РЕШЕНИЕ
№ 2735
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря А. Щ. Т.
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110216356 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от АНДР. Д. Д., ЕГН: **********,
срещу наказателно постановление № 1580464-F581974/02.06.2021г., издадено
от началника на отдел „Оперативни дейности“ при Централно управление на
Национална агенция за приходите (по-долу ЦУ на НАП), с което на
жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1 вр. с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на
чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК.
В подадената жалба се твърди, че издаденото наказателно постановление
е незаконосъобразно, тъй като не са налице фактически и правни основания
за налагане на определеното с него административно наказание. Посочва, че
не той, а трето лице е нарушило целостта на поставеното ТСК. Позовава се на
допуснати процесуални нарушение при съставяне на акта и наказателното
1
постановление – не били посочено точните адреси на свидетелите и техните
ЕГН, същият, както и наказателното постановление били съставени от
некомпетентен орган. НП било връчено пет месеца след посочената в него
дата на издаване. Иска от съда да отмени обжалвания акт.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, а се
представлява от адв. Г. – редовни упълномощен. Същият поддържа жалбата и
иска от съда да отмени издаденото на доверителя му наказателно
постановление по изложените в нея аргументи. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – началника на отдел „Оперативни дейности“ при
ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Й.. Същата посочва,
че нарушението, за което е наказан жалбоподателя, се установява от
събраните по делото доказателства, поради което и издаденото наказателно
постановление в правилно и законосъобразно. Иска от съда да го потвърди.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 07.12.2020г. св. М.Г., на длъжност „старши инспектор по приходите“
при ЦУ на НАП, заедно със св. П.И.Т., извършил проверка в логистичната
база на бул. С.“, на входа за гр. Б.. Същият заварил МПС с рег. № ... с
отворени врати и на рампата за разтоварване. Констатирал, че вътре има
пратки на „Еконт експрес“. На св. Г. било известно, че с посоченото МПС се
превозват стоки, обект на ВОП под фискален контрол (именно такива на
„Еконт експрес“ и че на МПС е поставено на ГКПП Дунав мост техническо
средство за контрол (ТСК) № 0507975 в 16:00 часа на 05.12.2020г., за което е
съставен протокол № 0035011/05.12.2020г. Като констатирал, че целостта на
поставеното ТСК е нарушена св. Г. съставил на 07.12.2020г. акт за
установяване на административно нарушение № F581974 срещу
жалбоподателя АНДР. Д. Д.. Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на
същата дата на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му
го подписал с възражение, че не е извършил нарушението, тъй като пломбата
е била снимана и снета от служител на „Еконт“ и при пристигане на
служителите на НАП, стоката не е била разтоварена. В срока по чл. 44, ал. 1
2
от ЗАНН в допълнителни писмени възражения срещу съставения акт не са
постъпили.
Горното послужило като основание на 02.06.2021г. Л.П.Х., началник
отдел „Оперативни дейности“ - София при ЦУ на НАП да издаде
обжалваното НП № ), с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1 вр.
с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 1000 лева за нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК. Наказателното
постановление е било връчено на нарушителя на 27.10.2021 г. Същото е
обжалвано с настоящата жалба подадена на 02.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства – основно на показанията на свидетеля М.Г., протокол за предприети
действия за обезпечаване на доказателства сер. АА бл. № 0035011 от
05.12.2020г., видно от който на МПС с рег. № ... е поставено на ГКПП Дунав
мост техническо средство за контрол (ТСК) № 0507975 в 16:00 часа на
05.12.2020г, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г.
Съдът се доверява изцяло на показанията на свидетеля Г., който
пресъздаде пред съда факти и обстоятелства, които лично е възприел и в
осъществяването на които лично е участвал. Той заедно с колегата му са
извършили процесната проверка, като разказва как заварили бусът, който е
бил управляван от жалбоподателя с премахнато ТСК и отворени врати.
Протоколът от своя страна представлява официален свидетелстващ документ,
който материализира удостоверително изявление на своя издател, т. е. отнася
се до съществуването или несъществуването на определени факти
/осъществени от издателя или възприети от него/. Същият се ползва
материална доказателствена сила относно стоящият вън от документа факт,
до който се отнася удостоверителното изявление. Протоколът, който е
съставен при извършване на една предварителна дейност по изясняване на
основните въпроси на производството - наличие на деяние, установяване на
дееца и неговата вина, се явява необходим и достатъчен за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на определено лице.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
3
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от
активно процесуално легитимирано лице. Спазен е предвидения в закона 7-
дневен срок от връчване на НП (препис от същото е връчен на 17.12.2021 г., а
жалбата е депозирана на 23.12.2021 г.), същата съдържа предвидените от
закона реквизити, поради което и се явява редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК актовете за установяване на
административните нарушения се съставят от органите по приходите, а
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната
агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ
длъжност "инспектор по приходите". Видно от издадената на основание чл.
279 от ДОПК заповед на изпълнителния директор на НАП, началниците на
сектори „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП са оправомощени да налагат административни наказания по чл. 278б от
ДОПК. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са
допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Фактическото описание на вмененото на жалбоподателя на нарушение е
описано точно и ясно, както в АУАН, така и в НП, като посочената от АНО
правна квалификация съответства на фактическото описание.
Неоснователно е и изложеното в жалбата възражение, че процедурата по
съставяне на АУАН е опорочена от непосочване ЕГН и адрес на св.
качеството на свидетеля, вписан в АУАН. Действително в акта не е вписано
конкретното качество на свидетеля П.И.Т.. Първият от цитираните реквизити
е изискуем от закона с цел пълно, ясно и еднозначно индивидуализиране на
лицето, срещу което се съставя АУАН. Със същата цел – еднозначно
индивидуализиране на лицето е и заложеното в чл. 42, т. 7 ЗАНН изискване за
4
посочване на единен граждански номер на свидетеля при съставяне на АУАН.
Целта е в случай на необходимост от неговия разпит пред съда същият да
може да бъде установен и призован. Последното лесно осъществимо,
доколкото от разпита на св. Г. се установява, че двамата са колеги, т. е.
лицето е служител на ЦУ на НАП. Предвид посочено и допуснатият пропуск
се явява несъществен като не отразява на законосъобразността на съставения
акт. При съставяне на АУАН и НАП са спазени предвидените в ЗАНН
давностни срокове, поради което и съдът не намира за нужно да обсъжда по
кое време в рамките на срока е било фактически издадено обжалваното НП.
По отношение вмененото нарушение, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК, при извършване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск водачът
на транспортното средство е длъжен да запази целостта и да не поврежда
техническите средства за контрол, поставени от органа по приходите. В
случая процесната стока действително е с висок фискален риск, съгласно
списъка на стоки с висок фискален риск, утвърден със заповед на Министъра
на финансите, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от ДОПК. Стоката се е
превозвала с МПС марка „Мерцедес“ с рег. № ... и превозвач „Еконт експрес“
ЕООД.
Съгласно чл. 18, ал. 5 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск на територията на Република България и изискванията
към фискалните контролни пунктове „техническите средства за контрол се
отстраняват не по-късно от 4 часа от заявения от водача/лицето,
придружаващо стоката, час, а когато е подадено искане по образец съгласно
приложение № 3, отстраняването на техническите средства за контрол се
извършва не по-късно от 24 часа от подаване на искането“. Следва да се
посочи, че евентуално закъснение (каквото не се твърди в настоящия случай)
на органите по приходите за приключване на проверката не освобождава
жалбоподателя от задължението му да запази целостта на поставеното
техническо средство и не му позволява да го поврежда. Отстраняването на
техническото средство е в правомощията на органите по приходите и не е
предоставено на преценката на водача. Запазването на целостта от своя страна
предполага задължение за водача както да не премахва със свои действия
5
техническото средство, така и да следи (в този смисъл да не допуска) това да
бъде сторено от трети лица.
Нарушението е извършено виновно, при формата на вината пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал, че следва да запази целостта на техническото
средство, както и че не следва да го поврежда – в уверение на
обстоятелството, че същият е запознат с процедурата по поставяне и сваляне
на това средство същият е положил подпис в протокола за поставяне на
техническото средство. Въпреки наличието на формирани представи относно
това обстоятелство същият не е запазил целостта на пломбата и е допуснал
същата на бъде премахната от трето лице – било то и служител на превозвача.
Не са налице данни, от които да се направи извод, че извършеното
нарушение разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичните нарушения от този вид, поради което съдът намира, че в процесния
случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
За извършеното от жалбоподателя нарушение чл. 278б, ал. 1 от ДОПК
предвижда налагане на физически лица на административно наказание
„глоба“ в размер от 1 000 до 3 000 лева. АНО е наложил на жалбоподателя Д.
глоба в минимален размер от 1 000 лева, поради което въпросът за нейното
намаляване на може да се поставя.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че при съставяне на АУАН
и издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя АНДР. Д. Д. се явява безспорно
доказано, а наложената глоба - законосъобразна и справедлива, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80,00
лева при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 100 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1580464-
6
F581974/02.06.2021г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“
при Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
АНДР. Д. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 53, ал. 1 вр. с чл. 27 /чл. 83/ и
чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева за
нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК.
ОСЪЖДА АНДР. Д. Д., ЕГН: ********** да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 80,00 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7