Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260003 15.01.2021 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
седемнадесети декември 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Живка
Манолова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 528 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 87, ал.
3 ЗЗД, чл. 135, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
Производството
е образувано по искова молба на С.Х.Ж., чрез адв. Х., срещу Р.Х.М., М.Г.М. и Х.М.Г.,
с която се предявяват активно и пасивно съединени искове с правно основание чл.
87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, по чл. 135, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗЗД и по чл.
108 ЗС. Ищцата твърди, че с първия ответник Р.Х.М. са законни наследници на
родителите си Х. И. Я., починал на 19.11.2005 г., и В.Р.Я.а, починала на
26.01.2018 г., които приживе на 09.10.1997 г. прехвърлили на ответницата Р.Х.М.
с нотариален акт № 790/09.10.1997 г. по описа на РС-Раднево своя собствен
недвижим имот, находящ се в гр. Раднево, а именно: жилище, апартамент,
самостоятелен обект сграда с идентификатор 61460.504.191.1.12 с адрес гр.
Раднево, ул. *****№ 22, ет. 3, ап. 7, с площ от 46,05 кв.м., срещу задължението
на приобретателя Р.Х.М. за гледане и издръжка към двамата прехвърлители като им
осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до момента, и докато са
живи. Твърди, че както преди сделката, така и след нея, прехвърлителите и нейни
родители живели в къща си в с. Тополяне, като майка ѝ се грижила за
домакинството, а заедно с баща ѝ обработвали двора, като баща ѝ
обработвал и ниви около 95000 дка. Твърди, че 3-4 години преди смъртта му баща
ѝ получил инфаркт, после получил още 3 инфаркта и се нуждаел от ежедневни
грижи, които полагала майка им с помощта на семейството ѝ. Твърди, че
къщата им в с. Тополяне била съседна на тази на родителите ѝ и имали вход
между дворовете, което ги улеснявало за грижите, които полагали със съпруга
ѝ към нейните родители, а синът ѝ помагал за обработване на нивите.
Твърди, че ответницата Р.М. и съпругът ѝ М. посещавали родителите ѝ
веднъж месечно за по час-два, те не участваха в домакинството, не им
осигуряваха храна, не им погали в чистене, готвене, пазаруване и други
дейности, не ги водили на лекар, не им закупували лекарства. Твърди, че
ответницата Р.М. и съпругът ѝ М. носили на родителите ѝ само млечни
продукти от отглеждани от тях животни, а с мотив, че имали много работа стояли
само по час-два месечно при тях. Твърди, че след смъртта на баща ѝ в
къщата в с. Тополяне останала да живее майка ѝ, която се справяла с
домакинството първите години, но около 10 години преди смъртта ѝ се
нуждаела от помощ в домакинството, за почистване, пазаруване, готвене, ходене
до лекар. Твърди, че в продължение на седмици била придружител на майка си в
болница, а ответницата Р. дошла да я смени само един ден. Твърди, че в периода
от месец 2008-2014 година от месец юли до месец февруари майка ѝ
преобладаващо живяла при тях в къщата им в с. Тополяне, като се грижили изцяло
за нея. Твърди, че в периода от
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника Х.М.Г., чрез адв. Д., в който взема становище за
допустимост на исковете, но поддържа тяхната неоснователност. Макар да не е
ответник по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД взема становище за неговата
неоснователност, като твърди, че оспорва да не са полагани грижи за баба
ѝ и дядо ѝ от страна на нейните родители, като посочва, че за баба
ѝ В. се грижил внукът им Д.Т.Г., поради което В.Р.направила в негова
полза универсално завещание, макар и направено много по-късно от прехвърляне на
апартамента с оспорената сделка, поради което не бил включен в делбената маса
по извършена делба. Твърди, че въобще не е знаела, че закупеният от нея имот от
родителите ѝ бил придобит от тях чрез договор за покупка срещу задължение
за гледане и издръжка, тъй като тогава тя била на 13 години и нито се е
интересувала, нито е била наясно с правната същност на договора. Твърди, че
поради това е възприемала апартамента като собствен на родителите ѝ, без
да знае какви задължения те имали по договора, дали са ги изпълнявали или не.
Твърди, че за нея грижите за баба ѝ и дядо ѝ били полагани от
всички деца и внуци, което възприема за нещо съвсем нормално. Претендира
разноски. Представя писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответниците Р.Х.М. и М.Г.М..
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти и по правото следното:
По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД:
С протоколно определение от 17.12.2020 г. съдът е
постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение по този иск.
Ответниците Р.Х.М.
и М.Г.М. са редовно призовани за първото съдебно заседание, като в изпратените
до същите призовки, ведно с определение по чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че
при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да
е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание на 17.12.2020 г. ищцата, чрез
процесуалния пълномощник адв. Л., е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да
бъде постановено неприсъствено решение, тъй като ответниците не са се е явили в
откритото съдебно заседание, не е изпратили упълномощен представител, няма и
направено искане делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответниците не са депозирали
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, редовно
призовани са и не изпращат представител в първото по делото заседание и не са
направили искане делото да се разглежда в отсъствие на техен представител. От
приложените към исковата молба писмени доказателства и изложените фактически
обстоятелства може да се направи извод за вероятна основателност на исковата
претенция по чл. 87, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявения иск по чл. 87, ал.
3 ЗЗД следва да се уважи изцяло за 1/6 идеални части от процесния апартамент.
По иска с правно основание чл. 135, ал. 2 във вр.
ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 135, ал. 2 във вр.
ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
на 29.03.2019 г. ответниците Р.М. и М.М. са прехвърлили собствеността върху
недвижим имот, находящ се в гр. Раднево, а именно: жилище, апартамент,
самостоятелен обект сграда с идентификатор 61460.504.191.1.12 с адрес гр.
Раднево, ул. *****№ 22, ет. 3, ап. 7, с площ от 46,05 кв.м., на своята дъщеря Х.М.Г.
с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 112, том 1, рег.
№ 1130, н.д. № 97/2019 г. на нотариус А.Т..
При доказване на горните обстоятелства ответниците
следва да оборят презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за тяхно знание за
увреждащата сделка.
От приетия като писмено доказателство нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том 1, рег.№ 1130, дело № 97 от
С оглед претенциите на ищцата за 1/6 идеални части
от процесния апартамент от наследствените ѝ права от наследодателя В.Р.Я.а,
ще следва да се посочи, че съобразно наследствените ѝ квоти по правилата
на чл. 5 и следващите от ЗН от оставеното наследство от В.Р.Я.а нейната част е
1/3 идеални части, тъй като наследниците са три низходящи /три сестри по
представените удостоверения за наследници/. Тъй като частта на В.Р.Я.а е
½ идеални части от процесния апартамент, защото другата ½ идеални
части на съпруга ѝ Х. И. Я., то наследствената част на ищцата С.Х.Ж. от
наследодателя В.Р.Я.а е 1/6 идеални части.
При така установеното по презумпцията на чл. 135,
ал. 2 ЗЗД се предполага знание за увреждане от сделката на ищцата С.Х.Ж., която
презумпция следва да се обори от ответниците.
От разпитаните по делото двама свидетели не се
установява нито пряко, нито косвено, ответницата Х.М.Г. да не е знаела, че
въпросната сделка уврежда правата на ищцата С.Х.Ж..
Напротив, даже от събраните доказателства се
установява обратното. В тази връзка съдът отчете, че видно от договора за
покупко-продажба 29.03.2019 г. целият апартамент е прехвърлен срещу сумата от
9000 лв. От представената данъчна оценка е видно, че данъчната оценка на
апартамента е в размер на 23906,50 лв., което косвено води на извод за целян
увреждащ резултат на евентуалните кредитори на прехвърлителите по сделката, в
случая с цел увреждане на ищцата С.Х.Ж.. В тая връзка съдът намира да посочи,
че му е служебно известно друго дело – гр.д. № 896/2018 г. по описа на
РС-Раднево, касаещо делба на общи имоти, със страни ищцата С.Х.Ж. и ответницата
Р.Х.М. като ищци и като ответници третите за настоящия процес лица Д.Т.Г. и М.Т.Д.
