Р Е Ш Е Н И Е
№ 1503/16.8.2023г.
гр. Пловдив, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХXІХ състав, в открито заседание на дванадесети май, през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня П., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 11 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е.М.П. с ЕГН ********** ***, против Решение №
2153-15-416 от 02.12.2021 г. на Директора на Териториалното поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата й с вх. № 1012-15-559/08.11.2021 г. против Разпореждане № **********/Протокол
№ N01377/30.09.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
– Пловдив (погрешно посочено като разпореждане № 581003454515).
Според жалбоподателката решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че стажът за времето
от 15.11.1995 г. до 01.07.1996 г. и от 23.09.1996 г. до 13.08.2003 г. с обща
продължителност 07 г. 06 м. и 15 дни на длъжност „педагог“ не е зачетен за
учителски, тъй като бил положен до 01.01.2009 г., без да са изложени мотиви
какво е отношението на тази дата към учителския стаж. Сочи се, че
административният орган не е съобразил, че трудовите функции и длъжностните
характеристики на длъжност „педагог“ са едни и същи, както при действието на
отменените Закон за пенсиите и Правилника за неговото прилагане, така и при
действието на изменените КЗОО и НП, на КСО и НПОС преди и след 01.01.2009 г., а
така също и че законодателят не е имал предвид уреждането на пенсионните права
на лицата, заемащи длъжност „педагог“ само и единствено след датата 01.01.2009
г., а решението му обхваща и периодите преди тази дата. От неправилното
определяне на количеството учителски стаж се твърди, че е последвало и
неправилно определяне на началната дата, от която жалбоподателката придобива
право на пенсия, както и на размера на добавката от Учителския пенсионен фонд.
В с.з. пълномощникът адв. Б. поддържа жалбата и претендира сторените по
делото разноски.
Ответната по жалбата страна - Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата, като моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В писмено становище се обсъждат събраните по делото
доказателства, като се сочи, че правилно пенсионният орган не е зачел за
учителски процесния стаж, положен на длъжност „педагог“, доколкото нормата на
чл. 19, ал. 4 от НПОС е материалноправна и на същата не е придадено обратно
действие.
Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи
в производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела
становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен,
доколкото с него се отказва да бъде признат за учителски, положен стаж и поради
това, с правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в
законоустановения срок, с оглед датата на връчване на оспореното решение, видна
от приложеното по делото копие от известие за доставяне, и срещу акт, който
подлежи на съдебно обжалване. Предвид това жалбата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Със заявление вх. № 2113-15-1854/01.06.2021 г., подадено до Директора на ТП
на НОИ - Пловдив, Е.М.П., е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, без да е посочено правното основание, като към заявлението са
приложени документи за осигурителен стаж и доход (лист 5 и сл.).
В отговор на изискани с писмо изх. № 2113-15-1854#2/17.06.2021 г. документи
(лист 112), от П. на 09.07.2021 г. са представени изисканите такива (лист 114 и
сл.).
С Разпореждане № **********/Протокол № N01377/30.09.2021 г. (лист 136)
Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е отпуснал
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.06.2021 г. пожизнено по чл.
68, ал. 1, 2 от КСО по заявлението, подадено от П. на 01.06.2021 г. и навършена
възраст 62 години и 07 месеца. Установени са осигурителен стаж от Трета
категория труд – 36 г. 04 м. и 17 дни, на основание чл. 104 от КСО общ
осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд – 36 г. 04 м. и 17 дни, в
това число 6 месеца на отложено пенсиониране. За периода 01.01.2000 г. –
31.05.2021 г. е установен общ осигурителен доход – 185 179,01 лв., индивидуален
коефициент, съгласно чл. 70, ал. 9, изр. първо и второ от КСО – 1,1682,
средномесечен осигурителен доход за страната за м.06.2020 г. – м.05.2021 г. – 1
117,14 лв., доход за изчисляване размера на пенсията (1 117,14 лв. х 1,1682) =
1 305,04 лв., проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията – 35
г. 10 м. х 1,2 % = 43,00 %, 6 м. х 4 % = 2,00 %, общо: 45,00 %, съгласно чл.
70, ал. 1 от КСО – 45,00 % от 1305,04 = 587,27 лв., Добавка съгласно чл. 69в,
ал. 3 от КСО за 2 месеца осигурителен стаж след 01.01.1997 г. и след
придобиване право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО по 0,33 % - 0,66 % от
587,27 = 3,88 лв. Определено е пенсията да се изплаща по следния начин: от
01.06.2021 г. – лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 587,27 лв. (100 %
от 587,27) и добавка, съгласно чл. 69в, ал. 3 от КСО – 3,88 лв., месечен размер
на пенсията и добавката – 591,15 лв.
Разпореждането е оспорено от П. и с оспореното в настоящото производство
Решение № 2153-15-416 от 02.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив,
жалбата й е оставена без уважение. За да стори това, решаващият орган е приел,
че размерът на отпуснатата пенсия с оспореното разпореждане, е определен от
осигурителен стаж по условията на Трета категория с обща продължителност 36 г.
04 м. и 17 дни, от които 25 г. 10 м. и 03 дни учителски стаж по смисъла на чл.
19, ал. 1 от НПОС. Посочено е, че съгласно цитираната разпоредба, учителски
стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в
учебните и възпитателни заведения, а предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от
НПОС, учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1, са създадените по
реда на отм. Закон за народната просвета или по Закона за училищното и
предучилищното образование. Съгласно чл. 19, ал. 2 от НПОС се сочи, че
учителски е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и
възпитателни заведения по ал. 1 по списък, утвърден от министъра на
образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на
изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно
придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са
изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Все в тази насока
е посочено още и че съгласно чл. 19, ал. 4 от НПОС за учителски стаж се зачита
и осигурителният стаж, положен след 01.01.2007 г. на длъжност „възпитател“ в
домовете за деца, лишени от родителски права и осигурителният стаж, положен
след 01.01.2008 г. на длъжност „възпитател“ в останалите специализирани
институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за
предоставяне на социални услуги в общността, както и осигурителният стаж,
положен след 01.01.2009 г. на длъжността „педагог“ или „възпитател“ в домовете
за медико-социални грижи за деца и в детските ясли. С оглед на това и по
приложените документи към заявлението за пенсия на П., е зачетен учителски стаж
по конкретно посочени периоди с обща продължителност 25 г. 10 м. и 03 дни
(погрешно посочени 03 м.). По смисъла на чл. 19 от НПОС не е зачетен за
учителски стажът за периодите: 15.11.1995 г. – 01.07.1996 г., положен в Детска
ясла 6 – Пловдив и 23.09.1996 г. – 13.08.2003 г., положен в Детска ясла 17 –
Пловдив на длъжност „педагог“ с обща продължителност 07 г. 06 м. и 05 дни, тъй
като същият е посочено, че е положен до 01.01.2009 г. Мотивирано е, че съгласно
разпоредбата на чл. 69в, ал. 1 от КСО, П. навършва изискуемата се възраст за
пенсиониране като учител на 03.08.2016 г., но придобитият до тази дата
учителски стаж е с продължителност под изискуемата – 25 г. и 08 м., а именно 21
г. 00 м. и 05 дни. Посочено е, че П. придобива право на пенсия по разпоредбата
на чл. 68, ал. 1, 2 от КСО през 2020 г. на 14.11.2020 г. (навършена възраст 61
г. и 6 месеца и придобит стаж 35 г. и 10 м.), заявлението за пенсия е подадено
след регламентирания в чл. 94 от КСО двумесечен срок, във връзка с което
пенсията е отпусната от датата на заявлението в ТП на НОИ – Пловдив –
01.06.2021 г. До тази дата общата продължителност на учителския стаж на П. е
установено, че възлиза на 25 г. 10 м. и 03 дни и същата би могла да се пенсионира
по-рано като учителка по разпоредбите на чл. 69в, ал. 1 от КСО на 28.03.2021 г.
(учителски стаж 25 г. и 08 месеца), поради което от 28.03.2021 г. до началната
дата на пенсията на П. – 01.06.2021 г. се следва добавка от Учителски пенсионен
фонд за 02 месеца. Във връзка с това е прието, че правилно в обжалваното
разпореждане в размера на пенсията на П. е включена добавка за 2 месеца
учителски стаж за времето от 28.03.2021 г. до 01.06.2021 г.
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката са
представени и съответно приети заверено копие от стенографски запис на
заседание на Министерски съвет от 18.12.2008 г., представено от
жалбоподателката (лист 150 – 152), заверено копие на цялата административна
преписка от 2008 г., касаеща Наредбата за изменението и допълнението на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на
министерски съвет от 2000 г., представено от Министерство на здравеопазването,
изискана по реда на чл. 192 от ГПК (лист 161 и сл.), заверени копия на
документите и административната преписка по т. 39 от заседанието на
Министерския съвет, проведено на 18.12.2008 г., представени от Министерски
съвет, изискани по реда на чл. 192 от ГПК (лист 415 и сл.), заверени копия на
длъжностни характеристики за длъжността „педагог в детски ясли“, които са
действали в периода 1995 г. до 2003 г., касаещи Детска ясла № 17 „Детски смях“,
Детска ясла № 14 „Мечта“ и Детска ясла № 1 „Мечо Пух“, представени от Община
Пловдив (лист 461 и сл.), писмо – отговор на Община Пловдив, съгласно което не
се съхраняват документи за закритата Детска ясла № 6, в т.ч. и длъжностна
характеристика за длъжността „педагог“ (лист 469 – 471).
Като свидетели по делото са разпитани В.Г.С. и С.Б.С., чиито показанията
съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени
впечатления и спомени на свидетелите, поради което и принципно ги кредитира.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен
орган, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО.
Процесният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и
съдържа всички предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО
реквизити, вкл. изрични фактически и правни основания за постановяването.
Разпореждането също е издадено от компетентен орган - длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ по
смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Спазена е установената форма и не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Впрочем, спор по тези обстоятелства не се формира между страните.
Спорът е правен и и най-общо се свежда до приложението на материалния закон
и се концентрира в отговора на въпроса като какъв следва да бъде зачетен стажът
за периодите от 15.11.1995 г. до 01.07.1996 г., положен в Детска ясла 6 –
Пловдив и от 23.09.1996 г. до 13.08.2003 г., положен в Детска ясла 17 – Пловдив
на длъжност „педагог“ с обща продължителност 07 г. 06 м. и 05 дни, като от
жалбоподателката се претендира той да е учителски такъв, съответно обратно е
становището на ответника.
В тази връзка и с оглед правилното разрешаване на настоящия правен спор,
следва преди всичко да бъде съобразено, че съгласно чл. 69в, ал. 5 от КСО,
лицата, които заемат учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за
учителски по смисъла на този кодекс, се определят с наредбата по чл. 106.
Такава наредба в случая се явява Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС),
където в чл. 19, ал. 1 е предвидено, че учителски стаж е осигурителният стаж,
положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни
заведения, както и че за учителски стаж се счита и осигурителният стаж на
директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те
са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Съответно
съгласно ал. 2 на чл. 19 от НПОС, учителски стаж е и осигурителният стаж на
лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал. 1 по списък,
утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на
НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или
възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и
правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска
работа. От своя страна учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1, съгласно
чл. 19, ал. 3 от НПОС, са създадените по реда на отменения Закон за народната
просвета (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното
образование. И най-сетне, за учителски стаж, съгласно чл. 19, ал. 4 от същата
наредба, която разпоредба е нова и е публикувана в ДВ, бр. 17 от 2008 г., доп.,
бр. 1 от 2009 г., за учителски стаж се зачита и осигурителният стаж, положен
след 1 януари 2007 г. на длъжността „възпитател“ в домовете за деца, лишени от
родителска грижа, и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2008 г. на
длъжността „възпитател“ в останалите специализирани институции за предоставяне
на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги
в общността, както и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2009 г. на
длъжността „педагог“ или „възпитател“ в домовете за медико-социални грижи за
деца и в детските ясли.
Или, съгласно цитираните по-горе разпоредби, за да бъде зачетен като
учителски, положеният от жалбоподателката стаж на длъжност „педагог“ в Детска
ясла № 6 – Пловдив и Детска ясла № 17 - Пловдив, то същият следва да е положен
след 01.01.2009 г. Това е така, защото от една страна, както правилно е приел
административният орган, нормата на чл. 19, ал. 4 от НПОС е материалноправна,
като на същата не е придадено обратно действие. Отделно от това, в същата
изрично е посочено, че осигурителният стаж следва да е положен след 01.01.2009
г., което обстоятелство е в съответствие с направените предложения и възражения
при съгласуването на приемането на ПНА, видно от събраните по делото
доказателства, представляващи преписката по приемането на Наредбата за
изменението и допълнението на НПОС, приета с Постановление № 30 на министерски
съвет, които са в насока, че до тази дата (01.01.2009 г.) не са внасяни
осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд. Между страните не е спорно, а
и се установява от събраните по делото доказателства, че за спорния период
липсват внасяни осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд по отношение
на Е.П..
Все в тази насока следва да се посочи още и че съгласно приложимите към
момента на полагане на стажа чл. 41, ал. 1, във връзка с чл. 41, ал. 3 от ППЗП
(отм.), учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите е
бил трудовият стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и
възпитателни заведения, като за учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж
на директорите и зам.-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са
изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа, съответно учебни и
възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за
народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация
и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление №
63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68
от 1991 г.). Детските ясли обаче не са създадени по реда на Закона за народната
просвета, не представляват и социални учебно-професионални заведения за
квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно
цитираното по-горе постановление, т.е. не отговарят, както на изискването на
чл. 19, ал. 3 от НПОС, така и на и чл. 41 от ППЗП (отм.) и положеният в тях
стаж на длъжност „педагог“ или „възпитател“ до 01.01.2009 г. не следва да се
зачита за учителски стаж. Това е така, защото създаването на детските ясли е
уредено в Закона за здравето (ЗЗ), където съгласно чл. 118, ал. 1 и ал. 2, за
подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за
осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие се създават
детски ясли и детски кухни, като детските ясли са организационно обособени
структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане,
възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. А съгласно
чл. 118, ал. 4 от ЗЗ, изискванията към устройството и дейността на детските
ясли и детските кухни, както и нормите за здравословно хранене на децата до
тригодишна възраст се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Такава наредба в случая се явява Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията
и дейността на детските ясли (отм.), където в чл. 1 е било предвидено, че детските
ясли са здравно-профилактични и възпитателни заведения, в които се отглеждат и
възпитават деца на възраст от 10 месеца до 3 години. Идентична е и разпоредбата
на чл. 125 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (ДВ, бр.
31/19.04.1974 г.). А за спорния период (15.11.1995 г. – 13.08.2003 г.) министърът
на здравеопазването е утвърдил и Правилник за детските ясли (ДВ, бр. 22/1972
г.). С оглед на всичко, изложено до тук, се следва извод, че детските ясли не са
създадени по реда на Закона за народната просвета и/или Постановление № 63 на
Министерския съвет от 1991 г., а по реда на Закона за здравето, поради което и
за жалбоподателката няма как да намери приложение разпоредбата на чл. 41, ал. 1
във връзка с ал. 3 от ППЗП (отм.), респ. чл. 19, ал. 1 във връзка с ал. 3 от
НПОС.
За да се ползва от правата по чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.), респ. чл. 19,
ал. 2 от НПОС пък, лицето е следвало да заема длъжност в учебни и възпитателни
заведения по ал. 1 (създадените по реда на Закона за народната просвета, както
и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация
на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерския
съвет от 1991 г.) по списък, утвърден от министъра на образованието и науката,
съгласуван с управителя на НОИ. Както вече се посочи обаче и по-горе, жалбоподателката
не отговаря на критериите на изискването стажът да е положен в учебни и
възпитателни заведения по ал. 1, т.е. тези, създадени по реда на Закона за
народната просвета и/или Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. -
детските ясли са категоризирани не като учебни и възпитателни заведения от
системата на народната просвета, а като здравно-профилактични и възпитателни
заведения от системата на здравеопазването, в които децата до 3 годишна възраст
се отглеждат и възпитават. Определените задачи на детските ясли са свързани не
с учебен процес и преподавателска работа, а със създаване на правилна
организация и научно обосновани методи за отглеждане, хранене, предпазване от
заболявания и възпитаване (рационален дневен режим, пълноценно хранене,
закаляване чрез организиране на общ закалителен режим и специални закалителни
процедури, предпазване от заболявания и злополуки, възпитаване чрез правилно
организиран цялостен режим на децата и занимания според възрастовите им
особености). Съществувалото изискване за назначаване на педагози и/или
възпитатели с учителска правоспособност, не е било предпоставка за
квалифициране на положения от педагога трудов стаж като учителски по смисъла на
чл. 19 от НПОС, респ. чл. 41 от ППЗП (отм.). В този смисъл, дори и длъжността
„педагог“ да е включена в списъка по чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.), респ. чл.
19, ал. 2 от НПОС и жалбоподателката да има придобита професионална
квалификация и правоспособност, които да отговарят на изискванията за заемане
на длъжността „учител“ или „възпитател“, положеният от нея стаж в детски ясли
за посочените периоди, няма как да бъде зачетен като учителски, тъй като
детските ясли не са били определени като учебни и възпитателни заведения по смисъла
на чл. 19, ал. 1 от НПОС, респ. чл. 41, ал. 1 от ППЗП (отм.). Това от своя
страна изключва необходимостта от обсъждане съдържанието на показанията на
разпитаните по делото свидетели, независимо от факта, че същите се кредитират
от съда, а и понеже не се оспорва принципно фактът на полагане на труд на
посочената длъжност и нейното съдържание. Предмет на спора е единствено
определянето на осигурителния стаж като учителски, което, с оглед съдържанието
на изискванията към педагозите в детските ясли, които безспорно имат участие
във възпитателния процес, вече е взето предвид от законодателя и е налице
уеднаквяване на правата им с тези на педагозите в учебните и възпитателни
заведения по чл.19, ал.1 от НПОС, но за положения стаж на тази длъжност след
01.01.2009 г. /чл.19, ал.4 от НПОС/. Доколкото процесният спорен осигурителен
стаж е положени преди посочения момент, то неоснователни се явяват оплакванията
на жалбоподателя П.. В тази насока е налице и съдебна практика на ВАС,
обективирана напр. в Решение № 13927/2013 г. по адм. дело № 8250/2013 г. Доколкото
трудовият
и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите,
които са уреждали правоотношенията към момента на
съществуването им /в този см. Решение № 594/2023 г. по
адм. дело № 6299/2022 г. на ВАС/, то за осигурителния стаж за периодите
15.11.1995 г. – 01.07.1996 г. и 23.09.1996 г. до 13.08.2003 г. приложими са
били разпоредбите на НПОС преди приетото изменение с ДВ бр.1/2009 г.
С оглед на посоченото, настоящият съдебен състав намира, че заеманата от
жалбоподателката длъжност „педагог“ през спорните периоди в Детска ясла 6 –
Пловдив (от 15.11.1995 г. до 01.07.1996 г.) и Детска ясла 17 – Пловдив (от
23.09.1996 г. до 13.08.2003 г.), не може да се определи като учителска, респ.
придобития от нея на тази длъжност осигурителен стаж, не следва да се
категоризира като учителски по смисъла на приложимите към момента на полагане
на стажа разпоредби на чл. 19 от НПОС, респ. чл. 41 от ППЗП (отм.).
Изложеното обосновава крайният извод
на съда за законосъобразност на Решение № 2153-15-416 от 02.12.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане № **********/Протокол
№ N01377/30.09.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
– Пловдив.
С оглед изхода на спора, на ответника се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита пред Административен съд - Пловдив. Затова
и съгласно чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ
и във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед
фактическата и правната сложност на делото, както и обема на осъщественото
представителство от юрисконсулт, възнаграждението за юрисконсулт следва да е в
размер на 100 лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалбата на Е.М.П.
с ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-416 от 02.12.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й с
вх. № 1012-15-559/08.11.2021 г. против Разпореждане № **********/Протокол №
N01377/30.09.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив.
ОСЪЖДА Е.М.П. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита пред
първоинстанционния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: