Решение по дело №217/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 172
Дата: 3 октомври 2022 г. (в сила от 3 октомври 2022 г.)
Съдия: Иваничка Константинова
Дело: 20224300500217
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Ловеч, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224300500217 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 101 от 28.03.2022 година, постановено по гр.дело № 780 по описа за
2021 година, Ловешкият районен съд е признал за установено, на основание чл.415, ал.1, т.1
във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК, че ответникът И. В. И., ЕГН **********, с адрес : ******,
дължи на „Дженерали Застраховане"АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул."Княз Ал.Дондуков"№68, сумата в размер общо на 337.45 лева,
представляваща платено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 08.03.2021 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 33.00 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 28.03.2020 год. до 08.03.2021
год., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК №288/09.03.2021 год. по ч.гр.дело №522/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3249/ 13.04.2022 година от И. В. И., чрез
пълномощника му- адвокат Н. Й. Николова – Генова от АК – Габрово, с адрес за
кореспонденция: гр. Севлиево, ул.„Опълченска“ № 18, с която решението се обжалва като
незаконосъобразно и постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния
1
закон.
Излага подробни съображение за неправилни изводи на съда относно приложението
на чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ вр. чл. 125, т.7 от ЗДвП. Счита, че за да възникне регресното право
на застрахователя е необходимо, освен водачът да е напуснал ПТП преди идването на
органите на КАТ, тяхното посещение да е било задължително по смисъла на чл. 125 от
ЗДвП. В конкретния случай, съгласно чл.6, т.3 от Наредба №з-41/12.01.2009 година за
документите и реда за съставянето им при ТПТ и реда за информиране между МВР, КФН и
Гаранционния фонд, не се посещават и не се съставят документи за повреди, възникнали в
паркирано състояние. Счита за неправилен извода на съда, че напускането на
местопроизшествието всякога допуска съмнение за употреба на алкохол, упойващи
вещества, неправомерност и пр., още повече, че постановеният акт не може да се основава
на предположения. Не отрича, че е напуснал мястото на ПТП, преди идването на КАТ, но
посещението им не е било задължително по закон. Предвид изложеното моли да бъде
отменено атакуваното решение и отхвърлени предявените искове. Претендира разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, в която я оспорва и моли да бъде оставена без уважение.
Счита, че възражението на ответника относно липса на данни за разногласие между
участниците в ПТП-то е неоснователно, тъй като собственикът на сградата, увредена при
произшествието, не е бил там и няма как да е постигнато съгласие, което да е отразено в
двустранен протокол, каквото е изискването на чл.5, ал.1 от Наредба № 41/ 12.01.2009 г. При
това положение на основание чл. 125, т.7 от ЗДвП службите за контрол на МВР посещават
задължително местопроизшествието, ако е налице разногласие, респ. не е постигнато
съгласие между участвалите в ПТП-то относно обстоятелствата, свързани с него. В този
смисъл моли да бъде потвърден атакуваният съдебен акт и присъдени разноските.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат Н. Н.-Г., която
поддържа подадената въззивна жалба. Въззваемата страна е депозирала нарочна молба, с
която изразява становище за законосъобразност на постановения съдебен акт и моли да бъде
потвърден.
Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за
обжалване на решението е спазен.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и
след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и
правилно.
Ищецът „Дженерали Застраховане"АД е предявил срещу И. В. И. иск с правно
2
основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 337.45
лева, представляваща платено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 08.03.2021 год. до окончателното изплащане, както и за сумата от 33.00 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 28.03.2020 год. до 08.03.2021 год.
Ответникът оспорва основателността на иска.
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на
страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Според приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП № 1688374 от
24.10.2019 г. , изготвен от И. И. - мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция"-ОДМВР-
гр.Ловеч на ОДМВР Ловеч, на 23.10.2019 год. , около 22.30ч., в гр.Ловеч, ул."***"№ 44, И.
В. И., управлявайки товарен автомобил марка „Нисан Терано", с рег,№*******, собственост
на „Биоферма Абланица"ООД, е извършил маневра ляв завой за влизане в реда на
паркираните превозни средства , не се съобразил с положението на паркирания лек
автомобил "Фолксваген Крафтер", с рег.№******, собственост на „ДСК Лизинг"АД и го
блъснал в предната му дясна част. Вследствие на удара лекият автомобил със задната си
част е ударил сграда, собственост на В.С.С., нанасяйки материални щети. Вината за
настъпването на произшествието е на водача на л.а."Нисан Терано", с per №******* - И. В.
И., който след произшествието е напуснал е мястото.
