Определение по дело №59/2016 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2017 г.
Съдия: Теодора Василева Василева
Дело: 20163400900059
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 март 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №132

 

гр. Силистра, 29.03.2017 г.

 

Силистренският окръжен съд,  гражданско отделение в       закритото  заседание

проведено          на            двадесет     и девети      март                                      през

две             хиляди   и   седемнадесетата       година             в                          състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТЕОДОРА  ВАСИЛЕВА

 

при     участието      на    съдебния  секретар                                                 и          в

присъствието        на        прокурора                                                                ,    като

разгледа  докладваното  от  съдия    Василева       т.  д.  № 59/2016  г.   по   описа

 на    СОС     и     за     да     се       произнесе,         взе      в     предвид     следното:

 

 

С първоначално постъпилата искова молба Министерство на земеделието и храните - гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, представлявано от Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител, е предявило искове против  КАЙНАК АГРО 2” ЕООД, ЕИК 2====== представлявано от М.Р.И., със седалище и адрес на управление: с.Кайнарджа, обл. Силистра, като  моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по делото , че  ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 29 376,14 лева, представляваща арендното плащане за стопанската 2014/2015 год. по Договор за аренда № ДА 49/31.08.2012 год., както и законна лихва от 05.10.2015г„ до изплащане на вземането. Претендира и разноски по делото.

С допълнителната искова молба, подадена по реда на чл. 372 ГПК след отговора на ответника и въведените от него възражения, ищецът МЗХ  моли съда да приеме за установено между страните че ответникът дължи на ищеца  сумата в размер на 295 238.32 лева, представляваща арендното плащане за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014г„ по Договор за аренда № ДА 50/31.08.2012 год., както и законна лихва от 06.10.2015г., до изплащане на вземането, претендира разноски и възнаграждение.

Поради противоречието на фактическите обстоятелства и формулираните петитуми в двете искови молби, съдът с определение №97/10.03.2017 г. , постановено по настоящото дело указа на ищеца да  коригира исковата си молба и допълнителната такава, предявени по  настоящото дело, против  „КАЙНАК АГРО 2” ЕООД, ЕИК ……..6 представлявано от М.Р.И., със седалище и адрес на управление: с.Кайнарджа, обл. Силистра, да коригира нередовностите в тях, като уточни исковите си претенции по основание и размер, като съобрази пределите на допустимост на установителен иск по чл. 422 ГПК съобразно издадената заповед по чл. 417 ГПК. В случай, че поддържа претенция за сумата от 295 238.32 лв.,  да довнесе ДТ в размер на 4%, за размера над  29 376, 14 лв., както и да посочи  и индивидуализира по номера,  по площи, местности и граници, земите, за които претендира арендно плащане, а също и периодите по стопански години, да представи справка по чл. 366 ГПК, да представи и  копия от договор № ДА – 49/ 31.02012 г. и договор № ДА – 50/ 31.02012 г. със съответния брой за ответната страна. Да заяви ще се ползва ли от издадените съдебни удостоверения по негово искане.

В отговора е депозирано допълнение към искова молба, постъпило в СсОС на 28.03.2017 г. Посочено е , че се поддържа исковата претенция, съобразно фактическите обстоятелства и формулирания петитум с допълнителната искова молба по чл. 372 ГПК. Приложени са писмени доказателства, а по отношение на ДТ е заявено, че същата е внесена в размер на 2% от исковата сума, тъй като искът е по чл. 422 ГПК и възлиза на 5904,76 лв., за което , според ищеца, по делото е представен платежен документ.

ОС счита, че в случая се прави  изменение на иска, което е недопустимо , съгласно чл.14 ГПК. Видно е, че между фактическите обстоятелства и петитума, изложени с исковата молба и с допълнителната такава, няма никаква връзка, освен страните по тях. Това не отговаря на изискванията на чл. 214 ГПК за изменение на исковата претенция, поради което и е недопустимо и следва да бъде прекратено производството по делото. По отношение на ДТ възражението, че съдът погрешно е указал да се внесат 4% от исковата сума като ДТ е основателно. Действително, в производства по чл. 422 ГПК, каквото е настоящото, дължимата ДТ е 2%. Посочената сума от 5904,76, обаче,  не е платена като ДТ по настоящото дело. По настоящото дело има единствено платежен документ за ДТ в размер на 587,53 лв., колкото е дължимата ДТ от 2% от първоначалната искова сума от 29 376,14 лв.

Предвид гореизложеното ОС счита, че след като ищецът поддържа исковата си претенция по отношение на заявените с допълнителната искова молба по чл. 372 ГПК фактически обстоятелства и петитум, то искът е недопустим, тъй като изменението на първоначалния иск с напълно различни фактически обстоятелства и искова претенция, е недопустимо по смисъла на чл. 214 ГПК, поради което и следва да бъде прекратено производството по настоящото дело.

Водим от горното ОС

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по търговско дело № 59/2016 г. по описа на Силистренски окръжен съд, поради недопустимост на исковата молба, предявена от  Министерство на земеделието и храните - гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, представлявано от Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител, против  КАЙНАК АГРО 2” ЕООД, ……… представлявано от М.Р.И., със седалище и адрес на управление: с.Кайнарджа, обл. Силистра, с която моли съда да приеме за установено между страните че ответникът дължи на ищеца  сумата в размер на 295 238.32 лева, представляваща арендното плащане за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014г„ по Договор за аренда № ДА 50/31.08.2012 год., както и законна лихва от 06.10.2015г., до изплащане на вземането, претендира разноски и възнаграждение.

Определението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му от страните по делото.