№ 101
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора В. Ст. Ст.
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600134 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Постъпило е искане от осъдената Г. И. Т. чрез адв.С. М. по реда на
чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на ВНОХД №414/2019г. на ОС-
Кюстендил, НО и НОХД №851/2018г. на РС-Кюстендил, 10 състав.
В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването на съдебните актове и за противоречие им с
материалния закон. Иска се възобновяване на делото и оправдаване на
осъдената, алтернативно се прави искане за връщане на делото на РС-
Кюстендил за изясняване на обективната истина. Прави се и искане за
спиране на изпълнението на влязлата в сила осъдителна присъда.
С определението за насрочване на делото съдът е оставил без
уважение искането за спиране на изпълнението на влязлата в сила присъда и е
дал указания за потвърждаване на извършените от адв.С. М. действия.
С писмено изявление от 28.02.2022г. осъдената Г. И. Т. потвърждава
1
извършените от адв.С. М. действия по подаване на искане за възобновяване.
В съдебното заседание на Апелативния съд упълномощеният
защитник на осъдената Г. И. Т. - адв.Е. В. поддържа искането за
възобновяване на делото, като сочи допуснати нарушения на процесуалните
правила при разглеждане на делото и оспорва съставомерността на деянието
от субективна страна.
Осъдената Г. И. Т. не се явява пред въззивния съд, редовно
призована, като писмено декларира нежелание за лично участие.
Представителят на прокуратурата изразява становище за
неоснователност на направеното искане, като счита, че липсват съществени
процесуални нарушения, които да обуславят възобновяване на наказателното
производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането
за възобновяване, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в
пределите на своята компетентност намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство по
делото от осъдената Г. И. Т. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
То е подадено в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се иска
възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. Осъденото
лице изрично потвърждава извършените без пълномощно действия по
подаване на искането за възобновяване, които са в неин интерес.
В искането се излагат доводи в подкрепа на основанията по чл.422,
ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, като се твърди и изтекла давност
по чл.82, ал.1, т.4 НК за изпълнение на наложеното наказание.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда от 12.06.2019г. по НОХД №851/2018г. по описа на РС-
Кюстендил, 10 състав съдът е признал Г. И. Т. за виновна за това, че на
2
31.10.2017г. в гр.Кюстендил, по ул.„Гороцветна” срещу дом №18 в посока ул.
„Гургулят” е управлявала МПС - лек автомобил „Рено” модел „Меган
Сценик” с ДК №******** без съответно свидетелство за управление на МПС
в едногодишен срок от наказването й по административен ред за същото
деяние с НП №17-1139-000664/22.05.2017г. на Началник сектор „ПП” при ОД
на МВР-гр.Кюстендил, влязло в сила на 20.06.2017г., поради което и на
основание чл.343в, ал.2 вр. ал.1 НК и чл.54 НК я е осъдил на „лишаване от
свобода” за срок от две години и наказание „глоба” в размер на 1 000 лв.
Определен е първоначален общ режим за изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода”.
С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение
наказанието „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, наложено на Г. И.
Т. по НОХД №315/2017г. на РС-Кюстендил, като за изтърпяването му също е
определен първоначален общ режим.
Присъдата е била обжалвана пред ОС-Кюстендил.
След проведено въззивно съдебно следствие, с решение от
24.01.2022г. по ВНОХД №414/2019г. по описа на ОС-Кюстендил, НО,
присъдата на първата инстанция е била изменена, като наказанието „лишаване
от свобода” е намалено на една година, а наказанието „глоба” е било намалено
на 500 лв. Присъдата на РС-Кюстендил е потвърдена в останалата част.
Пред апелативния съд се сочат основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК - неправилно приложение на материалния закон
и съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебните
актове. Излагат се и доводи за изтекла давност по чл.82, ал.1, т.4 НК за
изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода”.
Същността на оплакванията се корени в това, че по делото не е
доказано извършването на престъплението, за което е била осъдена Г. И. Т.,
доколкото оставал неизяснен въпрос - кога точно е иззето физически
свидетелството за правоуправление на осъдената Т. и дали тя е знаела, че е
лишена от право да управлява моторни превозни средство и от свидетелство
за правоуправление.
3
Тези оплаквания не намират опора в доказателствата по делото.
Решаващите съдилища са положили необходимите усилия за
изясняване на обективната истина по делото, като са разпитани всички
свидетели-очевидци на случилото се, събрани са писмените доказателства,
относими към предмета на доказване, назначена е техническа експертиза на
оригинала на Заповедта за прилагане на принудителни административни
мерки №90031/2011г. на Началник сектор „ПП” към ОД на МВР-
гр.Кюстендил и категорично е установено, че тази Заповед е връчена лично на
осъдената Т. още на 10.04.2013г. и е влязла в сила на 25.04.2013г., като след
последната дата и на основание чл.171, т.4 ЗДвП свидетелството за
правоуправление на последната е било иззето.
