Р Е Ш Е Н И Е
260080 /26.8.2022г.
26.08.2022г., гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в
публично съдебно заседание, на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и
втора година, в следния състав:
Районен съдия: М. Марков
при секретаря А.Пушевска, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело №2297 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод предявен от М.Т. Б., ЕГН **********,***, ЧРЕЗ АДВ. К. К. К. от САК, срещу
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1000, ***,
представлявано от Изпълнителните директори Т. А. П., Д. В. и С. П. установителен иск с посочено правно основание:
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП и чл. 55,
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следните
фактически твърдения:
На 09.07.2008 год., ищцата е сключила с „***“ АД Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № ***, с предмет предоставянето на
целеви банков кредит в размер на 80 000,00 лв. (осемдесет хиляди лева) за
закупуването на недвижим имот: апартамент № 12, находящ се в ***, на втори
жилищен етаж, със застроена площ на апартамента от 98,24 кв.м., който недвижим имот, съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, представлява недвижим имот с
идентификатор ***, заедно с прилежащите му идеални части, избено помещение № 4
и таванско помещение. Кредитът е бил своевременно усвоен, като същият е бил
надлежно обезпечен с договорна ипотека върху описания по-горе недвижим имот,
както и чрез солидарната задълженост на В. Х. Т., ЕГН **********. Съгласно сключения
договор (чл. 7.2. от договора), полученият заем е следвало да бъде изплатен
чрез 420 (четиристотин и двадесет) броя месечни анюитетни вноски, считано от
05.11.2008г. до пълното погасяване на кредита. Според чл. 4.1 от договора и
раздел III от Общите условия, действащи към момента на сключване на договора,
договорената между страните лихва по кредита се формира от сбора на базовия
лихвен индекс (едномесечен Sofibor, а след изменението на Общите условия от
02.07.2018г. - осреднен депозитен индекс), приложим за съответния месечен
период на олихвяване, плюс надбавка в размер на 1,517 %. Към момента на
сключване на договора годишният лихвен процент е бил в общ размер на 8,20 %, от
които 6,683 % - едномесечен Sofibor, и 1,517% надбавка. Страните са постигнали
договореност лихвеният процент да се формира от два компонента, от които
единият е фиксиран (надбавка), а другият (базовият лихвен индекс, равен на
едномесечния Sofibor, съответно - на осреднения депозитен индекс, след
изменението на Общите условия от 02.07.2018 г.). Според т. 9.1. от Общите
условия, действали към момента на сключване на договора, годишният лихвен
процент по усвоената част от кредитите се формира от сбора на базов лихвен
индекс (Sofibor, Euribor, Libor), приложим за съответния период на олихвяване
(един месец), плюс надбавка за редовен дълг, определена в договора. Съгласно
изменението на Общите условия от 02.07.2018г.- базовият лихвен индекс се
формирал от Осреднен депозитен индекс по чл. 9.3.1. от Общите условия, който,
също както и Sofibor, е променлив. Лихвите за редовен дълг се заплащали
ежемесечно, заедно с главницата, като така формират всяка ежемесечна анюнтетна
вноска. Дължимата ежемесечна лихва и дължимата ежемесечна анюитетна вноска, не
са фиксирани стойностти, а са променливата стойност, влияеща на техния размер е
именно базовият лихвен индекс - едномесечния Sofibor, съответно- след
изменението на Общите условия от 02.07.2018г.- осредненият депозитен индекс. По
време на действие на договора за кредит, стойностите на едномесечния Sofibor,
публично достъпни на сайта на БНБ, са били в трайна тенденция на намаляване,
като от м. август 2012 г. стойността спада под 1 %, а в отделни месеци дори е
отрицателна величина.
Според ищеца, намаляваща тенденция не се е отразила върху
размера на годишния лихвен процент и той е останал непроменен за срока на
действие на договора, а именно - в размер на 8,20%. Твърди се, че от момента на
сключване на договора за банков ипотечен кредит до датата на предсрочното
погасяване на кредита - 11.04.2019 г., „***“ АД е усвоявало от банковата сметка
на М.Т.Т. (с настояща фамилия Б.), не реално дължимите се месечни вноски,
съобразно променливият размер на същите, а вноски, в размер на погасителния
план, приложен към договора.
Ищецът посочва, че за периода от 05.11.2008г. до
05.01.2019г. банката неправомерно и без основание е
усвоила от банковата й сметка сума в размер на 35497,79 лв. (тридесет и
пет хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки).
През 2012г. ищцата е подала жалба до банката, в която е
уведомила дружеството за неправомерно надвзетите суми, което е довело до
промяна на погасителния план по кредита. Банката възстановила на ищцата сума в
размер на около 1700 лв. (хиляда и седемстотин лева).
