№ 10902
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110156319 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от „..“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против М. Г. П. за
сумата от 1155,55 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. ..., с абонатен №.......,
сумата 220,99 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 05.04.2024 г., сумата 15,48 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и
сумата 4,04 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 05.04.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 23.04.2024 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №24189/2024 г., по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
последният в качеството си на потребител не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба, с който
оспорва да е материално легимирана да отговаря по предявените искове. Заявява, че
1
непосредствено след издаване на заповедта за изпълнение действителният потребител на
топлинна енергия Е Г. К – Т е признала дължимостта на дълга и е сключила споразумение с
ищеца за разсроченото му изплащане. Твърди, че всички суми са заплатени на кредитора.
Счита, че не е дала повод за образуване на настоящото производство, поради което не следва
да отговаря за разноски. Претендира присъждането на разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „....“ ЕООД поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за имота и сградата, в която се намира, е извършено
в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422 , ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на
пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е
задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да
заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата
молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответната страна е да
докаже, че е погасила претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
По делото не е спорно, че с договор за дарение на идеална част от недвижим имот,
обективиран в нотариален акт №177, том I, рег. №3042, дело 161/2022 г. от 25.11.2022 г. на
нотариус Д К с район на действие СРС, вписана под №049 в НК М. Г. П. е прехвърлила
собствената си 1/2 идеална част от имот, находящ се в гр. ...., придобита по наследство на
сестра си и съсобственик Е Г. К – Т. Не е спорно и че през процесния период м.05.2021 г. до
м.04.2022 г. вкл. ищецът е доставял топлинна енергия до имота.
Ответникът не оспорва количеството доставена до имота топлинна енергия, нито
нейната цена, но възразява, че няма задължение да я заплаща, тъй като имотът се ползва от Е
Г. К – Т, която от своя страна е заплатила всички претендирани от ищеца суми до
приключване на съдебното дирене по сключеното с него споразумение от 26.06.2024 г..
С нарочна молба преди първото по делото съдебно заседание ищецът признава, че на
26.06.2024 г. е сключил споразумение за разсрочено изплащане на дълга с Е Г. К – Т като
всички суми са заплатени. Видно от представеното по делото споразумение Е Г. К – Т е
поела задължение да заплати сумата 2342,06 лева главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за имот, находящ се в гр. ....
2
за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от
23.04.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 450,06 лева – лихва за забава за периода
15.07.2021 г. до 05.04.2024 г. и съдебно разноски в размер на 55,84 лева държавна такса и
50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така представеното споразумение от 26.06.2024 г., сключено между „..“ ЕАД и Е Г. К –
Т по делото с предмет претендираните в настоящото производство вземания като факт,
настъпил след депозирането на исковата молба, респ. след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, следва на основание чл. 235, ал. 3 ГПК да бъде
съобразено от съда при постановяване на решението.
Видно от сключеното споразумение Е Г. К – Т е поела задължение да заплати целия
дълг, за който в полза на „..“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д
№24189/2024 г. по описа на СРС, 71 състав срещу длъжниците М. Г. П. и Е Г. К – Т. Към
този договор са приложими освен разпоредбите на ЗЕ, така и разпоредбите на ЗЗД. По
същество, договорът от 26.06.2024 г. представлява такъв за заместване в дълг по чл. 102, ал.
1 ЗЗД, сключен с кредитора, по силата на който Е Г. К – Т замества в дълг другия длъжник с
изричното съгласие на кредитора. Съгласно чл. 102, ал. 1 ЗЗД трето лице може да замести
длъжника само с изрично съгласие на кредитора. В конкретната хипотеза е налице съгласие
както на кредитора по правоотношението, така и на заместващото лице, обективирано в
представеното споразумение. Валидността на волеизявлението, направено от името на
топлофикационното дружество, не е оспорена в хода на производството, поради което съдът
намира, че със сключването на споразумението е настъпило желаното заместване на
пасивната страна по процесното облигационно отношение с предмет доставка на топлинна
енергия. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. Така
задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия и обезщетение за забава,
припадащи се на ответника М. Г. П., е преминало върху другия длъжник изцяло, а тя се
освободили от дълга. Одобрение или разрешение от нея за заместването в дълг не е
необходимо, тъй като тя се освобождава от задължението си (чл. 73, ал. 1 ЗЗД). С оглед
изложеното се налага изводът, че макар М. Г. П. да е била собственик на 1/2 идеална част до
25.11.2022 г. тя не дължи претендираните суми за топлинна енергия и обезщетение за
забава, тъй като с изричното съгласие на ищцовото дружество другият длъжник по ч.гр.д
№24189/2024 г. по описа на СРС, 71 състав е поел и нейното задължение. Предвид горното
ответникът М. Г. П. не е пасивно материалноправно легитимирана по предявените
претенции, тъй като търсените суми не се дължат от нея. При това положение предявените
против нея искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Отделно от горното се установи по делото и се признава от ищеца че претендираните в
настоящото производство суми, са заплатени от встъпилия в дълг длъжник Е Г. К – Т, вкл. и
сторените разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ответника, който
претендира такива за адвокатско възнаграждение в настоящото производство по представен
списък по чл. 80 ГПК ведно с договор за правни услуги, съгласно който е заплатена сума в
размер на 600,00 лева и който служи като разписка за плащането. Предвид това ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника разноски в размер на 600,00 лева,
доколкото направеното възражение за прекомерност на възнаграждението съдът намира за
неоснователно.
Ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството
по представен списък по чл. 80 ГПК, което обаче не му се следва тъй като след сключване на
споразумение за разсроченото заплащане на целия дълг заместеният длъжник се
освобождава от отговорност към кредитора, независимо, че преди това е депозирал
възражение в по чл. 414 ГПК.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:
гр. ..., срещу М. Г. П. ЕГН ********** с адрес: гр. ..... искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1
ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи сумата 1155,55 лева - главница, представляваща
стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. в имот,
находящ се в гр. ..., с абонатен №......., сумата 220,99 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
05.04.2024 г., сумата 15,48 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и сумата 4,04 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 05.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.04.2024 г. до окончателното плащане,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №24189/2024 г., по описа на СРС, 71
състав като неоснователни.
ОСЪЖДА „..” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. ... да заплати
на М. Г. П. ЕГН ********** с адрес: гр. ..... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600,00
лева – разноски за производството
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„..” ЕАД – „....“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4