РЕШЕНИЕ
№ 744
16.11.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Светла Иванова
…………………………………………………………. и в присъствието на прокурор………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 709 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „Ка Енд Ем Инвест“ООД, гр.
Димитровград,с ЕИК 20*******, срещу Ревизионен
акт № Р-16002617008116-091-001/09.10.2018г. издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от – Г. Н. Ч. - Началник на сектор –възложил
ревизията и Р. Б. М.- Главен
инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив и ръководител на
ревизията, потвърден с Решение №7/04.01.2019г. на Директора на „ОДОП“,при ЦУ на
НАП, гр. Пловдив.
В жалбата се
развиват подробни съображения досежно незаконосъобразността на административния
акт. Сочи се, че от мотивите на
ревизионният доклад, на който стъпвал и ревизионният акт, било видно, че общата
сума на определените задължения се разделяла на две групи такива. Първата
касаела задължение в размер на 24 228.89 лева, което следвало да се
начисли от дружеството в срок пет дни
след 22.07.2016г. върху данъчна основа в размер на 121 144.46 лева, която
сума представлявала равностойността на престацията на жалбоподателя към група физически лица и
едно юридическо лице по сделка, която била обективирана в НА № 188/28.04.2014г.
Втората група касаела задължение в размер на 26 732.36 лева, което
следвало да се начисли от дружеството в срок от пет дни след дата 22.07.2016г.,
върху данъчна основа в размер на 133 661.81 лева, която сума
представлявала равностойността на престацията на жалбоподателя към пет дружества по сделка, която била
обективирана в НА № 188 от 28.04.2014г.
Относно първата
група задължения се изразява несъгласие с извода на ревизиращите органи, че в
процесния НА № 188/28.04.2014г. била
обективирана сделка между дружеството
и група ФЛ и едно ЮЛ, която се характеризирала с две взаимно свързани насрещни
доставки. Едната - учредяване право на строеж
от страна на групата ФЛ и едното ЮЛ
на жалбоподателя, а другата – доставка
на услуга от страна на жалбоподателя на учредителите по изграждането на
цитираните в НА обекти. Приемало се, че са налице две насрещни доставки, като
всеки от доставчиците се смятал за продавач за това, което доставял и купувач
на което получавал. Според жалбоподателя,
в случая не били налице две взаимно свързани
доставки. Коректният прочит на договора обективиран в цитирания
нотариален акт, водел на извода, че се касаело за право на строеж. В него ясно
били разграничени страните, предмета на договора, условията по същия и т.н.
Стоката, предмет на сделката в случая била
правото на строеж, съгласно НА №188/28.04.2014г. и тази дата - 28.04.2014г.
била момента на данъчното събитие, но този момент бил извън обсега на
ревизията, който съгласно заповедта за
възлагане бил от 01.01.2016г. до 31.07.2016г. Вярно било, че в раздел IV от
нотариалният акт дружеството поемало задължение
да изгради изцяло за своя сметка, материали и труд, както и да въведе в
експлоатация бъдещата сграда. Но никъде в процесния договор страните участнички
в нотариалното производство не уговаряли параметрите на това задължение, за да
можело то да се приеме като сключено
споразумение. Не било ясно към кой от многото страни в производството се поемало това задължение, в какъв обем за
всеки от тях, при какви условия и цени.Тази декларация от страна на
представляващия дружеството в онзи
момент, можело да се приеме, като
намерение за извършване на процесната
услуга, като нейните реквизити и
условия, страни и т.н. предстояло тепърва да се договарят. Дори хипотетично да се приемело, че
декларираното намерение за изграждане на
процесната сграда от страна на дружеството представлявало договорна клауза,
то това представлявало част от договор за изработка, договор за доставка на
строителна услуга, договор за строителство, в която жалбоподателят бил доставчик,
а получатели били останалите участници в
нотариалното производство през м. април 2014г. Според жалбоподателя, този
договор несъмнено бил самостоятелна сделка, отделно от договора за учредяване
право на строеж и отделно данъчно събитие, което подлежало на самостоятелно
счетоводно оповестяване. В случая не били налице две насрещни престации, които
следвало да се осчетоводяват в неразривна връзка, а били налице две сделки,
самостоятелни договори, които подлежали на отделно счетоводно оповестяване.