Ищцата изпратила до „***“ АД покана за доброволно
изпълнение, входирана в банката на 08.02.2019 г.
С писмо с изх. № 0911-16-001216 от 22.03.2019 г., банката
насочила ищцата към секторната помирителна комисия, разглеждаща спорове в
областта на финансовите услуги, създадена по реда на глава девета, раздел III
от ЗЗП.
Ищцата на 11.04.2019г. погасила предсрочно кредита, като е
внесла сума в размер на 74 100 лв. (седемдесет и четири хиляди и сто лева),
който размер е бил посочен като остатък по кредита от банков служител.
Ищцата твърди, че има качеството на потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Посочва, че банката е изчислявала годишния лихвен
процент по ипотечния кредит въз основа на неравноправна договорна клауза, а
именно т. 9.4. от Общите условия за ипотечни кредити на физически лица, която
от своя страна е нищожна.
Иска се от съда, да
приеме за установено по отношение на ищеца М.Т.Б., с ЕГН **********, и
ответника „***“ АД, с ЕИК ***, че клаузата на т.9.4. от Общите условия към
Договора за банков кредит между страните от 09.07.2008г., е нищожна на
основание чл. 146, вр. чл. 143 от ЗЗП.
Иска се от съда да осъди „***“ АД, ЕИК ***, да заплати на М.Т.
Б., ЕГН **********, сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/
представляваща част от общодължимата сума от 35 300 лв. (тридесет и пет хиляди
и триста лева), представляващи надвзета сума без правно основание по Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № *** от 09.07.2008 г, формирана от
недължимо усвоена възнаградителна лихва като част от всяка дължима анюитетна
вноска, за периода от 05.11.2008г. до 11.04.2019 г.
Иска се от съда да осъди „***“ АД, ЕИК ***, да заплати на М.Т.
Б., ЕГН ********** сумата от 2550 лв. (две хиляди петстотин и петдесет лева),
представляваща размера на дължимата законна лихва, изчислена върху частично
претендираната сума от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), считано от
13.02.2019г. до 16.10.2020 г.
Претендира се и законната лихва върху главницата от 15 000
лв., считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на
дължимите суми. Претендират се и направените по делото разноски.
Съдът е допуснал на основание чл.214 от ГПК изменение на
иска, от страна на ищеца, като се иска да се приеме за установено по отношение
на ищеца М.Т.Б., ЕГН ********** и ответника „***“ АД, ЕИК***, че клаузата на
т.9.4. от Общите условия към Договора за банков кредит между страните от 09.07.2008г.,
е нищожна на основание чл. 146, във вр. с чл. 143 от ЗЗП; да се осъди „***“ АД,
ЕИК ***, да заплати на М.Т.Б., ЕГН **********, сумата от 15 000 лв. (петнадесет
хиляди лева), представляваща част от общодължимата сума от 45205,77 лв.
(четиридесет и пет хиляди двеста и пет лева и седемдесет и седем стотинки),
представляващи надвзета сума без правно основание по Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № *** от 09.07.2008 г., формирана от недължимо усвоена
възнаградителна лихва като част от всяка дължима анюитетна вноска, за периода от
05.11.2008г. до 11.04.2019 г., както и сумата от 2550 лв. (две хиляди петстотин
и петдесет лева), представляваща размера на дължимата законна лихва, изчислена
върху частично претендираната с настоящия иск сума от 15 000 лв. (петнадесет
хиляди лева), която лихва е изчислена считано от деня, следващ падежа съгласно
отправената от М.Т.Б. покана с № 09м-68-000193 от 08.02.2019 г., а именно:
считано от 13.02.2019г. до 16.10.2020 г.
В писмено становище по същество на спора, се иска от съда да
признае исковата претенция в пълен размер.
В рамките на предоставения му срок
по чл. 131 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба. Счита искът за допустим, но неоснователен.
Посочва, че претендираната от ищеца сума е недължима. Ответникът „***“ АД, ЕИК ***, счита исковата молба за
недопустима, а ако се приеме за допустима за неоснователна. Според ответника,
ищцата не е потребител. Същата не е посочила по какъв начин е формирала размера на исковата претенция, както и
конкретния размер на всяко отделно плащане, което според нея е надвнесено.
Твърди липса на правен интерес. Според ответника, искът за
нищожност е изцяло неоснователен,
тъй като разпоредбите на ЗЗП и на Директива 2008/48/ЕO на Съвета са изцяло
неприложими към процесния договор. Ако е
приложим ЗЗП, то атакуваната клауза не подлежи на преценка за неравноправност.
Излага подробно основанието за това.
