№ 657
гр. Бургас, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120200425 по описа за 2022
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Н. Б. АНТ.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул."Б", № **** против Наказателно
постановление № 2555-F620086/29.10.2021 г., издадено от Заместник
Директор на ТД на НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149
от 25.08.2020 г на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на
чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/2019г
на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено
административно наказание - „глоба”, в размер на 50 лева.
В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподателя, не се явява
представител. Не изразява становище. Не сочи нови доказателства. Не прави
искане за разноски.
За ответника по жалбата, редовно призовани, се явява надлежно
упълномощен представител, който оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не сочи
доказателства. Моли за присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана в законовия срок за обжалване на наказателното
постановление и е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона с
1
оглед на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители в ТД на НАП – Бургас,
проверяващите установили, че жалбоподателят, като самоосигуряващо се
лице - земеделски производител е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО,
като не е подал в срок данни с декларация образец 1 в ТД на НАП - Бургас за
месец НОЕМВРИ 2020 г.
Декларация образец 1 съдържаща данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за ДОО (държавното обществено осигуряване), УПФ
(Учителския пенсионен фонд), здравното осигуряване, ДЗПО
(допълнителното задължително пенсионно осигуряване), вноските за фонд ТВ
PC" (Гарантирани вземания на работниците и служителите), дните в
осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ (Закона за данъците върху
доходите на физическите лица) - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване, се подава до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия
месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението.
В случая декларацията е следвало да се подаде до 29.12.2020 г.
Декларацията била подадена в офис на НАП на 16.07.2021г. и приета с
вх. № 023582105301463/16.07.2021г.
АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено лице, което го
подписало, без възражения.
След връчване на АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с
преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също счел
фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал.2
и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/2019г на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от
КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание - „глоба”, в
размер на 50 лева. В атакуваното НП е било възпроизведено съдържанието на
акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
2
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а
АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е
допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е
довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление,
поради следните съображения:
Производството по установяване на административни нарушения и
издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН,
съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно
наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.
1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът,
в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна
представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът,
в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа.
Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване
субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически
трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от
свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще
реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.
Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от
подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете
алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да
не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече
години за определени нарушения), не следва да се образува
3
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на
органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да
привличат към административнонаказателна отговорност субектите
извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за
установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има
практика в този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ
крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който
нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали
административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на
дължимата грижа в разумни срокове.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че задължението на
лицето за подаване на декларация е било в срок до 29.12.2020г, то от
30.12.2020г., жалбоподателят е изпаднал в забава. Нарушението е на просто
извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към
първия работен ден след датата, следваща последния срок, а именно
30.12.2020г. Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил
съставен на 16.07.2021г, т.е. след предвидения в Закона срок.
Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен
срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок
от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта
за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено
съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния
срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от
извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно
нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на
нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на
нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да
състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от
извършване на нарушението.
Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на
сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално
4
нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на
производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен,
без да се разглежда спора по същество.
Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е
основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да
се отмени, като процесуално незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на
разноски. В настоящия случай, НП е отменено, но жалбоподателят не е
направил искане за присъждане на разноски, поради което, същите остават,
както са направени от страните.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2555-F620086/29.10.2021 г.,
издадено от Заместник Директор на ТД на НАП - гр. Бургас, упълномощен
със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г на Изпълнителния директор на НАП
против Н. Б. АНТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул."Б", № ****, с което
за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от
Наредба Н-13/2019г на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на
жалбоподателя е наложено административно наказание - „глоба”, в размер на
50 лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5