Фактическият въпрос кога това свидетелство (като материален
носител) е било предадено на органите на МВР няма никакво значение за
наличието на право осъдената да управлява моторни превозни средства. След
25.04.2013г. и по силата на чл.150а, ал.1 ЗДвП осъдената Т. не е притежавала
право да управлява моторни превозни средства. Още повече самото
свидетелство за правоуправление е било валидно до 03.02.2016г., като след
тази дата по силата на същия текст на чл.150а, ал.1 ЗДвП осъдената Т. на ново
основание не е имала право да управлява моторни превозни средства. Едва на
27.12.2019г. тя отново е придобила такова право с издаването на ново
свидетелство за управление на моторни превозни средства №*********,
валидно до 27.12.2029г.
В целия период от 25.04.2013г. до 27.12.2019г. осъдената Г. И. Т. не
е имала право да управлява моторни превозни средства и тя отлично е знаела
това - била е наказвана многократно в този период за управление на моторни
превозни средства без свидетелство за управление по административен ред с
влезли в сила наказателни постановления, които са й били връчени лично, а
със споразумение от 04.05.2017г. по НОХД №315/2017г. на РС-Кюстендил тя
е била призната за виновна за това, че на 10.11.2016г. е управлявала моторно
превозно средство без свидетелство за управление на моторни превозни
средства в едногодишен срок от наказването й по административен ред за
същото деяние - престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 НК.
Всички изтъкнати доводи за това, че осъдената Т. не била знаела, че
4
няма свидетелство за управление на моторни превозни средства, се
опровергават от обективно установените факти, както и от факта на
сключеното споразумение след нейно самопризнание по НОХД №315/2017г.
на РС-Кюстендил.
Налице е и другата материалноправна предпоставка за ангажиране
на наказателната отговорност на осъдената Т. за престъпление по чл.343в,
ал.2 вр. ал.1 НК.
На 22.05.2017г. Началникът на сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР-гр.Кюстендил е издал Наказателно постановление №17-1139-
000664/22.05.2017г., с което осъдената Г. И. Т. е била наказана по
административен ред за три нарушения по ЗДвП - за това, че на 05.05.2017г.
около 15.30 ч. в гр.Кюстендил е управлявала лек автомобил като
неправоспособен водач без свидетелство за правоуправление, което е отнето
поради отнемане на всички контролни точки. Едно от наложените три
наказания е за нарушението по чл.177, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП - „Наказва се с
глоба от 100 до 300 лв. … който управлява моторно превозно средство … без
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство или след като е
загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 …”.
Това наказателно постановление е връчено на осъдената Т. лично
срещу подпис на 12.06.2017г. и е влязло в сила на 20.06.2017г.
Деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на Г. И.
Т. с актовете, чиято отмяна се иска в настоящето производство, е извършено
на 31.10.2017г. - в едногодишния срок от влизане в сила на посоченото
наказателно постановление, с което осъдената е била наказана по
административен ред за управление на моторно превозно средство без
свидетелство за правоуправление. Това е напълно достатъчно, за да бъде
приложен състава на чл.343в, ал.2 вр. ал.1 НК, доколкото осъдената лично е
била уведомена за своето наказание, знаела е за това, че е санкционирана за
управление на моторно превозно средство без свидетелства за управление,
каквото тя не е имала след 25.06.2013г. и въпреки това е управлявала
автомобила си по една от основните улици на гр.Кюстендил, в центъра на
града, като по този начин е показала пълно пренебрежение към законовите
5
норми и правилата на обществения ред.
Нейните близо 90 наказания по реда на ЗДвП с наказателни
постановления и фишове (огромната част за управление на моторни превозни
средства в срокове на лишаване от право да управлява моторни превозни
средства или за управление без свидетелство за управление), както и
предходните 13 осъждания за престъпления по чл.343в, ал.1 НК, по чл.343б,
ал.1 НК и по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 НК изключват въобще възможността да се
приеме, че тя е била в някаква грешка както относно фактическите
предпоставки на извършеното престъпление, така и по отношение на неговата
правна квалификация и запретеността на нейното нагло и безпардонно
поведение.
Поради тези обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че
материалният закон също е приложен правилно към установените по делото
факти.
Липсват и твърдяните съществени процесуални нарушения, които се
изтъкват като основание за отмяна на влезлите в сила съдебни актове по реда
на извънредния способ за възобновяване на наказателни дела.
Първата инстанция и въззивният съд са положили необходимите
усилия за разкриване на обективната истина по делото, като са разпитали
всички свидетели, които имат отношение към фактите, свързани с предмета
на доказване по делото, и са проверили, чрез експертно изследване, всички
доводи и възражения на осъдената Т. и нейната защита.
Съдилищата са отлагали многократно делата, за да осигурят личното
участие на осъденото лице в процеса, което дори не е било задължително
според чл.269, ал.1 НПК и чл.329, ал.2 НПК, доколкото обвинението не е
било за тежко престъпление, а изтъкнатите от осъденото лице доводи за
отлагане на делата не са били уважителни, като за някои съдебни заседания са
били налице само голословни твърдения за невъзможност за участие, за които
дори не са били представяни съответните доказателства (съдебното заседание
на 12.11.2020г. - л.103 от ВНОХД №414/2019г.).
6
С надлежно определение от 04.11.2021г. съдът е констатирал
злоупотреба с права от страна на подсъдимата (тогава) Т. (л.150 от ВНОХД
№414/2019г.) и е наложил на Т. глоба в размер на 500 лв. на основание чл.317
НПК вр. чл.271, ал.11 НПК.
За определението на съда и за наложената глоба (вкл. за срока на
обжалването) е било съобщено лично на Т. (л.152 от ВНОХД №414/2019г.).
Глобата не е била обжалвана, но независимо от определението на съда
осъдената Т. е представила болничен лист и за следващото насрочено съдебно
заседание (л.154 от ВНОХД №414/2019г.). В този болничен лист е посочено,
че Г. И. Т. е на свободен режим на лечение с право да напуска границите на
Република България. На основание изрично разпореждане на съдията-
докладчик от 09.12.2021г. осъдената е била принудително доведена за
съдебното заседание на същата дата, като е била установена на работното си
място да осъществява търговска дейност.
При това положение твърденията в искането за възобновяване за
някакво нарушаване на правото на защита на осъдената Г. И. Т. при нейното
участие в съдебно заседание на 09.12.2021г. въпреки издадения болничен
лист, който позволява тя да пътува в чужбина и да е на свободен режим на
лечение, не намират основание в доказателствата по делото, като при даване
ход на делото на 09.12.2021г. съдът основателно е счел, че не са налице
основания за отлагане на делото, а е осигурил възможност осъдената да
участва в съдебното производство и да упражни лично правото си на защита.
Липсва процесуално нарушение и при разпита на св.П., извършен
чрез приложението „Вайбър” в съдебното заседание на 09.12.2021г. Разпитът
е проведен при условията на чл.6а, ал.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците (ДВ, бр.28/2020г. с
изменения и допълнения). Самоличността на свидетеля е надлежно
удостоверена от системния администратор на ОС-Кюстендил Е. А. по реда на
чл.272, ал.2 вр. ал.1 НПК (срв. л.157 от ВНОХД №414/2019г.).
Самият разпит не се отличава с никаква информативна стойност, но
това обстоятелство не влияе на извода, че той е проведен в съответствие с
изискванията на закона и при този разпит съставът на ОС-Кюстендил не е
7
допуснал някакво процесуално нарушение.
По тези причини настоящият съдебен състав не може да приеме, че
са налице основания за възобновяване на наказателното производство на
основание чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Съдът не съзира и наличие на основанията по чл.82, ал.1, т.4 НК да
се приеме, че е изтекла давността за изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода”. Съгласно този текст на закона давността при
наложени наказания под три години лишаване от свобода е пет години, а
съгласно чл.82, ал.2 НК давността започва да тече след влизане в сила на
присъдата. Присъдата, която се контролира в настоящето извънредно
производство, е влязла в сила на 24.01.2022г. и давността очевидно не е
изтекла.
По отношение на привеждането по реда на чл.68, ал.1 НК на
отложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца по
сключеното споразумение по НОХД №315/2017г., в сила от 04.05.2017г.,
също са били налице условията за това привеждане, тъй като престъплението
на осъдената Т. е извършено на 31.10.2017г - в рамките на определения от
съда изпитателен срок от три години, като е наложено наказание „лишаване
от свобода“. Според чл.68, ал.1 НК налагането на наказание „лишаване от
свобода” за деяние, извършено в изпитателния срок по условното осъждане,
дори да е наложено след изтичане на изпитателния срок, води до привеждане
в изпълнение на отложеното наказание.
В този случай също не може да се прави позоваване на изтекла
давност за изтърпяване на приведеното наказание, доколкото съгласно чл.82,
ал.2 НК в този случай давността също тече от 22.01.2022г.
С оглед на всички описани съображения присъдата на РС-
Кюстендил и изменителното решение на ОС-Кюстендил са правилни,
обосновани, законосъобразни и липсват основания за възобновяване на
наказателното производство.
Водим от всичко изложено и на основание чл.426 НПК вр. чл.354,
8
ал.1, т.1 НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,
6 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Г.И. Т. за
възобновяване на НОХД №851/2018г. на РС-Кюстендил, 10 състав и ВНОХД
№414/2019г. на ОС-Кюстендил, НО.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9