Решение по дело №1216/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница-Варна в Агенция Митници, чрез юрк. М.Х., против Решение № 38/23.03.2023 г. на РС-Девня, постановено по НАХД № 20223120200134/2022г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 171/09.03.2022г. на директора на ТД „Митница-Варна“ в Агенция „Митници“, с което за нарушение на чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, вр. 79, ал. 1 от ЗАНН на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 7 997,47 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

В касационната жалба се релевират доводи за нарушение на закона и за допуснати съществени нарушения на процесуални правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. ДРС неправилно е приел, че извода на митническите органи за невярно деклариране на процесните стоки /декларирани на 02.10.2020г./, а оттам и извършеното нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Сочи се, че предвид Решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-571/2012 правилно административнонаказващият орган /АНО/ се е позовал на митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 01_01.02.2021/10.08.2021 г., изготвена въз основа на взета проба от стока, декларирана по друга митническа декларация с МРН 21BG002002043636R6, доколкото от придружаващите документи се установява идентичност на стоката по двете митнически декларации. Оспорват се изводите на районния съд за недоказаност по отношение твърдението на митницата за вида на стоката по процесната митническа декларация, с оглед обстоятелството, че митнически разпоредби по отношение на проверките и вземането на проби от стоки не са променени в действащото митническо законодателство на Европейския съюз, като тълкуването на чл. 78 /отм./ от Регламент /ЕИО/ N 2913/92 г. на ЕС в Решение С-571/12 на СЕС е приложимо и към разпоредбата на чл. 190 § 1 от действащия Митнически Кодекс, приет с Регламент N 952/2013 г. на ЕС. Поддържа, че според Общите правила за тълкуване на КН т.1 – текстът на заглавията и разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно, съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите. Съгласно т.6 „Класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките, както и, mutatis mutandi, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравнят само подпозиции на еднакво ниво. Според т.3 от Общите правила за тълкуване на КН, когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на правило 2б/ или поради други причини, класирането се извършва по следния начин: а/ Позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. Когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул или само до една част от артикулите, в случаите на стоки, представени като комплект за продажба на дребно, тези позиции следва да се считат по отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични, дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание. б/ Смесените продукти, изделия съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в комплект, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагане на правило 3а/, се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това. При интерпретирането на обхвата на позициите и подпозициите се вземат предвид също така и Обяснителните бележки към КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките. Спорния въпрос по делото е дали декларираните стоки следва да се тарифират по позиция 1517 „Маргарин, хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини или масла и техните фракции от № 1511. Касаторът поддържа, че декларирания в МД код от позиция 1511 на КН не е коректен, тъй като тази позиция обхваща единствено палмовото масло и неговите фракции, сурови, дори рафинирани и химически непроменени. Анализираната стока представлява палмово масло, което освен рафиниране е претърпяло и текстуриране, който процес е специфично и единствено упоменат в ОБХ за позиция 1517, като допустим именно за стоките от позиция 1517 на КН и е предвидена ставка за мито 16%. На база проведените изследвания, анализираната проба от стоката представлява палмово масло, което е рафинирано, химически немодифицирано, но преминало през допълнителна крайна обработка за промяна на кристалната структура, т.е. текстуриране – палмов шортънинг, за влагане в хранителни продукти. С МЛЕ са определени обективните характеристики на анализираната стока, като на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1517, класирането на стоката, се извършва с код 1517 90 99, различен от декларирания, предвид състава приложимия код по ТАРИК е 1517 90 99 90. Текстурираните палмови шортънинги се подлагат на тази обработка за да са стабилни за продължително време и при вариации на околната температура в широк интервал. Изпитванията на стоката по МЛЕ имат за цел да отговорят на изискванията на термините и разпоредбите на Комбинираната номенклатура, за да позволят определянето на коректното тарифно класиране. Твърди се, че след като по делото не са събрани доказателства, опровергаващи заключението на ЦМЛ, чрез извършване на съдебна експертиза, необосновано ДРС не го е кредитирал. Излагат се доводи, че решаващият съд не е извършил цялостна проверка на обжалваното НП и не е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства, включително и експертизата на ЦМЛ. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление, а в условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Девня. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД Митница Варна за две съдебни инстанции. Възразява се срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените основания. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение.

