РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2426
гр. Пловдив, 30 декември 2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2704 по
описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на чл. 61, ал. 15
от Закона за
здравето (ЗЗ) във вр. с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
2. Образувано е по жалба на предявена от Р.А.Д.,
с ЕГН **********,***, против Предписание за изолация в домашни условия изх. №
ЗП-02-2350/11.10.2020 г. на Директора на Регионална здравна инспекция гр. Пловдив.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска
неговата отмяна.
Сочи
се, че назофарингеален секрет за COVID e взет от жалбоподателката на 07.10.2020
г. и тъй като в следващите няколко дни не е получила резултат от изследването същата
е подала жалба до Министъра на здравеопазването. В резултат на това и на
проведен разговор със служител от министерството, с нея се свързал Директорът
на РЗИ – Пловдив д-р М.и едва тогава били издадено процесното предписание, от
което жалбоподателката разбрала, че резултатите й са излезли на 10.10.2020 г.
Твърди се, че при телефонна справка в Регистъра на РЗИ – Пловдив, на Д. й било
съобщено че „по система“ пробите са й взети на 08.10.2020 г., което не отговаряло
на истината (тъй
като пробите са й взети на 07.10.2020 г.).
Твърди се също, че резултатите от теста не са й представени и като се има
предвид изложеното по-горе, това породило у нея съмнение относно верността на
въпросните резултати, ограничило е възможността й свободно да се предвижда в
един по-продължителен от обичайния дори за епидемичната обстановка период, като
едновременно с това за същия период е поставена под карантина, която е с
продължителност над размера на сега действащата такава – нейната начална дата е
с 2 дни след деня, от който е следвало да тече - 08.10.2020 г., когато е
следвало реално да излезе резултатът от пробата. Възразява се, че в предписанието
не е посочен вида на коронавируса, а това обстоятелство е съществено, тъй като
ако не е налице заразяване именно с коронавирус COVID 19, то би било незаконосъобразно Д. да
бъде държана в изолация. Все в тази насока е обърнато внимание, че в предписанието
не е посочено къде е направен теста, от кой лекар, на коя дата като се твърди,
че било посочено, че тя е насочена от личния си лекар, но това според
представения амбулаторен лист не е вярно.
С
тези съображения е обосновано искането за отмяна на оспореното предписание. Претендират
се сторените по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на Регионална здравна инспекция (РЗИ) Пловдив, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
5. Въз основа на данните, съдържащи се в
Националната информационна система за борба с COVID-19 (въведена в
експлоатация със Заповед № РД-01-184/06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването), Директорът
на РЗИ – Пловдив е издал Предписание за изолация в домашни условия изх. №
ЗП-02-2350/11.10.2020 г. на Р.А.Д., на адрес ***. Като правни основания за
издаване на акта са посочени чл. 61, ал. 5 (сега отменена) от Закона за здравето (ЗЗ) и Заповед № РД-01-404/15.07.2020
г. на Министъра на здравеопазването. От фактическа страна предписанието е
обосновано с това, че по отношение на Р.А.Д. е налице „положителен резултат от PCR изследване на коронавирус от
10.10.2020 г.“. Посочено
е, че началната дата, от която лицето се поставя под изолация е 10.10.2020 г., а
самата изолация следва да продължи до 23.10.2020 г. и един отрицателен резултат
от PCR изследване за коронавирус.
С
предписанието са указани изискванията/задълженията на изолираното лице, както и
че актът подлежи на предварително изпълнение.
Предписанието
е връчено на адресата си срещу подпис на 11.10.2020 г.
ІV.
За правото:
6. В случая, релевантните за разрешаването на
административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално
компетентен орган – Директора на РЗИ Пловдив. Самото
предписание е постановена в изискваната от закона форма съобразно чл. 61, ал. 9
от ЗЗ в приложимата редакция, а именно по образеца одобрен от Министъра на
здравеопазването (Приложение № 2 към т. 4 от цитираната по-горе
негова Заповед
№ РД-01-404/15.07.2020 г.),
но при издавеното му са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В
следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
С оглед
разрешаването на конкретния административноправен спор, е необходимо да бъде
съобразна приложимата в случая (към датата на издаване на процесното
предписание – 11.10.2020 г.) нормативна уредба.
7. Според чл.
61, ал. 1 от ЗЗ, на задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица,
болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни
хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс,
малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с
бацилоотделяне. В ал. 5
на чл. 61 от закона (сега
отменена) е предвидено,
че задължителната изолация и/или
лечението на лице по ал. 1 и 3 може да се извършва и в домашни условия с
предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по
предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия
епидемичен риск. Съгласно чл. 61, ал. 7 от ЗЗ, Министърът на здравеопазването
по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока
на задължителната изолация и лечението по ал. 5 на лицата по ал. 1 и задължителната
карантина по ал. 6 на лицата по ал. 2 в съответствие с епидемичния риск от
разпространението на заразната болест, като образецът на предписанията по ал.
4, 5 и 6 се утвърждават от Министъра на здравеопазването (чл. 61, ал. 9 ЗЗ в приложимата редакция).
8. Според т. 2, буква „б“ от издадената на
основание чл. 61, ал. 7, ал. 9 и ал. 12 от ЗЗ (в приложимите редакции) Заповед № РД-01-404/15.07.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на
задължителна изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14 дни, от
датата на потвърдителното лабораторно изследване, подлежат потвърдените случаи
на COVID-19, а именно лица с леки клинични оплаквания - телесна температура < 38 градуса по Целзий, кашлица, загуба на обонянието,
нарушение или загуба на вкус, неразположение, хрема, възпалено гърло,
стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане и/или диария, без промени в
психичния статус (т.е. объркване или летаргия) и без придружаващи хронични заболявания
и/или имунокомпрометиращи състояния.
В т. 4 от цитираната заповед е
предвидено, че задължителната изолация и/или лечение в домашни условия на лице
по т. 2 се извършва с предписание по образец, съгласно Приложение № 2 на
директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на
лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен
риск.
9. Изложеното до тук съотнесено
към конкретиката на настоящия казус налага да са приеме, че за да бъде законосъобразно издаденото
от Директора на РЗИ Пловдив предписание за задължителна изолация в домашни
условия по чл. 61, ал. 5 от ЗЗ (сега отм.), е необходимо първо, лицето адресат на тези предписания да е дало положителен
резултат при изследване за COVID-19, т.е. да е установено несъмнено, че се
касае за лице по чл. 61, ал. 1 от закона и второ, да е направено предложение пред Директора на
съответната РЗИ от лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на
съществуващия епидемичен риск.
В случая разглежданият фактически
състав не е осъществен, доколкото от данните по делото не се установява да е
налице нито един от неговите елементи.
10. Действително следва да се констатира,
че в представеното извлечение от Националната информационна система за борба с
COVID-19 (лист
22), Д. е вписана с
положителен резултат от направеното й изследване за COVID-19. Това само обаче, не е достатъчно да обоснове извод в желаната
от администрацията насока. От самото извлечение е видно, че във въпросния
регистър като „дата на пробонабиране“
е посочена 08.10.2020 г. В същото време от представяния с жалбата „Лист за преглед на пациент в КДБ/СО“ (лист 11) се установява, че Д. е била на преглед в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД при д-р П.В.с
УИН **********, на 07.10.2020 г. от 10,05 часа до 10,20 часа, по време
на който й е взет назофарингеален секрет за COVID. Все в тази насока следва да
се констатира, че в обсъжданото извлечение от регистър на Националната информационна система за
борба с COVID-19, е вписан УИН
********** на „лекар заявил изследването“
(лист 22
по делото), който не
съответства на УИН на извършилия прегледа д-р П.(който каза се е ********** – лист 11), нито на личния лекар на Д. – д-р Р.Т.с
УИН ********** (вписан
в самото предписание - лист 19).
Въпреки изрично указаната на ответния административен орган доказателствена
тежест, по делото не е представено дори PCR изследването на жалбоподателката.
При тези съществени несъответствия, не
може да се приеме, че в хода на развилото се административно производството,
Директорът на РЗИ Пловдив е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение
за случая, а именно тези, които биха могли да установят по категоричен начин,
че жалбоподателката е била болна от и заразоносител на COVID-19.
Освен
изложеното, следва да се посочи, че така констатираните противоречия подлагат
на основателно съмнение, че вписаният в регистър на Националната информационна система за
борба с COVID-19 резултат по отношение
на Д. касае взетия от нея назофарингеален секрет. Наличието на грипоподобни
симптоми (каквито са вписани в „Лист за преглед на пациент в КДБ/СО“) не са сред
основанията за поставяне на пациента под задължителна изолация и то за срок от 14 дни.
При това
положение, крайният извод на съда е, че в случая не е доказана първата
предпоставка на обсъждания фактически състав, а именно, че Д. като адресат на спорното
предписание е дала положителен резултат при изследване за COVID-19.
11. Каза се,
според т. 4 от цитираната по-горе Заповед № РД-01-404/15.07.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, задължителната изолация и/или лечение в домашни условия на
лице по т. 2 се извършва с предписание по образец, съгласно Приложение № 2 на
директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на
лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен
риск. Идентичен е текстът и на чл. 61, ал. 5 ЗЗ (сега отм.) цитиран
по-горе.
В конкретния случай обаче липсва както предложение
на лекуващия лекар, така и извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Дори
и да се приеме, че лабораторният резултат при изследването за COVID-19 на Д. действително
е положителен, самият резултат не представлява диагноза, а следва да бъде
тълкуван от лекуващия лекар, както изрично се посочва във всяко едно изследване.
Именно за това и в закона (чл. 61, ал. 5 ЗЗ), и в т. 4 от Заповед № РД-01-404/15.07.2020
г., се поставя като условие за изолация на пациента предложение на лекуващия
лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. По
делото не се твърди и не се установява такива да са изготвяни от лекуващия
лекар.
12. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспорения административен
акт. Това има за последица неговата отмяна.
V. За разноските:
13. При посочения изход на спора, на жалбоподателката
се дължат сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 10,00
лв., представляващи заплатената държавна такса за образуваното съдебно
производство.
14. На основани чл. 143, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателката адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на
500 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Предписание за изолация в домашни
условия изх. № ЗП-02-2350/11.10.2020 г. на Директора на Регионална здравна
инспекция гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр. Пловдив, да заплати на Р.А.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 10,00 лева, представляваща заплатената
държавна такса.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр. Пловдив, да заплати в полза на адвокат М.В.Г.,
БУЛСТАТ *********, вписана в Адвокатска колегия – Пловдив с адрес на дейност гр.
Пловдив, ул. „Георги Бенковски“ № 19, ет. 2, офис 4, сумата от 500 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм.
дело № 2704 по описа за 2020 г. на Административен съд Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: