Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3202 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответника са в трайни търговски
отношения. През пролетта на 2015 г. се договорили да го консултира как да
внедри така наречените Six Sigma процеси за подобряване на бизнес
процесите и качеството в организационната корпоративна среда. Посочва, че във
връзка с постигнатите договорености относно елементите, касаещи предмета на
сделката и нейната цена, издал на ответника фактура № ********** от 25.04.2015
г. на стойност 65 460 лева с данъчна основа 54 550 лева и начислен
ДДС 10 910 лева. Твърди, че посочената фактура е предадена на ответника в
оригинал, осчетоводена е от него и е отразена в счетоводните регистри. На 17.06.2015
г. изпратил по електронна поща изработената документация по проекта Six Sigma процеси и същата била приета без възражения, но не и заплатена от
ответника. Твърди, че на 28.07.2015 г. поканил по електронна поща „А.Б.“ ООД да
му се издължи, на което ответникът на 31.07.2015 г. отговорил, че „все още няма
финансов ресурс и че трябва да го изчака“, но плащане така и не последвало.
Посочва, че на 19.07.2016 г. изпратил до ответника и официална покана за
доброволно изпълнение. Въпреки това и многобройните преговори между страните,
дружеството „А.Б.“ ООД не му заплатило процесната фактура за предадената му
работа. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща частичен
иск от цялата дължима сума по приета и осчетоводена фактура №
**********/25.04.2015 г. за предадената документация по договорения проект,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът поддържа
иска.
Ответникът оспорва изцяло исковата молба по основание
и размер. Твърди, че с ищеца нямат трайни търговски отношения. За периода 2014
г. – 2015 г. няколко пъти са закупили електроматериали – кабел, осветителни
тела и апаратура. Не са имали нито една консултантска сделка, а след 2015 г.
нямат и никакви търговски отношения. В телефонни разговори и съгласно
приложената по делото кореспонденция лицето Х.К.му е искал да се плати някакъв
аванс, за да започне работа по методиката, но без да му е посочвал крайна цена.
Твърди, че с ищеца няма сключен договор – такъв не му е предлаган и не е
подписван, не му е изпращано писмено предложение, оферта или каквото и да било,
уточняващо параметрите на предлаганата от ищеца услуга и нейната цена. Посочва,
че водили някакви предварителни разговори през 2015 г. на база на устно
предложение за дейността. Разговорите били по принцип, че ще разработят метод
за подобряване на процесите на работа, но не са дискутирали цена, нито е показван
лиценз или сертификат за това, че ищецът може да извършва такава дейност или
има натрупан опит. Твърди, че бил учуден от представената към делото фактура за
сумата от 65 460 лева, представляваща аванс за услугата, която е неразумно
висока по принцип за подобна разработка. Посочва, че представители на ищеца не
са посещавали офиса му, нито обектите му, нито са разговаряли с управителя или
с негови служители. Нищо като разработка не му е представяно лично на него като
управител или на служител в офиса и не е ясно и доказано какво точно са
изпратили. Приложената по делото „разработка“ вижда за първи път, като твърди,
че същата е нещо типово, не е разработено за нуждите, персонала и предмета на
дейност на ответника. Същата принципна разработка е публикувана в Укипедия на
английски език и приложената към делото е превод от английски на български
език, с леки размествания и редакции на текста. Твърди, че от обявените ГФО за
2014 г. и 2015 г. в търговския регистър от ищеца, е видно, че същият не
разполага със сертифициран персонал за подобна дейност по разработване и
„внедряване на т.н. Six Sigma процеси“. Разговорил водил с лице Х.К., който му се
представил като управител и собственик на ищцовото дружество, а сега узнал, че
същият няма нищо общо с него, като е бил заличен като такъв още на 09.10.2013
г. Поддържа, че приложената по делото „разработка“ на т.н. статистически метод,
не е плод на специален труд, положен от ищеца; същата не му е била предавана;
не я е одобрявал и/или приемал; нито е одобрявал аванс в размер на 65 460
лева с ДДС, нито става ясно след като това е аванс, каква е крайната цена.
Предвид изложеното, счита че претендираната частична сума е недължима. Ето защо
иска да се отхвърли искът като неоснователен и недоказан. С допълнителен
отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа
изложеното в отговора на исковата молба, като оспорва изцяло иска по основание
и размер.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на разглеждане е предявен от ищеца иск за
заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща част от цялата дължима
сума 65 460 лева с ДДС за възнаграждение по консултантски договор, във
връзка с който е издадена фактура № **********/25.04.2015 г.
За да се ангажира отговорността на ответника за
изпълнение на задължението му за заплащане на възнаграждение, трябва да бъде
установено от ищеца, че между него и „А.Б.“ ООД е възникнало валидно договорно
правоотношение, съществените елементи на договора и изпълнение на задълженията
му по договора.
Процесният договор, който се твърди, че е сключен е
такъв за консултантски услуги, който по своя характер представлява вид договор
за изработка, имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд. Това
становище относно характера на договора е застъпено и в практиката на Върховния
касационен съд в решение № 71 от 03.06.2009 г. по т.д. № 767/2008 г. на ВКС, ІІ
Т.О., решение № 5 от 15.03.2010 г. по т.д. № 390/2009 г. на ВКС, І Т.О.,
решение № 12 от 31.05.2013 г. по т.д. № 239/2012 г. на ВКС, І Т.О., постановени
по реда на чл. 290 ГПК.
Не се спори по делото, че страните не са подписвали
писмен договор с предмет предоставяне от ищеца на ответника на консултантски
услуги.
По делото е приета като доказателство фактура №
**********/25.04.2015 г., издадена от ищеца на ответника с наименование на
услугата – авансово плащане съгласно консултантски договор за подготовка и
внедряване на Six Sigma процеси за
подобряване на бизнес процесите и качеството в организационната корпоративна
среда с посочена сума за плащане 65 460 лева с ДДС. Получател на фактурата
е В. А., който, съобразно вписванията в търговския регистър, е управител на „А.Б.“
ООД, като липсва положен подпис от страна на дружеството.
По делото е приета като доказателство разменена
кореспонденция между страните, от която е видно, че на 17.06.2015 г. на
ответника, чрез управителя В. А., е изпратена като цяло документацията за
консултантския договор, около 30 страници, като е посочено, че същата подлежи
на редакция по принцип. С писмо по електронна поща от 31.07.2015 г. ответникът
буквално е заявил – „съжалявам и се извинявам за забавянето, но все още нямам
финансов ресурс, за да се оправим. Ще трябва да ме изчакаш още. Просто след
като платих на съдружника ми, съм на нула. В.“.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в счетоводството на „Е.9.“ ЕООД горепосочената фактура е
издадена на 25.04.2015 г. и включена в дневника за продажбите и подадена със
Справка-декларация в ТД на НАП. От извършената проверка в счетоводството на „А.Б.“
ООД и предоставените на вещото лице документи се установява, че процесната фактура
е осчетоводена по сметка 650 Разходи за бъдещи периоди и към датата на
изготвяне на заключението стои като такъв разход. Фактурата е включена в
счетоводството на ответника в дневника за покупките с данъчна основа
54 550 лева и начислено ДДС 10 910 лева и подадена със
Справка-декларация в ТД на НАП. По фактурата няма извършено плащане. Установява
се, че ответникът е упражнил правото на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС по
процесната фактура на стойност 10 910 лева.
От изслушаната по делото съдебно-икономическа
експертиза, допусната по искане на ответника, се установява, че не са налице
публикации на Бил Смит и на Джак Уелч в интернет в тяхната цялост по начина, по
който е изготвена разработката, приложена към исковата молба. По отношение на публикациите,
представени от ответника към отговора на исковата молба и при съпоставка за
идентичност с приложената по делото разработка на ищеца се установява наличие
на сходство без пълна идентичност. Налице е пълна идентичност между графиката с
информацията в един от интернет адресите. Вещото лице констатира, че
информацията в общата част от разработката е сходна или идентична с редица
публикации в интернет. За някои от останалите части е налице идентичност или са
сходни с други публикации по темата в интернет. Не е установено наличие на
идентичност между таблицата за Хартата на проекта и налични данни в интернет,
както и същото се отнася до примерна диаграма в табличен вид, както и по
отношение на таблицата на стр. 20.
При разпита свидетелката Ж.И.И.заявява, че е на
длъжност технически сътрудник в „А.Б.“ ООД от 2011 г. и отговаря за пощата,
като отваря пощата, препраща имейл, пише имейли и посреща куриери. Сочи, че
дружеството „Е.9.“ ЕООД не й е познато и от негово име не са носили поща. Сочи,
че когато идват фактури от клиенти, процедурата по тези фактури е, че ги
препращат на външно счетоводство.
При
съобразяване ангажираните доказателства – представената осчетоводена от двете
страни фактура и разменената кореспонденция между страните, съдът намира за
доказано по делото, че между страните са възникнали отношения по консултански
договор, по който ищецът се е съгласил да консултира ответника по така
наречените Six Sigma процеси за
подобряване на бизнес процесите и качеството в организационната корпоративна
среда срещу заплащане авансово на
възнаграждение в размер на 65 460 лева с ДДС. В трайната и последователна
практика на Върховния касационен съд се приема, че фактурата може да се приеме
като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време
и място на издаване. Включването на фактурите в счетоводството на ответника по
съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва тяхното съществуване. В посочения
смисъл са решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение №
166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 96/26.11.2009
г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ
Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. Съдът
намира за неоснователни и недоказани възраженията на ответника, че между
страните не е имало сключен договор, тъй като ако това беше така, то трябваше
ответникът да възрази веднага след получаване на разработката, че липсва
възлагане за такава престация, както и че не дължи възнаграждение, а не след
повече от месец единствено да заявява, че няма финансова възможност да плати,
без да оспорва наличието на правоотношение между страните.
Съгласно трайно формираната съдебна практика по реда
на чл. 290 ГПК – решение № 65 от 24.04.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ
Т.О., решение № 34 от 22.02.2010 г. по т.д. № 588/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 94 от 02.03.2012 г. по т.д. № 133/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др.,
възнаграждението, съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД се дължи за извършена и приета
работа, като установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства
/приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно
подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и
др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Сред основните
задължения на възложителя по договор за изработка е да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и
да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се открият по-късно. При липсата на такива възражения, съгласно чл.
264, ал. 3 ЗЗД работата следва да се счита приета. В разглеждания случай е
видно от разменената и неоспорена електронна кореспонденция, че работата е
предадена на 17.06.2015 г., като в писмото от 31.07.2015 г. ответникът не е
възразил срещу препратената по имейл разработка, а единствено е заявил, че няма
финансов ресурс в момента да заплати възнаграждение, което по своята същност
представлява признание за приемане на работата и то без възражения. Съдът
намира за несъответно на ангажираните доказателства възражението на ответника,
че липсва предаване и приемане на работата, тъй като няма подписан
приемо-предавателен протокол. От отговора на ответника по искането на ищеца да
се извърши плащане може да се направи категоричен извод, че възложената
разработка е достигнала до дружеството, като изготвянето на приемо-предавателен
протокол не е необходима предпоставка за изплащане на възнаграждение по
договора за изработка.
За да се освободи от заплащане на
възнаграждение по чл. 266 , ал.
1 ЗЗД при предпоставките на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, възложителят е длъжен да
направи възраженията си за неправилно изпълнение при приемане на работата. По
делото липсват както доводи, така и данни, че ответникът е направил такива
възражения за неправилно изпълнение, поради което намира приложение
презумпцията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, че като е приел разработката по имейл без
възражение е налице изпълнена и приета работа. Показанията на разпитаната
свидетелка, че не е чувала името на дружеството-ищеца и че не е получавано нищо
от това дружество, не могат да обосноват, че работа не е извършвана, съответно
приемана, след като не е оспорена по надлежния ред разменената и представена по
делото кореспонденция между страните.
Последователна е
съдебната практика, че в същината си приемането на извършената работа обхваща
както едно фактическо действие – разместване на фактическата власт върху
изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно
действие – признание, че то напълно съответства на възложеното с договора,
което всъщност е израз на одобряването му. Или, релевантно за приемането по
смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя,
придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за
съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи
фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е
налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Осчетоводяването
на фактурата в счетоводството на двете страни и наличие на изявление след
изпратената разработка, че дружеството ответник няма финансов ресурс, без
възражения по извършената работа, представлява доказателство за сключения между
страните договор за изработка и приемане на работата. Това дали изработения
продукт е авторски или е напълно сходен или идентичен с други от същия вид, видно
от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза,
е въпрос на качествено извършване на възложената работа, за която е издадена
фактура, а такива възражения при изпращане на разработката, а и след това до
получаване на исковата молба не са заявени от страна на ответника. Възраженията
на ответника, че представената от ищеца разработка е нещо типово, а не
разработено за нуждите, персонала и предмета на дейност на ответника „А.Б.“ ООД
дори и да са основателни, са ненавременно направени, тъй като е следвало да се
заявяват при получаване на работата и при отговора на ответника по искането за
плащане от „Е.9.“ ЕООД.
Предвид доказаното изпълнение от ищеца,
следва да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало задължение по чл.
266, ал. 1 ЗЗД да заплати уговореното между страните възнаграждение за
изработеното. Договорената цена, отразена в осчетоводената от страните фактура,
е 65 460 лева с ДДС, което прави предявеният частичен иск за сумата
30 000 лева основателен за пълния предявен размер. Основателно е искането на
ищеца за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
От негова страна са извършени разноски за държавна такса в размер на 1 200
лева и за депозит за вещо лице в размер на 350 лева. Не са представени
доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което
съдът не присъжда такова.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът „Е.9.“ ЕООД посочва
банкова сметка, ***ните суми, а именно:Б.Б.ДСК, банкова сметка ***: ***.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД „А.Б.“ ООД,
с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, ж.к. ********, бл. ********, да заплати на
„Е.9.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес:
***, сумата в размер на 30 000 лева /тридесет
хиляди лева/, частична претенция от общо заявена 65 460 лева, представляваща дължимо възнаграждение по устен
консултантски договор, във връзка с който е издадена фактура №
**********/25.04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
исковата молба 24.11.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „А.Б.“
ООД, с ЕИК: ********, с адрес: гр.
София, ж.к. ********, бл. ********, да заплати на „Е.9.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сумата в размер на 1 550 лева /хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща дължима сума за разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: