РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Девня , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100448 по описа за 2021 година
Предявен е иск от А. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
процесуален представител - адв. Н. И. срещу „Енерго-Про Продажби” АД гр.
Варна, ЕИК ********* за приемане за установено спрямо ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 401, 64 лева, представляваща ½ част от
общата стойност в размер на 803, 27 лева начислена за периода от 19.04.2017
г. до 24.11.2017 г. без правно основание ел. енергия за обект на потребление в
***, кл.№**********, аб.№**********, за която сума има издадена фактура
№********** от 26.03.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че в качеството си на наследник на В. К.
Г. ищцата е депозирала заявление пред РС – Варна по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Енерго-
Про Продажби“ АД, ЕИК ********* с искане длъжникът да бъде осъден да й
заплати сумата от 401, 64 лева, представляваща ½ ид.ч. от стойността на
начислената и заплатена без правно основание като корекция на сметка
електроенергия по фактура № *********/26.03.2019 г. на обща стойност 803,
27 лева. Заявлението й било уважено и издадена заповед за изпълнение №
3109/16.04.2019 г. по ч. гр. дело № 5785/2019 г. по описа на ВРС. В срок
1
постъпило възражение от „Енерго[1]- Про Продажби“ ЕИК ********* и тя
завела настоящия иск, твърдейки, че сумата по фактура №
*********/26.03.2019г. сума в общ размер на 803 , 27 лева, издадена от
дружеството с получател наследодателя й В. К. Г. е начислена без правно
основание и недължимо заплатена от нея на 04.04.2019 г. Излага се в молбата,
че липсва облигационна връзка между ищцата и ответното дружество, като тя
не притежава качеството на потребител на ел. енергия в процесния обект,
както и че не е присъствала при извършване на проверката. Сочи се, че не са
били налице предпоставките за извършване на корекцията, поради
незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури.
Твърди се, че посоченото количество ел. енергия не е доставено реално от
ответника и не е консумирано реално от ищеца, а начисленията са
извършени произволно. Моли се за постановяване на положително решение
по спора и се претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Енерго - Про Продажби”АД
депозира писмен отговор, чрез процесуалния си представител – адв. Л.
Мачева, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че при
извършената на 24.11.2017 г. проверка е констатирано неправомерно
въздействие върху схемата на свързване на СТИ – работният нулев проводник
на СТИ, който трябва да е присъединен към нулевата шина е демонтиран от
същата и проводникът е присъединен към друг, като отива директно в
апартамента на абоната, откъдето се управляват функциите на СТИ. Излага
се, че при съставяне на КП са спазени изискванията на чл. 47 от ПИКЕЕ, като
същият е подписан и от представител на полицията. Твърди се
законосъобразно извършена проверка, както и извършено изчисляване на
неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с чл. 48
ал. 1 б. Б от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
/ДВ бр.98/12.11.2013 г./. Моли се за отхвърляне на иска като неоснователен,
алтернативно – и на основание чл. 183 от ЗЗД. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По силата на приети и одобрени по съответния ред Общи условия за
2
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Север”АД и Общи условия на „Енерго –
Про Продажби”АД, ответното дружество е предоставяло ел. енергия на обект,
находящ се в ***, с кл. №********** и аб. №**********.
Титуляр на партидата към 24.11.2017 г. е била В. К. Г., б. ж. на гр.
***, починала на *** г. Същата, видно от представеното по делото
удостоверение за наследници изх. №152, издадено на 02.04.2019 г. от Община
Девня, е оставила за свои наследници ищцата А. Н. Г. – дъщеря и Стоян
Атанасов Гайдаров – син.
От представения по делото констативен протокол от 24.11.2017 г. се
установява, че служители на „Електроразпределение север“ АД са извършили
техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния
обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано, като на негово място е
монтиран нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална
опаковка и предаден за проследяваща проверка от БИМ, като в протокола са
описани показанията по три броя регистри /1.8.1, 1.8.2 и 1.8.0/. Съставеният
протокол е подписан от двама служители на ответното дружество и двама
свидетели, единият от които Стоян Атанасов Гайдаров - брат на ищцата.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване №800 от 22.03.2019 г. на БИМ, РО гр. Варна, СТИ е
получено в запечатан найлонов плик при съответствие с Констативен
протокол №1104141 от 24.11.2017 г. Отразено е още, че електромера не
позволява да бъде софтуерно прочетен, като действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа 1.8.0. От протокола
се установява, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електрическа енергия. Не е осъществен достъп до вътрешността на
електромера.
Видно от представената фактура №********** от 26.03.2019 г., със
същата е остойностено допълнително количество ел. енергия в размер 803, 27
лева за периода от 01.07.2017 г. до 24.11.2017 г. На същата дата фактурата е
изпратена на ищцата В. К. Г..
На 04.04.2019 г. Стоян Атанасов Гайдаров – брат на ищцата е
3
извършил плащане в полза на ответното дружество на сумата от 406, 10 лева.
Като основание за плащането в разписката – представена и приета по делото е
посочено „половината от сумата фактура №********** от 26.03.2019 г., за аб.
**********, А.Г.”.
На 03.04.2019 г., видно от представено Становище за сторно и
начисляване на електрическа енергия от същата дата, въз основа на
гореописания КП е одобрено начисляване на допълнително количество ел.
енергия по партидата на ищеца за периода от 19.04.2017 г. до 24.11.2017 г. в
общ размер 3 141 кВТч.
За установяване метрологична годност на процесния електромер е
изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно - техническа
експертиза, съгласно което към момента на проверката, електромерът е в
метрологична годност и в клас на точност. Вещото лице посочва, че
отчетените количества ел. енергия в размер 3 141 кВТч реално са потребени,
доставени и преминали през СТИ, но са регистрирани в тарифа, която по
заводска настройка не се визуализира на дисплея. Не е установена намеса в
тарифната схема на електромера, но част от ел. енергията се регистрира в
тарифа, която не се визуализира, като не може да се каже в коя от
невизуализираните тарифи има отчет.
Видно от кредитираното като компетентно и обективно изготвено
заключение по назначената ССЕ, сумата 123, 13 лева по фактура
№********** от 04.04.2019 г. е приспадната от плащане по фактура
№********** от 26.03.2019 г., но не е върната на платеца С. Гайдаров.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на
чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на производството:
Искът по чл. 422 от ГПК е положителен установителен иск за
установяване на вземане на кредитора срещу длъжника, за което е издадена
Заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 от ГПК е специален и с ограничен
предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по
4
издадена заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното
дирене. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 от ГПК е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е
налице, предявеният иск е недопустим. По принцип, за да съществува
интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от
ищеца право или да се претендира отричано от него право. В този смисъл
специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от
предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: издадена заповед за
изпълнение; подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за
изпълнение възражение по чл. 414 ал. 2 от ГПК от длъжника или връчване за
заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и
спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на
вземането по чл. 415 ал. 1 от ГПК. В случая правния интерес от предявяване
на иска ищцата обосновава издадена в нейна полза Заповед за изпълнение на
парично задължение в производството по ч. гр. дело №5785/2019 г. по описа
на РС – Варна, срщу която длъжникът – настоящ ответник е подал
възражение по реда на чл. 414 ал. 1 от ГПК и заповедния съд й е дал указания
да подаде иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК в едномесечния срок по чл.
415 ал. 1 от ГПК. При извършената служебна проверка на материалите по ч.
гр. дело №5785/2019 г. по описа на ВРС с оглед допустимостта на настоящия
иск твърдените от ищцата обстоятелства се констатират.
За допустимостта на иска по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК като
специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни
специални абсолютни положителни предпоставки. Една от тези предпоставки
е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като
съвпадение е нужно, както от субективна, така и от обективна страна, при
което цената на иска, следва да съответства на размера на „вземането“, за
което заявителят – ищец е получил заповед за изпълнение. В процесният
случай се установява пълен идентитет, както субективен, така и от обективна
страна между цената на предявеният иск и размерът на вземането, за което в
заповедното производство заявителят - ищец е получил Заповед за
изпълнение на парично задължение, поради което предявеният иск е
допустим.
По основателността на предявения иск:
5
Предявеният положителен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415
ал.1 от ГПК има за предмет установяване на вземане на ищцата възникнало
на правно основание чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, уреждащ първия състав на
неоснователно обогатяване. Ищцата се позовава на изначална липса на
законово основание за едностранна корекция на сметка, която е специфичен
белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл.