Ответната страна - „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, чрез адв. Ж., оспорва касационната жалба и излага подробни съображения в писмен отговор. Счита, че обжалваното решение не страда от твърдените с жалбата пороци. Твърди, че НП е издадено на базата на изследване на ЦМЛ по митническа декларация, различна от процесната и предмет на административното производство е законосъобразността на НП, издадено по митническа декларация по която няма изследване. Счита, че не може да се приложи по дело Решение № С-571/2012г. на СЕС, защото не е достатъчно АНО да докаже че стоките произлизат от същия производител, да имат същото наименование, същия външен вид, но трябва да имат и същия състав /т. 37 от решението/. Дружеството „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД е оспорило не само представителността на пробите по митническата декларация, по която не е вземана проба, но и по отношение на декларацията по която е взета пробата. Счита, че по делото са представени доказателства за съставите на стоките, чрез надлежни неоспорени от административния орган документи - анализните сертификати и сертификатите за качество. В случая от придружаващите стоката документи липсват данни тя да е претърпяла обработка освен рафиниране, избелване и дезодориране. Излага, че е необходимо извършването на анализ на всяко количество, за което се твърди че е различно от описаното в придружаващите стоката документи, като ако се приеме противното би означавало да се презюмира извършването на нарушение, което е недопустимо според ЗАНН. Във връзка с тарифното класиране на процесната стока сочи, че не са налице безспорни доказателства, за по-напреднала обработка на продукта, която да налага промяна на заявеното тарифиране. Позовава се на практика на СЕС по дело С-198/15 относно задължителната правна сила на Обяснителните бележки към КН. Счита, че за да се установи наличието на текстуиране, трябва да има референтни стойности, които да указват кога продуктът е текстуиран и кога не, като в случая не е доказано от страна на АНО по безспорен начин, включително и чрез МЛЕ, в какво се изразява допълнителната обработка и как е променена кристалната структура на стоката. Тези факти не са установени в административнонаказателното производство и това е довело до необосновано ангажиране на отговорността на дружеството. Подчертава, че процесната декларация и тази, по която е взета пробата и извършено изследването от ЦМЛ нямат предшестващ документ, съответно нямат предшестващ режим „митническо складиране“. В тази връзка счита, че ДРС правилно е приел, че поради липса на изследване от проба от процесната стока, по конкретното дело, твърдяното административно нарушение се явява недоказано и не е разгледал въпроса дало стоката е текстуирана или не, тъй като няма проба за изследване, предмет на делото.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв. Ж., която оспорва касационната жалба и поддържа подаденият отговор. Твърди, че изводите на въззивната инстанция са правилни и не е възможно в административнонаказателното производство да се ползва изследване, което е извършено по друг внос, който няма връзка с процесната стока. Подчертава, че изследването, което е извършило митническата лаборатория, не може да доведе до твърдените от тях резултати за класиране на стоката в друг тарифен номер. Излага съображения за това, че на първо място спорният въпрос е възможно ли е при липса на проба изследване по друг внос да бъде отнесено към процесния внос, а след това да се извърши преценка разработената от ЦМЛ РАП № 66 е годна да докаже вида на стоката. Моли съдът обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ДРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. В условията на евентуалност, ако тричленният състав приеме, че стоката предмет на двата вноса е идентична и констатациите на експертизата на ЦМЛ са релевантни, следва да бъде назначена нова експертиза, с оглед извършеното оспорване от страна на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД досежно обективните характеристики на стоката.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС – Девня е образувано по жалба на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД против наказателно постановление № 171/09.03.2022г. на директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 7997.47 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

За да се произнесе по спора РС - Девня е установил от фактическа страна, че 01.10.2020 г. на Пристанище „Варна - Запад“ пристигнали общо 4 бр. контейнери натоварени с общо 121 833.60 бруто кг. „палмова мазнина ОКИ бранд- рафинирана избелена и дезодорирана“ с получател „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД. За част от стоката вложена в контейнерите, на 14.10.2020г. била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № MRN 20BG002002037987R0/14.10.2020г., с износител NGO CHEW HONG EDIBLE OIL PTE LTD, Сингапур и получател дружеството въззивник. Стоката била описана в е/д 6/8 като „палмова мазнина ОКИ бранд- рафинирана избелена и дезодорирана“, 3528 колета х 20 кг. нетно тегло, с код по Тарик **********, ставка на митото по отношение на трети страни в размер на 9 %, държава на произход Малайзия. Въз основа на декларацията били заплатени държавни вземания в размер на 8 565,52 лева мито по отношение на трети страни, и 21 011, 50 лв. ДДС. Повече от четири месеца по-късно - на 22.01.2021г. от стока по митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № MRN 21BG002002043636R6 с получател “Милки Груп Био“ ЕАД и с износител NGO CHEW HONG EDIBLE OIL PTE LTD, Сингапур от стока описана в е/д 6/8 като „палмова мазнина ОКИ бранд“, с деклариран код по Тарик ********** била иззета проба за проверка на тарифно класиране, която е изпратена в ЦМЛ – гр. София с писмо № 32-30058/28.01.2021г. По постъпилата заявка била изготвена експертиза № 01_01.02.2021/10.08.2021г. Съгласно същата, пробата представлява продукт – палмов шортънинг, съставен само от палмово масло или негови фракции, химически непроменени, но получен чрез допълнителна крайна обработка за модифициране на кристалната структура, т.нар. текстуриране, за влагане в различни хранителни продукти, например теста. Директорът на Дирекция „Митническа дейност и методология“ дал становище, според което въз основа на експертизата и на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки позиция 1517, стока с гореописаните обективни характеристики се класира в код 15179099 на КН, различен от декларирания, като предвид състава, приложимият ТАРИК код е **********. Съгласно състава на продукта, същият попада в обхвата на код по ТАРИК 1517 90 99 90, със ставка на митото по отношение на трети страни 16 %. Стоката не се класира в декларирания в митническата декларация код от позиция 1511. Предвид заключението на МЛЕ и така даденото становище на Дирекция „Митническа дейност и методология“ бил достигнат извод за осъществено от въззивника митническо нарушение, покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, изразяващо се в невярно деклариране на тарифния код на стоките, довело до частично избягване на заплащането на дължимите публични вземания.

С писмо изх. № 32 291809 от 14.09.2021 г. управителят на дружеството „Милки Груп Био“ ЕАД бил поканен да се яви в тридневен срок в сградата на МП „Варна запад“ за даване на обяснения по случая и съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Тъй като управителят или негов представител не се явил в указания срок, на 22.04.2021г. в негово отсъствие срещу дружеството бил съставен АУАН за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ при условията на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. Срещу така съставения акт в законоустановения срок постъпило писмено възражение от въззивника, което било прието от административно наказващия орган за неоснователно и било издадено атакуваното пред съда наказателно постановление. В него, позовавайки се на чл. 190 § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Решение на СЕС по дело N С-571/2012 г. наказващия орган приел, че резултатите от МЛЕ са валидни и за стоката по МРН № 20BG002002037987R0 /14.10.2020г., доколкото е доказана идентичност на стоките - същото наименование, същия износител и получател.

Сезираният със спора съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 от Закона за митниците – Директорът на ТД „Митница Варна“, овластен с това правомощие от Директора на Агенция „Митници”. При извършената служебна проверка въззивният съд е констатирал, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. В АУАН и НП се съдържат всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административнонаказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.

ДРС е приел, че основният спорен въпрос е естество на внесената на 01.10.2020 г. от въззивника стока, декларирана от него като „палмова мазнина ОКИ бранд” с код по Тарик **********. АНО е издал обжалваното наказателно постановление изцяло на базата на експертиза, направена в ЦМЛ и становището на отдел „Митническа дейност и методология“. В тях е застъпено твърдението, че стоката не се класира в декларирания в митническата декларация код от позиция 1511, тъй като тази позиция обхваща единствено палмовото масло и неговите фракции, сурови, дори рафинирани, но химически непроменени. Според ЦМЛ обаче, анализираната стока представлява продукт съставен от палмово масло и негови фракции, които освен рафиниране са претърпели допълнителна обработка с цел модификация на кристалната структура, а именно текстуриране, който процес е упоменат в позиция 1517. Митническите органи са се позовали в становището за промяна на така декларирания тарифен код като неправилен на извършено изследване на „идентична стока”, предмет на друг внос, осъществен от въззивника повече от четири месеца по - късно - на 22.01.2021г. Съдът отбелязва, че няма спор по делото, че от процесната стока не са вземани проби, респ. такива не са изследвани.

АНО е преценил, че резултатите от така извършената ЦМЛ са приложими и към идентична стока, внесена от въззивното дружество почти година по - рано, чието вдигане е било разрешено. В издаденото наказателно постановление е мотивирал становището си за „идентичност на стоките” с еднакви наименование, вносител и износител приемайки, че Решение на СЕС по дело N С-571/2012 г., с което се тълкува чл. 78 /отм./ от Регламент N 2913/92 г. на ЕС е приложимо и към разпоредбата на чл. 190 § 1 от действащия Митнически Кодекс, приет с Регламент N 952/2013 г. на ЕС.

Според решаващият състав на въззивния съд извършеното от СЕС в решението по дело С-571/2012 тълкуване, касае отменена правна норма, като в новия Митнически кодекс няма разпоредба, която да е аналогична с чл. 78 от отменения такъв. Изложени са мотиви, че според разпоредбата на чл. 190, § 1 от Регламент № 952/2013 на ЕС резултатите от частичната проверка или от анализа или изследването на проби на част от стоки, обхванати от митническа декларация, са валидни за цялото количество стоки, обхванати от тази декларация, но не и от друга декларация, както са постъпили в случая митническите органи. Съдът не е допуснал съдебно – химическа експертиза, тъй като е преценил, че същата е неотносима към предмета на спора. Счел е, че приетото от органите на митническата администрация относно вида на стоката по процесната митническа декларация се явява недоказано, доколкото не е изследвана конкретната стока, а от друга такава. Изложил е мотиви, че неправилно АНО е издал обжалваното постановление изцяло на базата на експертиза направена в ЦМЛ и становище на отдел „Митническа дейност и методология“ в ЦМУ, в които е застъпено твърдението, че поради наличието на „текстуриране” на стоките, същите не могат да се класират в декларираната тарифна позиция. Така нареченото „текстуриране“ е упоменато само и единствено в Обяснителните бележки към Хармонизираната система /ОБХС/, които не се нормативен акт, съгласно описаната практика на Съда на ЕС - Решение на от 18 май 2011 г. по дело Delphi, С- 423/10, EU:C:2011:315, Решение от 12 май 2016 г. по дело Toorank Productions, съединени дела С-532/14 и С-533/14, EU:C:2016:337, Решение на СЕС от 19 октомври 2017 г. по дело Lutz, С- 556/16, EU:C:2017:777 и Решение от 17 март 2016 г., Sonos Europe, C-84/15, EU:C:2016:184, точка 33. Посочил е, че митническите органи са разширили обхвата на тарифната позиция 1517 от КН, като са добавили допълнителен критерий така нареченото „текстуриране“, което не е упоменато никъде в КН и в забележките към нея. Така мотивиран, решаващият съдебен състав на районния съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Решението на Районен съд-Девня е неправилно.

Решението на РС - Девня е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съд не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е изяснил релевантните по спора факти и приложимото право, което е довело до невярно установяване на фактическата обстановка по случая и необоснованост на извода за недоказаност на административното нарушение „митническа измама“.

Съдът не е допуснал съдебно – химическа експертиза. Приел е, че същата е неотносима към предмета на спора, поради обстоятелството, че пробата е била иззета не от конкретния внос и не касае процесната стока. Съдът счита, че неправилно митническите органи формират становище въз основа на анализ на идентична стока, предмет на друг внос, мотивирайки се с еднакви наименования, износител и вносител и позовавайки се на решението на СЕС по дело С-571/2012, с което се тълкува чл. 78 (отм.) от Регламент № 2913/92 на ЕС. Извършеното тълкуване от СЕС е на отменена правна норма, която няма аналогична разпоредба в новия Митнически кодекс, поради което и не е приложимо и към разпоредбата на чл. 190, § 1 от действащия МК, приет с Регламент № 952/2013. Районният съд посочва, че двете норми не са аналогични. Според въззивният съд разпоредбата на чл. 190 § 1 от действащия Митнически кодекс може да се приложи само за количества, които са взети от една митническа декларация.

Неправилно и в противоречие с приложимото европейско право, въззивният съд не се е съобразил с даденото от СЕС задължително тълкуване с Решение по дело С-571/12, по аргумент, че същото се отнасяло до отменени разпоредби, каквито липсват в действащия МК, а именно – чл.78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността.

С това решение на СЕС е прието, че:

– Член 70, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че доколкото тази разпоредба е приложима само към стоките, включени в "една декларация", когато митническите органи проверяват тези стоки в периода преди да разрешат вдигането на стоките, тя не допуска тези органи, в случай като този в главното производство, да разширяват действието на резултатите от частична проверка на стоки, включени в митническа декларация, и по отношение на стоки, включени в предходни митнически декларации, които същите органи вече са разрешили да бъдат вдигнати.

– От друга страна, член 78 от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че допуска резултатите от частична проверка на включени в митническа декларация стоки, чрез вземането на проби от тях, да се приемат за валидни от митническите органи и по отношение на стоките, включени в подадени от същия декларатор предходни митнически декларации, които не са били и не могат вече да бъдат подложени на такава проверка, доколкото е било разрешено тяхното вдигане, когато тези стоки са идентични, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

Регламент (ЕИО) № 2913/92 е отменен с Регламент (ЕО) № 450/2008, който е отменен с Регламент № 952/2013 г. – действащият към момента (и към момента на процесния внос) Митнически кодекс.

Видно от таблиците за съответствие – Приложения към Регламент (ЕО) № 450/2008 и Регламент № 952/2013 г., разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 е съответна на чл. 119 от Регламент (ЕО) № 450/2008, която от своя страна е съответна на чл. 190 от действащия Регламент № 952/2013. Разпоредбата на чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, е съответна на чл. 27 от Регламент (ЕО) № 450/2008, която от своя страна е съответна на чл. 48 от действащия Регламент № 952/2013 г.

Изрично в чл. 286, § 3 от Регламент № 952/2013 г. е посочено, че позоваването на отменените регламенти (сред изрично изброените и Регламент (ЕО) № 450/2008 и Регламент № 2913/1992), се счита за позоваване на настоящия регламент и се тълкува съгласно таблиците за съответствие в приложението.

При тази изрична уредба, неправилно ДРС е приел, че даденото от СЕС тълкуване е загубило действие поради отмяна на тълкуваните норми. Така даденото тълкуване е валидно и към действащите норми на чл. 48 (съответен на чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 ) и чл. 190 от Регламент № 952/2013 г. (съответен на чл. 70 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 ) – както се установяват от таблиците за съответствие и които по същество са идентични.

Неправилно първостепенният съд е приел и, че след като Обяснителните бележки към Хармонизираната система не са задължителни /не са нормативен акт/, позовавайки се на тях, митническите органи са разширили обхвата на тарифна позиция 1517 от КН като са добавили допълнителен критерий – текстуриране, което не е упоменато в КН и забележките към нея.

Международната конвенция, която установява Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС), сключена в Брюксел на 14 юни 1983г., както и протоколът за изменението й от 24 юни 1986г. /Конвенцията за ХС/ са одобрени от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 година. Съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Конвенцията за ХС, всяка договаряща страна се задължава да приведе своите тарифни и статистически номенклатури в съответствие с ХС, да използва всички нейни позиции и подпозиции без допълнения или изменения заедно със съответните им кодове, и да следва последователността на номериране по тази система. Същата разпоредба освен това задължава договарящите страни да прилагат общите правила за тълкуване на ХС и всички забележки към разделите, главите и подпозициите на ХС и да не изменят обхвата на тези раздели, глави, позиции или подпозиции.

Съветът за митническо сътрудничество, понастоящем Световната митническа организация, учреден със сключената в Брюксел на 15 декември 1950г. конвенция за създаването му, одобрява съгласно установените в член 8 от Конвенцията за ХС условия Обяснителните бележки и становищата за класиране, приети от Комитета по ХС — орган, чието устройство е уредено в член 6 от Конвенцията за ХС.

