№ 32
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Н.
Членове:Деспина Г. Георгиева
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502420 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба № 295606/02.08.2021 г., подадена от Р. Д. ВЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 74, вх. Б, ет. 1, ап. 3, чрез мл.
адв. АТ. Р., срещу Решение № 262280 от 15.07.2021 г., постановено по гр. д. № 2989/2021 г.
по описа на ВРС, XХXV състав, в частта, с която Р. Д. ВЛ., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на АНТ. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Генерал Георги Попов“ №
26, ет. 1, ап. 3, сумите от 3500,00 лева, 4000,00 лева и 3066,50 лева – получени от
ответницата без основание, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Жалбоподателката счита постановеното решение в частта, с която е уважен
евентуалният иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че
процесните суми са предоставени по инициатива на ищеца с цел организация на пътуване,
като горното се установява от приложената по делото писмена кореспонденция между
страните. Застъпва, че не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Оспорва
достоверността на показанията на свидетеля А.И., като счита, че последните се опровергават
от представената кореспонденция. Счита твърдението на ищеца, че последният е извършил
банков превод на дата 17.10.2019 г. за сумата от 3500,00 лева по сметка на жалбоподателката
за недоказано. Заявява, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал
показанията на свидетеля Е.Г. и неправилно е приел за ноторно известно, че дейността на
питейните заведения, както открити, така и закрити, е забранена със заповед на Министъра
на здравеопазването за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. В тази връзка цитира
1
Заповед № РД-01-249/03.05.2020 г. на Министерството на здравеопазването.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият А.К., чрез адв. Н.Н. -ВАК, е депозирал писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно,
законосъобразно и обосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е
възприел фактическата обстановка и постановеният съдебен акт е изцяло съобразен с
доказателствата по делото. Настоява за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивната страна Р. Д. ВЛ., редовно призована, не се явява
лично, представлява се от адвокат АТ. Р.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият АНТ. М. К., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат Н.Н.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от АНТ. М. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Генерал Георги Попов“ № 26, ет. 1, ап. 3, срещу Р. Д.
ВЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 74, вх. Б, ет. 1, ап. 3,
искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва: 3500,00 лева –
главница по договор за заем от 17.10.2019 г.; 4000,00 лева – главница по договор за заем от
18.10.2019 г., и 3066,50 лева – главница по договор за заем от 15.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 26.02.2021 г., до окончателното заплащане на задължението; 73,89 лева – обезщетение за
забава, начислено върху главницата от 3500,00 лева за периода 12.12.2020 г. – 25.02.2021 г.;
84,44 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата от 4000,00 лева, за периода
12.12.2020 г. – 25.02.2021 г.; 64,74 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата
от 3066,50 лева, за периода 12.12.2020 г. – 25.02.2021 г.
В условията на евентуалност претендира връщане на сумата от 10566,50 лева,
представляваща общ размер на посочените плащания, извършени по банков път, като
получена от ответницата при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.02.2021 г., до
окончателното заплащане на задължението.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 278200/15.03.2021 г., се излага, че ищецът
в края на 2019 г. отпуснал на ответницата чрез банкови преводи три парични заема за
посочените суми, като поради приятелските взаимоотношения между тях, заемните
правотношения били неформални. За сумата от 3500,00 лева, преведена на 17.10.2019 г.,
основанието за превода било посочено като „захранване на сметка“, за сумата от 4000,00
лева, преведена на 18.10.2019 г. основанието било „заем със срок“, а за сумата от 3066,50
лева, преведена на 15.11.2019 г. – „заем заем“. Изтъква, че през 2020 г. неколкократно
осъществявал контакти с ответницата с настояване за връщане на горните суми заедно с
други, които последната му дължала, но тъй като това не било сторено, на 10.11.2020 г.