Въпросът дали дружеството следвало да начислява ДДС по издаденото разрешение за
ползване, зависело от това дали
събитието - издаване за разрешение за ползване можело да се свърже с
жалбоподателя по повод процесната сделка
от 28.04.2014г. за учредяване право на строеж. В това отношение РО бил формирал
изводите си при неизяснена фактическа обстановка. От АВ били изискани копия на документи, с който се учредявало
право на строеж между група физически и юридически лица, както и жалбоподателя.
Изискани били и два нотариални акта, с които „Ка Ен Ем Инвест“ ЕООД,
прехвърляло право на строеж върху Уилиям
Плъмб и Злата Тенева. Същевременно не
били изискани и анализирани и други нотариални актове (4
на брой от м.декември 2014г.), които
удостоверявали, че дружеството е прехвърлило собствеността върху придобитото право на строеж в цялост (през декември 2014г.) на други четири дружества. Тези четири дружества
се задължавали към останалите
съучредители на правото на строеж и
цитирани в НА №188/28.04.2014г. да довършат сградата до етап право на ползване и въвеждане в
експлоатация. Тези действия били предприети след като дружеството трезво
оценило невъзможността си да изпълни
строителството на сградата и напълно своевременно и добросъвестно е потърсило
изход от това положение пазейки
интересите на учредителите на въпросното право на строеж. За извършените продажби на правото на строеж, “Ка
енд Ем Инвест“ООД било издало за четирите дружества съответните фактури, т.е.
изпълнило било задълженията си по ЗДДС, това било отразено в РА и
потвърждаващото го решение. Налагал се
следователно извода, че липсвало основание за зачисляване стойността на
извършеното строителство след декември 2014г., като приход на дружеството, респ. за задължението да
начислява ДДС, върху стойността на СМР по това строителство след 2014г. По
идентични мотиви според оспорващия липсвало основание за зачисляване
стойността на извършеното строителство
след декември 2014г. по втората
определена с РА група задължения и на тази база да му се определят задължения
по ЗДДС.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваният ревизионен акт, ведно с
потвърждаващото го решение.
Ответникът в
производството - Директор Дирекция "ОДОП "- гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмена защита,
ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като се
запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
По отношение на „Ка
Енд Ем”ЕООД е била извършена ревизия за установяване на задължения по ЗДДС
попадащи във времевия обхват от 01.01.2016 г. до 31.07.2016 година. Процесната
ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002617008116-020-001
от 21.11.2017г.(л.183), изменена със ЗИЗВР № Р-16002617008116-020-002 от 12.04.2018г.
(л.179), и ЗИЗВР № 16002617008116-020-003 от 30.07.2018г.(л.167), издадени от
органа по приходите, възложил ревизията касателно срока за извършване на
ревизията. ЗИЗВР са надлежно връчени на ревизираното лице(л.181
и л.168).
Със Заповед №
Р-16002617008116-023-001 от 26.04.2018г. (л.174), на органа по приходите възложил ревизията,
производството по извършването й е било
спряно считано от 26.04.2018г до
възстановяване трудоспособността на член от екипа възложил ревизията, а със
Заповед №
Р-16002617008116-143-001/10.07.2018г. (л.171), същото е
възобновено считано от 10.07.2018г. И двете заповеди са съобщени на
ревизираното лице, видно от осъщественото потвърждаване по електронен път(л.176) и обективираното
в разписката към заповедта за възобновяване(л.172).
В хода на
ревизията е извършено следното:
С ИПДПОЗЛ №
Р-16002617008116-040-001/05.12.2017г., изх.№ 70-00-14490 от 05.12.2017г.(л.67), от
представляващия „Ка Енд Ем Инвест“ ООД е изискано да представи подробно изброени в същото документи от
значение за ревизията. От страна на
пълномощника на дружеството са били представени документи по ел. поща на
29.03.2018г.
С искане РД - 21-2428/14.08.2018г. (л.107), от Агенция по вписванията – Варна са били изискани заверени преписи от
Нотариален акт № 188/28.04.2014г., Нотариален акт № 40/29.08.2014г., нотариален
акт № 27/26.11.2014г. и Нотариален акт № 33/21.04.2015г. за поправка на НА №
27/26.11.2014г. Същите са били
представени с писмо вх. № Д1/РД-21-2484/28.08.2018г. (л.109).
С протокол № 1472462/30.08.2018г(л.135)към ревизионното
производство са присъединени и НА № 188/28.04.2018г., Разрешително за ползване
№ СТ -05-1180/22.07.2018г., както и други документи имащи отношение към
ревизионното производство.
За резултатите от
ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р- 16002617008116-092-001/12.09.2018г. (л.58).
изготвен от екипа ревизори, на който е възложено извършване на ревизия,
съобразно горецитираните ЗВР и ЗИЗВР. Събраните при проверката доказателства са
приобщени като доказателствени средства в хода на ревизионното производство.
Установените
обстоятелства на база на събраната информация са подробно описани в
констативната част на ревизионния доклад.
Ревизионният
доклад е връчен на упълномощен представител на дружеството на 14.09.2018г. Срещу доклада не е подадено възражение .
Производството е
приключило с издаването на процесния РА№ Р-16002617008116-091-001/09.10.2018г. (л.48).
от органа, възложил ревизията и от
главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата.
РА е връчен на
дружеството на 15.10.2018г. същият е оспорен с жалба с № 70-0012412/29.10.2018г. при ТД на НАП-Пловдив(л.47) и заведена с № ВхК-5949 от 31.10.2018г. при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково.
С Решение № 7/04.01.2019г.
Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
Пловдив, жалбата е преценена за неоснователна и оспореният ревизионният акт е
потвърден.
Решението е
връчено на ревизираното лице по поща на 23.05.2019г., видно от приложеното по
преписката известие за доставяне с бар код 8100015282622(л.12). Жалбата срещу
ревизионния акт е подадена на 05.06.2019г.
чрез куриерско дружество и
заведена с вх. № 96-00-134 при АДАП
Пловдив на 06.06.2019г.
Съдът намира, че
жалбата за подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след
изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на
Дирекция ОДОП-Пловдив, и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съдът установява,
че оспореният РА е издаден от компетентен орган.
Предмет на
настоящото производство е Ревизионен акт
№ Р-16002617008116-091- 001/09.10.2018г.
издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от – Г. Н. Ч.-Началник на сектор – възложил
ревизията и Р. Б. М.- Главен инспектор
по приходите в ТД на НАП, гр.
Пловдив, офис Пазарджик-ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 7 от 04.01.2019г. на Директора на „ОДОП“,
гр.Пловдив.
С ревизионният акт, в оспорената му част, на „Ка Енд Ем
Инвест“ООД, са начислени допълнителни задължения за ДДС за периода 01.07.2016г.- 31.07.2016г. в
размер на 50961.25 лева, ведно с лихва за просрочие в размер на 11 127.43 лева.
С ревизионният
акт са определени задължения за периода и на лицето, по отношение на което е възложена ревизията, поради което
същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Ревизията е приключила
в срока установен от чл. 114 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионен
доклад №Р-16002617008116-092-001/12.09.2018г. е съставен в срока по чл. 117, ал.
1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в определения от чл. 119, ал.
2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания
за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се
съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл. 120, ал.
2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД,
когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия
ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи
изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е
било редовно уведомявано за откриването на ревизионното производство и за
всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от
тях доказателства от значение за установяване на публичните му задължения. В
хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите
според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните
за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Предвид горното,
съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт е
съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални
нарушения.
