Решение по дело №1166/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на А. Г. И. от с. Дорково, чрез адв. М. – САК против Решение № 1012-12-225#1 от 06.11.2023 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което са потвърдени Разпореждане № 122-00-560-4 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-560-1 от 16.07.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и Разпореждане №122-00-560-6 от 26.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на А. Г. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 г. до 15.10.2021 г. в размер на 12.00 лв. дневно.

Решението е оспорено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. По същество в жалбата се твърди, че жалбоподателят е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) през 2021 г. и такова било отпуснато в размер на 74,29 лева на ден. Две години по-късно бил проведен последващ контрол над отпуснатото  обезщетение, когато се установило, че отпуснатото ПОБ е в по-голям размер от нормативно установения, с оглед прекратяване на трудовото правоотношение от нейна страна. Твърди, че не е подавала заявление за напускане на работното си място в Ирландия, с което да е подадена от нейна страна „оставка“.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от юрк. С., която оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено Заявление с вх. № Ф-02-306 от 17.06.2021 г. в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград от жалбоподателя, за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното  правоотношение е с работодател от Ирландия и същото е прекратено, считано от 12.07.2020 г.

По повод подаденото заявление, до жалбоподателя е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-560-1 от 21.06.2021 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/, лицето е уведомено, че следва да представи следните документи:

- заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004;

- декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) №883/2004;

- документи удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия;

- документ, потвърждаващ причината за прекратяване на трудовото й правоотношение.

Във връзка с горното в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. № Ц-1019-12-2487 от 28.06.2021 г. от страна на жалбоподателя са представени заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора”, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 пар. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, осигурителен номер, копия от фишове за заплата - 4 броя и договор за работа от 27.02.2021 г. - 1 страница.

Със заявление с вх. № 1029-12-1618/08.07.2021 г. жалбоподателят е представила в ТП на НОИ – Пазарджик оригинал на преносим документ (ПД) U1, издаден на 25.06.2021 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени:

- период на осигурена заетост: от 27.02.2021 г. до 15.06.2021 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“;

- доход за периода: от 27.02.2021 г. до 15.06.2021 г. в размер на 1986 евро - месечно.

Предвид това с Разпореждане № 122-00-560-1 от 16.07.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на А. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 г. до 15.04.2022 г. (десет месеца) в размер на 74,29 лв. дневно.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица, с писмо с изх. № 1029-12-932 от 27.06.2023 г. жалбоподателят е уведомена за новообразуваното производство на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, както и че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата  дейност считано от 16.06.2021 г.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо изх. №1030-12-1351 от 27.06.2023 г. от работодателя „Keelings Retail UC“ е изискано предоставяне на информация за периода на работа и причината за прекратяване на заетостта.

На 03.07.2023 г. с вх. №1029-12-932# 1, жалбоподателят представя декларация за работа от работодателя „Keelings Retail UC“, в която е посочено, че е работила на постоянен договор, но не е уточнена причина за прекратяване на трудовата заетост.

В ТП на НОИ – Пазарджик е получено писмо с вх. №1030-12-1351#1/01.08.2023 г., с което работодателят „Keelings Retail UC“ уведомява, че потвърждава, че А. И. е работила в Keelings Retail като главен оперативен работник на постоянен договор за периода между 27.02.2021 г. и 15.06.2021 г., но е подала оставка от позицията при обстоятелства, при които е напусна преди края на договора си.

С оглед горните, от страна на НОИ е изискано и получаването на СЕД от компетентната институция в Ирландия относно причините за прекратяване на договора.

На 03.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за г-жа И. са получени структурирани електронни документи U002 № 706170 и Н002 № 706172 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

• период на осигурена заетост: от 27.02.2021 г. до 15.06.2021 г.;

• причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

При горните установявания е издадено Разпореждане №122-00-560-4 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Пазарджик, с което е отменено Разпореждане 122-00-560-1 от 16.07.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО.

Предвид горното, с Разпореждане № 122-00-560-6 от 26.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на А. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 г. до 15.10.2021 г. (четири месеца) в размер на 12.00 лв., като при определяне на периода и размера на паричното обезщетение е взета предвид потвърдената в структурирани електронни документи U002 № 706170 от 03.08.2023 г. и Н002 № 706172 от 03.08.2023 г., причина за прекратяване на последната трудова заетост от 16.06.2021 г. на жалбоподателя - „напускане на служителя“.

Посочените разпореждания са оспорени по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който ги е потвърдил с процесното Решение № 1012-12-225#1 от 06.11.2023 г. Същото е редовно връчено на жалбоподателя на 15.11.2023 г. Жалба е подадена на 28.11.2023 г.

С оглед получените данни от компетентната институция на Ирландия, по делото е прието и писмо №1052-40-132 от 10.06.2021 г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, изготвено след получена информация от компетентната институция на Ирландия, съгласно което се установява, че институцията в Ирландия не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по ирландското законодателство, поради което не е в състояние да я удостовери в издаваните структурирани електронни документи, като освен това в преносим документ U1 причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларирани от лицето обстоятелства.

По делото по искане на жалбоподателя е разпитан свидетелят Е. Г. П., чиито показания съдът кредитира в пълна степен, като ясни, безпротиворечиви и дадени от лице, което не е заинтересовано от крайния изход на спора.

Свидетелят посочва, че познава А. И., тъй като били от едно село и живеели много близо една до друга. Пътували заедно за Ирландия, тъй като по едно и също време работили за фирма Кийлингс. Заминали за Ирландия на 27.02.2021 г. и заедно си тръгнали. В България ги попитали - посредникът, който се казва К. М., за колко време искали да работят в Ирландия. Отговорили, че можели за по три месеца. Посредникът им закупил и билети до Ирландия. Отишли там и останали за 3 месеца и половина. След 3 месеца и половина си тръгнали. Там имало друго отговорно лице, на което трябвало да кажат, че си тръгват и искали да им дадат документ, с който ги освобождават от работа, но той им казал, че всички ги освобождават по един и същи начин - чрез изтичане на договора.

Свидетелят посочва също, че инициативата за прекратяване на трудовия договор на И. била, че там постоянно идвали хора и им казвали те да си тръгват, защото след тях идват други хора.

Свидетелят посочва, че не знае И. да е подавала документ за оставка и за напускане от работното място.

Освен това свидетелят П. посочва, че не знае И. на какъв трудов договор е била назначена.

По делото по искане на жалбоподателя е разпитан свидетелят К. И. М., чиито показания съдът кредитира в пълна степен, като ясни, безпротиворечиви и дадени от лице, което не е заинтересовано от крайния изход на спора.

Свидетелят М. посочва, че работи в гр. Пловдив към клон на полска фирма, клон на чуждестранен търговец „Център за човешки ресурси и лингвистични услуги Ришард Собиеховски“, клон КЧТ (клон на чуждестранен търговец). Свидетелят твърди, че основно фирмата се занимава с осигуряване на интервюта за работа в чужбина, като той работи в дружеството от 2009 г.

Твърди, че не познава лично жалбоподателя, но му е известна с това, че е минавала през техния офис през 2021 г., като след това са й асистирали за интервю за работа в Ирландия, в пакетажен цех Keelings.

Излага подробно описание на механизма на наемане на работа за чуждестранни дружества, включително за Keelings, Ирландия, като посочва, че интервютата за това дружество се извършвали от негови представители, а именно от М. У.. „Център за човешки ресурси и лингвистични услуги Ришард Собиеховски“, клон КЧТ нямали трудови правоотношения с наетите лица.

Свидетелят посочва, че някои хора, които са изпратени на работа в чужбина имат срок за заминаване, някои нямат. Няма спомен конкретно за И. дали е заминала за някакъв срок. Твърди, че когато замине едно лице от фирмата посредник не се интересуват как е прекратен договора на лицето с чуждестранния работодател.

Има информация от работниците как се прекратяват договорите в Ирландия, а именно, че който иска да си прекрати договора подава информация към човека, който е отговорен за това нещо и му прекратяват договора. Тази информация я подавали не до фирмата посредник, а там до фирмата работодател. Когато заминавали работниците те си имали трудовоправни отношения с фирма Keelings.

Свидетелят изтъква, че няма как да знае колко време е работила г-жа И. там. Не знае по какъв начин е спряла да работи жалбоподателя.

Свидетелят посочва също, че е чувал работници в Keelings да подават оставка или напускане по тяхна инициатива. Който иска си подова молба за напускане и напуска.

С оглед събраните гласни доказателства от свидетеля М. и по искане на жалбоподателя, е снабдена информация от „Център за човешки ресурси и лингвистични услуги Ришард Собиеховски – клон“ КЧТ. Същите с Уведомление с вх. № 4824/28.05.2024 г. уведомяват съда, че не разполагат с каквато и да е информация във връзка или по повод прекратяване на трудовото правоотношение на А. И. с „Keelings Retail UC“.

По делото е представен в цялост и сключеният между жалбоподателя и работодателя „Keelings Retail UC“ трудов договор. От съдържанието на същия е видно, че договорът не е срочен. Той има характер на постоянен договор, което съответства и на посоченото от работодателя в писмо вх. № 1030-12-1351# 1/01.08.2023 г. на НОИ, издадено на 31.07.2023 г. В трудовия договор е описан шестмесечен изпитателен срок и различни механизми на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника или на работодателя, като хипотезите са свързани с представяне на предизвестие. Не е уговорен фиксиран или определяем срок на договора.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърдените с процесното решение Разпореждания касаещи отпускане на парично обезщетение за безработица са издадени от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Като правно основание за постановяване на Разпорежданията са посочени нормите на чл. 54ж, чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО.

В чл. 54а, ал.1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на Заявлението жалбоподателят е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал.1 от КСО. Не е спорна регистрацията  в Агенцията по заетостта на 17.06.2021 г., както и, че последната  трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 27.02.2021 г. до 15.06.2021 г. в Ирландия.

Доколкото жалбоподателят е български гражданин, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателката съгласно издаден от друга държава официален свидетелстващ документ.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство.

Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда , чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител , чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Съгласно мотивите на Разпореждане № 122-00-560-6 от 26.09.2023 г., паричното обезщетение на жалбоподателя е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2021 г. от 12,00 лева, поради това, че последното прекратяване на осигуряването е от 16.06.2021 г., с причина „напускане на служителя“.

Правилото, установено в чл.54б, ал.3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм.дело №1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл.54б, ал.3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

От тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС №32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр. 19 от 2002 г., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението. (В същия смисъл и редакцията ДВ, бр. 39 от 14.05.2019 г.).

В процесния случай жалбоподателят не е приложила към подаденото от нея Заявление (по образец Приложение №1 към чл.1, ал.1 от Наредбата) Акт за прекратяване на правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирала основанието от акта за прекратяване на правоотношението. Съгласно представения и приет по делото договор за полагане на труд от страна на жалбоподателя в Ирландия, касаещ процесната година -2021 г., л. 177-181 и л. 184-193 от делото, изрично е посочено, че: „При спазване на разпоредбите на клаузата за изпитателен срок по-горе, в случай че Дружеството желае да прекрати трудовото ви правоотношение, след като успешно сте завършили изпитателния срок, Дружеството ще Ви даде предизвестиe съгласно изискванията на Закона за минималните срокове за уведомяване и условията на труд 1973-2001“ (л. 189). Освен това е уговорен механизъм за прекратяване на трудовото правоотношение и без предизвестие – л. 190 от делото, съобразно който е предвидено, че: „Дружеството може с писмено предизвестие да прекрати незабавно трудовия Ви договор, без предизвестие или обезщетение, (с изключение на дължимите, но неизплатени заплата и обезщетения за отпуск), при някое от следните обстоятелства:…“. Т.е. и в двата случая е предвидено писмено известяване за намерението на работодателя за прекратяване на договора. Такова не се установява да е направено. Не се установява от съдържанието на договора същият да е срочен, доколкото в него липсва фиксиран срок на продължителност. Не е уговорен и определяем срок. От това следва, че договорът е бил с постоянен характер, като уговореният срок на изпитване не може да се бъде приет за срок на договора. Дори и да беше такъв, то тогава шестмесечният срок на изпитване започва от датата на сключване на договора – 27.02.2021 г. и приключва на 27.08.2021 г., а по делото е безспорно установено, че лицето е напуснало работа още на 15.06.2021 г.

От горните следва, че не се установява договорът да е прекратени поради изтичане срока му или по инициатива на работодателя. Предвид това обосновано следва да се приеме, че договорът е прекратен поради напускане на служителя на работата му. Това обстоятелство е посочено и в получените от Ирландия официални свидетелстващи документи, които не са оспорени в случая.

Административният орган е спазил разписаната в чл.1, ал.6 от Наредбата процедура, според която при прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите, като уведомлението е връчено чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес , съобразно изискванията на същата норма. В хипотезата на чл.1, ал. 8 от Наредбата, след като липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.

По реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В представените пред осигурителните органи документи, а именно СЕД U002 № 706170 и Н002 № 706172, се посочва, че договорът с ирландския работодател е прекратен поради напускане на служителя.

Доколкото липсват данни за иницииране на прекратяването от страна на работодателя и след като от лицето не са представени изисканите необходими документи за удостоверяване на причината за прекратяване, което според сключения договор следва да е или предизвестие или писмено известие, следва да се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение е напускане на служителя, поради което размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на наличните официални, неоспорени и редовни документи, а възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне са неоснователни.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че СЕД U002 и СЕД H002 са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и същите съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Като официални документи същите не са оспорени от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство и притежават формална доказателствена сила. По аргумент от чл. 164, 1, т. 2 съдържанието им не може да бъде оборено и от свидетелски показания.

Освен горните, за изчерпателност следва да се посочи, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК. Кодексът за социално осигуряване е специален по отношение на АПК, което води до извода, че следва да се съобразяват сроковете посочени в първия. Установения в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица/НОИПОБ/ ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение. В този смисъл Решение № 3288 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2022 г., VI отд. на ВАС.

Не на последно място следва да се изтъкне, че от показанията на свидетели разпитани по делото не се установяват различни от възприетите от административния орган обстоятелства. От показанията на свидетелите става ясно, че жалбоподателят е наета на работа в Ирландия чрез посредник в България, като трудовото правоотношение е възникнало чрез сключен трудов договор с ирландския работодател при постъпване на работа там. Пред свидетелите не е направено връчване от работодателя към жалбоподателя на каквото и да е известие или предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.

Предвид всички гореизложени, следва да се приеме, че процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Г. И. чрез адв. М. – САК против Решение № 1012-12-225#1 от 06.11.2023 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което са потвърдени Разпореждане № 122-00-560-4 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №122-00-560-1 от 16.07.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и Разпореждане №122-00-560-6 от 26.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на А. Г. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 г. до 15.10.2021 г. в размер на 12.00 лв. дневно.

ОСЪЖДА А. Г. И. да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 119 от КСО.