деца и наследници на третата сестра И.Х.Ж.. По
въпросното дело – гр.д. № 896/2018 г. по описа на РС-Раднево, вече е постановено
решение № 54 от 12.06.2020 г., влязло в законна сила на 04.07.2020 г., с което
е допусната делбата /I фаза/ на недвижими имоти между съделителите. Но е видно,
че процесната атакувана покупко-продажба е осъществена няколко месеца след
подаване на исковата молба за делба, по която е образувано гр.д. № 896/2018 г.
по описа на РС-Раднево /след служебна справка в деловодната програма на съда се
установи, че исковата молба е подадена на 10.12.2018 г./. Съвкупността на тези
обстоятелства /сделката е осъществена кратко време след завеждане на делото за
делба, на цена два пъти и половина под данъчната оценка/ водят на извод, че
целта на сделката е увреждане интересите на евентуалните кредитори, в случая на
ищцата С.Х.Ж.. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответницата Х.М.Г., че те не са могли да знаят дали ищцата ще предяви
настоящите искове. Подобно изискване законът не поставя, а и такова няма и как
да бъде поставено, защото ако сделката е осъществена след предявяване на иска,
то е априори ясно, че тя цели увреждане на кредитора и това обезсмисля
въвеждането на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Затова и чл. 135, ал. 2 вр.
ал. 1 ЗЗД установява презумпция за знание при преки родствени отношения, където
връзката между лицата е по-силна. Оборването следва да е пряко, но такова не
беше проведено успешно от ответниците.
С оглед на всичко изложено ответницата Х.М.Г. не
само не обори презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, но всъщност от
доказателствата по делото даже се установи наличие на знание за увреждане от
процесната атакувана от ищцата сделка. Поради така изложеното съдът намира, че
следва да се уважи така предявения иск по чл. 135, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
По иска с правно основание чл. 108 ЗС ищецът следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на 1/6
ид.части от недвижим имот, находящ се в гр. Раднево, а именно: жилище,
апартамент, самостоятелен обект сграда с идентификатор 61460.504.191.1.12 с
адрес гр. Раднево, ул. *****№ 22, ет. 3, ап. 7, с площ от 46,05 кв.м.; че
ответниците осъществяват владение върху 1/6 ид.части от апартамента.
При доказване на горните обстоятелства ответниците
следва да докажат, че владеят апартамента на годно правно основание.
С оглед уважаване на първите два иска по чл. 87, ал.
3 ЗЗД и чл. 135, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗД то
в патримониума на ищцата С.Х.Ж. по наследство от майка ѝ В.Р.Я.а получава
1/6 идеални части от процесния апартамент, т.е. установява се от ищцата, че е
собственик на 1/6 идеални части от процесния апартамент.
От събраните по делото доказателства /виж
показанията на двамата свидетели/ е видно, че ответницата Х.М.Г. живее в
процесния апартамент заедно със семейството си, тоест осъществява владение и
върху притежаваните от ищцата 1/6 идеални части от апартамента. Няма никакви
преки или косвени доказателства да сочат, че другите двама ответници Р.Х.М. и М.Г.М.
осъществяват владение върху процесния апартамент.
С оглед на това искът по чл. 108 ЗС е основателен и
ще се уважи спрямо ответницата Х.М.Г., която не установи да владее
претендираните от ищцата 1/6 идеални части от процесния апартамент на годно
правно основание. Съответно исковете по чл. 108 ЗС ще се отхвърлят в
осъдителната част спрямо ответниците Р.Х.М. и М.Г.М., тъй като не се установи
те да осъществяват владение на процесните 1/6 идеални части от апартамента.
По разноските и държавната такса:
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците дължат на ищцата
сторените в производството разноски съобразно уважените искове. Ищцата е сторила
разноски за производството в размер на 1350 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. съгласно договор за правна
защита от 23.09.2020 г. /л.23, посочено в договора по 400 лв. за всеки от трите
съединени иска/, платена държавна такса за иска в размер на 150 лв. /по 50 лв.
минимална ДТ за всеки от трите иска/.
Затова
ще следва по уважения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД ответниците Р.Х.М. и М.Г.М. да
заплатят на ищцата С.Х.Ж. разноските от по 225 лв. за всеки от тях /450 лв.
общо, от които 50 лв. ДТ и 400 лв. адвокатско възнаграждение/.
По
уважения иск по чл. 135, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД следва ответниците Р.Х.М., М.Г.М.
и Х.М.Г. да заплатят на
ищцата С.Х.Ж. разноските от по 150 лв. за всеки от тях /450 лв. общо, от които 50
лв. ДТ и 400 лв. адвокатско възнаграждение/.
По
уважения иск по чл. 108 ЗС следва ответницата Х.М.Г. да заплати на ищцата С.Х.Ж.
разноските от 149,99 лв. /16,66 лв. ДТ и 133,33 лв. адвокатско възнаграждение/.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ
на основание чл. 87, ал.
1 във вр. ал. 3 ЗЗД по иска на С.Х.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Р.Х.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, и М.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, договорът,
сключен между В.Р.Я.а, ЕГН **********, и Р.Х.М., ЕГН **********, за продажба
срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 790, том
2, дело № 1334/1997 г. по описа на РС-Раднево, по силата на който В.Р.Я.а е прехвърлила
на съпругата си Р.Х.М. срещу задължение за гледане и издръжка, 1/6 ид.части от недвижим
имот - жилище, апартамент, самостоятелен обект сграда с идентификатор
61460.504.191.1.12 с адрес гр. Раднево, ул. *****№ 22, ет. 3, ап. 7, с площ от
46,05 кв.м.
Решението
в тази част представлява неприсъствено решение и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК, като ответниците може да търсят защита по реда
на чл. 240 от ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора в едномесечен срок от
връчването му.
ОБЯВЯВА за относително недействителен по
отношение на С.Х.Ж., ЕГН **********,
с адрес ***, по предявения от С.Х.Ж.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу Р.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, и Х.М.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 във вр. ал.
2 ЗЗД, обективирания в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
112, том 1, рег.№ 1130, дело № 97 от
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение
на Р.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, и Х.М.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, че С.Х.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, е
собственик на 1/6 идеални части от жилище, апартамент, самостоятелен обект
сграда с идентификатор 61460.504.191.1.12 с адрес гр. Раднево, ул. *****№ 22,
ет. 3, ап. 7, с площ от 46,05 кв.м., въз
основа на наследствено правоприемство от В.Р.Я.а, ЕГН **********, и ОСЪЖДА, на основание чл. 108 ЗС, Х.М.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, да предаде на С.Х.Ж., ЕГН **********, с адрес ***,
владението върху 1/6 идеални части от жилище, апартамент, самостоятелен обект
сграда с идентификатор 61460.504.191.1.12 с адрес гр. Раднево, ул. *****№ 22,
ет. 3, ап. 7, с площ от 46,05 кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
108 ЗС за осъждане на ответниците Р.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, и М.Г.М., ЕГН **********,
с адрес ***, да предадат на ищцата С.Х.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, владението на
1/6 идеални части от жилище, апартамент, самостоятелен обект сграда с
идентификатор 61460.504.191.1.12 с адрес гр. Раднево, ул. *****№ 22, ет. 3, ап.
7, с площ от 46,05 кв.м.
ОСЪЖДА Р.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на С.Х.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 375,00 лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на С.Х.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 375,00 лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА Х.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на С.Х.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 299,99 лв. (двеста деветдесет и девет лева и 99 ст.), представляваща
разноски за производството.
Решението в тази част може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: