Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, ........02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание шестнадесети ноември
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа докладваното от младши съдия
Углярова въззивно гражданско
дело № 5254 по описа за 2020 г. по описа на СГС, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 68773 от 13.03.2020 г., постановено по гр.
д. № 73118/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 169
състав, е уважен предявеният от Г.К.Й.
срещу "Ч.Е.Б." АД отрицателен установителен иск с правно основание по
чл. 124 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 864,31 лева за ползвана електрическа енергия за периода от 03.09.2015г.
до 05.07.2018г., за имот с площ от 577 кв.м., находящ се в с.Реброво,
общ.Своге, обл.София, попадащ в границите на околовръстния полигон на махала „К.“,
заедно с построената е него едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 20
кв.м., при граници: път, Н.В.Г., като искът е отхвърлен за разликата над сумата
от 864,31 лева до пълния предявен размер от 1 047,69 лева и за периода от
05.07.2018г. до 03.09.2018г.
С решението съдът се е
произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.
В срока по чл. 259, ал.
1 ГПК решението в частта, в която е
уважен предявеният иск, е обжалвано с въззивна
жалба от ответника
в първоинстанционното производство – "Ч.Е.Б." АД, посредством
процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт, с доводи за неправилност и необоснованост. На първо място
се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът не
е бил потребител на електрическа енергия за периода от 03.09.2015г. до
05.07.2018г., въпреки изрично направеното от същия признание, че е придобил
имота по силата на давностно владение. Сочи се, че ищцата непрекъснато е
владеела имота (държала го е и е упражнявала фактическа власт върху него) в продължение
на 5 или 10 години, респективно го е обитавала и ползвала от 2013г. или от
2008г., респективно и е придобила качеството потребител на електрическа енергия
много преди процесния период. Отделно от това се излагат доводи, че както се
приема и в указанията на КЕВР от 13.09.2017г. по отношение легалната дефиниция
на понятието клиент за покупко – продажба на електрическа енергия, за лицето не
е задължително да притежава вещни права върху имота, за да е потребител на
електрическа енергия, достатъчен е фактът, че е фактически ползвател на електрическа
енергия в него. Съгласно пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия за собствени битови нужди, респективно
това е лице, което ползва имота, като се има предвид общият смисъл на
понятието, без да се поставя изискване да е налице вещно право на ползване.
Освен това се сочи, че ищецът е депозирал искова молба именно в качеството си
на страна по сключен договор за продажба на електрическа енергия при Общи
условия и обосновава правния си интерес от водене на делото, съответно
допустимостта на иска си, именно с факта, че ползва имота както сега, така и
преди 2015г., тъй като именно в резултат на това ползване/владеене е получила
нотариален акт за придобиване на имота на основание давностно владение.
Навежда, че за разлика от придобиването на право на собственост и други вещни
права върху имот чрез сделка, в който случай новият собственик получава права
върху имота и започва да обитава същия занапред след сключване на сделката, при
придобиването по давност се изисква наличие на упражняване на права върху имота
в минал момент – непрекъснато владение в продължение на 5 или 10 години с
намерение за своене. Следоватено, след като ищцовата страна е призната за
собственик на имота на основание давностно владение през 2018г., очевидно
същата е обитава имота и го е ползвала като свой още преди 2013г., с оглед
което същата е получавала услугата – доставка на електрическа енергия и дължи заплащането
й. По изложените съображения моли съда да отмени
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната
част и да постанови друг, с който да отхвърли претенцията на ищеца
като неоснователна до пълния предявен размер.
Претендират се разноски по инкорпориран
във въззивната жалба списък по реда на чл.80 ГПК. Релевира се възражение за прекомерност относно размера
на претендираните от насрещната страна разноски в производството.
Въззиваемата страна Г.К.Й.,
посредством процесуалния си представител адв. С., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт, оспорва въззивната жалба изцяло като
неоснователна по подробно изложени съображения и моли съда да я остави без
уважение, респективно да потвърди като правилно и законосъобразно постановеното
от СРС, ГО, 169
състав решение. Претендират се разноски, съобразно представен по реда на чл. 80 ГПК списък.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК,
приема за установено следното:
Въззивната жалба, с
която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на
въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, препраща своята към нея.
Във връзка с доводите
във въззивната жалба и предвид основното
спорно по делото обстоятелство на етапа на въззивното производство, свързано с
установяване качеството клиент на електрическа енергия за битови нужди,
настоящият съдебен състав намира следното:
Спорното правоотношение
по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в
Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно
регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично
известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ, крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от
крайния снабдител и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без
изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/. Процесното правоотношение се
регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на "Ч.Е.Б."
АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в
сила на 26.11.2007 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл.
98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат за
публикуване на реклама, издаден от департамент "Маркетинг и реклама"
на вестник "Телеграф". Същите са представени и приети по делото като
писмени доказателства.
Съгласно чл. 98б,
ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e
предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен
снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални
условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено
споразумение.
По силата на законовата
уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител
/субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл.
91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в
сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е
клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1,
т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г.,
потребител на енергийни услуги е: а/. краен клиент, който купува енергия и/или
б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия. Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т.
2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ и
се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез
нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител
на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е
уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД,
допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за
битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно с титуляра на вещното право на
ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия
за същия имот (в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. №
439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО). Този извод следва и от клаузите на Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б."
АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието "потребител на
електрическа енергия за битови нужди", а именно – физическо лице, което е
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на
потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго
лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на
електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът,
респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на
електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за
консумираната в имота електроенергия.
В конкретния случай
е представен по делото и неоспорен в производството Нотариален акт от 20.07.2018г. за право на собственост върху недвижим
имот придобит по давностно владение № 79, том I, рег.№ 1448,
дело № 72 от 2018г. по описа на М.М.– нотариус с рег.№ 703 на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд Своге, видно от който въз основа на
постановление от 20.07.2018г., издадено по обстоятелствена проверка, извършена
по нотариално дело № 72/2018г. и съгласно чл.587, ал.2 ГПК, Г.К.Й. е призната
за собственик на следния недвижим имот, придобит по давностно владение –
поземлен имот с площ 577 кв.м., находящ се в с.Реброво, общ.Своге, обл.София,
попадащ в границите на околовръстния полигон на махала „Кори“, одобрен с
Решение № 8/09.02.1982г. на ИК на ОНС София, заедно с построената в имота
паянтова едноетажна сграда със застроена площ по измерване от 20 кв.м., при
граници и съседи: път, Н.В.Г., гора и Л.В.К., като имотът попада в ПИ с
идентификатор 62387.56.9902 по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД – 18 – 382/08.02.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК.
Настоящият съдебен
състав намира за необходимо да посочи, че придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок
от време. Нормативната й уредба е в глава VIII ЗС, наименована
"придобиване и изгубване на вещни права" в разпоредбите на чл. 79 -
86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.
68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и
юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица -
придобиване на вещното право, е нормативно свързана само с тези юридически
факти. Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС
волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл. 79 ЗС (в този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК).
Следва да се
отбележи също така, че обективният елемент на владението - упражняването на
фактическа власт, съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът, съобразно чл.
69 ЗС, предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за
да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез
действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с
чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез
процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в
гражданския оборот. До момента в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и
правото на собственост. Същевременно обаче при наличие на позоваване, правните
последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Предвид последното
и с оглед конкретиката на настоящия случай трябва да бъде отбелязано, че в доказателствена
тежест на въззивника – ответник по предявения отрицателен установителен иск е
установяване на обстоятелството, че ищецът е ползвал, респективно е бил
потребител на електрическа енергия именно в процесния период, в която връзка е
следвало да бъдат ангажирани в производството доказателства за момента от който
е започнал да тече, респективно към който е изтекъл, законово определния срок
съобразно елементите на фактическия състав на конкретното
придобивно основание. От въззивника не са
ангажирани каквито и да било доказателства по делото относно конкретния период,
за който се твърди ползване на имота, респективно и всички доводи в
противоположния аспект съдът намира за неоснователни.
Последицата от
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е,
че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да
приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства.
По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно
доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на
гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи
доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна
достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на
съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи
да бъде непълно. В конкретният случай и при липса на ангажирани доказателства
от страна на въззивника – ответник за конкретния период, през който ищецът е
упражнявал фактическа васт върху процесният имот с намерение да го свои,
респективно е бил и ползвател на електрическа енергия, както и с оглед
изричното оспорване на това обстоятелство от страна на въззиваемата страна –
ищец, въззивният състав на съда намира предявения отрицателен установителен иск
за основателен, респективно и първоинстанционният акт в обжалваната му част като
правилен следва да бъде потвърден.
Предвид
съвпадението на изводите на двете инстанции, атакуваният съдебен акт следва да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
По разноските:
При този изход на
спора, право на разноски има въззиваемият - ищец. Същият е сторил разноски във
въззивното производство в размер на 350,00 лева за адвокатско възнаграждение по
договор за правни услуги от 09.06.2020г. и представен списък по реда на чл.80 ГПК, като видно от самия договор е уговорено плащане в брой и отбелязване за
получаване на сумата, който в случая служи като разписка.
Своевременно
релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, настоящия състав намира за основателно, доколкото съгласно
Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение – чл.7, ал.2, т.1 е предвидено, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес до 1 000 лева, минималният
размер на възнаграждението е в размер на 300,00 лева, който следва да бъде
присъден на страната като съответстващ на фактическата и правна сложност на
делото. За разликата над тази сума до размера от 350,00 лева, претендираното
възнаграждение е прекомерно и несъобразено с определения според Наредбата
размер.
Предвид размера на
обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване,
съобразно с ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр.
100/21.12.2010 г., ДВ, бр. 50/2015 г., ДВ, бр. 86/2017 г. /.
По горните съображения,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 68773 от 13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 73118/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 169 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА
„Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Г.К.Й., ЕГН **********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 300,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.