ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 814
гр. София, 08.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110124757 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения от длъжниците Т. Й. С. и В.
Д. С. срещу издадената по делото заповед № 20968/19.07.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в които е заявено искане за спиране на
принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК.
Длъжниците твърдят, че не дължат заявеното вземане за неустойка по издадената
заповед, тъй като същото произтича от нищожна договорна клауза по см. на чл. 26 ЗЗД.
При извършване на искането по чл. 420 ГПК, с което е сезиран, заповедният съд
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от ГПК възражението срещу заповедта
за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-9 от ГПК,
освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и
181 от ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства. По
отношение на случаите, в които длъжникът е потребител, в разпоредбата на чл. 420, ал. 2, т.
2 и т.3 от ГПК са предвидени и още две хипотези, при което съдът може да постанови
спиране на незабавното изпълнение – когато вземането се основава на неравноправни
клаузи по договора или когато неправилно е изчислен размерът на вземането по договора.
Възраженията в настоящия случай са подадени само срещу заповедта за изпълнение,
издадена по делото на 19.07.2023 г. въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК (договор за
заем с нотариална заверка на подписите и анекси към същия), поради което няма по силата
на закона суспензивен ефект спрямо изпълнението на издадените заповеди.
За да бъде основателно, искането за спиране по чл. 420, ал. 2 от ГПК следва да е
подкрепено с убедителни писмени доказателства за несъществуването на вземанията.
1
Аргументите на длъжника за наличие на основание по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК следва да
стоят извън формалната (външна) страна на документите по чл. 417 ГПК – проверката за
наличие на редовен от външна страна документ, удостоверяващ изискуемо вземане в полза
на заявителя срещу длъжника, се извършва от заповедния съд при разглеждане на
заявлението по същество, като след издаване на заповед за изпълнение не е допустимо
същият съд да преразглежда този документ и въз основа на различна преценка за
редовността му да ревизира акта си за незабавно изпълнение на заповедта.
В конкретната хипотеза аргументите на длъжниците са, че не дължат процесната
сума за неустойка, тъй като същата произтича от нищожна клауза на договора за заем, който
са подписали като солидарно задължени лица, наред със заемополучателя. От длъжниците
не са представени нито надлежно обезпечение, нито други доказателства, че сумата не се
дължи. Не се твърди също вземането да е погасено.
По отношение на аргументите на длъжниците за спиране на изпълнението, касаещи
нищожност, съдът приема, че е обвързан от задължителните указания на въззивната
инстанция, съдържащи се в определение № 8342/10.07.2023 г., като доколкото със същото е
разпоредено издаването на заповед за изпълнение за процесната сума, то в производството
по чл. 420 ГПК, не могат да бъдат обсъждани доводи за нищожност на клаузата за
неустойка, Същите ще бъдат предмет на исковото производство, каквото предстои да се
развие, предвид постъпилото в срок възражение от длъжниците физически лица. Искането
за спиране не е подкрепено с убедителни писмени доказателства, които да формират нов
извод у съда за недължимост на вземанията, а както се посочи изложените възражения биха
могли да бъдат обсъдени по същество от компетентния съд.
В молбата за спиране на изпълнението не са изложени аргументи за наличието на
някоя от хипотезите, предвидени в чл. 420, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, нито пък се установява от
представените към заявлението документи физическите лица, обезпечили чужда дълг, да
имат качеството на потребители.
С оглед на изложеното, искането на длъжниците за спиране на принудителното
изпълнение на издадената заповед е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на длъжниците Т. Й. С., ЕГН ********** и В. Д. С., ЕГН
**********, за спиране на основание чл. 420 ГПК изпълнението на заповед №
20968/19.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 24757/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
На длъжника Т. С. да се връчи на адрес: [****], на длъжника В. С. на адрес: [****], на
2
заявителя - чрез адв. В. Н. по ел.път на адреса, посочен в заявлението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3