изпратил до нея писмена покана за доброволно изпълнение. Сочи, че от датата на
получаването на писмената покана от ответницата изминали повече от три месеца, но
сумите все още не били върнати. Моли искoвете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Р. Д. ВЛ., чрез мл. адв. АТ. Р. - ВАК,
депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Поддържа, че изложените от ищеца фактически твърдения са неверни и не отговарят на
обективната действителност, тъй като през процесния период страните се намирали във
фактическо съжителство и предоставените от ищеца на ответницата суми били за заплащане
на техни съвместни пътувания. В тази връзка отрича наличието на заемно правоотношение
2
по отношение на процесните суми, както и превеждането им без правно основание. Твърди,
че сумата от 4000,00 лева била преведена от ищеца за възстановяване на сума, платена от
ответницата за закупуване на самолетни билети на авиокомпания Turkish Airlines, а 3000,00
лева от сумата 3066,50 лева, въпреки че не били дължими, били върнати от нея на ищеца в
брой. До последното се стигнало след влошаване на отношенията им поради ревност,
непрекъснато следене и тормоз по телефона от страна на ищеца, което довело и до изпадане
на ищцата в състояние на стрес с разстройство на адаптацията – тревожно депресивно
разстройство. Настоява за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От банково удостоверение изх. № 0301-64-010311/13.10.2020 г., издадено от
„Уникредит Булбанк“ АД, се установява, че на 18.10.2019 г. от спестовна банкова сметка в
щатски долари с титуляр АНТ. М. К., ЕГН **********, е извършен изходящ превод в
размер на 2315,08 щатски долара /равностойност на 4000 лева/ към банкова сметка на Р.В. с
основание: „заем със срок“.
От банково удостоверение изх. № 0301-64-010062/06.10.2020 г., издадено от
„Уникредит Булбанк“ АД, се установява, че от разплащателна банкова сметка в български
лева с титуляр АНТ. М. К. са извършени изходящи преводи към банкова сметка на Р.В.,
както следва:
- на 17.10.2018г - в размер на 3500 лева с основание: „захранване на сметка“,
- на 15.11.2019г – в размер на 3066,50 лева с основание: „заем заем“.
От Покана за доброволно изпълнение, изпратена от АНТ. М. К. до Р. Д. ВЛ., е видно,
че ответницата е поканена да заплати сумата от 35 160 лева в срок от 7 работни дни, считано
от получаването й. Поканата е изпратена на 10.11.2020 г. и е получена лично от Р. Д. ВЛ. на
11.11.2020 г.
От Извлечение по сметката на Р.В. в ЦКБ АД – клон Варна, се установява, че на
12.09.2019 г. е била осъществена банкова операция „покупка на самолетни билети с Turkish
Airlines - 2149,56 Евро“.
От съдържанието на издаденото от АИПСМП „Д-р Бояджиева“ медицинско
удостоверение № 187/06.10.2020 е видно констатирано от личния лекар на ответницата
състояние на тревожност и нарушен сън, непрекъснато мислела за отправените от партньора
й заплахи, затова й е била поставена диагноза: реакция на тежък стрес с разстройство на
адаптацията; тревожно адаптивно разстройство; изписани й били успокояващи лекарства.
От Писма за назначаване с контролни №№ PFF186984 и PFF198914 в сайта на RCCL,
се установява, че АНТ. М. К. е работил като главен сервитьор на борда на м/к/GTV
ANTHEM OF THE SEAS за периодите от 14.06.2018 г. до 18.01.2019 г. и от 06.06.2019 г. до
16.01.2020 г.
По делото е приета като доказателство кореспонденция между страните, осъществена
в електронна среда /приложение Вайбър/ (л.л.28–73), възпроизведена на хартиен носител, по
отношение съдържанието на която няма спор между страните. От същата става ясно, че в
периода от м. август 2018 г. до м. август 2020 г. страните са обсъждали и планирали
съвместни пътувания, вкл. и закупуване на самолетни билети, без същите да са били обект
на заемни правоотношения.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите В.Ц. и А.И. – сочени от ищеца, и Е.Г. – от страна на
ответницата.
