ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1186
гр. Бургас, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501570 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за
събиране на вземания „ЕАД-със седалище гр. София,подадена чрез юк
Петкова ,против разпореждане № 4156 от 29.07.2021г. по ч.гр.д.№
20212120105313/2021г. по описа на РС Бургас в частта , с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника Й.И. Р. от *** за сумата в размер на 2 243,24
лева – възнаградителна лихва за периода от 10.05.2019 г. до 10.04.2021 г.
Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане на
съда за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че е необоснован изводът
на съда за противоречие на параметрите и условията по договора за
потребителски кредит от 29.03.2019 г. с добрите нрави поради надвишаване
на трикратния размер на законната лихва и клаузата за такава е обявена за
нищожна и е недопустимо поставянето на субектите ,предоставящи
потребителски /бързи/ кредити в по-благоприятно положение чрез
приравняването на ГЛП с ГПР ,от останалите заемодадели и на
потребителите в по-неблагоприятно положение от другите заематели /тъй
като голяма част от заемните правоотношения не попадат в обхвата на ЗПК/.
1
Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за
изпълнение на парично задължение за възнаградителната лихва.
Съдът като взе предвид изложените възражения намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Препис от разпореждането е връчен на 12.08.2021г., като
частната жалба е постъпила с пощенско клеймо от 13.08.2021г., поради което
същата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е
представен за връчване на насрещната страна.
Съдът намира, че частната жалба е редовна и допустима, от
фактическа и правна страна намира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 5313/21г. по описа на РС-Бургас е
образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
представлявано от пълномощника ю.к.Гълъбова, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против Й. И. Й. от *** за следните суми:
главница от 4 836,99 лв.- дължима по договор за потребителски кредит от
29.03.2019 г-,сключен с „Кредисимо „ ЕАД,вземанията по който са били
прехвърлени от последното на дружеството – частен жалбоподател с
приложение 1 от 17.12.2020 г. към договор за продажба и прехвърляне на
вземания от същата дата ,ведно със законната лихва ,считано от 23.07.2021 г.
до окончателното изплащане на главницата ;сумата от 705,70 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода от 11.05.2019 г. до 22.07.2021
г./без времето от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г./; 2 243,24 лв.. договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода10.05.2019 г. до 10.04.2021,
както и разноските по делото. Приложен е договор за потребителски паричен
кредит от 29.03.2019 г., сключен между „Кредисимо „ЕАД и Й. И. Й. от ***
Твърди се неизпълнение по договора и цедиране на вземането в полза на
дружеството-кредитор с цедент – „Кредисимо „ЕАД-с рамков договор от
17.12.2020 г. Ангажира доказателства.
Бургаският районен съд е издал заповед за изпълнение против
2
длъжника Й. за сумата на главницата от 4 836,99 лв.- дължима по договор за
потребителски кредит ,ведно със законната лихва ,считано от 23.07.2021 г. до
окончателното изплащане на главницата ;сумата от 705,70 лв. –обезщетение
за забавено плащане за периода от 11.05.2019 г. до 22.07.2021 г./ббез времето
от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., –, както и сумата на направените разноски по
делото -110,85 лв. – платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение .Затова настоящият съд няма да излага аргументи за
наличието на изискуемите от закона условия за издаване на заповед за
изпълнение в полза на кредитора, понеже районният съд е приел, че тези
условия са налице за една част от вземането и настоящият състав споделя
извода.
По отношение на останалото заявено вземане – за договорната
лихва, РС-Бургас е отказал да удовлетвори заявлението с мотив за наличие
на нищожна клауза,противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 411
ал. 2 т. 2 ГПК вр.чл. 26 ал. 1 пр.3 ЗЗД –основание за нищожност ,различно от
това по чл. 19 ал. 5 ЗПК, представляващо уговорка във вреда на заемателя и
в разрез с изискването за добросъвестност, което води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните.В този смисъл е
посочил ,че уговореният ГПЛ от 41,24% надвишава значително трикратния
размер на законната лихва и клаузата за такава се явява нищожна , е
недопустимо поставянето на субектите ,предоставящи потребителски /бързи/
кредити в по-благоприятно положение чрез приравняването на ГЛП с ГПР
,от останалите заемодадели и на потребителите в по-неблагоприятно
положение от другите заематели /доколкото голяма част от заемните
правоотношения не попадат в обхвата на ЗПК/..
В тази връзка следва да се посочи ,че договорът за предоставяне на
потребителски кредит от 29.03.2019 г. има характер на финансова услуга по
смисъла на пар.13, т.12, б.Б /редакцията ДВ бр.59/2006 г./ от ДР ЗЗП, както и
по смисъла на действащата разпоредба. Ищецът/респ.праводателят му/ е
търговец по смисъла на пар.13, т.2 от ДР ЗЗП. Безспорно и длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР ЗЗП,
възпроизвеждащ чл. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Т.е. –
процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП и по отношение на
3
него следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 143 – чл. 148 от
същия.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти. На основание чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в „условия по
договора –т.1 начин.Съответно в разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК също е
въведен императивен лимит на възнаграждението на кредитора
В настоящия случая в процесния договор изрично е посочено, че
лихвения процент по кредита е 41,24%,а годишния процент на азходите по
кредита е 50% При това положение, настоящият състав намира, че е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да се посочи лихвения процент по
кредита, както и условията и процедурата за промяна на лихвения процент в
случай, че при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти и не може да се приеме, че сключеният договор за кредит е
недействителен на това основание. Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че не са налице
основания за недействителност на сключения Договор за кредит, поради
което и не може да се приеме, че договорът е недействителен. В тази връзка,
съдът намира, че направените изводи от страна на първоинстанционния съд
относно недействителността на сключения договор в частта относно
дължимата възнаградителна лихва ,не съвпадат с тези, до които достига
настоящата инстанция.
4
При това положение-при наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение по договор за кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ и при
твърдяното неизпълнение от страна на кредитополучателя за заплащане на
месечните погасителни вноски, което неизпълнение е предпоставка за
настъпване визираните в клаузата на чл. 9 от „условията по договора“
последици, регламентираща право за отнемане преимуществото на срока в
полза на кредитора, предявените претенции за издаване на заповед за
изпълнение за акцесорните вземания за договорна лихва са основателни и е
следвало да бъдат уважени.
Настоящата инстанция намира, че са неоснователни изложените
доводи на районния съд относно противоречието на договорената
възнаградителна лихва с добрите нрави. Както бе посочено по-горе – видно от
представения Договор за кредит – предоставена е сума в размер на 4836,99
лева за срок от 24 месеца години , с фиксиран лихвен процент – 41,24%, ГПР
– 50%.,с общ размер на всички плащания 7181,04 лв.,на равни месечни
вноски от по 299,21 лв. Така уговореният годишен процент на разходите
отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на
законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед прогласената
свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД страните са свободни да определят
съдържанието на облигационните отношения, в които встъпват, като са
ограничени от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че
уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и
годишния лихвен процент по кредита не надвишава пет пъти законната лихва,
както повелява чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави
страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва,
размер на възнаградителната лихва. Поради това съдът счита, че не е налице
противоречие на добрите нрави при определяне на възнаградителната лихва,
поради което и не е налице твърдяното основание за нищожност на клаузата и
неправилно е отказано издаване на заповед за изпълнение
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането
на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно
върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да
възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на
5
договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на
практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за
да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като
критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и
това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала
и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и
размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага
заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на
допустимата граница. Затова доводът за нищожност на договорената
възнаградителна лихва се явява неоснователен. В този смисъл е правното
разрешение, възприето в по-новата съдебна практика от цитираната от
първоинстанционния съд и по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна
по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по
в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр.
д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д.
№ 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. №
62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. №
702/2019г.
На основание гореизложеното и като се съобрази т.1 от ТР № 8 от
02.04.2019г. на ВКС по т.д.№ 8/2017г. ОСГТК, настоящият състав приема, че
заявлението следва да бъде уважено и в частта относно претендираната
договорна лихва . Разпореждането на РС-Бургас подлежи на отмяна, а в полза
на частния жалбоподател следва да бъдат изплатени направените в
заповедното производство разноски в пълен размер – а именно над уважената
част от 110,85 лв. –платена държавна такса-до действително внесената от
155,72 лв. и разноски в размер на 65 лв. пред настоящата инстанция.
Водим от изложеното БОС
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОТМЕНЯ разпореждане № 4156/29.07.21г. по ч.гр.д.№
20212120105313/2021г. по описа на РС Бургас в частта ,с която е отхвърлено
заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп.д.Юлия
Христова Георгакиева ,чрез юк.Цветанка Петкова ,за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК срещу Й. И. Й.
,ЕГН ********** от *** ,адрес – *** за сумата от 2 243,24/две хиляди
двеста четиридесет и три лева и 24 ст./лв.- договорна (възнаградителна)
лихва, дължима за периода 10.05.2019г. – 10.04.2021г. , по договор за
потребителски паричен кредит № 2003973/29.03.2019 г ,вземанията по който
са били прехвърлени от последното на „Агенция за събиране на вземания
„ЕАД с приложение 1 от 17.12.2020 г. към договор за продажба и
прехвърляне на вземания от същата дата
и вместо него ПОСТАНОВИ:
Длъжникът Й. И. Й. ,ЕГН ********** от *** ,адрес – г*** ,друг
адрес-***.да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от
изп.д. Юлия Христова Юргакиева ,пълномощник-юк.Цветанка Петкова за
сумата от 2 243,24/две хиляди двеста четиридесет и три лева и 24 ст./лв.-
договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 10.05.2019г. –
10.04.2021г., по договор за потребителски паричен кредит №
2003973/29.03.2019 г ,вземанията по който са били прехвърлени от
последното на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД с приложение 1 от
17.12.2020 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от същата
дата
ОСЪЖДА Й. И. Й. ,ЕГН ********** от *** ,адрес – *** ,друг
адрес-***.да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от
изп.д. Юлия Христова Юргакиева ,пълномощник-юк.Цветанка Петкова
допълнително направени разноски пред районния съд общо в размер на
7
44,87 лв.и 65 лв. – за настоящото производство.
ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8