55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 55 ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице
основание за получаването, респ. за задържането на полученото. В случая, в
тежест на ищцата е да установи по делото наличието на имуществено
разместване, а именно: предаване и получаване на имуществена облага, както
и началната липса на основание за имущественото разместване, какво е
получено от ответника като стойност /размер/. Наред с това, доколкото
ищецът твърди отрицателен факт, а именно, че не е налице основание за
плащане на ответника на сумата от 401, 64 лева, тежестта на доказване се
обръща и в тежест на ответника е да установи твърдените в отговора си
факти, че в случая е приложима цитираната процедура във връзка с
извършването на корекции на сметки, че същата е законосъобразно
проведена, както и относно дължимостта и размера на процесната сума, т.е.
че е налице начално основание за начисляването и плащането от ищеца на
процесната сума, респ. за задържането й от ответната страна.
Установява се по делото, че е била налице валидна облигационна
връзка между „Енерго - про продажби” АД гр. Варна и В. Г., основано на
влезли в сила, при спазване на процедурата по ЗЕ Общи условия, въз основа
на които е възникнало индивидуалното правоотношение между тях. Доказа
се, че В. Г. е починала през 2005 г., като следва да се приеме, че през периода,
отразен в процесната фактура, ответното дружество е продавало на ищцата и
нейния брат, в качеството им на наследници на тяхната майка, респ.
ползватели на процесния обект – тоест, същите са потребители
на електрическа енергия срещу цена, уговорена съгласно Общите условия и
решенията на ДКЕВР на Република България. Доказателства за наличието на
такава облигационна връзка съдът черпи от констатациите на ССчЕ за
установени обстоятелства относно прехвърлянето на партидата след смъртта
6
на В. К. Г. на името на брата на ищцата – Стоян Атанасов Гайдаров. Такова е
и подаденото искане №5219431/20.09.2019 г. от последния до ответното
дружество, носещо и подписа на ищцата.
На следващо място следва да се приеме, че фактът на плащане на
процесната сума от ищцата се установява от представената от нея разписка за
извършено плащане. Съдът не споделя възражението на ответника, че
плащането е извършено не от ищцата, а от друго лице, доколкото това друго
лице е брата на ищцата, в документа изрично е посочено, че се плаща
задължението на ищцата по фактура, издадена на нейно име.
Съгласно чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и
достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на
ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са
регламентирани условията и редът за установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и
начините за извършване на преизчисление /корекция/ на количеството
електрическа енергия. Цитираната норма съставлява законова делегация по
смисъла на чл. 2 от ЗНА, тъй като същата овластява да се издаде нормативен
акт по прилагането на закон /Закона за енергетиката/, посочен е видът на акта
/правила/, органът, който трябва да го издаде /ДКЕВР/, като овластяването се
отнася само до част от материята, уредена от закона.
Проверката на процесното СТИ е извършена съобразно чл. 44 ал. 1
вр. чл. 47 ал.1 от ПИКЕЕ, действали към момента на проверката, като
хипотезите, позволяващи корекция съгласно чл. 48 от ПИКЕЕ в настоящия
случай са неприложими, доколкото не е установено вмешателство в
измервателната схема или схемата на свързване на електромера. Съобразно
чл. 48 - 49 от ПИКЕЕ следва да е налице неточно измерване/неизмерване на
СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно
констатирани при извършената по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ проверка,
установени от независим орган. В настоящия случай не е налице нито една от
7
тези хипотези, а и не се твърди корекцията да е извършена по разписаните в
тези две разпоредби методологии. Всъщност е налице точен отчет по
регистър 1.8.3, който не би следвало да е активен, в резултат от което за него
не се съдържа информация в информационната система на доставчика.
Съдът намира, че правото на едностранна корекция на сметките на
потребителя за минал период, регламентирано в чл. 50 от ПИКЕЕ, не е
възникнало за ответното дружество и на това основание, доколкото не са
осъществени нормативно предвидените предпоставки за това. Допълнително
начисляване на ел. енергия би било допустимо само при установяване
виновно поведение на конкретно лице и периода на неотчитане и реално
потребеното количество ел. енергия, което в настоящия случай не се
доказа. На първо място липсват данни за виновно поведение на потребителя
за неправомерно въздействие върху СТИ, доколкото последното е
собственост на електроразпределителното дружество и достъпът до него е
ограничен. Не се установи от събраните доказателства и точният момент, от
който електромерът, е започнал да отчита потребената енергия в регистър
1.8.0 Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към монтажа
на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се направи извод за
отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи. Ето защо не е
възможно да се направи категоричен извод, че установеното при проверката
на 24.11.2017 г., а в последствие и от БИМ количество ел. енергия в регистър,
който не е активиран за търговски отчет, е в резултат от потребление на
ищеца, а не че това са стари показания, останали преди монтажа на
електромера.