Според настоящият съдебен състав, актът в обжалваната му част е издаден при правилно приложение на материалния закон.
Видно е че с
нотариален акт за учредяване вещно право на строеж № 188, том I, рег. №
3018, дело № 183 от 25.04.2014г., на нотариус с район на действие РС-Варна, шест физически лица – Ф. П.И., П. Ф. И., К.Я.
П., Р. П.П., А. И.Н., М. Я. Н.и едно юридическо лице „Еко Хелио Продукт“ ЕООД, гр.
Варна, като съсобственици на недвижим имот с идентификатор № 10135.5506.11, с
административен адрес : гр.Варна, ул.“Св.св.Кирил и Методий“ №1, взаимно са си
учредили безвъзмездно право на строеж за
описаните в пункт I, т.1 от нотариалният акт обекти(общо РЗП 858.45 кв.м.)в
бъдеща жилищна сграда, която следва да
бъде построена от приобретателя „Ка Ен Ем инвест“ООД. На последното дружество
собствениците на имота са учредили право на строеж за описаните в пункт първи, т.2.4
от НА обекти(л.16 от НА), предвидени
за построяване (с обща РЗП
1902.46 кв.м.), а приобретателят е следвало да изгради за своя сметка, материали и труд и
въведе в експлоатация бъдещата жилищна сграда - Пункт VI от НА. В нотариалният акт не са определени
суми за плащане по тази двустранна
сделка, при която страните са получател и прехвърлител. С Разрешение СТ – 05 - 1180
от 22.07.2016г. (л.137), изградената на посоченият административен адрес сграда
е одобрена за ползване. По отношение
на учреденото на ревизираното дружество
право на строеж върху 19 бр. обекти,
последното е изпълнило задълженията си по ЗДДС като е издало фактури за
продажба на право на строеж и строителни услуги през 2014г. и 2015г. Съгласно същият нотариален
акт част от обектите в построената от ревизираното лице жилищна сграда (с обща РЗП 858.45 кв.м.)
служат за обезщетяване на собствениците на земята, върху която е построена
сградата.
Така
установените факти не са спорни между страните и по тях не се възразява от
жалбоподателя.
Не е спорно
също, че „Ка Енд Ем Инвест“ООД, не е издавало фактури на учредителите на правото на строеж за
извършените от него строителни услуги предвидени в НА, за които задълженото
лице е ползвало право на данъчен кредит
за облагаеми доставки по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
Обстоятелството,
че дружеството е издало фактури за продажба
на право на строеж и строителни
услуги през 2014г. и 2015г. съответно, че
не е издало фактури на учредителите на правото на строеж за
извършените от него строителни услуги предвидени в НА и че е ползвало данъчен
кредит за 2014г. и 2015г. се установява
по безспорен начин от допуснатата служебно от съда и приета по делото съдебно -
икономическа експертиза. Експертното заключение в тези му части
съдът кредитира с доверие, доколкото е изготвено от лице разполагащо с
необходимите знания и умения, което
пълно точно е отговорило на така поставените му въпроси и е обосновало същото в
тези му части. Безспорно е при така установената фактическа обстановка, че в случая
са налице две доставки - едната
свързана с прехвърляне право на строеж
от собствениците на имота, а другата
свързана с извършване на строителна услуга от страна на ревизираното
дружество по построяване на сградата. Следователно правилен е изводът на
ревизиращите органи, че в случая е
налице сделка, по която плащането
е уговорено да се извърши със стоки или
услуги(бартер) и за целите на
ДДС се приема, че се извършват две насрещни доставки, като всеки от доставчиците
се смята за продавач на това, което дава и за купувач на това което получава по
смисъла на чл.130 от ЗДДС.
В
този случай и съгласно чл.130, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие за
доставките възниква по общите правила на
закона, като доставката с по-ранна дата
на данъчно събитие, в случая свързана с
прехвърляне право на строеж от
собствениците на имота се счита за
авансово плащане (цялостно
или частично) по
втората доставка свързана със строителните дейности по изграждане на сградата.
Съобразно чл. 25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие по първата доставка е възникнало на датата на учредяване на вещното право на строеж на „Ка Енд Ем Инвест”ООД, гр.Димитровград по НА № 188 том I , рег. № 3018, дело № 183 от 25.04.2014г., на нотариус с район на действие РС-Варна, т.е на 25.04.2014г.
От материалите по делото и конкретно от издаденото разрешително № СТ-05-1180 от 22.07.2016г. е видно, че сградата е одобрена за ползване именно от последната дата. Следователно следва да се приеме, че именно от този момент е завършена строителната услуга, т.е. от посочената дата е налице изпълнение на задължението на ревизираното дружество по втората доставка. Съответно на тази дата е възникнало данъчно събитие за втората доставка.
В чл. 26, ал.7 от ЗДДС е предвидено, че когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа нe може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
Съответно данъчната основа за втората доставка е равна на разходите за извършване на предоставената услуга – СМР, т.е. в случая както правилно е възприето в РА - това е фактическата себестойност на разходите за обектите, които е осъществило дружеството – жалбоподател. В РД, в който се съдържат мотивите за издаване на обжалваният административен акт е възприето, че себестойността на 1 кв.м. застроена площ на сградата е в размер на 141. 12 лева, която стойност е формирана на база натрупаните разходи от дружеството за обекта от дебита на сметка 613 „Разходи за придобиване” отнесени към общата площ на процесната сграда. Настоящият съдебен състав споделя този извод на органите по приходите, тъй като той се потвърждава изцяло от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, в частта й касаеща отговора на въпрос № 1 и въпрос 2. Видно от същото заключение, при извършената проверка на материалите по делото, вкл. допълнително представените от НАП дирекция ОДОП, гр.Пловдив с вх. № 4628/14.08.2020г. оборотни ведомости, главни книги и хронологични регистри за периода от 07.04.2014г. до 31.12.2014г., от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. и от 01.01.2016г. до 31.07.2016г. от досието на дружеството и конкретно по движението по сметка 613”Разходи за придобиване” за периода 25.04.2014г.-31.07.2016г. вещото лице е установило, че за процесният обект натрупаните разходи за 2014г. са в размер на 191 180.80 лева, за 2015г. са в размер 332 100.29 лева, а за 2016г. няма натрупани разходи. Т.е. установява се от експертното заключение, че натрупаните разходи за процесният обект са в размер на 523 281.09 лева.Така установеният размер на разходите за изграждане на обекта, осчетоводени от самото ревизирано дружество, съотнесен към общата РЗП на сградата - в размер на 3708.06 кв.м., води до извода, че себестойността на 1 кв.м. от сградата е именно в размера приет от ревизиращите органи от 141.12 лева на кв.м. При това положение, видно от заключението на вещото лице по въпрос 2, вариант едно, който съдът по изложените по-горе съображения кредитира изцяло, данъчната основа на строителната услуга срещу учреденото право на строеж следва да е в размер на 121 144 .46 лева, а дължимото ДДС следва да е в размер на 24 228.89 лева, който размер са определили и ревизиращите органи. За несвоевременното начисляване на задължение, прилежащите лихви са в размер на 5290.40 лева определени по реда на чл.175 от ДОПК вр с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, който размер отново правилно е бил начислен с ревизионният акт.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не възприема заключението на вещото лице, в частта му по изготвеното заключение по въпрос 2, вариант 2, при който не е включена към разходите за обекта сума от 35 000 хиляди лева – разходи за труд съобразно фактура № ********** от 05.03.2015г. с доставчик „Дрийм 1 Строй” ЕООД и съответно е намалена данъчната основа за строителната услуга срещу учреденото право на строеж до размера 113 040.69 лева, при което в този му вариант вещото лице е приело, че дължимият ДДС следва да бъде в размер на 22 608.14 лева. На първо място основателно от ответника се възразява, че в случая констатациите на вещото лице не почиват на проверката на движението по сметка 613 на дружеството, а по сметка 611, както и че посочената от вещото лице сума е отчетена по последната сметка към 31.12.2014г., но по фактура №********** от 15.12.2014г., издадена от същия доставчик. Освен това, тази сума от 35 000 лева по фактура ********** от 05.03.2015г. е счетоводно осчетоводена от самото дружеството, т.е. между страните няма спор, че същата е действително осъществен разход за обекта за 2015г. Съответно същата следва да се включи към фактическата себестойност на разходите за обекта за ревизирания период.
Отделно от това, между страните няма спор и че с посоченият нотариален акт за учредяване вещно право на строеж № 188, том I , рег. № 3018, дело № 183 от 25.04.2014г., на нотариус с район на действие РС-Варна, собствениците на имота шест физически лица – Ф. П.И., П. Ф. И., К.Я. П., Р. П.П., А. И.Н., М. Я. Н.и едно юридическо лице „Еко Хелио Продукт“ ЕООД, гр. Варна са учредили право на строеж за построяване на обектите описаните в пункт 2 от същия/ с обща РЗП 947.15 кв.м. на приобретателите „Ка Енд Ем”ЕООД, „Ка Енд Ем Студио” ЕООД, „Ка Енд Ем Маг” ЕООД, „Румекс”ЕООД, „Руненс” ЕООД и „Соларис-97” ООД. Няма спор и е видно от раздел VI на същия титул за собственост, че ревизираното дружество е поело задължение да изгради за своя сметка, материали и труд и да въведе в експлоатация цялата жилищна сграда, т.е.поело е задължение да изгради и обектите на посочените юридически лица. Както вече се посочи по-горе в мотивите на съда, безспорно се установява от приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, че дружеството не е издало фактури към така посочените шест дружества, както и няма данни за получени плащания от тяхна страна по повод извършваните строителни дейности , във връзка с изграждането на въпросните сгради. Обстоятелство по което не се възразява от страна на жалбоподателя, нито се твърди и се представят документи за обратното. Предвид така установения факт съдът споделя извода на ревизиращите органи, че услугата по изграждането им е предоставена безвъзмездно. От същата експертиза безспорно се установява, че дружеството е ползвало данъчен кредит за изграждане на обектите, съответно правилен е и извода на ответната страна, че в случая са извършени облагаеми доставки, изразяващи се в прредоставяне на услуги за лични нужди или за цели различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, който попадат в хипотезите на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, като за дата на възникване на данъчното събитие, съобразно чл. 25, ал.2, ал.3 3 и ал. 6 от ЗДДС следва да се приеме датата на която е разрешено ползването на сградата - 22.07.2016г. Определена по реда на чл.27, ал.2 от ЗДДС данъчната основа видно от заключението на вещото лице по въпрос 2 вариант 1, възлиза на обща стойност 133 661.81 лева, изчислена съобразно вече установената по делото фактическа себестойност за изграждане на 1 кв.м. РЗП от процесната сграда - 141.12 лева спрямо РЗП на обектите, за изграждането на които с горецитирания НА е учредено право строеж на „Ка Енд Ем”ЕООД, „Ка Енд Ем Студио” ЕООД, „Ка Енд Ем Маг” ЕООД, „Румекс”ЕООД, „Руненс” ЕООД и „Соларис-97” ООД. В този именно размер е определена данъчната основа и в обжалваният акт. Тъй като безспорно ревизираното лице не е начислило данък ДДС за тези услуги, съгласно разпоредбите на чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС, то на основание чл.86 от ЗДДС правилно ревизиращите органи са начислили такъв и са определили размера му- 26 732.36 лева за периода 01.07.2016г. за процесната доставка.
За несвоевременното начисляване на задължение, прилежащите лихви са в размер на 5837.03 лева определени по реда на чл.175 от ДОПК вр с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, който размер е и начисленият с ревизионният акт.
Твърденията на жалбоподателя, че ревизионният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, поради това, че от страна на ревизиращите органи не е установено че още през м. декември 2014г. дружеството е прехвърлило правото на строеж в цялост на други четири дружества- „Голдън резидънс”ЕАД, „Аспарух канстракшънс” ЕАД, „Томи хаус” ЕАД и „Билдинг инвест 2014”ЕАД, са останали недоказани. Оспорващата страна не е ангажирала доказателствени искания за тези си твърдения, нито е представила писмени доказателства установяващи същите. Всъщност от представените в хода на съдебното производство писмени документи от жалбоподателя е видно, че на 10.12.2014г. между „Ка Енд Ем Инвест”ООД от една страна, в качеството на прехвърлител и от друга -„Голдън резидънс”ЕАД, „Аспарух канстракшънс” ЕАД, „Томи хаус” ЕАД и „Билдинг инвест” 2014”ЕАД в качеството на приобретатели е сключен договор за прехвърляне на право на строеж, но предварителен такъв.
Предварителният
договор е официално обещание за сключване на окончателен договор под формата на
нотариален акт за прехвърляне на собственост или на ограничено вещно право .
Същият няма вещно - транслативно действие
и съответно с него не се прехвърлят вещни права. Има само облигационно действие и
единствено поражда задължение за
сключване на окончателен договор, респ. нотариален акт. Безспорно е установено
по делото, че за 2015г. жалбоподателят е ползвал данъчен кредит за строителни материали и услуги касаещи въпросната сграда и през 2015г. поради което съответстващ на доказателствата
по делото е изводът на ревизиращият орган, че
жалбоподателят е пряко ангажиран
с предаване на обекта в предвидения в проектната документация вид и въвеждането
му в експлоатация. От приложените по делото 7 бр. нотариални актове (л.316-л.335), с които „Ка Енд Ем Инвест” е прехвърляло на трети лица вещно право на строеж, 6 от които сделки
осъществени в периода 09.01.2015г.- 23.04.2015г. е видно, че продавачът и
настоящ жалбоподател е поел задължението
в срок до края на календарната 2015г. да
въведе в експлоатация бъдещата жилищна сграда, в която се намират идеалните части от правото на строеж - обект на същите нотариални актове. Безспорно от изготвената по делото експертиза
се установява, че през 2015г.
дружеството жалбоподател е ползвало и данъчен кредит за строителни материали за доставка по 18бр. фактури осчетоводени също през 2015г. и подробно
описани в заключението на вещото лице.
Съответно от така установеното се
опровергават твърденията на дружеството, че е
прехвърлило в цялост правото на строеж на други четири дружества през м.
декември 2014г., респ. установява се
че жалбоподателят е бил ангажиран с
изграждането на обекта и през 2015г., и с въвеждането му в експлоатация.
С оглед
изложеното настоящият съдебен състав намира, че с РА законосъобразно е начислен
ДДС и прилежащи лихви в посоченият от органа размер.
Предвид
гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна
и като такава ще следва да бъде отхвърлена,
а ревизионният акт в оспорената му част ще следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски.Такива
следва да му бъдат присъдени в размер на 2867.67 лева, от които 475 лева внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице и 2392.67 лева, юрисконсулско
възнаграждение, определено по реда на чл. 161, ал.1, изр. последно от ДОПК, вр.
с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Административен съд -
Хасково
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на „Ка Енд Ем
Инвест“ЕООД, гр. Димитровград против Ревизионен
акт № Р-16002617008116-091-001/09.10.2018г. издаден
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от – Г. Н. Ч. - Началник
на сектор – възложил
ревизията и Р. Б. М.- Главен
инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение
№7/04.01.2019г. на Директора на „ОДОП“,при ЦУ на НАП, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „Ка Енд Ем Инвест“ЕООД, гр.
Димитровград, с ЕИК 20*******, да заплати на ЦУ на НАП разноски по делото в
размер на 2867.67 (две хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и
шестдесет и седем стотинки) лева .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховният административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: