Определение по дело №664/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 728
Дата: 22 октомври 2019 г.
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20193001000664
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 728

 

гр. Варна, …22.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

       

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян ч. в. т. д. № 664/2019 година по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 643 б, ал. 3 от ТЗ, вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Морска градина Варна“ АД, чрез адв. Х.К., срещу Определение № 3227 от 13.09.2019 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1495/2016 г., с което е оставенo без уважение искането на жалбоподателя за отвод на съдията-докладчик по делото, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят сочи аргументи, че съдията-докладчик поддържал незаконосъобразни действия на синдика на дружеството. Излага подробни доводи за нарушение на синдика при изготвяне на ГФО за 2018 г. поради неспазване на срока по чл. 693 от ТЗ. Счита, че приетите вземания следва да бъдат включени в счетоводния баланс към 31.12.2018 г.. Непроизнасянето по молба с вх. № 24579/15.08.2019 г. до стабилизиране на Определение № 3227 от 13.09.2019 г., намира за индиция за незачитане на интересите на молителя. Изрично посочва, че не желае произнасяне по нарушения на съдията-докладчик във връзка с молба вх. № 2263 от 23.07.2019 г. относно суброгирането на жалбоподателя в правата на НАП. Моли за отмяна на определение № 3227 от 13.09.2019 г. по т. д. № 1495/2016 г. описа на Варненския окръжен съд и да се приеме искането на жалбоподателя за отвод на съдията – докладчик по посоченото дело.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Съдията-докладчик, разглеждал делото в първата инстанция е определен със системата за случайно разпределение на делата, видно от приложените протоколи за избор на докладчик.

Конкретно изнесените твърдения за пристрастност на съдията-докладчик са свързани с вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелността, приемане на ГФО за 2018 г. и непроизнасянето по молба с вх. № 24579/15.08.2019 г. до стабилизиране на Определение № 3227 от 13.09.2019 г.. Произнасянето по молбата с вх. № 24579/15.08.2019 г. с правно основание чл. 657, ал. 2 от ТЗ не е отказано, а е единствено отложено до стабилизирането на обжалваното определение, предмет на настоящото производство. Гореразглежданите действия са свързани с ръководенето на висящото производство по несъстоятелността на дружеството.

Председателят на Апелативен съд - Варна приема, че посочените в жалбата обстоятелства, независимо от тяхната презумптивна сериозност и значимост за разглежданото производство по несъстоятелност, не биха могли да се субсумират в разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Съдът по несъстоятелността изпълнява правораздавателни и административно- охранителни функции в производството по несъстоятелност. Той е както инстанция по същество, така и осъществяващ действия на спорна или безспорна администрация. Всички негови действия, в това число и редица от визуализираните в настоящата жалба, биха били преценявани при разглеждане на производството по същество от въззивната инстанция. Председателят на Апелативен съд - Варна съобразява в тази връзка изключително стеснения кръг възможности за инстанционен контрол в тази фаза на производството, което от своя страна обаче безспорно прави функцията на съда по несъстоятелността по особен начин отговорна. Това е изцяло относимо при упражняване на законовите правомощия на съда по несъстоятелността в неговата административно – охранителна функция, която както е известно, е твърде широка по Търговския закон.

Предвид горното, посочените обстоятелства са извън приложното поле на чл. 643 б, ал. 3 от ТЗ, вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, поради което не са налице основания за отвод на съдията-докладчик.

Съобразно гореизложените изводи, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3227 от 13.09.2019 г., постановено по т. д. № 1496/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване. 

 

                                Апелативен съдия :

                                                 /В. Аракелян/