В показанията си свид. В.Ц. – без родство и дела със страните, колега на ищеца,
излага, че не познавал ответницата лично, но присъствал на провежданите между тях
3
разговори чрез видео-връзка през време на съвместните им рейсове през 2017, 2018 и 2019
г., когато обитавали една и съща кабина с ищеца. Доколкото помнел и бил чувал,
ответницата винаги искала някаква помощ от ищеца: „Може ли да ми помогнеш“, „Бих
искала да ми дадеш пари назаем“, на което ищецът постоянно се нервирал, дори това
рефлектирало върху работата му. От А. знаел, че той й бил давал пари назаем за ремонта на
апартамента, но свидетелят не бил виждал предаването на парите. Доколкото знаел, А. пак й
изпратил пари последния път, когато били на кораба с ищеца. По време на видео-
разговорите чувал ответницата да казва: „Искам ги назаем и ще ти ги върна след време,
когато имам възможност“. Не знае ответницата да е връщала пари на ищеца. Не знае какви
са били техните взаимоотношения, не е видял да е имало „някаква любов“ или мил разговор,
винаги е ставало въпрос за заеми, за пари, да се помогне на ответницата – за апартамент, за
къща, да се направи ремонт.
От показанията на свид. А.И., без родство и дела със страните, се установява, че с А.
са приятели от 2005 г., а с Р. се запознал през 2017 г. покрай ищеца. От 2017 г. бил първият
му спомен за молба от ответницата за пари назаем за ремонт на апартамента й в кв.
„Младост“. Свидетелят лично ходил там заедно с А., за да носят материали. Уговорката
между двамата била след продажбата на жилището Р. да му възстанови дадените суми, но
това не се случило. Ответницата имала и друг имот, срещу „Майчин дом“, в който също
били инвестирани суми.
Сочи, че до 2019 г. многократно били давани парични суми по най-различни поводи -
за почивки и за всякакви други разходи, за автомобили.
Краят на връзката им настъпил през 2019 г., когато А. поставил въпроса дали Р. има
намерение да му върне дадените суми. Оттам нататък нещата между тях се влошили и
всичко приключило. По неговите думи всички средства, които били давани, били с цел
подпомагането на Р.. Дори бил свидетел на разговори по телефона с обещание един ден
дадените средства да му бъдат възстановени. Излага, че той също бил носил пари на
„Пикадили парк“ /преди да стане „Паркмарт“/ - сума в размер на 3500 долара, която й
предал на ръка. Ходил и до дома на ответницата да носи техника, закупена също от А..
Доколкото знае, ищецът не бил взел и един лев.
Излага, че А. и Р. не са живели заедно и че връзката им не била афиширана.
Доколкото му било известно, А. през 2019 г. не е бил на почивка в Америка; в края на 2019
г. бил на кораба.
Никога А. не бил оставал повече от една вечер при Р.. Последната не била помагала с
нищо на ищеца.
В показанията си свид. Е.Г., без дела и родство със страните, излага, че се запознал с
Р. в автосервиза на негов приятел - автомонтьор, който поддържал автомобила му. След
като му поправили колата, в салона дошла ответницата много разстроена и плачеща.
Свидетелят не чул какво си говорили с приятеля му, но после последният споделил за какво
става въпрос – че Р. имала проблеми с приятеля си /мъжа си/, който я бил заплашвал. Затова
неговият приятел-автомонтьор го помолил да отиде заедно с Р. до едно кафене близо до
сервиза, за бъдела по-спокойна, понеже имала да дава /на А./ някаква парична сума. Р. също
го помолила да не я оставя сама, ако стане нещо. Свидетелят се съгласил и отишъл в
заведението преди нея и я изчакал да дойде. Тя дошла заедно с едно момче. Свидетелят
седнал наблизо, на съседната маса, с лице към мъжа; гледал да няма проблеми. Доколкото
можел да чуе, първоначално спорили, карали се, а после си оправили отношенията и
започнали да говорят за по-интимни неща от миналото им. Видял как Р. дала на мъжа 3000
лева в банкноти по 20 лева. Спомня си точно колко, тъй като последната ги преброила още в
сервиза пред майстора. След предаването на парите стояли в заведението още около
десетина минути. Това се случило в края на април - началото на май 2020 г., преди обед;
заведението било открито, с тента, намирало се на зелените площи срещу НАП. Свидетелят
4
излязъл заедно с ответницата понеже тя го помолила да не я оставя сама. Описва жената като
40-годишна; ако сега я видел, не би я познал, но ако започнела да говори, щял да я познае,
понеже един час миналата година я бил слушал да говори и да се обяснява.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявени са три обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно
основание чл. 240 от ЗЗД, а в евентуалност – с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми:
в размер на 3 500 лева, предадена на 17.10.2019 г.,
в размер на 4000 лева, представляваща левова равностойност на 2315,08 щатски
долара, предадена на 18.10.2019 г.,
в размер на 3066,50 лева, предадена на 15.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на задълженията, както и
обезщетение за забава върху всяка от горните суми за периода от 12.12.2020 г. до 25.02.2021
г., на осн. чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален и се счита за сключен с предаването на паричната сума.
Фактическият състав на договора за заем се състои от няколко елемента, които следва
да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената в заем сума, а
именно: 1) съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2) реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия
състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да
бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената
тежест се носи от ищеца – заемодател. Следва да се посочи, че установяването на първото
обстоятелство - предаването на сумата, не освобождава ищеца от задължението да установи
второто - че сумата е предадена въз основа на договор за заем, доколкото сумата може да е
предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил
морален дълг, да е извършил дарение на сумата и др. При оспорване на иска, ответникът
следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че
задължението е погасено; други факти, съобразно характера на въведените възражения
срещу иска /така Решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. по описа на ВКС,
IV г. о., Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о.,
Решение № 20 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 620/2010 г. по описа на ВКС, ІV г. о., Решение №
524 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. по описа на ВКС, ІV г. о. , Решение № 317 от
23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др./.
Спорът в настоящото производство се свежда до това дали между страните е
съществувала облигационна връзка, произтичаща от договори, и ако е така, какъв е бил
техният характер, т.е. даването на възмездно основание ли е било - по заем за потребление,
или безвъзмездно – по дарение.
Поради различните възражения на ответницата, съдът ще изложи мотиви по всяка
една от трите претенции поотделно.
По иска за сумата от 3500 лева, дадена в заем на ищцата на 17.10.2019 г.
Анализът на събраните писмени и гласни доказателства не обосновава извод за
5
даване на процесната сума на посочената дата на като заем.
От банково удостоверение от 6.10.2020 г. се установява извършен паричен превод в
размер на 3500 лева от сметката на ищеца по сметката на Р. В. на дата 17.10.2018 г.
Констатираното разминаване в датите с една година не може да обоснове категоричен
извод, че преведената сума касае процесния заем. Реалното предаване на сумата на
твърдяната дата - 17.10.2019 г., не се установява и от събраните гласни доказателства.
Показанията на ищцовите свидетели са общи, без да посочват конкретни суми, нито
конкретни времеви периоди. При това показанията на свид. Евг. Генчев, сочен от ответната
страна, внася обосновано съмнение дали отношението между страните е имало характер на
заем, доколкото се установи, че страните по делото са имали по-близка лична връзка,
индиция за което се съдържа и в показанията на свид. Ат. Илиев. За естеството на
отношенията им говори и съдържанието на вайбър-кореспонденцията.
Поради горното съдът намира, че претендираната като задена в заем сума от 3500
лева, като недоказана по основание, не следва да бъде присъждана.
По иска за сумата от 4000 лева, дадена в заем на дата 18.10.2019 г.:
Анализът на същия доказателствен материал, коментиран и по-горе, налага отново
извода за дарствения характер на облигационното правоотношение между страните.
Изложеното дори от свидетелите на ищеца сочи на това, че двамата с ответницата са били в
отношения, по-близки от обикновени приятелски. За това говори и съдържанието на вайбър-
кореспонденцията между тях, от която става явно, че нееднократно са правели планове за
съвместни пътувания, и признанието на ищеца, че ответницата заслужавала неговите
чувства и грижи. Затова житейски мислимо е при такива близки взаимоотношения
предаването и приемането на паричната сума да е акт на дарение.
Поради изложеното претенцията, като недоказана по основание, подлежи на
отхвърляне.
Поради сбъдването на вътрешното процесуално условие, съдът дължи произнасяне
по предявения в евентуалност иск по чл.55 ЗЗД.
Хипотеза на чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а
ответникът не успее да докаже претендираното от него основание.
В настоящия случай се установи дарственият акт и това обуславя правото на
ответницата да задържи получената сума.
Ето защо и на това основание искът следва да бъде отхвърлен.
По иска за сумата от 3066,50 лева, дадена в заем на дата 15.11.2019 г.:
От становищата на страните и от анализа на събраните доказателства съдът приема,
че между страните действително е съществувало заемно правоотношение – писм.
доказателство установява предаването на посочената парична сума на ищцата. Последната е
върнала същата сума по сочени от нея данни. Доказателство за това се съдържа в
показанията на свид. Евг. Генчев, на когото съдът дава вяра, тъй като е бил пряк очевидец
на предприетите от ответницата действия по връщането на сумата, за които говори
обективно, безпристрастно и с подробности. Показанията му не се опровергават от
останалия събран доказалствен материал.
Ето защо предявеният иск подлежи на отхвърляне поради погасяването на
задължението чрез плащане.
В обобщение и трите претенции на ищеца, вкл. и предявеният в евентуалност иск по
чл.55 ЗЗД по отношение втората сума, подлежат на отхвърляне.
6
Като обусловени от изхода по главните искове, неоснователни са и акцесорните
претенции за обезщетение за забавено изпълнение, на осн. чл. 86 ЗЗД, и затова подлежат на
отхвърляне.
Достигането до крайни прави изводи, различни от тези на ВРС, налагат отмяната на
първоинстанционното решение, вкл. и в частта по разноските.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски се следват на ответната страна. Въз основа на
представен списък по чл.80 ГПК, платежно нареждане за банков превод и договори за
правна защита и съдействие, са доказани разноски в размер на 2236,33 лева, включващи
236,33 лева – държавна такса за въззивното производство, и по 1000 лева – платено в брой
адв. възнаграждение за всяка от инстанциите.
По възражението за прекомерност:
Съдът намира направеното пред настоящата инстанция от процесуалния
представител на въззиваемия възражение за прекомерност на адв. възнаграждение за
неоснователно, тъй като същото е съобразено с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, на осн.чл.271 ал.1 ГПК, настоящият състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262280 от 15.07.2021 г., постановено по гр. дело № 2989/2021
г. по описа на ВРС, XXXV състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АНТ. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Генерал Георги Попов“ № 26, срещу Р. Д. ВЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, ул. „Цар Асен“ № 74, вх. Б, ет. 1, ап. 3, искове за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца следните суми:
сумата от 3500 лева /Три хиляди и петстотин лева/– главница по договор за заем от
17.10.2019 г.,
сумата от 4000 лева /Четири хиляди лева/ – главница по договор за заем от 18.10.2019
г.,
сумата от 3066,50 лева /Три хиляди шестдесет и шест лева и 50 ст./ – главница по
договор за заем от 15.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до оконателното изплащане на сумите, както и обезщетение за
забавено плащане върху всяка от горните суми за периода от 12.12.2020 г. до 25.02.2021 г.,
на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА АНТ. М. К. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.„Ген.Георги Попов“ №
26, да заплати на Р. Д. ВЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна ул. „Цар Асен“ №
7
74, вх.Б, ет.1, ап.3, сумата от 2236,33 лева /Две хиляди двеста тридесет и шест лева и 33 ст./,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, на осн. чл.78, ал.3
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8