М О Т И В И
Обвинението срещу подс. Т.Х.И. е по чл. 130, ал. 2 НК за това, че на
22.12.2019 год. в гр.Стара Загора причинила на С.Г.Г.
лека телесна повреда, изразяваща се в линейни повърхностни охлузвания по трети,
четвърти и пети пръст на лявата ръка, дълбоки охлузвания по пети пръст към
нокътя на дясната ръка и четвърти пръст на същата ръка, драскотини и охлузвания
по предмишниците и охлузване и кръвонасядане
на дясното рамо, с което е причинила болки и страдание без разстройство на
здравето
Подсъдимата в с.з. не се признава
за виновна и моли съда да бъде оправдана. Защитникът и - адв.
Н - пледира за постановяване на оправдателна присъда и за отхвърляне не
гражданския иск като неоснователен.
Обвинението срещу подс. С.М.И. е по чл. 130,
ал. 2 НК за това, че на 27.12.2019 год.
в гр.Стара Загора причинил на С.Г.Г. лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане и оток на лявото
бедро, с което е причинил болки и страдание без разстройство на здравето .
Подсъдимият в с.з. не се признава
за виновен и моли съда да бъде оправдан. Защитникът му - адв.
Н - пледира за постановяване на оправдателна присъда и за отхвърляне не
гражданския иск като неоснователен.
Обвинението срещу подс. Х.С.М. е по чл. 130,
ал. 2 НК за това, че на 27.12.2019 год. в гр.Стара Загора причинил на С.Г.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в болки в областта
на корема, с което е причинил болки и страдание без разстройство на здравето .
Подсъдимият в с.з. не се признава
за виновен и моли съда да бъде оправдан. Защитникът му - адв.
Н - пледира за постановяване на оправдателна присъда и за отхвърляне не
гражданския иск като неоснователен.
Съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявените граждански искове от тъжителя С.Г.Г.
против подсъдимите както следва :
-
Против
подсъдимата Х.И. за сумата в размер на 5 000, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
.
-
Против подс. С.М.И.
за сумата в размер на 5 000, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
-
Против подс. Х.С.М.
за сумата в размер на 5 000, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Частният тъжител и граждански ищец лично и чрез адвокат Ст. П. поддържа
обвинението и пледира за постановяване на осъдителна присъда като молят съда да
уважи и предявените граждански искове.
Производството е по реда на чл. 80 и следващите от НПК, тъй като по
силата на чл. 161 НК за престъпленията по чл. 130 НК наказателно производство се възбужда по тъжба
на пострадалия.
В това
производство посочването на правна квалификация в тъжбата не е задължително, а
посочената не обвързва съда.
От събраните
по делото доказателства, установени с доказателствени
средства – показанията на свидетелите, писмени, експертните заключения,
обясненията на подсъдимите– преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Тъжителят С.Г.
и св. М. Г / съпруга на тъжителя/ живеели в апартамент в град Стара Загора, кв.
„ Три Чучура „ блок **, вход 0, етаж 2, ап. 5. В съседния апартамент на същият
етаж живеели подсъдимите Т.И. и С.М.И. / съпрузи/ заедно със сина си – подс. Х.М..
Между
съседите възниквали спорове относно ползването на етажната площадка.Последният
спор възникнал във връзка с поставено от тъжителя Г. шкафче за обувки на
площадката между двата апартамента.
На
22.12.2019 година около 11.30 часа подс. Т.И. взела
ножовка , излязла в коридора и започнала да реже поставеното шкафче за обувки.
Чул се силен шум и тъжителят С.Г. излязал да види
каква е причината за шума. Започнал словесен спор между двамата и за да
предотврати увреждането на шкафчето за обувки тъжителят Г. хванал с ръце
ножовката. Двамата с подсъдимата започнали да дърпат ножовката и тъжителят Г.
успял да я измъкне от ръцете на подсъдимата, но в резултат на дърпането получил
телесни увреждания по ръцете си. Св. Д. Д., която живеела в съседния апартамент
каото чула шум излязла на площадката между
апартаментите и направила забележка на двамата да преустановят скандала и шума,
след което взела ножовката от ръцете на тъжителя Г..
Подаден
бил сигнал до полицейските органи, които пристигнали на място и предупредили
спорещите да не предприемат подобни действия.
На
27.12.2019 г. тъжителят Г. и св. Г се срещнали на площадката между двата
апартамента с подс. С.И., който се придвижвал с
бастун.Отново възникнал спор по между им по повод поставеното шкафче за обувки
и тъжителят Г. и св. Г започнали да блъскат подсъдимия. Последният започнал да
вика и от апартамента, в който живеел като чули шума излезли подс. Т. И., подс. Х.М. и св. Д. Е.
, която по това време била на гости.За да защити баща си / подс.
С.И./ подс. Х.М. хванал тъжителя Г. и започнало
блъскане по между им в резултат на което на последния паднали очилата.
Продължил словесен спор между двете семейства, в резултат на което отново бил
подаден сигнал до полицейските органи.Те пристигнали на място и отново
предупредили спорещите като съставили и предупредителен протокол на всеки един
от тях.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Д. Е., Д. Д., Ст. С., И. Т., Д. П.,И.А.И., И.Н.И.,
Т. Х.,Н. Д., М. Г / от части /, А. К. / от части / ,СМУ № 130-3/2019 г., СМУ №
118-3/2019 г., които кореспондират с обясненията на подс.
Т. И., С.И., Х.М..
Видно от
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза, което в с.з. се
поддържа от вещото лице д-р Т. се установява, че при инцидента на 22.212.2019
г. тъжителят Г. е получил линейни повърхностни охлузвания по средната фаланга
на трети и четвърти пръст и на крайната вфаланга на
пети пръст на лявата ръка, овални охлузвания на крайната фаланга на четвърти
пръст на дясната ръка, дълбоко охлузване в областта на нокътя на пети пръст на
дясната ръка, линейни и дъговидни охлузвания в долните трети на двете предмишници, кръвонасядане и
охлузване на задната повърхност на дясното рамо. Охлузванията на ръцете и предмишниците отговарят да са получени по време описано в тъжбата и от лист на метална
ножовка, но нараняванията в рамото не отговарят да са получени от юмручен удар.
Телесните увреждания на 27.12.2019г. се изразяват в кръвонасядане
в долна външна трета на ляво бедро,няма обективна находка за болка в корема.
В
обстоятелствената част на тъжбата се твърди, че подс.
Т. И. на 22.12.2019 г. с помощта на ножовката наранила ръцете на тъжителя Г. и
му нанесла удар в дясното рамо, а на 27.12.2019 г. подс.
С.И. с бастуна нанесъл удар в бедрото на тъжителя Г., а подс.
Х.М. нанесъл удар на тъжителя Г. с юмрук в областта на корема.
В хода на
съдебното следствие събраните доказателствени
средства не потвърждават в тази част фактическата обстановка посочена в тъжбата
– относно авторството на деянията и извършените
деяния .
Съдът не може
да приеме, че посочената от тъжителя фактическа обстановка в тази част на
тъжбата е доказана по несъмнен и безспорен начин по следните съображения:
Съдът не
кредитира с доверие показанията на св. М. Г – съпруга на тъжителя Г..
Св. Г
твърди, че на 22.12.2019 г. след размяна на закани между тъжителя Г. и подс. Т. И. последвало блъскане между тях, след което
тъжителят Г. взел ножовката от подс. Т. И. и си
наранил ръката. В тази част тези показцания се
допълват и от показатнията на св. Д. Д., която
твърди, че като е шула шум е излязла от апартамента и
е взела ножовката от ръцете на тъжителя Г..
Описаните наранявания от св. Г се
потвърждават и от издаденото Съдебно-медицинско удостоверение № 118/2019
г.Последното обаче до известна степен е и неубедително. Само седмица след
инцидента е издадено и Съдебно-медицинско удостоверение № 130-3/2019 г., в
което не са отразени никакви белези от наранявания отразени в предходното СМУ.
В показанията си св. Т. П. твърди, че при издавенето
на второто удостоверение каквото е видял и възприел това е отразил.
