Определение по дело №2195/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2499
Дата: 19 август 2020 г.
Съдия: Мая Недкова
Дело: 20203100502195
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 249919.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 19.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100502195
по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 43939/07.07.2020г. от ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 2380/16.06.2020г.
по гр.д. № 17631/2019г. на ВРС, 47св., с което въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Х.
М. Х. , ЕГН **********, от с. Лопушна, общ. Дългопол, обл. Варна, ул. „Дванадесета“ № 2,
СУМАТА ОТ 1971.41 лева /хиляда деветстотин седемдесет и един лева и четиридесет и
една стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
- 282 часа, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляването на положен нощен труд, с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. СУМАТА ОТ 258.30 лева /двеста петдесет и
осем лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главницата за периода от 01.01.2017 г. до 28.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Излагат се твърдения , че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган
съгласно чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на
чл.142 от ЗМВР се уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на
държавните служители по трудово праоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди,
че е налице изрична норма, уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд.
Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187
ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Излагат се съображения ,
че посочения от закона текст е съобразен с чл.8 от ДИРЕКТИВА № 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 4.11.2003г. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на
положен от ищеца нощен труд.Твърди, че през процесния период са действали специални
законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. ,в които е посочено ,че работните
часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период.
Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца коефициент 1.143.
Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не
дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са
предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време
на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални
придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със
спецификата на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон , а
именно ЗМВР.
В условията на евентуалност , ако се прецени , че предявения иск е законосъобразен е
отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. –
16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен
труд към дневен за сумата от 324.99лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.
/167.55лв. и 128.93 лв./ лихва за забава в размер на 47.30лева/сбор от дължимата сума за
първо и второ тримесечие на 2018г.- 21.70 лв. и 25.60 лева/съгласно заключението на
вещото лице.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 43939/07.07.2020г. от ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 2380/16.06.2020г.
по гр.д. № 17631/2019г. на ВРС, 47св.

НАСРОЧВА производството по делото за 02.11.2020г. от 14.00 ч.,за която дата и час
да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________