видно от
представената по делото данъчна фактура № ********** от 15.04.2019 г., същата е
издадена на името на ответника по партида 033350 и е на стойност 27,24 лв. за доставена и потребена вода и отведена и пречистена канална вода за период от 08.03.2019 г. до 05.04.2019г.
По делото са
представени договор за доставка на вода и отвеждане и пречистване на канални
води от 23.11.2018г, сключен между „ВиК“ ЕООД и Д.Н.М., както и заявление от Д.Н.М.
от същата дата за прехвърляне на партида с номер 033350 с титуляр Желязка
Динкова Вълчева на него, към което е приложено удостоверение за наследници,
видно от което Желязка Динкова Вълчева е починала на 19.04.2018г. и нейн
законен наследник е Д.Н.М.. На същата дата ответникът е подал заявление за
проверка на водомера (също представено по делото), като видно от констативен
протокол от 27.11.2018г. за проверка, не
са констатирани неизправности във водомера.
По делото са
представени и три броя протоколи – от 11.12.2017г., от 08.02.2018г. и от
11.04.2018г., изготвени от инкасатор, в уверение на това, че на посочените дати
не е бил предоставен достъп до имота за отчитане на показанията на водомера от
абоната Желязка Динкова Вълчева.
За изясняване на обстоятелствата по делото е
назначена съдебно – икономическа експертиза. Според заключението на СИЕ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно и съответно на
събраните писмени доказателства по делото, квитанция № ********** от 15.11.2018
г., на стойност 2492,46 лв. и данъчна фактура № ********** от 15.04.2019 г., на
стойност 27,24 лв. или на обща стойност 2519,71 лева ,са осчетоводени при ищеца,
като не се отразени плащания по тях. Вещото лице е изчислило, че обезщетението
за забавено плащане по квитанцията е 123,24 лева за периода от 16.12.2018г. до
11.06.2019г., а обезщетението за забавено плащане по данъчната фактура е 0,20
лева за периода от 16.05.2019г. до 11.06.2019г. или мораторни лихви в общ
размер на 123,44 лева. Вещото лице е посочило, че до края на 2017г.
количеството вода за процесния обект се е отчитало с хартиен карнет (приложен към
заключението), като са били начислявани по 10 или 8 куб.м. вода на месец до
дата декември 2017г., когато като показание на водомера е било вписано 178, (виж
хартиен карнет, на л.60 от делото). В съдебно заседание вещото лице заяви, че
въпреки че изрично е изискало документи от ищеца как е било начислено
количество вода от 915 куб. м. за един месец
по квитанция № **********
от 15.11.2018 г., такива не са му били представени и че няма обяснение по какъв
начин е определено това количество вода.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение,
каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в
чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е
да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне
на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. Относими към спорното
материално правоотношение правни норми се съдържат още в ЗРВКУ, Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в Общите условия на
ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Съгласно чл. 8 от горецитираната Наредба №
4/2004 г. потребителите сключват договори при общи условия със съответното
водоснабдително дружество. Видно от публикуваните на интернет страницата на
ищеца Общи условия, същите са одобрени от ДКЕВР с решение ОУ – 09 от 11.08.2014
г. в изпълнение на чл. 6, ал.1, т. 5 ЗРВКУ. Следователно същите обвързват
потребителите без да е необходимо писмено приемане. Съгласно чл. 59, ал.2 от Общите условия на ищеца ВиК операторът
открива партида на потребителя с потребителски номер при подаване на заявление
от същия. В случая от представените по делото доказателства се установява, че Д.Н.М.
е сключил индивидуален договор с ищеца на 23.11.2018г., като е подал и
заявление за прехвърляне на партидата на своя наследодател на него. Следователно
съдът приема за установено възникналото правоотношение по договор за
предоставяне на ВиК услуги между ищеца и ответника.
Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014
г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в
чл. 22 от Общите условия.
Тежестта на доказване на факта на
доставена и потребена вода е на ищцовото дружество, изрично разпределена му с
доклада по делото. Ищецът не представи никакви доказателства за това ответникът
да е потребил 915куб.м. вода за периода от 08.10.2018г. до 07.11.2018г.
съгласно издадената квитанция № ********** от 15.11.2018 г. Предвид изричното
оспорване от страна на ответника за това и липсата на доказателства как е било
определено и начислено това количество вода за един месец на стойност 2492,46
лева, т.е. така, както е отразено в квитанцията, съдът приема, че ответникът не
дължи тази сума на ищеца за потребена питейна вода и отведена канална вода.
Видно от съдържанието на исковата молба, в нея не се твърди това количество
вода да е било служебно начислено поради неосигуряване на достъп до имота на
абоната, за което може да се „гадае“ по приложените протоколи към исковата
молба за неосигурен достъп. Дори това да е така, по делото не са представени
никакви доказателства за спазване на реда на чл. 35, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 24, ал. 4 и
чл. 49 от Общите условия на ищеца, в който случай при отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на
водомера се съставя протокол за това, а разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1,0 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца. В
този смисъл е и казаното от вещото лице по СИЕ в съдебно заседание. Недопустимо
е операторът на ВиК услуги по незнаен какъв ред и на незнайно какво основание,
за един месец, на един абонат, да начислени 915куб.м. вода за апартамент с един
обитател, което количество вода е обективно невъзможно да бъде потребено при
тези условия и за този период. Предвид това искът за установяване на дължимост
на сумата 2492,46 лв. за доставена и потребена вода и отведена и пречистена канална вода за период от 08.10.2018 г. до
07.11.2018г. съгласно квитанция № ********** от 15.11.2018 г., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.Поради акцесорния характер на иска за мораторна
лихва върху тази сума, която мораторна лихва съгласно заключението по СИЕ е
123,24 лева за периода от 16.12.2018г. до 11.06.2019г., то същият също следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Що касае сумата 27,24
лв. за доставена и потребена вода и отведена и пречистена канална вода за период от 08.03.2019 г. до
05.04.2019г. по данъчна фактура № ********** от 15.04.2019 г., доколкото
ответникът призна, че я дължи, то искът за тази сума следва да бъде уважен,
ведно с мораторната лихва върху нея, която съгласно заключението на СИЕ е 0.20
лева за периода от 16.05.2019г. до 11.06.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда - 02.08.2019г. до изплащането й.
По разноските
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 7,03
лева.С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и
по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в
т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство, които съразмерно с уважената част от исковете, възлизат на 4,78
лева.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените от него разноски за процесуално представителство, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, което прави сумата от 296,86 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Н.М., ЕГН **********,***, съществуването на вземанията на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, за следните суми: сумата в размер на 27,24
лв. за
доставена и потребена вода и отведена и
пречистена канална вода за период от 08.03.2019 г. до 05.04.2019г. по данъчна фактура №
********** от 15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата в
размер на 0,20 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
16.05.2019г. до 11.06.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4027 / 2019 год. по
описа на Районен съд - Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, против Д.Н.М., ЕГН **********,***, искове за установяване на съществуването
на вземанията на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора, за следните
суми: сумата в размер на 2492,46 лв. за доставена и потребена вода и отведена и пречистена канална вода за период от 08.10.2018 г. до 07.11.2018г. съгласно квитанция № ********** от
15.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от 02.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 123,24
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 16.12.2018г. до
11.06.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4027 / 2019 год. по
описа на Районен съд - Стара Загора, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Н.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, сумата от 7,03 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 4,78 лева – разноски по
ч. гр. д. №
4027 / 2019 год., съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул. Христо Ботев № 62, да заплати
на Д.Н.М., ЕГН **********,***, сумата от
296,86 лева – разноски по настоящото дело, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: