РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Пловдив, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900659 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1, с материалноправна квалификация по чл. 59 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Подадена е искова молба от “МОСТСТРОЙ ПЛЕВЕН“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Гулянци, ул. “Вола“
№5А, представлявано от П. Р. Я. – ***, чрез адв. Г. П., уточнена с молба вх.
№37974/11.12.2023 г., против Община Карлово, регистрирана в Регистър
БУЛСТАТ под № *********, за установяване на съществуването на
вземанията на ищеца, индивидуализирани в молбата, срещу ответника, във
връзка с подадено възражение в производство по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№1123/2023 г. на РС-Карлово. В нея се твърди, че ищецът извършил следните
строително-монтажни работи – почистване, вдълбочаване, планиране и
профилиране на речното корито от наноси с верижен багер; заскаляване с
камък и почистване и профилиране на ул. Г. Д.. Лично представляващият
възложителя Община Карлово *** Е. К. помолил ищеца да изготви оферта и
да извърши тези допълни дейности предвид тяхната неотложност. Ищецът
извършил посочените дейности в присъствието на служители на ответника
инж. А. Н. и инж. Л. М.. За извършената работа била издадена фактура
№83/09.05.2023 г., осчетоводена, за сумата от 29 100.00 лева с ДДС. Въпреки
многократните покани за заплащане на извършените СМР, възложителят
отказвал да плати извършената работа, като изпратил писмен отговор с
твърдения, че Община Карлово не е възлагала извършването на
фактурираните дейности, депозираната количествено-стойностна сметка в
1
общинска администрация Карлово не била приемана от ответника, същият не
бил възлагал извършването на СМР по нея, липсвало възлагателно писмо от
Общината и отрича да има основание да ги заплати. Уточнява се, че
процесните СМР били извършени, без да е подписан договор с ответника.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено,
че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца до размера на
обедняването на последния в размер на посочените в ИМ суми, а именно –
сумата от 29 100 лева и дължимата лихва за забава от момента на извършване
на престацията - 01.02.2023 г., до 30.05.2023 г., възлизаща на сумата от 961.92
лв, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение от РС - Карлово. Претендират се
сторени в производството разноски – в настоящото и в това пред заповедния
съд.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Община
Карлово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Карлово,
ул. “Петко Събев“ № 1, представлявана от *** Е. С. К., чрез адв. Т. Д.,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище, че исковете
са допустим, но неоснователни. Оспорват твърденията на ищеца за наличие
на непредвидени, допълнително възникнали и изпълнени от него СМР. На
следващо място оспорват твърдението да е било възлагано от тяхна страна на
ищеца извършването на процесните СМР, с оглед на което да е възникнало
задължение за плащане, евентуално да са налице предпоставките по чл. 59
ЗЗД. През твърдения от ищеца период – януари 2023 г., не била депозирана
оферта в Община Карлово, съответно такава не била одобрявана и на
ищцовото дружество не било възлагано извършването на СМР в с. К.. За това
свидетелствала и липсата на възлагателно писмо. Депозираната от ищеца
количествено-стойностна сметка, приложена към подаден е-мейл в общинска
администрация Карлово, с вх. №90-00-533/10.04.2023 г., наименована оферта,
касаела рехабилитация и обслужване на възли и агрегати по временен пътен
земен мост в с. К., която също не била приемана и не било възлагано
извършването на СМР по нея. Към е-мейла бил приложен и проект на
Протокол/Акт 19 за извършени СМР, без дата и подписи за възложител и
изпълнител. Същият бил приложен и към поканата, с вписана дата 09.05.2023
г., подписан само от страна на “МОСТСТРОЙ ПЛЕВЕН“ ЕООД. В същия не
било посочено изготвянето му да е на база възлагателно писмо или договор,
устен или писмен. Липсвал подпис на представител на общината. На
следващо място, посочват, че в процесния Протокол/Акт 19 и издадената въз
основа на него фактура, било описано, че същите са издадени за обект
“Възстановяване на мост на река “***“ по ул. “Г. Д.“ в с. К., обходен
временен“, който обект бил предмет на сключен между страните Договор
№284/15.12.2022 г. Претендират направените по делото разноски.
В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът не депозира
допълнителна искова молба. Допълнителни съображения излага в съдебно
2
заседание и в писмени бележки.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за исковата сума срещу ответника. В срока по
чл.414 ГПК последният е възразил срещу заповедта. В предоставения на
ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Налице е идентичност между предмета на заповедното производство и
исковото. Поради това установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е
допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедно производство, което има за предмет
същото вземане.
По същество:
Материално правното основание на главната претенция е чл. 59 ЗЗД.
Неоснователното обогатяване е извъндоговорен източник на
облигационни задължения, от който - по силата на закона - възниква
облигационно отношение между обогатилия и обеднилия се, което включва
правото да се иска онова, с което другото лице се е обогатило, до размера на
обедняването – чл. 59 ЗЗД.
Искът по чл. 59 ЗЗД е общ и субсидиарен, т.е. допустим само когато
страната не разполага с друг път за съдебна защита. В случая изрично в
уточнителната си молба ищецът заявява, че процесните СМР не са предмет на
договорни отношения между страните. Подобно е становището и на
ответника, който преди всичко оспорва факта на възлагане на работите и
оформянето им в облигационна връзка. Следователно, източникът на
претенцията е извъндоговорен. Неприложим в разглеждания казус е и
основният престационен състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в която и да било от
трите му хипотези, тъй като не се твърди от ищеца, нито от ответника,
процесните СМР да са предмет на нищожна сделка /напр. сключена при
заобикаляне на императивните правила на ЗОП или като изменение на
сключен договор по ЗОП при законова забрана за това, нито изобщо се касае
за връщане на получено без основание – възстановяване на конкретна
престация/. Не се твърди и установява също основанието да е неосъществено
/напр. при договор под отлагателно условие, при който условието не се е
сбъднало/, нито основанието да е отпаднало /напр. при впоследствие
унищожена или развалена надлежно породена облигационна връзка/. Не се
касае и до хипотеза на водене на чужда работа без пълномощие, доколкото
изрично ищецът твърди, че процесните СМР са му били възложени, а не се е
натоварил сам да се грижи за чужди работи.
Следователно приложим в случая е именно общият фактически състав
на чл.59, ал.1 ЗЗД по отношение на неоснователно обогатяване, изразяващо се
в спестяване на разходи за извършени неотложни СМР при липса на валидно
3
основание за извършването им – надлежно сключен действителен договор
при спазване императивните правила на ЗОП, довело от една страна до
обогатяване на ответника, съизмеряващо се със спестените разходи, които е
следвало да заплати на ищеца като изпълнител на работите, а наред с това и с
обедняване на ищеца, който е извършил определени дейности в полза на
ответника, но за своя сметка, без да му е платено. Или в този случай
обедняването на ищеца е тъждествено по размер на обогатяването на
ответника, като се съизмерява със стойността на извършените СМР, която
ищецът е следвало да получи, съответно ответникът си е спестил.
Ищецът следва да докаже, че е извършил твърдените от него
строително-монтажни работи в полза на ответника и тяхната цена. Не следва
да доказва отрицателния факт, че не е налице договорно основание за
извършването им, тъй като на доказване подлежат положителните факти,
които изключват отрицателните и те трябва да бъдат установени от
ответника. В тази връзка ответникът трябва да докаже правоизключващите си
възражения, които са за положителни факти, като в случая възраженията му
са свързани преди всичко с отрицателно становище за възлагане и приемане
на работите. Т.е. между страните е безспорно, че процесните СМР не са
предмет на надлежно възникнала договорна връзка.
Изрично за безспорно между страните е признато и наличието на
облигационна връзка по Договор № 284/15.12.2022 год. за извършване на
СМР за обект „Възстановяване на мост на река *** по ул. „Г. Д.“ в с. К.,
обходен временен“, както и че по този договор е налице пълно изпълнение на
насрещните задължения - обстоятелства, които изрично се признават от
ответника в депозирания отговор.
Твърденията на ищеца, че е бил натоварен устно да извърши
процесните СМР поради тяхната неотложност и фактът на извършването им,
се установяват от показанията на св. С., които съдът е счел за допустими с
оглед основанието на претенцията, което е извъндоговорно и попадащо извън
забранителните хипотези на чл. 164 ГПК. На свидетеля му е известно в
детайли ищцовото дружество да е изпълнявало СМР в полза на Община
Карлово и по-конкретно за „Възстановяване на мост на река *** по ул. „Г. Д.“
в с. К., обходен, тъй като управителят г-н Я. му поискал експертиза, защото
обектът бил много труден - след наводненията и бедствията и много
отговорен - за поставяне на временно съоръжение в движещи се пясъци, по
което трябвало да преминават коли, рейсове с деца, като същевременно
срокът за изпълнение бил много кратък - за седмица/две, по спомени на
свидетеля. Освен това на свидетеля му било много интересно самото
изпълнение на обекта, с което е запознат в детайли, присъствал и на
откриването на въпросния мост, на което били също *** от ***, ***, ***, ***.
Присъствал и по време на подписване на Акт 19 по изпълнения договор. След
подписването на акт 19 на свидетеля му е известно да са възлагани
допълнителни монтажни работи от страна на *** на Община Карлово във
връзка с това мостово съоръжение и във връзка с допълнителни работи, които
4
са били установени по време на подписване на Акт 19. Тогава на моста били
заедно с г-н Я., *** Н., *** Л. от К. и *** на К., както и единия от ***, който
отговарял за обекта - Л.. Тогава *** Н. казал, че мостът е перфектен, но не е
защитен, *** попитал какво трябва да се направи, а *** отговорил, че трябва
да се удълбочи, да се профилира и да се поставят огромни камъни, които да
отбиват вълната, ако се наложи – било през м. януари и не се знаело дали
няма да има втора приливна вълна, след което *** се засмял, обърнал се към
г-н Я. и попитал: „Можеш ли да го направиш?“, на което той отговорил: „Да,
мога.“ и му казал също: „След един час ела до кметството да ми кажеш колко
ще ми струва и почвайте веднага, защото не можем да си позволим този
риск.“. Свидетелят придружил г-н Я., без да се качва до ***, но заявява с
категоричност, че *** казал: „Почвайте веднага“ и назначил въпросния Л. пак
за ***, защото общината трябвало да има представител - впоследствие да
подпише Акт 19 и да провери дали дейностите са така, както са били
оферирани. По-нататък г-н Я. помолил свидетеля да остане за дните на
поставянето, защото при удълбочаването на реката някой трябвало да стои
при големия багер, който удълбочава, а другият трябвало да наглежда
пирамидалното поставяне на тритонните камъни, които трябвало да се
поставят в устойчива структура. Поработили здраво и всичко било
изпълнено, след което от общината въпросният *** дошъл с още двама/трима
човека с една кола на общината. Приели всичко, били наистина доволни.
Първото от допълнителните укрепващи дейности било слагането на големи
камъни, след което удълбочаване на речното корито, профилиране, след
което трябвало да се почисти и страничната улица – там, където е влязъл
багерът, защото, ако се сложил наносът, нямало как после да минават
нормалните машини. Дейностите били извършени с верижен багер, който е
строго специфичен. Направили и множество снимки, тъй като не се виждало
всеки ден как багер носи четиритонен камък през реката. За допълнителните
СМР г-н Я. дал голям зор на всички и се справили за около 6 – 8 дни през
месец януари. Г-н Я. споделил следното за заплащането по повод на това, че
всяка една машина искала гориво, което струва пари: „Казаха ми да изчакам
малко, че сега общината е в труден момент, чакали пари от еди-къде си и
казаха да задържа с документите един-два месеца, защото дори и да ги предам
сега, няма как да го направят.“. От самата община не са оспорвали
качеството, а са казали, че финансово имат нужда да си обезпечат
документално и бюджетно нещата. Никой не е оспорвал завършването на
обекта. Даже от Бтв направили репортаж по откриването на моста, имало
клипове, на които се виждало всичко - дори нареждането на ***. От
телевизията били там всеки ден.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, които обективират
преките му впечатления от непосредствено възприети факти, характеризират
се с конкретика и последователност и не се опровергават от данните по
делото. От тях категорично се установяват всички обстоятелства около
причините за възлагане на работите при приключило изпълнение на
5
договорната връзка между страните, добросъвестното им изпълнение, липсата
на възражения по факта и качеството на работата, в какво са се изразили
процесните дейности и защо са били необходими, дори финансовите причини
да останат неплатени.
Същевременно от заключението на ССчЕ, което съдът възприема като
обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните, се
установяват фактите около осчетоводяването на фактурата при ищеца и
редовността на воденето от него счетоводство.
Налага се общият извод, че ищецът установи всички положителни
факти по възложената му доказателствена тежест, поради което главната му
претенция е основателна и ще се уважи. Неоснователна обаче е акцесорната
му претенция за обезщетение за забава за периода, предхождащ датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК поради извъндоговорното основание
на главното задължение, в който случай ответникът изпада в забава след
нарочна покана - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Издадената фактура и отправената покана
за плащане трудно могат да бъдат приети като покана за плащане именно на
процесното задължение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като на практика с тях се
претендира плащане на цената на предоставената услуга от момента на
извършването й. Още повече че дори фактурата, акт Обр. 19 и поканата са
съставени далеч след претендираната начална дата 01.02.2023 г /чак през м.
май, когато е подадено и заявлението по чл. 410 ГПК/. Затова и законна лихва
върху главницата ще се присъди от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, като акцесорната
претенция в размер на 961.92 лв – мораторно обезщетение за времето от
момента на извършване на престацията - 01.02.2023 г., до 30.05.2023 г. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, ще се отхвърли.
При този изход на делото страните имат право на разноски по
съразмерност. В заповедното производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер 601.23 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер 1
300 лв. За исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер
на 3 851.23 лв – за ДТ, платено адвокатско възнаграждение и експертиза,
съобразно списък на разноските на л. 87 и доказателствата за действително
направен разход в този размер. Така общият размер на разноските на ищеца за
заповедното и за исковото производство е 5752.46 лв. От тази сума
съразмерно на уважената част от иска на ищеца се дължат 5579.89 лв.
Ответникът не доказва да е направил разноски. На л. 36 е приложен
договор за правна защита и съдействие, в който е посочен размерът на
договореното възнаграждение и начинът на плащане – до 30.12.2023г, но не се
представят доказателства за действително платен хонорар /графа: платена
сума по договора, е непопълнена, нито се представя друг разходен документ в
последващ момент/.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Община Карлово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Карлово, ул. “Петко Събев“ № 1 дължи на “МОСТСТРОЙ ПЛЕВЕН“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Гулянци, ул. “Вола“
№5А, сумата от 29 100 лева – представляваща стойността на неоснователното
обогатяване на ответника за сметка на ищеца във връзка с изпълнени от
последния СМР, за които е издадена фактура №83/09.05.2023 г, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 31.05.2023г. до окончателно
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. №1123/2023 г. на РС-Карлово, КАТО ОТХВЪРЛЯ акцесорната
претенция за дължимата лихва за забава за периода от 01.02.2023 г. до
30.05.2023 г., възлизаща на сумата от 961.92 лв.
ОСЪЖДА Община Карлово, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Карлово, ул. “Петко Събев“ № 1 да заплати на
“МОСТСТРОЙ ПЛЕВЕН“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Гулянци, ул. “Вола“ №5А сумата от общо 5579.89 лв. –
разноски в заповедното и исковото производство съразмерно на уважената
част на претенцията.
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7