Решение по дело №196/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „ТОНИ ГД - 2010“ ЕООД, [ЕИК], срещу Решение № 189/30.12.2023 г., постановено по АНД № 479/2023 г. по описа на Районен съд /РС/ – Харманли.

Изложени са съображения за отмяна на съдебния акт. Твърди се, че РС се произнесъл извън обхвата на административнонаказателното производство; като се е позовал на допълнителни документи. Предоставен бил изискващият се договор, вкл. и от СУ „[населено място]“ – [населено място], поради което и не било извършено описаното нарушение. Неправилно съдът е коментирал валидността на договора, каквото изискване не било посочено нито в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, нито в наказателното постановление /НП/, като се сочи, че било недопустимо РС да се позовава и да разширява самостоятелно изискванията и законовите норми, а и не било налице такова обвинение, повдигнато с АУАН. Разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 8 била единствено наказателна, като нарушена според органа била чл. 61, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. Моли НП да бъде отменено.

С писмено становище се твърди, че посочената за нарушена норма - чл. 61, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. не изисквала договорът да е „валиден“, а в случая РС не преценявал валидността на едно търговско правоотношение. С НП била наложена санкция на основание чл. 96, ал. 1, т. 8, че няма сключен договор.

В съдебно заседание касаторът „ТОНИ ГД - 2010“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Сочи, че превозът е осъществен, представени са фактура и договор. Нормата въвеждала две алтернативи - едната, че няма сключен договор, а другата – че няма валидно предписание. Наказанието и повдигнатото обвинение били за първата, въпреки че такъв е представен. Допълнително съдът се е позовал относно изискването за валидно маршрутно предписание. Моли решението и потвърденото с него НП да бъдат отменени.

Ответникът Директор на РД „АА“ – Стара загора, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 05.04.2023 г. в [населено място], [улица], лицензираният превозвач „ТОНИ ГД - 2010“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на пътници № 1151, валиден до 30.06.2025 г., е допуснал извършване на специализиран превоз на пътници по маршрут [населено място] - [населено място] могила - Харманли, видно от пътен лист серия А № 021895 от дата 05.04.2023 г., без да има сключен договор с предприятие или учебно заведение. Договорът за възлагане извършването на специализиран превоз е сключен с О. Х. на дата 12.04.2023 г. За нарушение на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е съставен АУАН № 329487/17.05.2023 г. Издадено е НП № 43-0001527/12.07.2023 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ - [населено място], с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 8 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 лева. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от Районен съд - Харманли доказателствен материал, като същият е потвърдил НП.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изложеното от РС. Налице са основания за отмяна на НП.

Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 8 ЗАвПр „наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който разпореди или допусне извършването на превози по автобусна линия, за която не е сключил договор с възложителя или за която не притежава валидно маршрутно разписание“. С тази разпоредба са въведени две изпълнителни деяния, съставомерни по чл. 6 ЗАНН относно извършването на превози по автобусна линия – „разпореди“ и „допусне“. Извършването на превоза по автобусната линия може да е без сключен договор с възложителя /първа хипотеза/ или за конкретната автобусна линия превозвачът да не притежава валидно маршрутно разписание /втора хипотеза/.

В случая не е спорно, че „Т. Г. - 2010“ ЕООД е превозвач, като видно от АУАН и НП извършеното от него деяние е „допуснал извършване на специализиран превоз на пътници по маршрут [населено място] – [населено място] могила – [населено място], видно от пътен лист серия А № 021895 от дата 05.04.2023 г., без да има сключен договор с предприятие или учебно заведение“. Като нарушена е посочена нормата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г., съгласно която „специализиран превоз се извършва въз основа на сключен договор между лице по чл. 2, ал. 1 и предприятие или учебно заведение“.

От тълкуването на така цитираните разпоредби се обуславя извод, че отговорността на превозвача по смисъла на чл. 96, ал. 1, т. 8 ЗАвПр във връзка с чл. 61, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. би било само в хипотезата, при която се разпорежда или допуска извършването на превози по автобусна линия, за която превозвачът не е сключил договор с възложител. Неразделна част от договора е разписание по образец, което подлежи на съгласуване чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. Прави впечатление обаче, че санкционната норма въвежда извършването на превози да се осъществява по конкретна автобусна линия, представляваща по § 1, т. 22 ДР ЗАвПр постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание, като правилата за извършване на превоз по автобусни линии са разписани в глава Трета, раздел Първи ЗАвПр. В случая отговорността на дружеството превозвач не е ангажирана за това, че не притежава валидно маршрутно разписание към договор, а за това, че въобще няма сключен договор с предприятие или учебно заведение за осъществяване на специализиран превоз по § 1, т. 23 ДР ЗАвПр с определени от клиента маршрут и разписание, правилата за извършване на който са разписани в глава Трета, раздел Втори ЗАвПр. В АУАН и НП се сочи единствено представянето на договор от дата 12.04.2023 г., след тази, на която е допуснато извършването на превоз, като не се обсъжда валидността на този договор. Следва да се отбележи, че противно на изложеното от Районния съд законодателят не въвежда изискването за валидността на договора за превоз така, както се поставя като изискване при втората хипотеза относно маршрутното разписание. В този смисъл е достатъчно да има сключен договор между превозвачът и предприятие или учебно заведение, за да се изпълни хипотезата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. По делото пред РС е представен договор № 269/04.04.2023 г., видно от който между Средно училище „[населено място]“ – [населено място] /възложител/ и „ТОНИ ГД - 2010“ ЕООД, който да извърши транспортна услуга за превоз на служители и ученици до училището и обратно на 05.04.2023 г. и 06.04.2023 г. за учебната 2022 г./2023 г., като първият от посочените маршрути е [населено място] – [населено място] – [населено място] м. – [населено място] /СУ „[населено място]“/ и обратно, който маршрут съответства на посочения в пътен лист серия А № 021895 от 05.04.2023 г. В действителност този договор не е представен в хода на извършената от контролните органи проверка, но е недопустимо неговата валидност да се преценява от РС, вкл. и дали той съдържа съгласувано разписание по смисъла на чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. Липсата на маршрутно разписание, което се сочи от РС като обуславящо валидността на сключения договор, всъщност е предпоставка за ангажиране на отговорност на основание чл. 96, ал. 1, т. 8 ЗАвПр, но в нейната втора хипотеза, която не се сочи от наказващия орган, а именно - „разпореди“ или „допусне“ извършването на превоз по автобусна линия, за която превозвачът не притежава валидно маршрутно разписание. Дори и да са осъществени конкретни факти, РС е недопустимо да се позовава на тях, ако те не са описани като мотивиращи разпоредителната воля на наказващия орган, тъй като обратното би довело до съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в невъзможност лицето, сочено като нарушител, да разбере в какво точно се изразява неговото противоправно поведение, за което се следва и ангажиране на административнонаказателна отговорност, така че да организира адекватно правото си на защита срещу обективираната обвинителна теза.

Настоящата съдебен състав формира извода, че не се установяват елементите от обективната страна на нарушението, поради което с оспореното НП незаконосъобразно и явно несправедливо наказващият орган е ангажирал отговорността на касатора на основание чл. 96, ал. 1, т. 8 ЗАвПр във връзка с чл. 61, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г.

Доколкото направените от РС – Харманли изводи не съответстват на фактическата обстановка и са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение и потвърденото с него НП следва да бъде отменени /чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК/.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 – ал. 2 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени поисканите в производството пред РС разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Сумата следва да бъде заплатена от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – юридическото лице /по аргумент от чл. 2, ал. 3 ЗАвПр/, в структурата на което е органът, издател на НП.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 189/30.12.2023 г., постановено по АНД № 479/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43-0001527/12.07.2023 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - [населено място].

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, със седалище – [населено място], да заплати на „ТОНИ ГД - 2010“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], представлявано от Г. П. Д., сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.