Вещото
лице – д-р Т. – при изготвяне на експертното заключение въз основа на тези две
СМУ по време на разпита в с.з. твърди, че нараняванията посочени в
Съдебно-медицинско удостоверение № 118/2019 г. отшумяват за около 14 дни и към
седмия ден, когато е издадено Съдебно-медицинско удостоверение № 130-3/2019 г.
е следвало да са видими. Подобни наранявания обаче не са отразени.
Следователно
от тези доказателствтни средства не се установяват
извършени действия от страна на подс. Т. И., с които
да причини телесни увреждания на тъжителя. Получените наранявания могат да се
окачествят и като самонараняване в резултат на дърпането и вземането на
ножовката от тъжителя Г. от ръцете на подс. Т. И..
Относно
инцидента на 27.12.2019 г. св. Г твърди, че като вървяла по стълбището със св.
Н. Д. чула шум и след това в коридора между двата апартамента / техния и на подсъдимите/ подс.
С.М. е ударил с бастуна в лявото бедро тъжителя Г., след което подс. Х.М. е нанесъл удар с юмрук в корема на тъжителя Г.,
паднали му очилата, след което слезли пред блока и извикали полицейските
органи.
Показанията в тази част на св. Г не се подкрепят от останалия доказателствен материал, същите се опровергават и се явяват
изолирани.
Св. Н.
Д. твърди, че само е чула шум, но нищо не е видяла и същата с показанията си не
подкрепя показанията на св. М. Г.
Св. Д. Ж.
/ съсед/ твърди, че след като е чул шум е излязъл и е видял св. Г да удря подс. С.М., но не е видял последният или подс. Х.М. да нанасят удари на тъжителя Г.. Показанията на
св. Д. Ж. се подкрепят и от показанията на св. Д. Е., която също е очевидец. Тя
твърди, че е била в апартамента на подсъдимите и е чула подс.
С.М. да вика, че го бият, излязла е с подс. Т. И. и подс. Х.М. и вижда, че св. Г удря и рита подс. Х.М..Не установява някой от подсъдимите да е нанасял
удари на тъжителя Г..
Следователно показанията на свидетелите Д. Ж. и Д. Е. из цяло
кореспондират по между си, не съдържат никакво противоречие, същите са
очевидци, поради което съдът ги приема за убедителни и ги кредитира с доверие.
Те от една страна подкрепят обясненията на подсъдимите Х.М., С.М., Т.И., а от
друга страна опровергават показанията на св. Г.
Записът
предоставен от ЕЕН 112 и изслушан в с.з. също не потвърждава показанията на св.
Г и твърденията в тъжбата.
От
разговора между тъжителя Г. и полицейски служител / оперативния дежурен/ се
установява, че същият бяга по улицата към близкия магазин и твърди, че го бият.
Такива обстоятелства обаче не се установяват от показанията на св. Г и не са
посочени в тъжбата – последната твърди, че побоят е нанесен на площадката /
коридора / между двата апартамента и не установява тъжителят да е гонен или да
са му нанасяни удари пред блока.В този смисъл направените изявления от тъжителя
към оператора на ЕЕН 112 установени в записа не само, че не се доказват, но и
се опровергават. Същите се явяват извън процесуални изявления на тъжителя,
който е страна по делото и подлежат на доказване, което в случая не е
направено.
От
показанията на свидетелите Ст. С., И. Т., Д. П., И.А.И. , И.Н.И., Т. х. –
полицейски служители – се установява, че те са посетили мястото във връзка с
подаден сигнал, разговаряли са с двете страни, съставили са предупредителен
протокол, но никой не се е оплакал за причинени телесни увреждания. С
показанията си посочените свидетели също не потвърждават показанията на св. Г,
а дори косвено ги опровергават – никой не се е оплакал да е получил телесни
увреждания.
Св. А. К. твърди, че е бил в
апартамента на тъжителя и като е чул шум е излязъл и видял, че хората, които са
в злата го бият / очевидно има предвид тримата подсъдими/. Тези показания са
повърхностни и твърде общи – не конкретизира кой какви удари е нанасял, не
конкретизира последователност.От друга страна тези показания се опровергават и
от посочените по-горе доказателствени средства /
показанията на полицейските служители,на св. Д. Ж./. Съвсем отделен е въпросът,
че подс. Т. И. изобщо не е била на мястото на
инцидента / такива са твърденията и в тъжбата/.
Следователно показанията на св. А. К. са абстрактни и в противоречие с
останалия доказателствен материал, което дава
основание на съда да не ги кредитира с доверие.
Издаденото Съдебно-медицинско удостоверение № 130/2019 г. сочи, че е
констатирано нараняване по лявото бедро и болки в корема на тъжителя. На фона
на посочения по-горе доказателствен материал не може
еднозначно да се приеме, че тази наранания са в
резултат на действие от страна на някой от подсъдимите.Същите могат да се
получат в резултат на настъпилото блъскане между подсъдимите св. Г и тъжителя Г.. Свидетелите Д. Е. и Д. Ж.
твърдят, че са видели как св. Г и тъжителя Г. са блъскали и нанасяли удар на подс. С.М., който е бил с бастун и е напълно възможно да се
самонарани. От друга страна болката в корема, която е отразена в медицинското
удостоверение е субективно усещане и няма посочени и установени никакви
обективни признаци.В тази насока е и експертното заключение на СМЕ.
Следователно Съдебно-медицинско
удостоверение № 130/2019 г. доказва един резултат / телесно увреждане/, но не и
извършено деяние или причинна връзка довели до настъпването му.
По
изложените съображения съдът приема, че показанията на св. Г и св. А. К. се
явяват изолирани и опровергани от останалия доказателствен
материал, което ги прави неубедителни и съдът не ги кредитира с доверие.
Въз основа на останалите доказателствени средства посочени по-горе / показанията на
останалите свидетели/ съдът приема за установена и доказана изложената
фактическа обстановка и не приема за установени доказани твърденията в тъжбата,
че подс. Т. И. на 22.12.2019 г. с помощта на
ножовката наранила ръцете на тъжителя Г. и му нанесла удар в дясното рамо, а на
27.12.2019 г. подс. С.И. с бастуна нанесъл удар в
бедрото на тъжителя Г., а подс. Х.М. нанесъл удар на
тъжителя Г. с юмрук в областта на корема.
Изложените
до тук съображения относно анализа на доказателствения
материал водят до единствено възможният извод, че посочената в тъжбата
фактическа обстановка относно авторството на престъплението е опровергана по
несъмнен и безспорен начин и мотивират съдът да приеме за установена и доказана
по безспорен начин установената в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка посочена по-горе в мотивите.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки
предвид установената в с.з. и приета от съда фактическа обстановка съдът прави
следните изводи :
Подс. Т. И. на 22.12.2019 г. не е извършила деяние ,с което
да е осъществено изпълнителното деяние на чл.130, ал.2 от НК– причиняване на
лека телесна повреда изразяваща се в болка.
Установената
фактическа обстановка въз основа на кредитираните с доверие доказателствени
средства сочат, че подс. И. не е извършила действия
под контрола на съзнанието, с които да увреди телесната неприкосновеност на
тъжителя т.е. липсва деяние.Нараняването на ръката на тъжителя Г. е резултат от
дърпане на ножовката, което е довело до самонараняване, но не и резултат от
действия на подс. Т. И..
Следователно
липсата на деяние води и до липса на изпълнително деяние / причиняване на лека
телесна повреда /, както и до липса на причинно следствена връзка между деяние
и съставомерен резултат.
След като
не е осъществено изпълнителното деяние то не са осъществени всички обективни
признаци от състава на престъплението което прави невъзможно и безпредметно
обсъждането на въпроса осъществени ли са останалите субективни признаци от
състава на чл.130, ал.2от НК.
Доказването единствено на характера на телесната повреда при положение ,
че доказателтвеният материал по делото изключва
подсъдимата да е осъществила изпълнителното деяние / причиняване на телесна
повреда/, липсата на пряка причинна връзка не може да ангажира НО и да даде
основание на съда да постанови осъдителна присъда.
Следователно в хода на съдебното следствие се установява, че подс. Т. И. не е извършила деянието, за което е обвинена и
на основание чл. 304 НПК следва да бъде призната за невинна и оправдана.
Подс. С.М. на 27.12.2019 г. не е извършил деяние ,с което
да е осъществено изпълнителното деяние на чл.130, ал.2 от НК– причиняване на
лека телесна повреда изразяваща се в болка.
Установената
фактическа обстановка въз основа на кредитираните с доверие доказателствени
средства сочат, че подс. С.М. не е извършил действия
под контрола на съзнанието, с които да увреди телесната неприкосновеност на
тъжителя – не е нанасял удар с бастуна на тъжителя в областта на лявото бедро
т.е. липсва деяние.
Следователно
липсата на деяние води и до липса на изпълнително деяние / причиняване на лека
телесна повреда /, както и до липса на причинно следствена връзка между деяние
и съставомерен резултат.
След като
не е осъществено изпълнителното деяние то не са осъществени всички обективни
признаци от състава на престъплението което прави невъзможно и безпредметно
обсъждането на въпроса осъществени ли са останалите субективни признаци от
състава на чл.130, ал.2от НК.
Доказването единствено на характера на телесната повреда при положение ,
че доказателственият материал по делото изключва
подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние / причиняване на телесна
повреда/, липсата на пряка причинна връзка не може да ангажира НО и да даде
основание на съда да постанови осъдителна присъда.
Следователно в хода на съдебното следствие се установява, че подс. С.М. не е извършил деянието, за което е обвинен и на
основание чл. 304 НПК следва да бъде признат за невинен и оправдан.
Подс. Х.М. на 27.12.2019 г. не е извършил деяние ,с което
да е осъществено изпълнителното деяние на чл.130, ал.2 от НК– причиняване на
лека телесна повреда изразяваща се в болка.
Установената
фактическа обстановка въз основа на кредитираните с доверие доказателствени
средства сочат, че подс. Х.М. не е извършил действия
под контрола на съзнанието, с които да увреди телесната неприкосновеност на
тъжителя – не е нанасял удар с бастуна на тъжителя в областта на лявото бедро
т.е. липсва деяние.
Следователно липсата на деяние води и до
липса на изпълнително деяние / причиняване на лека телесна повреда /, както и
до липса на причинно следствена връзка между деяние и съставомерен
резултат.
След като
не е осъществено изпълнителното деяние то не са осъществени всички обективни
признаци от състава на престъплението което прави невъзможно и безпредметно
обсъждането на въпроса осъществени ли са останалите субективни признаци от
състава на чл.130, ал.2 от НК.
Доказването единствено на характера на телесната повреда при положение ,
че доказателственият материал по делото изключва
подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние / причиняване на телесна
повреда/, липсата на пряка причинна връзка не може да ангажира НО и да даде
основание на съда да постанови осъдителна присъда.
Следователно в хода на съдебното следствие се установява, че подс. Х.М. не е извършил деянието, за което е обвинен и на
основание чл. 304 НПК следва да бъде признат за невинен и оправдан.
ПО ГРАЖДАНСКИЯТ
ИСК.
Тъй като
подсъдимите не са осъществили деяние то не са осъществени всички признаци на деликта / чл. 45 ЗЗД/ - деяние, вина, противоправност
на деянието, вреди, причинна връзка между деяние и вреди – то подсъдимите не са
субект на деликтното материално правоотношение и не
може да бъда ангажирана деликтната гражданска
отговорност.
В този
смисъл предявените граждански искове се явяват неоснователни, недоказани и
следва да се отхвърлят като такива.
РАЗНОСКИ
На
основание чл. 190, ал. 1 НПК направените разноски от подс.
Х.М. в размер на 1200 лева / възнаграждение за защитника / следва да се
заплатят от тъжителя С.Г., а направените разноски от подсъдимите Т. И. и С.И.
общо в размер на 1200 лева / възнаграждение за защтника/
следва да им се заплатят съразмерно от тъжителя С.Г..
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: