ПРОТОКОЛ
№ 176
гр. С., 26.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Гергана Кузманова Административно
наказателно дело № 20255440200066 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. И. К., редовно призован се явява лично и с адв. Е. Д. - Р. и
мл.адв. С. Р., редовно преупълномощена.
За ответника Н.с., Р. - С., редовно призован се представлява от юриск. В..
Свидетелят А. К., редовно призован, налице.
мл.адв. Р. – Да се даде ход на делото.
Адв. Р. – Също да се даде ход на делото.
Юриск. В. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилият се свидетел, както следва:
А. М. К.- ***
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК. Същия обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля:
Свидетелят К. – На 21.12.2024 г. около 05,00 ч. сутринта спряхме за проверка
на ул. *** с колегата Х. лек автомобил „***“ с *** регистрация, който се движеше от
магазин „***“ към М.. В автомобила беше единствено водача. Нямаше пътници.
1
Водачът не носеше обезопасителен колан. Автомобила беше оборудван с такъв.
Казахме му, че ще му съставим акт и той не успя да даде обяснения, защо е без
обезопасителен колан. Първоначално не отрече, а каза че отива за закуска и затова.
След като му казахме, че ще му съставим акт и тогава, каза че е бил с колан.
Съставихме му акта, обяснихме му за него, прочетен му бе. Не успяхме да го връчим,
защото не е подписан акта. Отказа да го подпише. Нямам спомен за друго нарушение
да сме констатирали тогава. Полицейската кола беше на входа на автогара кв. ***,
срещу дом № ***. Колегата спря автомобила за проверка. Аз бях до патрулния
автомобил. Може би на 4-5 м. от колегата, който спря автомобила на платното.
Колегата беше на платното. Като спряхме се представихме и колегата поиска
документи. Колегата дойде при мен и извършихме проверка в системата „РСОД“ и
после проверихме автомобила. Обяснихме му, че ще му съставим акт. Съставихме
акта и направихме опит за връчване, но той отказа да подпише и си тръгна. Нямам
спомен кой установи самоличността на лицето, колегата мисля. Нямам спомен кой
направи проверка в системата. По принцип и двамата участваме при проверката.
Обезопасявах действия на колегата, а също така при обяснявах на човека за акта и
нарушението. Лично съм му обяснил, че има една седмица да говори с началника.
Питах го, защо не използва колана и не ми обясни. Нямам спомен в кой момент го
попитах за това. Лично възприех, че е без колан К.. Виждаше се ясно, че е без колан,
въпреки че беше в 05,00 ч сутринта и беше декември месец. Беше напълно осветено
място и имаше перфектна видимост. Горе - долу от 10-15 м. възприех автомобила.
Нямам спомен дали лицето представи някакви документи.
Адв.Р. – Ние оспорваме фактическата обстановка пресъздадена от свидетелите,
досежно част от обстоятелства. По време на проверката никой не е задавал въпроси на
доверителят ми за причините, поради които той е без обезопасителен колан. Налице са
медицински противопоказания за такъв колан като доверителят ми още през 1998 г. е
претърпял една злополука и има в себе си външни устройства, които му подпомагат
живота. Представяме епикризи за това обстоятелства като желаем и доверителят ми
даде подробни обяснения в настоящия процес.
СЪДЪТ предоставя възможност на жалбоподателя да даде обяснения във връзка
с писмените доказателства, относно медицинските противопоказания за поставяне на
обезопасителен колан и за начина на протичане на проверката.
Жалбоподателят К. – Когато бях на 10 години ми откриха киста в главата и два
пъти ми е дренираха в гр.П., след което се образуваше отново тази киста. Тя
деформираше главата, поради това че не може да се отстрани, а бях на 10 г. и ме
пренасочиха към гр. С.. В гр. С. доц. К. ми постави ликворна клапа и имам маркуч,
който минава надолу от главата и точно там, където минава маркуча е мястото, където
се притиска от предпазния колан. Заради това никога не съм носил предпазен колан. Аз
2
съм активен шофьор от вече 18 години. Винаги, когато са ме спирали са ме питали,
защо не нося предпазен колан и съм им казвал. Само 2018 г. са ми писали акт за не
поставен обезопасителен колан. Имам и друго заболяване - нехочкинов лимфон, който
е долу в долната част на таза и също не е препоръчително там да има притискания.
Бил съм 6 месеца на химиотерапия след операция. По описанието на полицаите всичко
е минало страхотно. Когато ме спряха по-ниския от тях /полицая, разпитан като
свидетел в миналото съдебно заседание/ му казах добро утро колега, защото и двамата
все пак сме шофьори и отговорът му беше „какви колеги сме ние с теб“. Попитах го
дали, око бях негов колега, дали нямаше да ме спрете. Поиска ми документите като
видимо беше раздразнен. Предадох му ги и отиде при неговия колега, който току-що
беше слезнал от патрулната кола. Когато спирах декември месец колегата, който даде
показания днес беше вътре в автомобила, не беше отвън. Техните показания не
отговарят на истината. Полицая миналия път каза, че колегата му е бил на 1,5 м. – 2
м., а другия полицай каза 10 м.-15 м. Те изобщо не ме попитаха, каква е причината да
не нося предпазен колан. Бях афектиран от това. Взеха ми документите, а аз бях вътре
в колата. Направо ми казаха, че ще ми пишат акт за липса на документи и за не
поставен предпазен колан. Не ги интересуваше, защо не съм сложил колана. Бяхме в
достатъчно обострени отношения и затова не им казах. Трябваше да ме попитат. За 18
г. веднъж имам акт за колан. Аз имам стотици километри навъртени. Аз такъв
нарушител ли съм?. Спират ме в цялата страна и съм активен шофьор. От там отидох,
взех си закуска и се върнах и им казах, че няма да подпиша акта. Не съм се разправял
с полицаите. След този случай в рамките на две-три седмици ми пишат акт за
непоставен обезопасителен колан. Просто ме спират и ми пишат акт за колан и не се
интересуват изобщо от нищо друго. Започнах да нося колан. Мисля, че 10-11 точки
отнемат за колан освен материалната глоба. Получи се проблем от поставянето на
колана, възпали ми се /лицето сочи ключицата под врата/. По цял ден не слизам от
колата. Чуждо тяло е все пак и аз дълго време пиех лекарства, за да може организма да
не изхвърли чуждото тяло. Каза ми доктора, че на коста да няма никакви
натоварвания, за да не се получат възпаления. Лесно може да се влошат нещата. Д-р
Кисимов ме лекуваше. Аз наистина карам по цял ден в града и минавам 70-80 км.
Буквално на простащина съм се нагледал – полицаи говорят по телефоните, зам.
директори също. Когато ме спре младо момче полицай направо ми е жал за него.
Питал съм ги, защо не прилагат закона за всички останали, защо като спрат колега не
правят така или те са безнаказани. Било то в патрулните автомобили или личните
автомобил говорят по телефон. Не подадох възражение, защото към онзи момент не
бях запознат и така съм решил да процедирам. Отказах да подпиша акта. Не ми дадоха
екземпляр от него, защото не подписах акта.
Юриск.В. – Противопоставям за приемането на представените документи, тъй
като считам, че са неотносими по делото. Специалната хипотеза на чл.137а, ал.2, т.2 от
3
ЗДВП, която се стреми да обоснове жалбоподателя, считам че би могла да бъде
доказана чрез представяне на медицинско удостоверение издадено от Транспортна
областна лекарска експертна комисия - ТОЛЕК по специалния ред предвиден в
Наредба №3/11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на МПС
и условията и реда на извършване на медицински прегледи за установяване на
физическата годност за водачите от различните категории, в което медицинско
удостоверение изрично да е посочено, че жалбоподателят е освободен от
задължението си да използва обезопасителен колан при управление на МПС, поради
това считам, че представените медицински документи в това число амбулаторните
листове и епикриза от далечната 2007 г. не могат да бъдат годни доказателства за
удостоверяване на този факт.
Адв.Р. – На първо място законът не препраща и не въвежда като начин на
удостоверяване на медицинското състояние по някакъв специален ред. Абсолютно по
аналогичен начин и бременните жени, за които също е противопоказано да поставят
обезопасителен колан трябва да имат такова медицинско удостоверяване. Съдебната
практика по темата е категорична, че закона не изисква специално медицинско
свидетелство за установяване на това обстоятелство. Една от епикризите е от 2007 г.,
но имаме и медицинско удостоверяване и към настоящия момент от последиците от
носенето на обезопасителен колан, което е наложило доверителят ми да пролежи в
болнично лечебно заведение, за което представяме амбулаторен лист от 06.02.2025 г.
Ако счете, че тези доказателства не са достатъчни, то правя две искания. Първото е за
назначаване на СМЕ, която да установи дали доверителят ми притежава медицинските
показания и позволяват носенето на предпазен колан или съответно делото да бъде
отложено, като доверителят ми със съдебно удостоверение да се яви на преглед по реда
на Наредба №3, тъй като очевидно неговото медицинско състояние през годините не
се променя. Това медицинско удостоверение ще бъде валидно и към момента на
проверката и към настоящият момент.
Съдът счита, че следва да се приобщят като доказателства по делото
представените епикризи и амбулаторни листове като счита, че следва да се отхвърли
искането за назначаване СМЕ предвид представените писмени доказателства, относно
здравословното състояние на жалбоподателя, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА Епикриза от 2007г., Епикриза от 1998 г.,
Амбулаторен лист от 03.02.2025 и Амбулаторен лист от 06.02.2025 г.
Адв. Р. - Нямаме други доказателствени искания. Считаме делото за изяснено
от фактическа страна.
Мл.адв. Р. – Също, считам делото за изяснено.
4
Юриск. В. – Нямам доказателствени искания. Считам делото за изяснено от
фактическа страна.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв.Р. – Моля да постановите решение, с което да отмените НП, с което на
доверителят ми му са наложени санкциите и са му отнети контролни точки. Считам,
че от събраните доказателства безспорно се установява, че е налице хипотезата на чл.
137а, ал.2, т.2 от ЗДВП, която допуска неизползването на обезопасителен колан при
наличие на физическо състояние, което не позволява използването му. Считам, че в
настоящия процес това обстоятелство беше установено, включително и чрез личните
възприятия на съда. Използването на обезопасителен колан за доверителят ми се явява
животозастрашаващо, доколкото би могло да предизвика пряко увреждане в мозъка му
при липсата на оттичане на съответната течност от него. Съдебната практика е
категорична, че за установяване на това не е необходимо специално медицинско
удостоверение, а състава на административно наказателните норми не би могъл да
бъде толкова неразширително чрез прилагането било и на подзаконови нормативни
актове по приложение на съответния закон, ако не липсва изрична препратка в самия
законов текст и нормата, която предвижда прилагането на санкции към
удостоверяването по някакъв специален ред. Категорично съдебната практика и след
приемането на Наредбата през 2011 г. прилага по този начин закона, а всъщност по
друг начин не би могло да се приложи този закон. Противното означава разширително
тълкуване на материално правни разпоредби, което не е допустимо в един наказателен
процес, какъвто е настоящия процес. Категорично в случая не са спазени и
процесуалните разпоредби доколкото в хода на проверката не се установява
служителите да са установили наличието или липсата на причина за използването на
обезопасителен колан. Ще обърнете внимание, че един от свидетелите заяви „казахме
му, че ще му съставим акт и не успя да даде обяснения“. Макар, че в последствие
свидетелят се опита все пак да кажа, че такъв въпрос е зададен по-нататък на
доверителят. В случая в тежест на АНО е да установи наличието на предпоставките за
налагане на санкции, включително и липсата на обстоятелства, които да изключват
използване на обезопасителен колан. Няма да се спирам подробно във всички
разминавания в показанията на свидетелите - местоположението на двамата полицаи,
кой е водил проверката, как е установена самоличността на лицето, какво е
представено като документи, какъв е вида на автомобила, което не е без значение.
Свидетелят днес говореше за лек автомобил, а автомобилът всъщност е джип. На фона
на обстоятелството, че проверката е извършена в тъмната част на деня, в 05:00 ч.
5
сутринта на 21.12.2024г., твърдението ме е, че от 10 м.-15 м. може да се възприеме
визуално наличието или липсата на колан в друг автомобила не може да бъде прието
за достоверно именно с всички останали противоречия, които установиха свидетелите.
На следващо място самото описание на нарушението предполага допускане на
нарушение, а не извършване на нарушение. Формулировката е, че допуска следните
нарушения по време на управление на МПС водача не използва, без да се установява
формално, кой управлява МПС-то. По никакъв начин не е установен и не се твърди, че
доверителят ми той управлявайки МПС е извършил нарушение като не е използвал
предпазен колан. На следващо място по отношение на твърдяното второ нарушение, че
не носи свидетелство за управление на МПС, то това не бе установено от АНО и в тази
посока са единствено показанията на свидетеля Х., но не и на свидетеля К.. Съдебната
практика в тази насока няма да цитирам, считам че съда е запознат с нея. С оглед на
изложеното, моля за вашия съдебен акт, който да отмените НП-то и присъдите
разноските на доверителят ми, за което представям списък за разноските.
Мл. Адв. Р. – Поддържам казаното от адв. Р.. Моля да се отмени изцяло НП.
Юриск. В. – От името на АНО, Ви моля да постановите съдебен акт, с който
оставите жалбата без уважение, като неоснователна и потвърдите НП-то издадено от
Началника на Сектор „Охранителна полиция“ при РУ - С. като правилно и
законосъобразно. Не споделям оплакванията на жалбоподателя за неправилност и
незаконосъобразност на акта. В противовес на наведените възражения, считам че по
делото е установено по категоричен начин извършените нарушения и то конкретно от
наказаното лице. В процесния случай съставения АУАН и издаденото НП отговарят на
изискванията чл.42, респективно чл.57 от ЗАН. В АУАН и НП надлежно са посочени
административните нарушения по ЗДВП с техните съставомерни признаци от
обективна и субективна страна и е отразена точната правна квалификация на
нарушенията и не са допуснати процесуални нарушения в хода на производството.
