№ 6668
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110162295 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу В. А. Г. и А. Б. А..
Ищецът твърди, че ответниците се явявали клиенти /потребители/ на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в
*************************************************, инсталация № **********,
аб. № **********. Посочва, че за периода м.05.2021г.-м.04.2023г. доставил топлинна
енергия до имота, но ответниците не заплатили нейната цена. Твърди, че с оглед
неплащането на задължението на падежа, изпаднали в забава и дължали и мораторна
лихва. Поддържа, че е извършена и услугата дялово разпределение в периода
м.10.2021г.-м.04.2023г., чиято цена също не била заплатена и за която също се дължала
мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответниците
да бъде осъдени за заплатят разделно при дялове 1/4 част за В. Г. и 3/4 части за А. А.
следните суми: 2132,90лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, 353,72лв. – мораторна лихва върху горната главница за
периода 15.09.2022г.-10.10.2024г., 41,45лв. – цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.10.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, и 10,96лв. – мораторна лихва върху горната
главница за периода 16.12.2021г.-10.10.2024г.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Посочват, че квотите в съсобствеността са 5/6 към 1/6 идеални части, а със
споразумение за доброволна делба правата им били разпределени в съотношение 70%
за първия и 30% за втория, като при същото съотношение следвало да се делят и
разходите за имота. Поради това, считат, че от ищеца неправилно са разпределени
претендираните суми. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Изтъкват, че
след смъртта на наследодателя Г. А. имотът не ползван.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
1
Третото лице – помагач – „Директ“ ЕООД не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
Ответниците признават, че са съсобственици на имота, но твърдят, че са такива
при квоти 5/6 ид. части за А. А. и 1/6 ид. част за В. Г., а не в съотношение ¾ към ¼ ид.
части, както твърди ищецът.
По делото не се оспорва, че с договор за покупко-продажба от 13.09.1994г.
процесният имот е закупен от Г. Б. А. и М. К. А.. От събраните по делото писмени
доказателства, ценени в съвкупност, може да се изгради извод, че към тази дата
същите са се намирали в граждански брак. В тази насока извършените в НБД
„Население“ справки показват, че всеки от тях е имал само един брак, а Г. А. се явява
наследник на починалата преди него съпруга, като към датата на своята кончина е бил
със семейно положение вдовец. Доколкото в справките липсва информация относно
точната дата на брака, това показва, че същият е сключен значително назад във
времето, за който период липсват пълни записи в НБД. Ето защо, при съвкупната
преценка на всички доказателствени източници може да се изгради извод, че към
датата на закупуване на имота са се намирали в граждански брак и са го придобили в
режим на съпружеска имуществена общност.
Съгласно удостоверение за наследници от 28.12.2017г. /л. 12/, М. К. А. е
починала на 26.08.2017г., като е оставила за свои законни наследници съпруга си Г. А.
и майка си В. А. Г.. Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН, когато съпругът наследява заедно с
възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от
наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването
на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. Тъй като бракът между
тях е сключен преди 13.09.1994г., а М. А. е починала на 26.08.2017г., следва, че бракът
им е продължил повече от 10 години, поради което съпругът Г. А. е наследил 2/3 от
2
наследството на съпругата си. Отнесено към процесния имот, същият е наследил 2/3
идеални части от притежаваната от нея ½ идеална част или 2/6 (1/3) идеални части.
Другият наследник – майка й В. Г. е придобила останалата 1/3 идеална част от
притежаваната от нея ½ идеална част от имота или 1/6 идеална част. От това следва, че
към 26.08.2017г. Г. А. е притежавал 5/6 идеални части от процесния имот, а В. Г. 1/6
идеална част.
Съгласно удостоверение за наследници от 30.10.2024г. /л. 34/, Г. Б. А. е починал
на 30.11.2021г., като е оставил за свой единствен законен наследник си брат си А. Б. А.,
който е наследил цялото му имущество, включително притежаваните от него 5/6
идеални части от процесния имот.
Тези притежавани от ответниците идеални части съответстват и на посочените
от тях в сключеното помежду им споразумение от 05.03.224г. /л. 51/. По отношение на
това споразумение следва да се посочи, че изявленията в него, свързани с
разпределение на разходите и приходите от имота в съотношение 70% към 30%, е
обвързващо само в отношенията между страните по него и няма действие спрямо
трети лица, каквото се явява ищцовото дружество – чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, в
отношенията с доставчика на топлинна енергия ответниците отговарят съобразно
дяловете в съсобствеността.
От събраните по делото писмени доказателства и изслушаното и прието
експертно заключение се установява, че процесният имот е топлоснабден. През
процесния период в него е имало 2 броя отоплителни тела, щранг-лира в банята и 1
бр. водомер за топла вода, като на отоплителните тела са били поставени ИРРО.
Вещото лице посочва, че за сезон 2021/2022г. потребената топлинна енергия е
начислена въз основа на реално извършен отчет на измервателните уреди. За сезон
2022/2023г. поради неосигурен достъп за отчет, топлинната енергия за отопление е
начислена на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата
съгласно т.6.5 от прилжоението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, а топлата
вода е начислена на база 1 брой потребител по 140л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2,
т. 2 от Наредбата. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена
по формулата на т.6.1.1 от приложението към Наредбата. Съдът намира, че правилно в
случая за отоплителен сезон 2022/2023г. топлоенергията е начислена според
предвидените в Наредбата начини при неосигурен достъп, доколкото от събраните
писмени доказателства (л. 79 – протокол) на двете дати за извършени отчитания не е
бил осигурен достъп за отчет на измервателните уреди в процесния имот. В този
случай, приложение намират заместващите механизми, посочени в Наредбата, и
правилно приложени от вещото лице по експертизата. Ето защо, съдът приема за
доказано, че през процесния период до имота е доставена топлинна енергия на
стойност 2351,12лв. съобразно експертното заключение. В настоящото производство
обаче ищецът сочи и претендира по-ниска стойност от 2132,90лв. и с оглед
действащия в гражданския процес принцип на диспозитивното начало, съдът е
ограничен от заявеното. Тази сума от 2132,90лв. се дължи от ответниците при
посочените по-горе дялове от 5/6 части за Г. А. и 1/6 част за В. Г. или Г. А. дължи
1777,42лв., а В. Г. 355,48лв.
Ответниците своевременно са направили възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, което следва да бъде разгледано.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело
№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
3
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Исковата молба, откогато се счита прекъсната давността съгласно
чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадена на 22.10.2024г. Следователно, всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 22.10.2021г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От
това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погасени по давност се явяват вземанията за периода м.05.2021г.-м.08.2021г., тъй
като тяхната изискуемост настъпва преди 22.10.2021г. На всички останали вземания
изискуемостта насътпва след 22.10.2021г. (за м.09.2019г. настъпва на 14.11.2021г.).
Размерът на задълженията за м.05.2021г.-м.08.2021г. възлиза на 264,12лв. съгласно
заключението по СТЕ. След като този размер бъде изваден от претендирания от ищеца
размер от 2132,90лв., се получава дължим остатък от 1868,78лв., като тази сума се
дължи при дялове 5/6 части за А. А. и 1/6 част за В. Г.. Ето защо, предявеният спрямо
А. А. иск за главните вземания за цена на доставена топлинна енергия се явява
основателен до размер на сумата от 1557,32лв., а за разликата до пълния предявен
размер подлежи на отхвърляне, а искът спрямо В. Г. се явява основателен до размер на
сумата от 311,46лв., а за разликата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и доказват да са
погасил необхванатите от погасителната давност парични задължения на падежа,
поради което са изпаднали в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат законна
лихва за тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и
от деня, следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162
ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху
дължимата главница от 1868,78лв. възлиза на сумата от 309,92лв. за периода
15.09.2012г.-10.10.2024г., като и тя се дължи при дялове 5/6 към 1/6 част или 258,27лв.
за първия и 51,65лв. за втория. Ето защо, тези искове за акцесорни вземания се явяват
основателни до тези размери, а за разликата до пълните предявени размери подлежат
на отхвърляне.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава върху нея:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото е представен протокол от проведено общо събраните на етажните
собственици в сградата, на което е взето решение за избор на ФДР. Представен е и
договор за извършване на услугата дялово разпределение. Видно от представените
отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, към процесния период
третото лице – помагач е извършвало услугата дялово разпределение. Съгласно
изричната клауза от общите условия, ответниците дължат на продавача - ищцовото
дружество и цената на тази услуга, като от събраните писмени доказателства се
установява, че нейната стойност за процесния период м.10.2021г.-м.04.2023г. възлиза
на претендираната сума от 41,45лв. Тези вземания не са обхванати от погасителна
4
давност, тъй като най-ранното от тях е за м.10.2021г. (виж изложените по-горе
съображения относно давността). Тази сума от 41,45лв. обаче се дължи от ответниците
в съотношение 5/6 към 1/6 част или 34,54лв. за А. А. и 6,91лв. за В. Г.. Ето защо, този
иск спрямо А. А. следва да бъде уважен изцяло (доколкото се претендира по-малко,
отколкото реално се дължи), а спрямо В. Г. до размер на сумата от 6,91лв. и отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 10,36лв.
Исковете за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се
явяват недоказани, поради което подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер на 141,97лв. за държавни такси и 300лв.
депозит за експертиза, като претендира и юрк. възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. Общият размер на разноските
541,97лв. се претендира от ответниците в съотношение 406,48лв. за А. А. и 135,49лв.
за В. Г.. Съразмерно на уважената част от исковете, А. А. дължи 394,18лв., а В. Г.
94,02лв.
Ответниците са доказали разноски в общ размер от 500лв. за платено адв.
възнаграждение. Тъй като в договора /л. 70 – гръб/ не е посочено какъв е платеният
размер от всеки от тях, съдът приема, че е по равно – всеки по 250лв. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на А. А. следва да се присъдят 7,56лв., а на В. Г. –
76,52лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД А. Б. А., ЕГН: **********, с адрес:
**************************************, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б, следните суми: 1557,32лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода
01.09.2021г.-30.04.2023г. до имот, находящ се в
*************************************************, инсталация № **********,
аб. № **********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
22.10.2024г. до окончателното плащане, 258,27лв. – мораторна лихва върху горната
главница за периода 15.09.2022г.-10.10.2024г., 31,08лв. – цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 22.10.2024г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 394,18лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 1557,32лв. до пълния предявен от 1599,67лв. и за периода 01.05.2021г.-
31.08.2021г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 258,27лв. до пълния предявен от 265,29лв. и
изцяло иска за сумата от 8,22лв., представляваща мораторна лихва за периода
16.12.2021г.-10.10.2024г. върху главницата за дялово разпределение за периода
01.10.2021г.-30.04.2023г. в размер от 31,08лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД В. А. Г., ЕГН: **********, с адрес:
****************************************, да заплати на „Топлофикация София”
5
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б, следните суми: 311,46лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода
01.09.2021г.-30.04.2023г. до имот, находящ се в
*************************************************, инсталация № **********,
аб. № **********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
22.10.2024г. до окончателното плащане, 51,65лв. – мораторна лихва върху горната
главница за периода 15.09.2022г.-10.10.2024г., 6,91лв. – цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 22.10.2024г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 94,02лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
311,46лв. до пълния предявен от 533,22лв. и за периода 01.05.2021г.-31.08.2021г.,
иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 51,65лв. до пълния предявен от 88,43лв., иска за главница за
цена на услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер от 6,91лв.
до пълния предявен от 10,36лв. и изцяло иска за сумата от 2,74лв., представляваща
мораторна лихва за периода 16.12.2021г.-10.10.2024г. върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2021г.-30.04.2023г. в размер от 10,36лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да
заплати на А. Б. А., ЕГН: **********, с адрес:
**************************************, сумата от 7,56лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да
заплати на В. А. Г., ЕГН: **********, с адрес:
****************************************, сумата от 76,52лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Директ“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6