Разпитаният като свидетел по делото служител на „Банка ДСК“АД- П.М.М. е заявил,
че за настъпилото ПТП разбрал на следващия ден сутринта.Първо му се обадили неговите
служители за да го информират, а след като отишъл на място в офиса на ул.“***“ № 44,
получил обаждане и от И. И., който е присъствал по време на пристигане на органите на
МВР. Протоколът за ПТП бил подписан от свидетеля и от ответника, като не е имало
съмнения относно отговорността за ПТП.
Описаният в протокола механизъм на ПТП се потвърждава и от заключението на
назначената по делото съдебна автотехническа експертиза.
За нарушенията на правилата по ЗДвП, на виновния водач е съставен АУАН
№119859, наложени са наказания, които ответникът не е оспорил и е заплатил определените
му глоби.
Няма спор по делото, че отговорността на водача на т.а."Нисан Терано", с рег.
№*******, се покрива от ищеца по силата на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност", полица №BG/08/119000262284, със срок на валидност от
01.02.2019 год. до 31.01.2020 год.Пред „Дженерали Застраховане"АД увреденото лице
В.С.С. е завел щета №********* от 29.10.2019 год. за изплащане на полагащото му се
застрахователно обезщетение за нанесените му имуществени вреди. След експертна оценка е
определено и на 06.11.2019 год. е изплатено обезщетение в размер на 337.45 лева.
Плащането се потвърждава от приложените писмени доказателства и от заключението на
3
назначената съдебно-счетоводна експертиза, при която е констатирано, че застрахователят е
извършил плащане за застрахователно обезщетение по щета №********* в размер на 337.45
лева в полза на В.С.С. на 06.11.2019 г. и сметката му е заверена на следващия ден.
На 08.03.2021 година „Дженерали Застраховане"АД е подало заявление пред
Ловешкия районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника
И. В. И. за главница 337,45 лева и лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
датата, на която е изтекъл предоставения на длъжника седмодневен дневен срок за
доброволно изпълнение на задължението (28.03.2020 год.) до датата на подаване на
заявлението. В производството по ч.гр.дело № 522/2021 година съдът е уважил искането.
Срещу Заповед № 288 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.03.2021 г.
е подадено възражение от длъжника и с Разпореждане № 555 от 02.04.2021 г. съдът е указал
на заявителя, че може да предяви иск за установяван на вземането си в едномесечен срок от
съобщението, което е връчено на 12.04.2021 година.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПКиск за съществуване на вземането, предмет на
ч.гр.дело № 522/2021 година на Ловешкия районен съд, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на
правен интерес от предявяване на иска и факта, от който произтича вземането му.
Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата,
приложени към ч.гр.дело № 522/2021 година на Ловешкия районен съд, от които е видно, че
длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, т.е. оспорил е
вземането на заявителя, а последният е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1
от ГПК, поради което искът е допустим.
Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.500, ал.1,т.3 от КЗ според
която застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с лихвите и разноските, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване
нови виновният водач.
В чл.125 от ЗДвП са изброени хипотезите, при които Службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, като ищецът се позовава на т.7 от тях, а именно: между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с
него;
В чл.123 от ЗДвП са описани задълженията на водача на пътно превозно средство,
когато е участвал в пътнотранспортно произшествие, като е разписано: в т.1 че е длъжен без
4
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието; в т.3- когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие; Съгласно б.в) ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
С специалната НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, издадена министъра на вътрешните работи и председателя на Комисията за финансов
надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г.,
изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г.) е регламентирано, че когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за ПТП – приложение № 3. Двустранният констативен протокол
представлява общоприет образец в рамките на европейското икономическо пространство и
като такъв представлява база за утвърдена и действаща практика на застрахователите във
всички европейски държави. В чл.5, ал.2 е вменено задължението за застрахователите при
сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, да предоставят безплатно в два екземпляра бланка за двустранен
констативен протокол за ПТП - приложение № 3, както и при поискване, а в ал.3 изрично е
прието, че двустранният констативен протокол - приложение № 3, е валиден и когато
бланката не е предоставена от застрахователя. Следователно при всички случаи на ПТП с
материални щети съставянето на този протокол е предпоставка за да отпадне правната
възможност на застрахователя да предяви регресния си иск срещу виновния причинител на
щетата.
Двустранен протокол не се попълва при условие, че има съмнение, че участник в
произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство.
Според чл.6 не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят
документи за:1.повреди на моторно превозно средство (МПС), възникнали в резултат на
природни бедствия; 2. пожар на МПС; 3. повреди на МПС, възникнали в паркирано
състояние; 4. повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход; 5. повреди по стъклата на
автомобила.
5
В настоящия случай, тъй като се касае за материални щети, няма изготвен двустранен
констативен протокол за ПТП – приложение № 3, каквито са изискванията на наредбата и на
закона. С обжалваното решение РС е уважил иска, приемайки че ответникът е причинил
виновно процесното ПТП, както и че е напуснал местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, с което е предотвратил всякаква възможност
за контакт с увреденото лице, за постигане на съгласие помежду им относно
обстоятелствата, свързани с произшествието. Съдът е приел, че с това си поведение е
нарушил изискването на чл.123 от ЗДвП, поради което не може да черпи права от своето
протИ.правно поведение. Тези изводи се споделят от настоящия въззивен състав.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване именно срещу тези мотиви на районния
съд, като се акцентира, че в случая от ПТП са настъпили само материални щети на двата
автомобила и липсват данни за разногласие между водачите относно обстоятелствата по
настъпване на инцидента. Изрично е подчертано, че разпитаният свидетел Маринов, като
представляващ собственика на пострадалото МПС, е заявил, че няма спор относно
авторството, механизма и вида и размера на щетите по автомобилите. Също се набляга, че
съгласно чл.6, т.3 от цитираната по-горе Наредба, не се посещават от органите на МВР
Сектор „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, възникнали в
паркирано състояние.
Тези доводи са неотносими, тъй като в случая ищецът търси обезщетение от
ответника за материални щети на имот, собственост на Велислав Симеонов, а последният
не е присъствал на ПТП и с него няма подписан двустранен протокол. Ищецът няма
претенция за сумата, която е заплатил като обезщетение на собственика на ударения лекия
автомобил"Фолксваген Крафтер", който е бил паркиран, да се обсъжда приложението на
чл.6,т.3 от Наредбата, а за увреждане на друго имущество- сграда, като няма доказателства,
че собственикът, респ.държателят (лицето което упражнява фактическа власт) към момента
на ПТП е бил известен на ответника. Името му е вписано в изготвения на следващия ден
протокол за ПТП.Именно поради това съгласие от негова страна не би могло да бъде дадено,
респ. постигнато, а липсата му обуславя приложението на чл.123, т.3, б.в) от ЗДвП, според
която ответникът без да напуска мястото на произшествието е следвало да уведоми
съответната служба за контрол на МВР. Затова е правилен извода на РС, че липсата на
постигнато съгласие между ответника и собственика на увредения имот е равнозначно на
наличие на разногласие, относно размера на вредите и според чл. 125, т. 7 от ЗДвП
посещението на местопроизшествието от контролните органи, с оглед установяване на
щетите и съставянето на протокол за ПТП, е било задължително. Следва да се посочи, че
според приложеното по делото Искане за оценка на вреди по имущество по
застраховка“ГОА“ щета № *********, то е подадено на 29.10.2019 година от Велислав
Симеонов, към което са приложени и документи за собственост и няма данни за доброволно
уреждане на спора с ответника. В чл.123, ал. 2 ЗДвП е предвидено и задължение за участник
в ПТП, при поискване от други участници в движението, да дава данни за самоличността си
и за задължителната си застраховка "Гражданска отговорност " на автомобилистите, а в
6
зависимост от последиците от произшествието – и да уведоми собствениците на
имуществото, което е увредил. Това задължение ответникът не е изпълнил.
Настоящият въззивен състав намира за основателни оплакванията във въззивната
жалба относно изложените от първоинстанционния съд мотиви, свързани с допускане на
съмнения относно употреба на забранени средства от виновния за ПТП водач и това да е
основание за напускане на мястото на ПТП, но това не променя крайния извод за допуснато
от ответника нарушение на ЗДвП, тъй като е следвало да уведоми органите на МВР и да
изпълни техните указания.
По изложените съображения въззивният съд приема, че са налице предвидените в
разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ основания за реализиране регресната отговорност
на ответника, поради което предявеният иск се приема за основателен.
Като е достигнал до същия извод, РС е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК и чл.25 от НЗПП
във вр. с чл.37 ЗПП на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
производството пред окръжния съд в размер на 100 лева за изготвяне на отговор на въззивна
жалба от юрисконсулт. Искането на въззивника за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, Ловешкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101 от 28.03.2022 година, постановено по гр.дело №
780 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********, с адрес : ******, да заплати на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК и чл.25 НЗПП във вр. с чл.37 ЗПП на „Дженерали Застраховане"АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул."Княз
Ал.Дондуков"№68, разноски по делото за въззивнта инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7