Съображенията, чрез които К. обективира разбирането за порочност на наложеното му
наказания под пунк първи от НП се основава на обстоятелството, че спрямо него в
детска възраст е имало тежки медицински интервенции, които съображения според нас
по същество не могат да доведат до отпадане на административно наказателната му
отговорност. Безспорно се установи, че няма задължително произнасяне от ТОЛЕК,
което е съобразно Наредба №/11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност за
водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицински прегледи за
установяване на физическата годност на водачите от различни категории, където в
разпоредбата на чл.5 е записано, че заболяванията и състоянията при наличието, на
които свидетелството за управление на МПС се издава само от лекарски комисии и са
посочени в Приложение №2 от наредбата. В същото приложение подробно са
посочени конкретните неврологични, хирургични, вътрешни и прочие заболявания. За
да приемем, че водач на МПС попада в изключенията на чл. 137 а, ал.2, т.2 ЗДВП
6
същият следва да е освидетелстван от ТОЛЕК, а не да се обоснована на медицински
документи и то по-голямата част от преди 18 години. Това кой е компетентен орган да
преценя такива трайни състояния, които евентуално да доведат до ограничения в
правоспособността за управление или някои изключения по отношение на носене на
колан е регламентирано в наредбата, където компетентността на личния лекар и
ТОЛЕК са разделени. Затова според нас не са събрани доказателства до настоящия
момент, които да водят до извода, че така взетото отношение е неправилно, че не е
съобразено с материалния закон, то всъщност и не е маловажно нарушение, тъй като
ползването на обезопасителен колан спасява живот. На следващо място толерирането
на подобни действия като установените по настоящото дело биха довели до
злоупотреби на водачи на МПС, които просто не желаят да използват обезопасителен
колан и търсят начини законово да заобиколят тези задължения. За пълнота не можем
процесуалното поведение на жалбоподателя, който се установи от свидетелите, че
същия не е заявил, че страда от заболяване и не е представил медицински документи.
Полицейските орган няма задължение да изследва дали жалбоподателят има
оправдателна причини, че не носи обезопасителен колан, както се опитват да наложат
процесуалните представители на К.. Считам, че такова изследване не е било
необходимо да бъде извършено от АНО при положение, че наказаното лице не е
въвело такива възражения придружени с доказателства. Такива оплаквания не се
излагат и в жалбата, а едва в последното съдебно заседание, която линия отчитам като
удобна защитна позиция. В заключение неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя и не могат да отменят НП. За процесуална икономия, включително и
по представената справка за нарушител, от която се вижда, че и 2022 г. има такова
нарушение жалбоподателят представям писмени бележки. Моля за вашия съдебен акт
в тази насока. Моля и да присъдите юристконсултско възнаграждение.
Адв. Р. – Наредба №3, на която се позовава АНО обърнете внимание, че на
основание чл. 150а, ал.2 от ЗДВП и съгласно чл.1 от същата разпоредба с нея се
определят изискванията за физическа годност към водачите и кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС. Ползването на
обезопасителен колан не може да се приравни към годността за управление на МПС и
да се развива подробна теза е абсурд. Ако законодателя искаше да въведе специален
ред за установяване на медицински противопоказания за използване на колан щеше да
включи такъв текст и да препраща към някаква наредба. Доверителят ми очевидно е
годен да управлява МПС, което не означава, че дори и след един следващ момент той
може да има противопоказания за използването на обезопасителен колан. Ако
травмата беше настъпила след като е взел книжка, какво спира да бъде годен да
управлява МПС. Недопустимо е тълкуването. Колегата се опитва да размени
доказателствената тежест. Моите уважения, но АНО имат задължението, а не правото
да установяват обстоятелствата, които са съставомерни, задължение за установява на
7
спорните доказателства. Ще подаде ли жалба жалбоподателя, и какво ще пише в нея и
към кой момент е негово право на защита. Да се прави опит да се черпи от това
обстоятелство козове, за да се обоснове наличието на някакво процесуално поведение,
което видите ли по презумция предполага наличие на вина е абсолютно недопустимо.
Вярно е, че обезопасителния колан спасява живот, но той трябва ли да се използва, за
да затрива животи тогава, когато не може да бъде използван. Не е ли по-лесно да се
сложи колан и да не се водят съдебни производства. Доверителят ми нямаше да се
налага да посещава болнично заведение или да неутрализира последиците от носенето
на колана. Относно справката за нарушител и наличието на факта, че през 2022 г. е
имал нарушение без доверителят ми да обжалва и това, че той е приел, че няма да го
направи не означава, че той търси удобен начин да избяга и заобиколи закона.
Наличието на медицински противопоказания за използване на обезопасителен колан
не е често срещано. Не може всеки да каже така. Тези медицински показания трябва да
бъдат установени. Моля за вашият съдебен акт в този смисъл.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът изготвен в с.з., закрито в 12.00 часа.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
8