№ 3510
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско дело
№ 20231110143015 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ю. О. Г. срещу ****, с която са
предявени осъдителни искове за сумата от 396.67 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и
за сумата от 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
спъване на 06.10.2022 г. в стърчащ от земята корен на дърво, разположен на тротоар в ****,
и падане на земята, ведно със законната лихва от 06.10.2022 г. до окончателното плащане.
Претендират се направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 06.10.2022 г. се спънала в стърчащ от земята корен на дърво,
разположен на тротоара на ****, загубила равновесие и паднала. Сочи, че коренът бил
разположен по такъв начин, че било невъзможно да бъде видян и заобиколен. Излага, че при
падането изпитала силни болки в областта на глезена на десния крак, а случайни минувачи
й се притекли на помощ, за да се изправи, но поемайки към дома си, установила, че болката
се засилва, а вървенето й коствало изключителни усилия и било съпроводено с накуцване,
като до вечерта глезенът й се подул и придобил синьо-лилави оттенъци. Твърди, че заради
непоносимата болка посетила болнично заведение на следващия ден, където след извършен
преглед било установено навяхване, разтягане на връзки на глезена и счупване на външен
/латерален/ малеолус, което обусловило нуждата от поставяне на модулна ортеза и
назначаване на домашно лечение в продължение на 45 дни. Излага, че травматичните
увреждания й причинили затруднение на движенията на десния крак, придружено с болка и
страдание през периода на възстановяване, както и към настоящия момент, като при по-
продължително ходене болката се проявява отново, а ищцата продължава да накуцва и
понастоящем. Сочи, че по време на оздравителния процес е била непълноценна и имала
сериозни затруднения при отглеждането на малолетния си син, който тогава единствено тя
водела и вземала от училище. Твърди, че всичко това довело до силен стрес и уплах.
Посочва, че е понесла и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени такси за прегледи и
разходи за закупуване на лекарства и на модулна ортеза. Счита, че ответникът следва да
носи отговорност за бездействието на работниците и служителите, на които е възложил
дейността по поддържането на тротоара, защото препятствието не било отстранено,
обезопасено и сигнализирано.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ****,
1
с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Оспорва мястото на
настъпване на инцидента и механизма му, включително наличието на препятствие –
стърчащ от земята корен на дърво на тротоара. Сочи, че за района, където се твърди, че е
настъпило събитието, не е получаван сигнал за нередност. Оспорва да е налице хипотеза на
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането или на неспазване на
правилата за извършване на възложената работа, като счита, че ако се установят
твърденията на ищцата, се касае за вреди, причинени от състоянието на вещта – наличие на
неравност на тротоар. Оспорва причинно-следствената връзка между наличието на
препятствие на тротоара и вредите. Релевира възражение за съпричиняване на инцидента от
ищцата, като счита, че щом той се е случил през светлата част на денонощието и при липса
на влошени метеорологични условия, то ищцата е имала видимост, поради което спъването
й може да се дължи на странични фактори като проявено невнимание, употреба на алкохол
и/или упойващи вещества, загуба на равновесие и други. Релевира възражение за
съпричиняване на вредите от ищцата и поради това, че не е посетила веднага медицинско
заведение, както и че са неизяснени редица обстоятелства, имащи пряко отношение към
периода на възстановявано й /период на лечение на травмата, в какво се състои
предписаната терапия, назначена ли е физиотерапия, изпълнявала ли е ищцата лекарските
предписания/. Оспорва претендираното обезщетение за неимуществени вреди като
прекомерно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска.
Съобразявайки изложените от ищцата фактически основания на всеки от предявените
искове, съдът намира, че е сезиран с осъдителни искове с правна квалификация чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД за обезщетяване на причинените на Г. имуществени и неимуществени вреди,
настъпили в резултат на инцидент, дължащ се на виновно неотстраняване, необезопасяване
и несигнализиране на дефект на тротоара поради неизпълнение на задължението за
поддръжката и сигнализирането му от лица, на които ответникът се явява възложител на
работата.
Възражението на ответника, че отговорност следва да се носи на основание чл. 50
ЗЗД, е неоснователно, защото в случая исковете са основани на ясни твърдения за
неизпълнени задължения на лица, на които **** се явява възложител на работата, докато
отговорността по чл. 50 ЗЗД произтича от характеристики на самата вещ, каквито твърдения
в случая липсват.
По предявените искове в тежест на ищцата е докаже следните обстоятелства:
осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно дължимото –
противоправно поведение; настъпили за нея имуществени и неимуществени вреди, техният
вид и размер; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен
резултат; качеството на ответника на възложител на работа на прекия причинител на
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
обори при условията на обратно доказване презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както
и да докаже възражението си за съпричиняване.
В случая от показанията на свид. **** се установява следното: Тя е приятелка на
ищцата и е била заедно с нея по време на инцидента на 06.10.2022 г. Двете трябвало да
2
отидат да вземат детето на Г. от училище и минали по **** в посока към ****. Времето
било хубаво и слънчево. Докато се движели по **** се налагало да вървят по шосето,
защото тротоарите били засадени с дървета, чиито корени били излезли и прораснали, и
плочките около тях били разклатени, поради което трябвало да заобикалят препятствията,
които не били сигнализирани с ленти и знаци. Заради идващи коли се наложило да се качат
на десния тротоар на **** /в посока към ****/, като ищцата се движела отпред, а **** – зад
нея. Двете разговаряли, но въпреки това ищцата гледала къде върви, като не била
ангажирана с друга странична дейност. Тя била обута с ниски обувки, каквито носела
винаги. Изведнъж Г. се спънала в прораснал корен от дърво, непосредствено до който имало
незакрепени тротоарни плочки, паднала на място и изпищяла. Свидетелката и случаен
минувач й помогнали да стане. Ищцата казала, че кракът много я боли, но отказала
предложението за повикване на „Бърза помощ“, защото след като се изправила, двете с ****
преценили, че е по-добре да се прибере в дома си, който се намира наблизо. Тя се прибрала
вкъщи, а свидетелката отишла да вземе детето й от училище. След това **** се върнала при
нея и я попитала дали иска да отидат до болница, но Г. отказала. По-късно се чули и тя й
споделила, че кракът много я боли и има оток в синьо-лилав цвят, като й изпратила снимка,
на която свидетелката видяла отока, както и че от вътрешната страна кракът вече бил
посинял. На следващия ден ищцата й казала, че е посетила болница и било установено, че
глезенът е счупен, поради което й били назначени носене на ортеза за 45 дни и посещения на
рехабилитатор след това за раздвижването на крака. Следващата седмица **** я посетила в
дома й. Ищцата не работела, защото я боляло и изпитвала силен дискомфорт. Детето й по
това време било във втори клас и се налагало свекърва й да ходи, за да й помага с него. Г.
разказала на свидетелката, че й били правени манипулации, при които й пускали ток на
счупеното място, но **** не е присъствала на физиотерапията. Счупването било честа тема
в техните разговори, като и понастоящем Г. се оплаквала, че изпитва дискомфорт, а когато е
по-студено – болка, която е не само в глезена, но отива и към петата.
Съдът намира, че от показанията на свид. ****, които са логични, последователни,
добросъвестно дадени и неопровергани от други доказателства по делото, по несъмнен
начин се установяват датата, мястото и механизмът на настъпване на инцидента, както и
наличието на дефект /прорастнали корени на дървета и разклатени плочки/ на тротоарната
настилка на десния тротоар на **** /в посока към ****/.
Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗП „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания, а според § 1, т. 2 ДР ЗП „земно платно“ е част от повърхността в
обхвата на пътя, върху която са разположени: платното /платната/ за движение;
разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови;
зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и
другите конструктивни елементи на пътя. Определение на понятието „път“ се съдържа и в §
6, т. 1 ДР ЗДвП – всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата
се приравняват и улиците. Според § 6, т. 6 ДР ЗДвП „тротоар“ е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. От посочените легални определения следва,
че тротоарът е част от пътя. Съгласно чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че процесната
злополука е станала на тротоар, предназначен за придвижване на пешеходци, който е част от
общинската пътна мрежа на гр. София. От обстоятелството, че на тротоара в района на ****
към момента на настъпване на инцидента е имало неотстранени, необезопасени и
необозначени препятствия /прораснали корени на дървета, които са разместили тротоарните
плочки/, се налага изводът, че **** не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б.
3
„а“ ППЗП задължения. Наличието или липсата на подадени сигнали до районната
администрация за дефекти на тротоара е напълно ирелевантно. Доколкото **** като
юридическо лице осъществява действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица,
същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на
възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение по тротоара в района на **** и за сигнализиране на пешеходците за наличието на
препятствия и ако от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на
ищцата, следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя – ****, за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от нея лица по аргумент от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като в случая презумпцията не е опровергана.
Относими към въпроса за настъпилите вреди за ищцата, техния вид, размер и
интензитет са показанията на свид. ****, представената медицинска и друга документация
/л. 8 – 14 и л. 16 – 21/ и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Писменото
доказателство на л. 15 няма отношение към въпроса за настъпилите в резултат на събитието
вреди за ищцата, тъй като доказва ползване на отпуск за временна неработоспособност
поради друга причина.
От показанията на свид. **** се установява състоянието на ищцата преди и след
инцидента, включително значителен период след него.
От писмените доказателства се изяснява, че след събитието Г. е имала увреждане на
здравето, във връзка с което са й извършени два прегледа /на 07.10.2022 г. и на 14.10.2022 г./
и образно изследване – рентгенография, предписани са й лекарства и ортеза, за които тя е
сторила разходи на обща стойност 336.67 лв. /видно от фискалните бонове на л. 10, л. 12, л.
14 и л. 20/, и й е предоставен отпуск поради временна неработоспособност за срок от 30 дни.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, ведно с разясненията на
вещото лице в открито заседание, се установява следното: След инцидента Г. е потърсила
медицинска помощ на 07.10.2022 г., като при преглед и изследвания в болнично заведение
са установени данни за навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена на десен крак с
изразен мекотъканен оток и образни данни за авулзионна фрактура с малък костен откършек
от върховата част на външно-страничен малкопищялен глезенен израстък на дясна
малкопищялна кост. Подобна травма се причинява по индиректен механизъм,
едномоментно, при рязко и странично извиване на ходилото на крака /в случая – валгусно
огъване/, с възможна предно-задна или задно-предна посока. След първоначалното извиване
на ходилото в глезенната става е имало и индиректно въздействие на преразтягане в
свързващия апарат на външния глезенен израстък с причиняване по механизъм на
изтръгване на малък откършек от върховата му част. Травмата може да бъде причинена по
време и начин, съобщени в исковата молба – след спъване, предизвикало рязко отвеждане от
равновесие, стъпване на криво на опорен десен крак, с извиване на крака в глезенната става.
При подобна травма с авулзионно счупване на глезен обикновено болката и функциолезата
се появяват веднага, като болката е силна, налагаща медикаментозно обезболяване, и
травмираният крак не може да поеме тежестта на тялото и да извършва движения в областта
на глезенната става, но е възможно първоначално болката да е поносима и непосредствено
след травмата пострадалият да може да стъпва на крака, но скоро поради засилваща се остра
болка във външния глезен и нарастващ травматичен оток пострадалият започва да щади
крака, като преустанови ходенето или каквато и да било физическа активност. Понякога
болката може да пропагира и да се чувства и на място, различно от мястото на счупването.
Травмата е съчетана с изразен оток – подуване, каквото в случая е описано при прегледа на
пострадалата, като обикновено е налице и изразен подкожен кръвоизлив с кръвонасядане на
кожата на глезена. Тази травма причинява и се отнася към критериите на медико-
биологичния признак трайно /за поведе от 30 дни/ затруднение на движенията на десния
4
долен крайник. Налага се имобилизация на крака за около 4 – 6 седмици, като при
благоприятно протичане на оздравителния процес средностатистически функционално
възстановяване на крака настъпва до около 2 месеца след инцидента. Възможно е периодът
да е по-дълъг поради различни индивидуални повлиявания от лечението, като зависи от
спазването на възстановителния процес и предписаната терапия, от провеждане на
физиотерапия, което би повлияло положително на възстановителния процес, но за което
няма данни в медицинската документация, и от наличието на минали болестни промени на
фона на така възникналото увреждане, за каквито в случая не са предоставени данни на
вещото лице. В случая няма медицински данни за възникнали усложнения или пролонгиране
на възстановителния процес. При тази травма е налице функциолеза, т.е. необходимост да се
щади крайникът, като при всяка опора върху него пострадалият изпитва болка в рамките на
възстановителния период, което е една от причините за имобилизацията на крайника. Би
следвало при такава травма да се възстанови в пълен обем движението. Съдът кредитира
заключението като пълно, обективно, компетентно и обосновано въпреки неизвършването
на личен преглед, доколкото представените медицински документи са били достатъчни за
формиране на експертни изводи от вещото лице по поставените му задачи, а и предвид
разясненията му, че извършването на личен преглед не би ги променило, защото евентуално
наличните оплаквания към настоящия момент не биха могли да се свържат еднозначно с
получената травма през 2022 г. предвид липсата на проследяваща медицинска документация
Следователно по експертен път – въз основа на заключението на съдебно-
медицинската експертиза, са потвърдени показанията на свид. **** относно непосредствено
възприетото от нея здравословно състояние на ищцата веднага след инцидента и в периода
на оздравителния процес. Посоченото от нея, че и към настоящия момент Г. продължава да
се оплаква от дискомфорт, а понякога – и от болки, свързани с травмата, не е отхвърлено от
вещото лице като медицински невъзможно, доколкото такъв конкретен въпрос не му е
поставян. Същевременно посоченият от него период от 2 месеца касае функционалното
възстановяване на крака, защото е обсъждан в контекста на функциолезата. Именно по
повод на нея /а не по повод актуални оплаквания за дискомфорт и епизодични болки/
вещото лице е посочило, че липсата на проследяваща медицинска документация е пречка
еднозначно да свърже настоящи оплаквания с инцидента от 2022 г.
Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесния инцидент и
понесените от ищцата неимуществени вреди съдът прави, преценявайки съвкупно
показанията на свид. ****, медицинската документация и заключението на съдебно-
медицинската експертиза, от което е видно, че видът на травмата, констатиран в деня,
следващ деня на инцидента, съответства по време и начин, както са съобщени в исковата
молба.
Предвид гореизложеното възражението на ответника за липса на причинно-
следствена връзка между инцидента и травматичните увреждания на ищцата, обосновано с
възможността тя да се е самоувредила впоследствие, е напълно голословно, защото не
почива нито на доказателствата по делото, нито на каквато и да е житейска логика.
От писмените доказателства и от показанията на свид. **** следва, че разходите за
прегледи, изследване, лекарства и ортеза са направени именно за преодоляване на
неимуществените вреди, настъпили от процесното събитие – травма на десен крак, т.е. те
също се намират в пряка причинно-следствена връзка с него, което не е и спорно по делото.
Размерът на дължимото от ответника обезщетение за понесените от Г. имуществени
вреди в резултат на инцидента възлиза общо на сумата от 336.67 лв., а за разликата до
пълния размер този иск е недоказан.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на
5
обективни критерии, свързани например с вида на уврежданията, начина на настъпването
им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за
бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези и други. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното пострадало лице болки, страдания и
неудобства – физически, емоционални и психически сътресения, които намират отражение
върху здравето и върху психиката му и му създават дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
и/или психическото му състояние, и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
При определяне в случая на размера на понесените от ищцата неимуществени вреди
в съответствие с разясненията, дадени в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., съдът взе предвид
следните обстоятелства: 1. момента на настъпване на събитието и социално-икономическата
конюнктура в страната към този период, определяща глобалните параметри на критерия за
справедливост, във връзка с което съобрази средната месечна работна заплата според НСИ;
2. възрастта на пострадалата към датата на събитието – 33 години; 3. вида, характера и
степента на получените телесни увреждания – навяхване и разтягане на ставните връзки на
глезена на десен крак с изразен мекотъканен оток и авулзионна фрактура с малък костен
откършек от върховата част на външно-страничен малкопищялен глезенен израстък на дясна
малкопищялна кост, последното причинило трайно /за поведе от 30 дни/ затруднение на
движенията на десния долен крайник; 4. начина, времетраенето и степента на тяхната
регенерация – провеждането на консервативно /вместо оперативно/ лечение чрез носенето
на ортеза за около 45 дни, в резултат на което е настъпило пълно функционално
възстановяване; 5. интензитетът на търпените болки, страдания и неудобства по време на
възстановителния процес – функциолеза за период от около 45 дни, интензивни болки в
началото на възстановителния процес, налагащи медикаментозно обезболяване, и наличието
понастоящем на лек остатъчен дискомфорт и епизодични болки в травмираната област при
влошаване на времето; 6. претърпените неудобства по време на възстановяването –
качествени изменения в начина на живота на ищцата по време на възстановителния процес
поради възникналите необходимост от имобилизация на десния крак, невъзможност да
полага труд и необходимост да получава помощ при отглеждане на малкото й дете; 7.
отражението на събитието върху психо-емоционалния статус, което не се установи да
надхвърля обичайните негативни емоции. С оглед на всичко това, но давайки приоритет на
вида на травмата и произтичащите от нея ограничения в придвижването през немалък
период от време, съдът приема, че следва да се определи на ищцата в съответствие с
принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от
процесното събитие в размер на 8 000 лв. Присъждането на по-голяма сума според съда би
довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване.
По възражението за съпричиняване на инцидента и на вредоносния резултат от
ищцата следва да се посочи следното:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на ППВС № 17/1963 г.
Прието е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В настоящия случай ответникът въпреки изричните указания на съда не е ангажирал
нарочни доказателства по възражението си за съпричиняване, а го обосновава със събраните
6
по почин на ищцата доказателства. Възражението му обаче е неоснователно по следните
съображения:
Обстоятелството, че инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието, поради
което препятствието е било видимо, не е достатъчно да обоснове извод за наличие на
съпричиняване от пострадалия. Същевременно от показанията на свид. **** се опровергава
тезата на ответника за проявено невнимание от ищцата, като се изяснява, че непосредствено
преди настъпване на злополуката двете са разговаряли, но въпреки това Г. е гледала къде
върви, както и че е била обута с ниски обувки. Другите сочени от ответника възможни
причини за настъпване на инцидента /употреба на алкохол или друго упойващо вещество и
здравословна причина/ са изцяло в сферата на хипотезите и не почиват по никакъв начин на
събрани по делото доказателства, а изтъкнатото в хода на устните състезания неспазване на
правилата за движение по пътищата в случая няма никакво отношение към настъпването на
инцидента, който е станал на тротоара, а не на пътното платно.
Неоснователно е и възражението, че ищцата е допринесла за възникване на вредите,
защото не е посетила веднага медицинско заведение и не е провела физиотерапия. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че при този тип травми е
възможно болката първоначално да е поносима и непосредствено след травмата
пострадалият да може да стъпва на крака, но скоро поради засилващата се остра болка във
външния глезен и нарастващия травматичен оток пострадалият да започне да щади крака,
като преустанови ходенето или каквато и да било физическа активност. В случая от
показанията на свид. **** се изяснява, че непосредствено след падането ищцата е могла да
се изправи и да се придвижи до дома си въпреки болката, поради което не е счела за
необходимо да посещава медицинско заведение същия ден, т.е. при нея е била налице
именно хипотеза на постепенно засилваща се болка, караща пострадалият да започне на по-
късен етап да щади крака си. Що се отнася до физиотерапията, единствените данни по
делото за провеждане на такава се съдържат в показанията на свид. ****. В тази част обаче
заявеното от нея не представляват разказ за лично възприети обстоятелства, а
възпроизвеждане на твърдения на ищцата, които подлежат на доказване на общо основание
и за които в случая не са събрани други доказателства по делото. Ето защо съдът намира за
недоказано по делото ищцата да е провеждала физиотерапия по повод процесната травма. В
случая обаче вещото лице не е констатирало наличието на медицински данни за възникнали
усложнения или пролонгиране на възстановителния процес, като от представените писмени
доказателства и показанията на свид. **** също не се установява той да е продължил повече
от 45 дни. Следователно неговата продължителност в случая е дори по-малка от посочената
в заключението на съдебно-медицинската експертиза средна продължителност, от което
това следва, че непровеждането на физиотерапия не е повлияло негативно на оздравителния
процес, а той е протекъл в рамките на обичайното.
След като доказателствената съвкупност не съдържа данни за поведение на ищцата,
което обективно да е допринесло за настъпване на инцидента и на вредите, включително за
увеличаване на вредите, съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.
Предвид изложеното предявените искове за обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди са частично основателни – съответно за сумата от 336.67 лв. и за
сумата от 8 000 лв., а за разликите до пълните предявени размери следва да бъдат
отхвърлени. Ответникът дължи върху главниците и законната лихва, считано от датата на
увреждането – 06.10.2022 г., до окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете, възлизащи общо на сумата от 1 613.65 лв., включваща: 364.10
лв. – държавна такса, 234.50 лв. – депозит за вещо лице, 1 015.05 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на претендирания от Г.
7
адвокатски хонорар е преклудирано, защото е заявено за първи път в писмените бележки,
поради което не следва да бъде обсъждано.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищцата дължи на ответника юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 33 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, с адрес: ****, да заплати на Ю. О. Г., ЕГН **********, с адрес:
****, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумите от 336.67 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, и 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от спъване
на 06.10.2022 г. в стърчащ от земята корен на дърво, разположен на тротоар в ****, и падане
на земята, ведно със законната лихва от 06.10.2022 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 613.65 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
частично, както следва: иска за обезщетение за имуществени вреди – за разликата над 336.67
лв. до пълния предявен размер от 396.67 лв.; иска за обезщетение за неимуществени вреди –
за разликата над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв.
ОСЪЖДА Ю. О. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ****, с адрес:
****, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 33 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8