Решение по дело №49040/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13548
Дата: 4 август 2023 г.
Съдия: Васил Крумов Петров
Дело: 20221110149040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13548
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110149040 по описа за 2022 година
Подадени са молби с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
С молба, вх. № 187692/09.09.2022 г., молителката И. А. П. лично за себе си и като
процесуален субституент на детето си С. Х. Д., род. 29.12.2016 г., търси защита от домашно
насилие против бившия си фактически съжител и баща на детето Х. С. Д.. Твърдят се актове
на домашно насилие от ответника – на датата 06.09.2022 г. в гр. София около 13:00 часа-
13:45 часа в кафенето „Атила“ в гр. София, кв. Лозенец, ул. „Крум Попов“, в интернет клуб
на същата улица и после на ул. „Х. Смирненски“ № 68 – крещял в присъствието на детето,
че майката отвлича детето, наричал я боклук, заплашвал я, че ще я смаже, ударил майката по
лицето и тя паднала, след което взел детето. Твърдят се и други актове на домашно насилие,
вън от процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Моли се за издаване на заповед
за защита от домашно насилие по отношение на молителите. Претендира разноски.
С молба, вх. № 51411/20.09.2022 г. , молителката И. А. П. лично за себе си и като
процесуален субституент на детето си С. Х. Д., род. 29.12.2016 г., търси защита от домашно
насилие против бившия си фактически съжител и баща на детето Х. С. Д.. Твърдят се актове
на домашно насилие на 15.09.2022 г. около 21 часа на паркинга на ресторант „Санте“ в гр.
София, ул. „Златовръх“ № 4, молителката се срещнала с ответника след тяхна уговорка той
да доведе детето, за да го види майката. Бащата оставил детето на майката, за да общуват,
като се отдалечил на 20 метра. После майката понечила да си тръгне и да вземе с нея детето.
Дърпал детето от майката, то казало на ответника, че го боли и викало „мамо, мамо“.
Ответникът снимал с телефон клип и казал, че ще използва записа, за да докаже, че майката
е луда. Ответникът успял да издърпа детето, при което майката паднала, като си наранила
дясната скула и се разплакала. . Твърдят се и други актове на домашно насилие, вън от
процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Моли се за издаване на заповед за
защита от домашно насилие по отношение на молителите. Претендира разноски.
С молба, вх. № 199601/26.09.2022 г., молителят Х. С. Д. твърди, че е баща на детето
С. Х. Д., род. 29.12.2016 г., от връзката му без брак с ответницата И. А. П.. Твърди, че на
06.09.2022 г. ответницата извършила в гр. София около 13:00 часа-13:45 часа в кафенето
1
„Атила“ в гр. София, кв. Лозенец, ул. „Крум Попов“, в интернет клуб на същата улица и
после на ул. „Х. Смирненски“ № 68 по отношение на молителя и в присъствието на детето
актове на домашно насилие – крещяла, обиждала и опитала със сила да вземе детето от него,
като същото опитала да стори и на 15.09.2022 г., около 21 часа на паркинга на ресторант
„Санте“ в гр. София, ул. „Златовръх“ № 4, като инсценирала, че ответникът я съборил на
пода и ударил. Моли за издаване на заповед за защита по отношение на ответницата и в
полза на двамата молители. Претендира разноски.
Молителката С. Х. Д., конституирана по реда на чл. 9, ал. 2 ЗЗДН, чрез особения
представител по чл. 29, ал. 4 ГПК, адв. Б., заявява становище, че молбите и на двамата
родители са основателни, но мерките, които могат да се постановят, трябва да бъдат
съобразени с емоционалната връзка на детето с родителите и интересите му.
Всяка страна оспорва насрещната молба на другата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбите с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на
извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на
действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди
всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т.т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН несъмнено представлява наказание и за
индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие,
така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за уважаване на молбата е установяването на процесните актове на
домашно насилие. При липсата на пълно и главно доказване на тези актове, молбата се
отхвърля. Ако бъдат установени те, съдът допълнително изследва и както поведението на
2
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
По делото не се спори, че молителите са бивши фактически съжители и родители на
детето С., род. 29.12.2016 г., като раздялата е настъпила през 2021 г. и след това в началото
родителите са опитали да уредят доброволно отношенията си, като предвидят споделено
родителство по отношение на детето. Влошаването на отношенията между родителите е
настъпило около лятото на 2022 г. Спорът по делото е за случки от 06.09.2022 г. и 15.09.2022
г.
Разпитаните по делото св. Ранин, Калчева и Тошева, чийто показания съдът
кредитира като незаинтересовани и кореспондиращи на другите доказателства, както и
представените по делото от майката декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, а и представеният от
самия ответник Д. видео и аудиозапис за случката от 15.09.2022 г., установяват, че и на
двете дати е имало среща между родителите, при която детето е следвало да осъществи
контакт с майката, тъй като преди това бащата го е бил взел и е ограничавал контакта на
майката с детето. И в двата случая бащата е дърпал детето (дали за дрешката или за крайник)
пред майката и го е издърпвал със сила от ръцете на майката, а тя е паднала, като с това е
причинил и на майката, и на детето минимален физически дискомфорт, но сериозен
емоционален такъв. В допълнение, на първата дата, ответникът е обиждал майката и с
обидата „тъпа“, „луда“. Това поведение съставлява актове на домашно насилие. Бащата
еднолично и заповеднически се е опитал да ограничи контакта на майката с детето, със сила
е дърпал детето, все едно то е вещ, а не живо същество, а и е употребявал и обиди и бутане
по отношение на майката в присъствието на детето.
Поведението на майката на втората случка, когато тя, както сама признава в
сезиращата молба вх. № 51411/20.09.2022 г., е опитала с хитрина да вземе детето и да си
тръгне, също не е проява на разумен родителски избор в конфликтната ситуация, но самò по
себе си не съставлява акт на домашно насилие, тъй като не цели да причини психически или
емоционален дискомфорт нито на детето, нито на бащата, нито има насилнически или
потиснически характер.
Ето защо молбите за защита на майката лично за нея и като процесуален субституент
на детето следва да се уважат, а на бащата – отхвърлят.
По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗН
Като се имат предвид всички факти по делото и най-вече естеството на акта съдът
намира, че са подходящи следните мерки за закрила от домашно насилие, с който да се
преодолее поведението на ответника към молителката и да й даде нужната защита – тази по
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – задължение за въздържане от актове на домашно насилие. Колкото до
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, то съдът намира, че не е нужно да я налага в случая,
доколкото още със заповед за незабавна защита от 09.09.2022 г. такава мярка е била
прилагана по отношение на бащата.
По отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
Съдът намира, че на ответника следва да се наложи глоба от 400 лв. – около средното
наказание, предвидено в закона.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има молителката, на която следва да се
възстановяват разноски от 2000 лв. за хонорар за адвокат и 80 лв. за депозит за вещо лице.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лв. и разноски за особен представител на детето в размер на
500 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
3
По действието на заповедта за незабавна защита:
На основание чл. 19 ЗЗДН издадените заповеди за незабавна защита губя сила с
постановяване на настоящото решение, тъй като тя бИ. заменена с окончателната заповед за
защита по делото, а в частта, с която е отхвърлена молбата за защита на бащата – с
постановяване на отказа.
За по-голяма яснота заповедите за незабавна защита следва да бъдат изрично
отменени от съда, на осн. чл. 253 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 251 от 09.09.2022 г.,
издадена по гр.д. № 49040/2022 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 253 ГПК.
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита от 29.09.2022 г.,
обективирана в определение № 254441 по гр.д. № 49040/2022 г., СРС, 139-ти с-в, на
основание чл. 19 ЗЗДН, и я ОТМЕНЯ, на осн. чл. 253 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 199601/26.09.2022 г., на Х. С. Д. лично за
себе си и като процесуален субституент на детето си С. Х. Д., род. 29.12.2016 г., за защита
от домашно насилие против И. А. П., във връзка с твърдени актове на домашно насилие от
06.09.2022 г. и 15.09.2022 г. в гр. София
ИЗДАВА на основание чл. 15 ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на И. А. П.,
ЕГН **********, и С. Х. Д., ЕГН **********, против Х. С. Д., ЕГН **********, във връзка
с извършени акт на домашно насилие на 06.09.2022 г. и 15.09.2022 г. в гр. София, като
НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Х. С. Д., ЕГН **********, адрес:
гр. София, кв. Лозенец, ул. „Стоян Михайловски“ № 20-22, ет. 5, ап. 21, тел. № *********,
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И. А. П., ЕГН
**********, и С. Х. Д., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Х. С. Д., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на Прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН Х. С. Д., ЕГН **********, да заплати глоба
в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Х. С. Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 525 лв.
ОСЪЖДА Х. С. Д., ЕГН **********, да заплати на И. А. П., ЕГН **********, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН сумата от 2080 лв. разноски за производството по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4