Р Е Ш Е Н И Е
№
ІV- 181 16.01.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На шестнадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1802 по описа за 2019 година
Производството по
делото е образувано по
въззивната жалба на Е.Ф.Ф. – ответник в производството, срещу Решение
№148/23.07.19г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№980/18г., с което e определено местоживеенето
на малолетното дете Е.В.И., при неговият баща В.Н.И.,***;
родителските права върху детето Е.В.И. са предоставени на бащата В.Н.И.;
на майката Е.Ф.Ф. е предоставен режим на лични отношения с детето всеки първи и
трети петък от 18.00 часа до неделя до
18.00ч. от месеца, с приспиване, както и един месец в годината, който да не
съвпада с годишния отпуск на бащата, като взема детето от дома на бащата за
съответния уикенд от месеца, както е упоменато по-горе от 18.00ч. в петък и да го връща в дома на бащата до 18.00 часа
на неделният ден от същия уикенд; определено е бащата и майката да редуват новогодишните и коледни празници,
като през нечетна година на Коледа детето ще бъде при своята майка, а по време
на новогодишните празници при своя баща и обратно, при четна година на Коледа
ще бъде при своя баща, а на Нова година -
при своята майка; въззивницата е осъдена да заплаща на сина си Е.В.И., чрез баща му и законен
представител В.Н.И., месечна издръжка в размер на 150 лева месечно, платима до
5-то число на месеца за който се отнася, считано от подаване на исковата молба
в съда до настъпването на причини, обуславящи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска
до окончателното и изплащане.
Решението се обжалва и в частта,
с което са отхвърлени насрещните искове на Е.Ф.Ф., с които: се иска да се
определи местоживеене на детето Е.В.И. при неговата майка- Е.Ф. ***;
се иска да се предостави упражняването на родителски права над сина им Е.В.И. на майката Е.Ф.Ф.; се иска
определяне режим на лични отношения на баща с детето, при който да има право да
го вижда всяка последна събота от месеца без преспиване от 10.00 часа до 14.00
часа в присъствието на майката и на още едно лице, посочено от майката; се иска
осъждане на В.Н.И., да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете Е.В.И., в размер на 250 лв.; се иска
осъждане на В.Н.И. да заплати на детето издръжка за минал период, считано една
година назад от датата на завеждане на насрещната искова претенция;
въззивницата е осъдена да заплати сума в размер на 216 лева държавна такса по
отношение на издръжката а по сметка на Районен съд Несебър и да заплати на В.Н.И.,
сума в общ размер на 1932.20 лева.
Въззивникът изразява недоволство
от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от ищеца В.Н.И. искове и бъдат
уважени насрещните искове на въззивника.
Според въззивника, адресът, на който съдът е определил да бъде
местоживеенето на детето не е този, обитаван от бащата. Излагат се съображения
във връзка с битовите условия, които последният предоставя, в контекста на
твърдението, че детето досега живее при майката и извеждането му от познатата
среда ще създаде стресова ситуация. Въведени са твърдения за липса на данни за
родителския капацитет на бащата, като доказателствата му са били насочени към
унижаване фигурата на майката, в т.ч. и чрез показанията на св. П.Д..
На следващо място аргументи се развиват по отношение на претенциите за
издръжка – както предявената от въззивника претенция за минало време, така и
във връзка с недоказаност на доходите на въззиваемия.
Изследват се личностните качества и характеристики на майката –
образование, трудова ангажираност, социални контакти, нейното социално обкръжения,
като и тези на бащата, за да се формира извод, че майката е тази, която има
по-добри качества и родителска зрялост и капацитет.
От ищеца В.Н.И., чрез адвокат Коцин, в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден
писмен отговор. В него се излагат съображения за потвърждаване на решението. Развиват
се подробни съображения, споделящи изводите на съда относно личностните
качества на ищцата, родителския капацитет и способност да помага в усвояване на
учебния материал. Излага се хронология на съвместното съжителство на страните и
поведението на въззивницата като майка, неполагаща адекватни грижи и обич за
детето, оставянето му на грижите на бабата, с която са в чести конфликтни
отношения.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие, в срока по
чл.263, ал.1 ГПК не представя писмен отговор.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори, и видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № ***г., на Столична община р-н Средец, страните са родители на непълнолетното
дете Е.В.И., род. на ***г. Не
се спори, че родителите са живели заедно на съпружески начала в жилището на
родителите на ищеца в ***, до навършване на
две седмици от раждането на детето, след което майката и детето са се
преместили в ***. Понастоящем майката и детето живеят в ***, а бащата – в ***.
Ищецът
В.И. Твърди, твърди, че ответницата Е.Ф. не притежава морал за отглеждане на
детето – същата се е занимавала и се занимава с проституция, не упражнява
трудова дейност – често сменя местоработата си, често пътува извън страната и
оставя детето на трети лица, през време на бременността е употребявала канабис,
проявява странности в поведението, изразени, чрез религиозни възгледи, психически
неуравновесена е. Оспорва се родителския капацитет на майката, като се твърди,
че взема решения, които са вредни детето - противопоставила се на поставянето
на задължителните детски ваксини. Според ищеца детето често боледува; майката
не се грижи за него, то е мърляво, недохранено, мръсно. Майката препятства
възможността на бащата да се вижда с детето.
Ищецът счита, че разполага с по-добър родителски капацитет и по-добри
условия да отглежда и възпитава детето. В отглеждането ще бъде подпомаган от
своята майка.
Претендира
на него да бъдат предоставени родителските права над детето и местоживеенето да
бъде определено на неговия адрес. в ***. Претендира на
майката да бъде определен режим на лични отношения. Претендира осъждане на
майката да заплаща месечна издръжка, в размер на 150.00 лева.
Ответницата
Е.Ф. оспорва иска. Заявява, че след раздялата на родителите, грижите,
отглеждането и издръжката на детето полагала тя, с помощта на майка си и леля
си. Оспорва твърденията за липса на морал и родителски капацитет, както и
твърденията че не полага грижи за детето и не го ваксинира. Заявява, че сменя
местоработата си с оглед по-гъвкаво работно време и възможност да се грижи за
детето. Според ответницата детето се развива добре, посещава детска градина. Според
ответницата, тя предлага добри битови условия за отглеждане на детето – живее в
наследствен имот, в който детето има самостоятелна стая.
Ответницата
оспорва моралните и родителските качества и капацитет на бащата. Според нея той
употребява упойващи и наркотични вещества, криминално проявен е; според нея при
срещите им се държи агресивно към детето, удрял го е. Спрямо нея упражнява
насилие в присъствието на детето. Между детето и бащата няма изградена никаква
емоционална връзка; детето почти не познава баща си и роднините си по бащина
линия; бащата се е дезинтересирал от детето и никога не е заплащал издръжка.
Претендира
на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права над детето и
местоживеенето му да бъде определено на адреса и в ***;
на бащата да бъде определен режим на лични отношения всяка последна събота от
месеца без преспиване от 10.00 часа до 14.00 часа в присъствието на майката и
на още едно лице, посочено от майката; осъждане на бащата да заплаща ежемесечна
издръжка на детето Е., в размер на 250
лв, а за минал период, считано една година назад от датата на завеждане на
насрещната искова претенция.
Ищецът
оспорва насрещните претенции на ответницата. Оспорва твърдението, че майка й
помага в отглеждането и т.н. на детето, доколкото последната живее и работи и е
трайно установена в ***. Оспорва твърденията
за липса на емоционална връзка между бащата и детето и за недаване на издръжка;
За
установяване на спорните по делото факти и обстоятелства пред
първоинстанционния и въззивния съд са допуснати до разпит свидетелите П.Г.Д. и М.Й.И. – посочени от
ищеца, втората – негова майка и Т.П.К. и А.Д.Р. – посочени от ответницата – първата – нейна майка.
В
първоинстанционното производство са депозирани социални доклади от Дирекция
„Социално подпомагане” – Поморие и Дирекция „Социално подпомагане” – Връбница.
В
първоинстанционното производство е извършена съдебно психиатрично –
психологическа експертиза. Видно от същата, детето Е.,
същият е момче на видима възраст, съответна на действителната. Психомоторно,
видимо е спокоен, приветлив, лесно осъществява контакт, ориентиран цялостно,
апсихотичен. Мисловният процес протича с нормален темп, правилно логически и
граматически построен. Констатирани са невротични прояви - логопатна реч,
енурезис ноктурна епизодично, свиване на ръцете в юмручета при напрежение. Няма
данни за налудни, натрапливи или свръхценностни мисли; съзнание е ясно. Във
възприятно - представна сфера няма данни за илюзии, халюцинации или
псевдо-халюцинаторни изживявания. Емоционално волево - съответен на възрастта.
Нагонна сфера - храни се и спи добре. Памет и интелект съответни на възрастта. От
две години и половина майката го води на логопед. От една година посещава
безплатно логопед към Детски център, Община Несебър. В хода на психологическото
изследване е установено, че Е. е дете с нормално
психофизиологично развитие. По време на срещите с психолога е открит, леко
напрегнат. Реагира експанзивно позитивно на срещата с бащата- втурва се към
него и го прегръща; в хода на срещата поддържа близък телесен контакт с
родителя. В срещата с майката Е. е емоционално
сдържан към изолиран, проявява несъобразяване с изискванията й. При изследване
динамиката на отношенията в семейството проявява защитни механизми (бягство,
потискане; изместване).
Въпросите,
изследващи отношението на детето към родителите насочват към силна
психоафективна свързаност и с двамата родители, не се забелязва категорично
фаворизиране на един от двамата. Експертизата е констатирала и свързаност до
зависимост на детето с мобилно устройство за игра на електронни игри, което
извежда като възможност за копиране на модел и формиране на задържане в
нормалното общуване, както и вероятна причина за проблемите с речевия дефицит,
както с речевия запас, така и с графичния такъв.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и пред
настоящата инстанция доказателства, намира, че първоинстанционното решение е неправилно
и незаконосъобразно.
При
решаване на въпроса на кого от родителите следва да бъде предоставено
упражняването на родителската власт, следва да се вземат предвид комплекс от
факти и обстоятелства. От значение е съществуващото и предхождащите го фактически
състояния; налице ли са факти и обстоятелства, налагащи промяната му; личността
на детето и неговите потребности, личността на двамата родители и техните
родителски и възпитателски качества и обкръжаващата ги среда.
Предвид
обстоятелството, че от раждането и към настоящия момент само майката се грижи,
издържа и отглежда детето, за да се промени това статукво следва да се установи
на първо място, че грижите са неадекватни, недостатъчни, че се упражнява вредно
влияние и съществува опасност за физическото и емоционално развитие на детето,
на второ място – че претендиращият родителската власт разполага с по-добър
родителски капацитет, че е в състояние да предостави по-адекватни грижи и
по-добри условия за отглеждане и възпитание на детето.
Всички
твърдения за факти и обстоятелства, изложени в исковата молба касаят оспорване
на качествата на ответницата като човек и родител. Доказателствената дейност на
ищеца е също в посока на оспорване на капацитета на майката. Не се излагат твърдения
и не се ангажират доказателства, установяващи, че бащата е по-добрият от
двамата родители – че същият разполага с по-добри морални и родителски
качества.
Бургаският
окръжен съд намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не може
да се приеме за установено, че бащата притежава по-добри родителски и
възпитателски качества, нито че майката не притежава такива. Свидетелката И. – майка на ищеца свидетелства за отношенията между
двамата родители и проблемите, които те са имали в общуването помежду си и
съжителството си, както и за битовите условия, които бащата предоставя за
отглеждане на детето, но не установява какъв е неговия родителски капацитет и
качества – как той се грижи за детето и какви са неговите приоритети и виждания
за отглеждането и възпитанието му. Св. Д.
също
не дава информация за това; той преразказва споделени му от ищеца факти и
изказва своите предположения за съществуването на други факти /напр. че
ответницата поддържа връзки с чужденци, защото говори на чужд, неразбираем за
свидетеля език по телефона/, както и причинно - следствените връзки, /че ответницата
получава пари от чужбина, защото пътува постоянно в чужбина - свидетелят не
знае къде/, но не е пряк очевидец събитията, за които свидетелства. От
показанията на свидетелите, посочени от ищеца се установява, че той желае да
вижда и да общува с детето, но през - годините не е плащал издръжка за него.
Извършената
съдебно – психиатрично – психологическа експертиза, не установява твърденията,
изложени в исковата молба, касаещи личностните качества на ответницата като
личност и като майка – вещите лица не са установили маниакално – депресивна
психоза, натраплива невроза, нито зависимост съм психоактивни вещества и
алкохол и клептомания. Не са налице данни за упражняван физически и психически
тормоз над детето. Майката е психично здрава и годна да полага грижи за детето.
Установените
от експертите невропатни прояви на логопатна реч на детето, причините за които
са комплексни и една от тях е прекомерното боравене с електронни устройства –
телефон, таблет, следва да насочат родителите не само към ползване на
специализирана помощ, но и да доведат до промяна в отношението и отказ от често
предоставяне на такива устройства за забавление. Тук следва да се каже, че
развитието на технологиите и твърде честата употреба на електронни устройства
от децата е една от характеристиките на съвремието, не е уникално състояние
само в конкретния случай, а е налице масовост. Поради това не може да се
приеме, че включването на тези устройства като част от възпитанието на детето
следва да квалифицира ответницата като неспособен родител, а ищецът – като
по-способният от двамата.
Като
краен извод следва да се каже, че от събраните по делото доказателства се
установява, че и двамата родители проявяват желание да се грижат за детето и
обективно и двамата разполагат с възможности за това. И двамата могат да
разчитат на помощта на своите най-близки роднини. По делото не са ангажирани
доказателства, водещи към извод, че някой от двамата родители упражнява вредно
влияние или има негативно отношение към Е.,
нито пък че някой от тях целенасочено е поставил в опасност неговото физическо
или психическо здраве. Като родители и двамата имат добри характеристични
данни, като в тази насока не могат да се направят изводи за превес в полза на
един от тях.
Към
настоящия момент, воден единствено и само от интереса на детето, което е на 6
години, въззивният съд намира, че фактическото състояние не следва да бъде
променяно. Упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на майката.
Местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса на майката в ***.
Относно режима на лични отношения с детето.
По
отношение режима на лични отношения на бащата с детето, въззивния съд намира,
че, същият следва да бъде по-разширен, с оглед необходимостта детето да общува
с него и да бъде създадена трайна връзка между тях. Така бащата следва да има
право на лични отношения всяка първа и трета седмица от месеца, от 18.00 часа в
петък до 18.00 часа в неделя – с приспиване при бащата, като бащата се
задължава да взема и да връща детето в дома на майката; един месец през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск; на Великден, пролетната
ваканция и Нова година - всяка четна година, на Нова година и зимната ваканция –
всяка нечетна година;
Досежно размера на издръжката.
Установено
по делото, потвърдено и от изявленията му в съдебно заседание, бащата получава
трудово възнаграждение, в размер на 1400 лева. Същият няма други задължения за
издръжка. Поради това издръжка, в размер на 200 лева не би съставлявала особена
трудност за него.
Искът
за присъждане на издръжка за минало време – една година преди завеждане на
насрещния иск - 23.11.2018г., следва да бъде уважен, при безспорно установено
по делото, че бащата не е заплащал издръжка за детето.
В
полза на държавата, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху уважената част от иска за издръжка, в размер на 288 лева – по иска
за бъдеще време и 96.00 лева – по иска за минало време.
В
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, в размер на 1500
лева – адвокатско възнаграждение за две инстанции.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №148/23.07.19г., постановено от Районен съд
Несебър по гр.д.№980/18г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на В.Н.И., ЕГН **********,***, да му
бъдат предоставени родителските права над детето Е.В.И. ЕГН **********, местоживеенето на детето да бъде
определено при него, на майката Е.Ф.Ф. ЕГН ********** да бъде определен режим
на лични отношения с детето и да бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка, в
размер на 150.00 лева.
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху малолетно дете Е.В.И., ЕГН **********
на МАЙКАТА Е.Ф.Ф. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетното дете Е.В.И., ЕГН ********** при майката Е.Ф.Ф. с ЕГН **********,
на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата В.Н.И., ЕГН ********** с детето Е.В.И., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 18.00 часа в петък до
18.00 часа в неделя – с преспиване при бащата, като бащата се задължава да
взема и да връща детето в дома на майката; един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск; на Великден, пролетната ваканция и
Нова година - всяка четна година, на Нова година и зимната ваканция – всяка
нечетна година.
ОСЪЖДА
В.Н.И., ЕГН ********** ***, да заплаща на сина си Е.В.И., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Е.Ф.Ф. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 /двеста/
лева месечно, платима до 5-то число на месеца за който се отнася, считано от
подаване на исковата молба – 23.11.2018г., до настъпването на законна причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане, като ДО ПРЕДЯВЕНИЯ
РАЗМЕР до 250.00 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
ОСЪЖДА
В.Н.И., ЕГН ********** ***, да заплати на сина си Е.В.И., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Е.Ф.Ф. с ЕГН **********, месечна издръжка за периода 23.11.2017г.
– 23.11.2018г., в общ размер на 2400 лева /по 200 двеста лева месечно/, като ДО
ПРЕДЯВЕНИЯ РАЗМЕР от 250.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
ОСЪЖДА
В.Н.И., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ф.Ф. с ЕГН ********** ***, сума в
размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева – съдебно деловодни разноски за две
инстанции.
ОСЪЖДА
В.Н.И., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаски окръжен съд,
държавна такса, в размер на общо 384.00 лева – държавна такса върху уважената
част от исковете за издръжка.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.