В писмено становище по същество на
делото постъпило след последното по делото
открито съдебно заседание поддържа изцяло становището си изразено в
отговора на исковата молба. Твърди, че няма надвзети суми от страна на банката.
Не е налице основание за нищожност. Предявените искове са изцяло неоснователни.
Иска съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове.
При преценката
на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените
писмени доказателства: заверени ксерокопия
на Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № *** от 09.07.2008 г.;
погасителен план към договор № *** от 28.10.2008 г.; ОУ при които
*** АД предоставя ипотечни кредити на физически лица; заключение на
финансово-икономическа експертиза; пълномощно; решение № 201 от 02.03.2017 г.
на ВКС по т.д. №2780/2015 г., ІІ т.о.; Решение № 95 от 13.09.2016 г. на ВКС по
т.д. № 240/2015 г., ІІ т.о., ТК; Решение № 236 от 20.12.2016 г. на ВКС по т.д.
№ 3083/2015 г., ІІ т.о., ТК; Решение № 106 от 20.03.2017 г. на ОС Хасково по
в.гр.д. № 42/2017 г.; Решение № 2435 от 08.06.2018 г. на РС Пловдив по гр.д. № 17065/2017 г.; изчисление на
законна лихва с електронен калкулатор; писмо от КЗП до страните
изх. № Ц-03-6587 от 11.02.2020 г.; писмено изявление от
ищеца до секторна помирителна
комисия за финансови услуги към КЗП № Ц-03-6587 от 15.01.2020 г.; помирително
предложение по помирително производство № 6/2019 г. ; писмо от КЗП до страните
изх. № Ц-03-6587 от 19.12.2019 г.; допълнително становище от ищеца до
секторна помирителна комисия за финансови услуги към КЗП № Ц-03-6587 от
25.10.2019 г.; Заявление от ищеца до КЗП
№ Ц-03-6587 от 02.09.2019 г.; извлечение по сметка на ищеца за периода от 19.03.2019 г. до 18.04.2019 г.
от банка Райфайзенбанк Банк; писмо от ответника до адв. Кирил Коцопулос изх. № 0911-Л6-001216 от
22.03.2019 г.; покана за доброволно изпълнение от ищеца до ответника вх. № 0322-05-000294 от 07.03.2019 г.; покана
за доброволно изпълнение от ищеца до ответника
вх. № 00М-68-000193 от 08.02.2019 г.; стр.5 от Заключение
на финансово счетоводна експертиза.
Съдът
е допуснал и приел съдебно счетоводна експертиза и допълнителна ССЕ, като вещото лице е отговорило на въпроси поставени
и от двете страни.
Вещото
лице заключава, че размерът на заплатената от ищцата сума на банката по
договора за кредит за периода от 05.11.2008г. до 11.04.2019г. е 148 476,27 лв.,
а размерът на възнаградителната лихва, заплатена от ищцата, за същия период е
66 928,18 лв.
Размерът на възнаградителната
лихва, която ищцата е следвало да заплати по договора за кредит за периода от
05.11.2008г. до 11.04.2019г., ако не съществуваше клаузата на т.9.4 от Общите
условия и ако възнаградителната лихва е в размер на 21 722,41 лв.
Стойността на
годишната лихва по процесния кредит при фиксиран размер на ГЛП от 8,20% в
периода 05.11.2008г. - 11.04.2019г., е в размер на 66 142,96 лв.
На 08.03.2013г. по
кредита е отразено „възстановяване на преизчислени лихви за периода от
01.12.2008г. до 05.03.2013г.”, в размер на 1 696,73 лв.
Размерът на
платената от ищцата лихва по процесния договор за периода от 19.10.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба е 9 311,10 лв., като за периода от
19.10.2015 г. до датата на подаване на исковата молба, размерът на платената
лихва е 21 853,00 лв. За периода от 19.10.2017 г. до датата на подаване на
исковата молба банката е събрала лихва в размер на 9 311,10 лв.
Настоящият съдебен
състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Страните по делото
не спорят, за посочената по-горе фактическа обстановка, както и за възникналите
двустранни възмездни облигационни правоотношения посочени по-горе. Спорните
обстоятелства са относно наличието на неравноправни клаузи и надвзети суми от
страна на кредитора.
1. Относно
направеното искане от страна на ищеца, че клаузата на т.9.4. от Общите условия
към Договора за банков кредит между страните от 09.07.2008г., е нищожна на основание
чл. 146, ал.1, във вр. чл. 143 от ЗЗП, съдът намира следното:
Настоящият съдебен
състав, споделя мнението, че посочената клауза се явява уговорена в
противоречие с добрите нрави и поради това е неравноправна по смисъла на
чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като уговореното води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора, който предоставя кредити по занятие и тези
на заемателя.
В тази насока чл.
143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите е категоричен. Клауза, при
която е предвидено единствено възможност за нарастване на цената на финансовата
услуга при увеличаване на лихвения процент, т.е. единствено и само в полза на
търговеца, без да съществува възможност за намаляване на същата, при едни и
същи условия, няма как да не води до значително неравновесие между правата на
потребителя и тези на търговеца. В конкретният договор това предполага
неравпоставеност и липса на добросъвестност от страна на кредитора, който е в
господстващо положение.
2.
Относно искането да се осъди „***“ АД, ЕИК ***, да заплати на М.Т.Б., ЕГН **********,
сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща част от
общодължимата сума от 45 205,77 лв. (четиридесет и пет хиляди двеста и пет лева
и седемдесет и седем стотинки), представляващи надвзета сума без правно
основание по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № *** от
09.07.2008 г., формирана от недължимо усвоена възнаградителна лихва като част
от всяка дължима анюитетна вноска, за периода от 05.11.2008г. до 11.04.2019 г.,
както и сумата от 2550 лв. (две хиляди петстотин и петдесет лева),
представляваща размера на дължимата законна лихва, изчислена върху частично
претендираната с настоящия иск сума от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева),
която лихва е изчислена считано от деня, следващ падежа съгласно отправената от
М.Т.Б. покана с № 09м-68-000193 от 08.02.2019 г., а именно: считано от
13.02.2019г. до 16.10.2020 г.
Съдът
след изразеното по-горе становище по т.1, кредитира назначената и приета по
делото съдебно счетоводна експертиза. В този смисъл разликата между
размера на действително платената възнаградителна лихва от ищцата - 66 928,18
лв. и лихвата, изчислена като сбора на базовия лихвен индекс (едномесечен
Sofibor, а след изменението на Общите условия от 02.07.2018г. - Осреднен
депозитен индекс), приложим за съответния месечен период на олихвяване, и
предвидената в т. 4.1 а от Договора за кредит, фиксирана надбавка в размер на
1,517%- 21 722,41 лв., е в размер на 45 205,77 лв.
По отношение на
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, същият се явява основателен и
доказан по посочените по-горе съображения. Претендира се вземане в полза на
ищеца, представляващо обезщетение за забава. Доколкото претенцията за лихва за
забава представлява акцесорно вземане към главното, което съществува, то и
този иск като първия се явява основателен и следва да се уважи в размер от 2550,00
лева, който съдът намира за доказан по реда на чл. 162 от ГПК, със заключението
на вещото лице.
Едновременно с посоченото
по горе, съдът приема, че не са налице основания на настъпила погасителна
давност.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
ПРОГЛАСЯВА
на основание чл. 146, във вр. с чл. 143 от ЗЗП, нищожността на т.9.4. от Общите
условия за ипотечни кредити на физически лица към Договор за банков кредит от
09.07.2008г., сключен между ищцата М.Т. Б., ЕГН **********,***, в качеството й
на заемател и ответника „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр. София, п.к. 1000, ***, представлявано от Изпълнителните директори Т. А. П.,
Д. В. и С. П. , поради противоречие със закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1000, ***,
представлявано от Изпълнителните директори Т. А. П., Д. В. и С. П. , да заплати
на М.Т. Б., ЕГН **********,***, ЧРЕЗ АДВ. К. К. К. от САК, сумата от 15 000 лв.
(петнадесет хиляди лева), представляваща част от общата дължима сума от 45 205,77
лв. (четиридесет и пет хиляди двеста и пет лева и седемдесет и седем стотинки),
представляващи надвзета сума без правно основание по Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № *** от 09.07.2008 г., формирана от недължимо усвоена
възнаградителна лихва, като част от всяка дължима анюитетна вноска, за периода
от 05.11.2008г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1000, ***,
представлявано от Изпълнителните директори Т. А. П., Д. В. и С. П. , да заплати
на М.Т. Б., ЕГН **********,***, ЧРЕЗ АДВ. К. К. К. от САК, сумата от 2550,00
лв. (две хиляди петстотин и петдесет лева), представляваща размера на дължимата
законна лихва, изчислена върху частично претендираната с настоящия иск сума от
15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), считано от 13.02.2019 г. до 16.10.2020 г.
ОСЪЖДА
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1000, ***,
представлявано от Изпълнителните директори Т. А. П., Д. В. и С. П. , да заплати
на М.Т. Б., ЕГН **********,***, ЧРЕЗ АДВ. К. К. К. от САК сума в общ размер на 2447,00
лв. представляваща направените разноски по делото съразмерно уважената част на
иска.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: