гр. Силистра, 29.03.2017 г.
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение в закритото заседание
проведено на двадесет и девети март през
две хиляди
и седемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
при участието на
съдебния секретар и в
присъствието на прокурора
, като
разгледа докладваното
от съдия Василева т.
д. № 59/2016 г.
по описа
на
СОС и за
да се произнесе, взе в
предвид следното:
С първоначално постъпилата искова молба Министерство
на земеделието и храните - гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, представлявано
от Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител, е
предявило искове против КАЙНАК АГРО 2”
ЕООД, ЕИК 2====== представлявано от М.Р.И., със седалище и адрес на
управление: с.Кайнарджа, обл. Силистра, като
моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по делото
, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 29 376,14 лева, представляваща арендното плащане за стопанската
2014/2015 год. по Договор за аренда № ДА 49/31.08.2012 год., както и законна
лихва от 05.10.2015г„ до изплащане на вземането. Претендира и разноски по
делото.
С допълнителната искова молба, подадена по реда на чл. 372 ГПК след
отговора на ответника и въведените от него възражения, ищецът МЗХ моли съда да
приеме за установено между страните че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 295 238.32 лева,
представляваща арендното плащане за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014г„ по
Договор за аренда № ДА 50/31.08.2012 год., както и законна лихва от
06.10.2015г., до изплащане на вземането, претендира разноски и възнаграждение.
Поради противоречието на фактическите
обстоятелства и формулираните петитуми в двете искови молби, съдът с
определение №97/10.03.2017 г. , постановено по настоящото дело указа на ищеца
да коригира исковата си молба и
допълнителната такава, предявени по
настоящото дело, против „КАЙНАК
АГРО 2” ЕООД, ЕИК ……..6 представлявано от М.Р.И., със седалище и адрес на
управление: с.Кайнарджа, обл. Силистра, да коригира нередовностите в тях, като
уточни исковите си претенции по основание и размер, като съобрази пределите на
допустимост на установителен иск по чл. 422 ГПК съобразно издадената заповед по
чл. 417 ГПК. В случай, че поддържа претенция за сумата от 295 238.32 лв., да довнесе ДТ в размер на 4%, за размера
над 29 376, 14 лв., както и да
посочи и индивидуализира по номера, по площи, местности и граници, земите, за
които претендира арендно плащане, а също и периодите по стопански години, да
представи справка по чл. 366 ГПК, да представи и копия от договор № ДА – 49/ 31.02012 г. и
договор № ДА – 50/ 31.02012 г. със съответния брой за ответната страна. Да
заяви ще се ползва ли от издадените съдебни удостоверения по негово искане.
В отговора е депозирано допълнение към
искова молба, постъпило в СсОС на 28.03.2017 г. Посочено е , че се поддържа
исковата претенция, съобразно фактическите обстоятелства и формулирания петитум
с допълнителната искова молба по чл. 372 ГПК. Приложени са писмени
доказателства, а по отношение на ДТ е заявено, че същата е внесена в размер на
2% от исковата сума, тъй като искът е по чл. 422 ГПК и възлиза на 5904,76 лв.,
за което , според ищеца, по делото е представен платежен документ.
ОС счита, че в случая се прави изменение на иска, което е недопустимо ,
съгласно чл.14 ГПК. Видно е, че между фактическите обстоятелства и петитума,
изложени с исковата молба и с допълнителната такава, няма никаква връзка, освен
страните по тях. Това не отговаря на изискванията на чл. 214 ГПК за изменение
на исковата претенция, поради което и е недопустимо и следва да бъде прекратено
производството по делото. По отношение на ДТ възражението, че съдът погрешно е
указал да се внесат 4% от исковата сума като ДТ е основателно. Действително, в
производства по чл. 422 ГПК, каквото е настоящото, дължимата ДТ е 2%.
Посочената сума от 5904,76, обаче, не е
платена като ДТ по настоящото дело. По настоящото дело има единствено платежен
документ за ДТ в размер на 587,53 лв., колкото е дължимата ДТ от 2% от
първоначалната искова сума от 29 376,14 лв.
Предвид гореизложеното ОС счита, че след
като ищецът поддържа исковата си претенция по отношение на заявените с
допълнителната искова молба по чл. 372 ГПК фактически обстоятелства и петитум,
то искът е недопустим, тъй като изменението на първоначалния иск с напълно
различни фактически обстоятелства и искова претенция, е недопустимо по смисъла
на чл. 214 ГПК, поради което и следва да бъде прекратено производството по
настоящото дело.
Водим от горното ОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 59/2016 г.
по описа на Силистренски окръжен съд, поради недопустимост на исковата молба,
предявена от Министерство на земеделието
и храните - гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, представлявано от Министъра на
земеделието и храните, чрез процесуален представител, против КАЙНАК АГРО 2” ЕООД, ……… представлявано от М.Р.И.,
със седалище и адрес на управление: с.Кайнарджа, обл. Силистра, с която моли
съда да приеме за установено между страните че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 295 238.32 лева,
представляваща арендното плащане за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014г„ по
Договор за аренда № ДА 50/31.08.2012 год., както и законна лихва от
06.10.2015г., до изплащане на вземането, претендира разноски и възнаграждение.
Определението може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му от страните по
делото.