На следващо място, не са ангажирани доказателства, че
потребителят е заявил желание за отчитане по тарифа 1.8.0, като липсват и
твърдения на ответното дружества в този смисъл. Отчитането на ел. енергия
по три тарифи, е станало без за това от потребителя да е подадено
предварително заявление. Отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в
противоречие и с нормата на чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 120 ал. 4 от ЗЕ, където е
въведено изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното
ел.напрежение, което в случая е възможно да се осъществява. Ето защо и при
липсата на установено виновно поведение на абоната, не е налице основание
за заплащане на отчетената в регистър 1.8.3 консумация на ел. енергия.
8
За пълнота следва да се отбележи, че по делото не се установи в кой
часови диапазон, т.е. в коя тарифна група евентуално са консумирани
натрупаните в скрития регистър 1.8.0 показатели, което безспорно е
необходимо при заплащане на ел. енергия на база реален отчет.
Ето защо, следва да се приеме, че ответникът не доказа наличието на
валидно правно основание за получаване на процесната сума.
Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на проверката и
коригирането на сметката на ищеца за ответника не е съществувало законово
основание за това, поради което предявеният иск за установяване
съществуването на парично вземане за обезщетение за неоснователно
обогатяване е доказан.
При този изход на делото и съобразно отправеното искане, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати сторените в настоящото
производство от ищеца разноски в пълен размер. С оглед приетото ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът по исковото
производство по чл. 422 ал. 1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от
цитираното ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и направените
разноски по заповедното производство. Общия размер на разноските,
направени от ищцата в двете производство възлиза на 52, 26 лева за
държавни такси. Обстоятелството, че заплатената сума за държавна такса по
заповедното производство не е включена в представения от ищцата списък по
чл. 80 от ГПК не е основание същата да не бъде присъдена в нейна полза.
Условията, от които зависи надлежното упражняване на правото на иск,
включително и за присъждане на разноски в съдебното производство, се
извеждат от закона, уреждащ съществуването на правото. Кои лица и при
какви условия могат да претендират присъждане на направените по делото
разноски е предвидено в чл. 78 от ГПК, като предявяването на тази претенция
не е обвързано с изискването за представяне на списък на направените
разноски. Разпоредбата на чл. 80 изр. 1 от ГПК предвижда задължение за
представяне на списък на разноските, както и срок за представянето му без да
обвързва изпълнението на това задължение с правото да се иска присъждане
9
на направените разноски. Липсата на списък следователно не е пречка за
разглеждане на заявеното от страната искане за присъждане на направените
разноски съобразно с доказателствата по делото. Именно това становище е
прието за правилно при постановяване на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по
тълк. д. 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, като съобрази,
че в настоящото производство ищцата е представлявана от пълномощник
безплатно, съдът приема, че при направеното искане, следва да бъдат
определени разноски – възнаграждение за пълномощника на ищеца,
определено от съда съгласно чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7
ал. 7 вр. ал. 2 т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня сумата от 230 лева,
представляваща допълнително изплатено възнаграждение за изслушване в с.з.
на вещите лица, изготвили експертизите, назначени по делото по негово
искане.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че
„Енерго - Про Продажби”АД гр. Варна, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на А. Н. Г.,
ЕГН: ********** сумата 401, 64 лева /четиристотин и един лв., 64 ст./,
представляваща недължимо платена 1/2 част от обща сума от 803, 27 лева,
начислена без правно основание като стойност на ел. енергия за периода от
19.04.2017 г. до 24.11.2017 г. за обект с адрес на потребление ***, кл.
№********** и аб. №********** по фактура №********** от 26.03.2019 г.,
на основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Г., ЕГН: ********** сумата от 772, 26 лева
/седемстотин седемдесет и два лв., 26 ст./, представляваща обезщетение за
направени разноски в исковото и в заповедното производство, на основание
10
чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС –
Девня сумата от 230 лева /двеста и тридесет лв, 00 ст./, представляваща
допълнително заплатено възнаграждение за изслушване на на вещите лица в
о.с.з.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
11