С Решение на СЕС от 19 октомври 2017 година по дело Lutz, С-556/16, точка 40 и Решение от 17 март 2016г., Sonos Europe, C-84/15, точка 33 е прието, че макар да нямат задължителна сила, обяснителните бележки към ХС представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на общата митническа тарифа, и като такива могат съществено да допринесат за нейното тълкуване. С Решение на СЕС от 18 май 2011 година по дело Delphi, С-423/10, точка 23 е прието, че в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Според точка 24 от същото решение, Обяснителните бележки към КН, изготвени от Европейската комисия, и тези към Хармонизираната система за определяне и кодифициране на стоките, изготвени от Световната митническа организация, имат съществен принос за тълкуването на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила (в този смисъл Решение от 12 май 2016 година по дело Toorank Productions, съединени дела С-532/14 и С-533/14, точки 34 и 36).

Обстоятелството, че обяснителните бележки към ХС, както и тези към КН, нямат задължителна правна сила не е основание същите да не бъдат съобразявани. С Решение от 28 юли 2011г. по дело Pacific World Limited, C-559/18, точка 29 е прието, че обяснителните бележки към ХС представляват важни средства за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят годни способи за нейното тълкуване – в същия смисъл и Решение от 19 май 1994г. по дело Siemens Nixdorf, C-11/93, точка 12, Решение от 18 декември 1997г. по дело Techex, C-382/95, точка 12, Решение от 27 април 2006г. по дело Kawasaki Motors Europe, C-15/05, точка 36, Решение от 29 април 2010г. по дело Roeckl Sporthandschuhe, C-123/09, точка 29, Решение от 3 юни 2021г. по дело BalevBio, С-76/20, т.57. Нещо повече, изрично в чл.1, пар.2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, е посочено, че Комбинираната номенклатура включва номенклатурата на Хармонизираната система, което обосновава и относимост на Обяснителните бележки към ХС към КН, независимо че същите нямат задължителна сила.

От практиката на СЕС недвусмислено следва, че ОБКН и ОБХС са признато, годно средство за тълкуване на обхвата на позициите и подпозициите на КН, без да променят нейния обхват, като във всички случаи класирането на стоките следва да се извършва според техните обективни характеристики и при съобразяване на Общите правила за тълкуване на КН по част първа, раздел І, А от нея.

СЕС остава последователен в позицията си и чрез приетото в безспорно относимото и съществено за разрешаване на казуса дело С-292/22 - макар Обяснителните бележки към ХС и към КН да нямат задължителна правна сила, те представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят полезни насоки за нейното тълкуване/т.38 и 39/.

Относно позиции 1511 и 1517 КН, в точки 40 – 42 от решението СЕС е приел, че съгласно текста на позиция 1511 от КН, тя обхваща „палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени“. Според обяснителната бележка към ХС за позиция 1511 от ХС, чийто текст съвпада с този на позиция 1511 от КН, палмовото масло е предназначено за разни цели, а когато е рафинирано, се използва в хранителната промишленост, в частност като мазнина за готвене и за производството на маргарин. От своя страна позиция 1517 от КН, освен „маргарин“ тя включва и „хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516“, а именно различни от „животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин“.

В този контекст, в точка 43 от решението СЕС е приел, че от една страна, според ОБХС за позиция 1517, чийто текст съвпада с този на позиция 1517 от КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, „чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани […], разбити или предварително обработени чрез текстуриране […] или по друг начин“. Що се отнася по-специално до понятието „текстуриране“, то е дефинирано в посочената обяснителна бележка към ХС като „видоизменение на текстурата или на кристалната структура“. Освен това в разглежданата бележка се уточнява, че тази позиция включва и препаратите, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, дори хидрогенирани, които са били обработени чрез някой от неизчерпателно изброените в тази обяснителна бележка способи, сред които фигурира текстурирането. Във въпросната обяснителна бележка сред „основните продукти“, класирани в тази позиция 1517, са посочени изрично продуктите, наречени „shortenings“, които съгласно същата бележка са „получени от масла или мазнини чрез текстуриране“. Накрая, в нея се уточнява, че се изключват „несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно“.

Така, в точки 44, 45 и 46 от решението, СЕС е приел, че основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват „смеси“, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС, като нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а. От друга страна, позиция 1511 обхваща както суровото палмово масло и неговите фракции, така и рафинираното палмово масло и неговите фракции, които са рафинирани, но не химически променени. Следователно към тази позиция не спадат палмовите масла, претърпели обработка, различна от рафинирането. В това отношение е ирелевантен въпросът дали съответните продукти са били химически променени в резултат от тази обработка.

В заключение, в т.46 и 47 от решението по дело С-292/2022 е обоснован извод, че за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали те са претърпели някаква обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което съгласно съответната обяснителна бележка към ХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта.

Така в точка 48 от решението е прието, че продукт с обективни характеристики и свойства като тези на разглеждания продукт може да спада към позиция 1517, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши по отношение на физическите характеристики на този продукт, в светлината по-специално на твърденията на страните в главното производство по този въпрос (вж. по аналогия решение от 19 октомври 2017 г., Lutz, C556/16, т.53). По-конкретно, за да определи дали посоченият продукт спада към позиция 1511, или към позиция 1517, тази юрисдикция ще трябва да установи въз основа на данните, с които разполага, и на резултатите от извършените от митническите органи изследвания дали този продукт е претърпял обработка, различна от рафинирането.

Относно спора досежно приложените от митническите органи методи и процедури за изследване, в точки 52 и 53 от същото решение СЕС е приел, че дори когато обяснителните бележки към КН изрично предвиждат даден метод, той не трябва да се счита за единствения приложим метод за целите на изследването на съществените характеристики на съответните продукти, като консистенцията им (вж. в този смисъл решение от 12 юни 2014 г., Лукойл Нефтохим Бургас, C330/13, т. 51 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако считат, че предвиденият в обяснителните бележки към КН метод не води до резултат, който съответства на КН, митническите органи на държавата членка или икономическият субект могат да упражнят правото си да сезират компетентния орган.

В такъв случай запитващата юрисдикция е тази, която следва да реши кой е най-подходящият метод за определяне на съществените за класирането на съответните продукти техни характеристики (вж. в този смисъл решение от 12 юни 2014 г., Лукойл Нефтохим Бургас, C-330/13, т. 54 и 55). На още по-голямо основание следва да се приеме, че когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване.

Предвид гореизложеното РС - Девня е извел необоснован извод, че митническите органи не са доказали извършването на нарушението „митническа измама“. Първостепенният съд не е изложил мотиви от фактическа и правна страна, които да са относими към установяване на обективните характеристики на процесната стока, респ. за нейното правилно тарифно класиране по КН, въз основа на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид обяснителните бележки към КН и ХС за позиции 1511 и 1517. Съществени за определяне на тарифния код на внесената стока са нейните обективни характеристики и свойства. В случая ДРС не е извършил такава преценка. Не е изследвал и обсъдил събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. С оглед задълженията си за разкриването на обективната истина и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, въззивният съд е следвало да изпълни задължението си, регламентирано от законодателя, и да събере всички допустими, необходими и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото, след което да ги обсъди с цел изясняване в достатъчна степен на обективната истина. По делото са останали неизяснени спорните за случая обстоятелства, а именно стоката, декларирана от дружеството претърпяла ли е обработка за модифициране на кристалната структура /текстуриране/.

Предвид забраната по чл.220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство, обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Девня.

При новото разглеждане на делото, освен дадените по-горе указания за тълкуване и прилагане на закона, и обсъждане на всички относими към установяване на обективните характеристики на стоката писмени доказателства, Районен съд - Девня следва да извърши съответните проверки, включително: да направи обстоен анализа на наличните доказателства, и при необходимост да събере нови, за установяване на следното:

1/ дали процесната стока е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането - в който случай съгласно т.48 от решението по дело С-292/22, стоката следва да се класира в позиция по КН 1517; При изследване на въпроса за обективните характеристики на стоката и за обработката, на която е била подложена, ДРС следва да съобрази, обсъди и анализира данните от придружаващите стоката документи, след приобщаването им в надлежен превод на български език, на осн. чл.134 НПК.

2/ дали приложените в случая от митническите органи процедури и методи за изследване са подходящи да доведат до съответстващи на Комбинираната номенклатура резултати - т.е. дали посредством тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране;

С оглед връщането на делото за ново разглеждане от Районен съд – Девня, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Водим от горното, Варненският административен съд, VI тричленен състав, на основание чл.222, ал.2 от АПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 38/23.03.23г. по НАХД № 134 по описа за 2022г. на РС - Девня, с което е отменено наказателно постановление № 171/09.03.2022г. на директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ в Агенция „Митници“.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: