РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 22.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ВТОРИ „А“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Стефка Александрова,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 16060 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Т.К.Д., П.К.Д. и В.К.Д. срещу Решение от 23.05.2018 г. по гражданско дело № 12653/2018 г. на Софийския районен съд, 62. състав, в частта, с която е признато за установено по отношение на въззивниците, че същите дължат на „Т.С.“ ЕАД при квоти – за Т.К.Д. – 4/6, а за П.К.Д. и В.К.Д. – по 1/6 част, от следните  суми:  3074,62 лева  – цена за потребена в топлоснабден имот с адрес: София, ж.к. „******бл. 318, вх. Г, ап. 69, за периода от месец май 2014 г.  до месец април  2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 16.11.2017 г. до пълното ѝ изплащане; 362, 12 лева – лихва за забава за плащане на последната посочена сума в периода от 16.09.2015 г. до 31.10.2017 г.;  71, 75 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за посочените по-горе имот и период, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 16.11.2017 г. до пълното ѝ изплащане, както и 12, 51 лева – лихва за забава за плащане на последната посочена сума в периода от 16.09.2015 г. до 31.10.2017 г. – вземания по издадена по частно гражданско дело № 81271/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 158. състав, заповед за изпълнение, като с решението са присъдени и разноски. По делото е подадена от въззивниците Д. и частна жалба срещу Определение № 45407/25.09.2018 г. по гражданско дело № 12653/2018 г. на Софийския районен съд, 62. състав, с което е оставено без уважение искането им за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение и неговата неправилност поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционния процес. Сочи се, че по делото не били платени в пълен размер дължимите се държавни такси, които следвало да се съберат върху четири отделни иска, а не върху претендирания по делото интерес. Твърди се, че претенцията на въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД, не била доказана с писмени доказателства, а освен това не се установило въззивниците да е собственици на топлоснабдения имот. Сочи се, че съдът не бил отчел, че въззиваемото дружество не било представило в оригинал отчетен картон и свидетелства за метрологична проверка, въпреки че били поискани. Така искът бил недоказан, защото не се доказвала годността на средствата за измерване на доставената топлинна енергия. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не бил отчел приложимите се разпоредби на Закона за защита на потребителите, според които между страните била налице непоискана доставка, за която не се дължало плащане. Твърди се, че общите условия на „Т.С.“ ЕАД не били нормативен акт и не можело да налагат задължения. Оспорва се изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза, тъй като същата не била работила по първични документи. Излагат се доводи, че съдът бил уважил вземане за начислена по документи топлинна енергия, без да са представени реални отчети за потребление и други преки доказателства за потребление. Сочи се, че искът не бил предявен за отчетени поради неосигурен достъп количества енергия, и ако се претендират такива, същият следвало да се отхвърли. Излагат се доводи, че собствеността върху топлоснабден имот не можела да обоснове наличие на облигационно отношение, като се излагат подробни аргументи за това, че при прехвърляне на собствеността старият собственик, който имал облигационно отношение, следвало изрично да го прекрати, за да може същото да се поеме от новия собственик. Оспорват се извършени от „Т.С.“ ЕАД прихващания на суми със задължения за периоди, предхождащи исковия, като се излагат подробни аргументи. Твърди се, че по делото няма доказателства за изправността на уредите за отчитане на топлинна енергия, а също и че не било възникнало валидно отношение с дружеството, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че на въззиваемото дружество не се дължали разходи за извършване на услугата „дялово разпределение“, тъй като същата е извършвана от друго лице, и липсвало облигационно отношение, по което тези суми да се дължат на „Т.С.“ ЕАД. Липсвали и твърдения в исковата молба относно съдържанието на услугата „дялово разпределение“. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост.

В частната жалба се излагат доводи за прекомерност на разноските за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, като се посочва, че същите не следвало да бъдат в размерите на адвокатското възнаграждение, а около 50 лева.

По делото не е постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД, както и от третото лице – помагач – „Т.с.“ ЕООД.

В съдебното заседание страните не изпращат представител. Въззивниците Д. представя писмена молба, с която моли делото да се разгледа в нейно отсъствие и възпроизвежда доводите от въззивната си жалба, като посочват и че няма как подаденото от въззивницата Т.Д. заявление-декларация да установи облигационни отношения между страните.

Първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало по реда на чл. 150 и 153 ЗЕ по силата на това, че въззивницата Т.Д. е подала заявление-декларация, с което иска да получава топлинна енергия до топлоснабден имот. Поради това съдът е приел, че между страните е налице договор пир общи условия възникнал от посочената декларация. Съдът е приел, че действителната консумация по делото се установява от представените с исковата молба писмени доказателства и заключенията на изслушаните експертизи. Съдът е кредитирал изслушаните по делото съдебносчетоводна и съдебнотехническа експертизи, като е приел, че до имота е доставяна топлинна енергия, измервана чрез автоматични отчети. Посочил е, че съгласно заключението на допуснатата техническа експертиза е установено, че измервателните уреди в абонатната станция измерват вярно и че същата е въведена в експлоатация. Съдът е приел, че техническата експертиза вярно установява размера на задълженията, но е уважил частично възражението на въззивниците Д. (ответници в първоинстанционното производство) за изтекла погасителна давност, като е приел, че се дължат 3 074, 62 лева за цена на потребена енергия и 362, 12 лева лихва за забава съгласно заключението на изслушаната по делото счетоводна експертиза.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо в обжалваната част.

По оплакването за неплатена в пълен размер държавна такса за първоинстанционното производство от страна на ищеца – въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че незаплащането на такси в производството не може да доведе до недопустимост на съдебното решение. В случая се установява, че делото е образувано при действието на редакцията на чл. 72, ал. 1 ГПК от ДВ, бр. 86/2017 г., в сила от 31.10.2017 г.  – исковата молба е подадена на 23.02.2018 г. При тази редакция на разпоредбата при съединяване на искове се събира само една такса в размер на 4 на сто от предявения интерес, независимо от броя на ответниците. При паричните искове интересът на ищеца отговаря на общата търсена от него в производството сума в случая – 3 883, 17 лева. Общият размер на дължимата се държавна такса по предявените при действието на новата редакция на чл. 72, ал. 1 ГПК след приспадане на внесената в заповедното производство такса е 77, 67 лева, които не са внесени от „Т.С.“ ЕАД в хода на първоинстанционното дело. Този недостатък обаче не води до недопустимост на решението, тъй като нередовността на исковата молба, която не засяга съществените елементи на иска (посочване на основание и искане, надлежна процесуална легитимация на страната) не е предпоставка за допустимост на процеса, а подлежи на поправка (чл. 129, ал. 4 ГПК). Невнасянето на държавна такса пък може да се санира и с крайния акт по делото съгласно чл. 77 ГПК. В случая първоинстанционният съд е осъдил въззиваемото дружество (ищец в първоинстанционното производство) – „Т.С.“ ЕАД, да внесе държавна такса в размер на 155, 32 лева по сметка на Софийския районен съд и решението е влязло в сила. Поради това първоинстанционното решение не страда от порок, който да го направи недопустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

На първо място въззивниците Д. оспорват основанието, на което между тях и въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД, е възникнало облигационно отношение, като посочва, че само собствеността върху топлоснабдения имот не била факт, годен да обоснове възникването на такова. Съдът констатира, че нормативната уредба в областта на енергетиката – чл. 153, ал. 1 ЗЕ предвижда именно това – собственикът или титулярът на вещно право на ползване на недвижими имот в сграда в режим на етажна собственост е длъжен да заплаща доставената до имота му топлинна енергия. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на Върховния касационен съд относно потребителите на топлинна енергия обаче е възможно задължение да възникне с лице, което е сключило договор за доставка на топлинна енергия, като в този случай правилото на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не се прилага.

В настоящия случай се установява именно това – въззивницата Т.Д. е подала заявление-декларация за откриване на партида на абонат на „Т.С.“ ЕАД с вх. № 3137/15.10.2004 г. (на лист 25 – 26 от първоинстанционното дело), което не е оспорено по делото и съдържа изрично искане тя да заплаща доставената енергия, заедно с членовете на домакинството ѝ, състоящо се от 5 члена. Следователно между „Т.С.“ ЕАД и въззивницата Т.Д. са възникнали облигационни отношения за заплащане на доставената до имота топлинна енергия. Съгласно цитираната по-горе практика такива отношения не възникват след датата на подаване на заявлението с другите собственици на имота – въззивниците П. и В. Д., като за цената на цялото доставено до имота количество топлинна енергия следва да отговаря само въззивницата Т.Д..

Що се отнася до разсъжденията във въззивната, че за имота имало друг потребител, който бил подал по-рано заявление-декларация за заплащане на топлинната енергия и не бил прекратил възникналото с него правоотношение, настоящият съдебен състав намира, че същите не отговарят на действителното правно положение. Представеното по делото заявление-декларация означава, че въззивницата Д. изрично се е съгласила да поеме задължението за заплащане на доставената до имота топлинна енергия, като с това е прекратила всякакви предходни правоотношения с „Т.С.“ ЕАД за заплащане на доставената до процесния имот енергия. Поради това посочените аргументи за правоотношение с предходен собственик са неотносими към установените по делото факти.

По отношение на твърдението за противоречие на уредбата на чл. 150 и чл. 153 ЗЕ с разпоредбата на чл. 62 ЗЗП, настоящият съдебен състав намира, че такова противоречие не се установява в процесния случай. Съгласно чл. 62, ал. 1 ЗЗП потребителите не са длъжни да заплащат доставени до тях непоискани стоки или услуги. В настоящия случай по делото е представено цитираното заявление-декларация на въззивницата Т.Д.. С подписването на това заявление същата е завила изрично, че желае до дома ѝ да бъде доставяна топлинна енергия, т.е. че иска да влезе в облигационно отношение с въззиваемото дружество. Последното пък изключва хипотезата на „непоискана“ доставка – щом е поискано до имота да се доставя енергия, то е било налице желание за отоплението му и снабдяването му с гореща вода у въззивницата Т.Д..

Неоснователни се явяват и оплакванията, направени с молбата на въззивниците Д., подадена преди проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, че заявлението-декларация не обосновавало облигационно отношение между въззивницата Т.Д. и „Т.С.“ ЕАД. Във въззивната си жалба въззивниците твърдят точно обратното – че това заявление е безусловно необходимо, за да възникне правоотношение. Изразяването на желание за влизане в договорни отношения при общи условия не може да обоснове липсата на такива, тъй като съгласно правилата на ЗЗД именно наличието на валидни насрещни волеизявления с правни последици (договор) представлява основание за възникване на облигационно отношение (чл. 8 ЗЗД). В този смисъл е и цитираното вече Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на Върховния касационен съд относно потребителите на топлинна енергия – щом едно лице е посочило, че желае да бъде доставяна топлинна енергия до имота му, то със същото възниква и правоотношение за заплащането ѝ.

Следователно по делото е установено наличието на облигационно отношение между „Т.С.“ ЕАД и въззивницата Т.Д., която се е задължила да заплаща доставената до процесния имот топлинна енергия в цялост.

Втората група възражения във въззивната жалба са относно отчитането на действително потребената енергия.

На първо място следва да се посочи, че по делото „Т.С.“ ЕАД е установила реална консумация на енергия в имота и не са налице начисления по нормативен ред („на база“), поради което тези възражения във въззивната жалба са неотносими към установените по делото факти. В заключението на неоспорената изслушана пред първоинстанционния съд техническа експертиза, която съдът кредитира като отговаряща на представените пред въззивния съд документи за главен отчет, е посочено изрично (на лист 70 от първоинстанционното дело), че потребената енергия е отчитана по намиращи се в топлоснабдения имот измервателни уреди.

По възражението за липса на облигационно отношение с третото лице – помагач за отчитане на енергията, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Съгласно правилото на чл. 139, ал. 2 ЗЕ при липса на избор разпределението на топлинната енергия в сгради в режим на етажна собственост се извършва от лице, определено от топлопреносното предприятие. По делото е установено, че е сключен договор между въззивника – „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач – „Т.с.“ ЕООД за извършване на услугата топлинно счетоводство от 01.11.2007 г. (на лист 30 – 32 от първоинстанционното дело), поради което възраженията за липса на облигационно отношение с топлинния счетоводител е неоснователно.

По възраженията за липса на документи за въвеждане на абонатната станция в сградата, в която се намира процесния апартамент, в експлоатация, настоящият съдебен състав намира, че същите са неотносими към предмета на делото. Абонатната станция за отопление представлява строеж по смисъла на ЗУТ и невъвеждането му в експлоатация е основание за премахване на строежа при наличие на такова разпореждане на администрацията (чл. 225 и 225а ЗУТ). До премахването ѝ обаче абонатната станция е годна да пренесе топлинна енергия до абонатите в съответната сграда, а именно това е предметът на договора между страните. При договорите на гражданското право интересът на страните по принцип е в получаването на определен резултат. При липса на противна уговорка средствата за постигането на резултата не са релевантни по отношение на изпълнението на договора. Поради това доколкото в случая абонатната станция  е доставяла топлинна енергия до имота на въззивницата М., то е без значение дали същата е била въведена в експлоатация законно или не.

Направени са и възражения за неправилно отчитане на енергия от съответните измервателни уреди, като се твърди, че по делото не били събрани доказателства за тяхната техническа годност за правилно измерване. Такива доказателства са събрани  по делото и представени от въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД пред въззивния съд. За процесния период са представени протокол за метрологична проверка на топломер от 10.09.2012 г. (на лист 30 от делото), изготвен в присъствието на представител на етажната собственост, в който е посочено показание на топломера при демонтаж 5 323 МВтч., както и свидетелство за метрологична проверка на топломера № 12-09-14 2/12.09.2012 г. на лаборатория „Аква билдинг – сървиз“ ЕООД (на лист 29 от делото), което е дало заключение „съответства на одобрения тип“ и е с валидност до 12.09.2014 г. Представен е протокол за метрологична проверка на топломер от 10.09.2014 г. (на лист 28 от делото), изготвен в присъствието на представител на етажната собственост, в който е посочено показание на топломера при демонтаж 5 986 МВтч., което съответства на описаното от съдебнотехническата експертиза, изслушана от първоинстанционния съд показание за началото на месец септември 2014 г. от 5 983 МВтч (на лист 74 от първоинстанционното дело – дадено в кВтч като 5 983 370), поради което съдът кредитира експертизата като съответстваща на установеното от лицензираните метролози. Представено е свидетелство за метрологична проверка на топломера № 105Т-71/15.09.2014 г. на лаборатория „Енбра тест“ ЕООД (на лист 27 от делото), което е дало заключение „съответства на одобрения тип“ и е с валидност до 15.09.2016 г. Представен е протокол за метрологична проверка на топломер от 10.08.2016 г. (на лист 42 от делото), в който е посочено показание на топломера при демонтаж 6 673, 86 МВтч., което съответства на описаното от съдебнотехническата експертиза, изслушана от първоинстанционния съд показание за началото на месец август 2016 г. от 6 670 МВтч (на лист 74 от първоинстанционното дело – дадено в кВтч като 6 670 580), поради което съдът кредитира експертизата като съответстваща на установеното от лицензираните метролози. Представено е свидетелство за метрологична проверка на топломера № 16-08-58-18/18.08.2016 г. на лаборатория „Аква билдинг – сървиз“ ЕООД (на лист 43 от делото), което е дало заключение „съответства на одобрения тип“ и е с валидност до 18.08.2018 г. (след процесния период. Посочените документи не са оспорени от въззивниците Д. и поради това съдът следва да ги кредитира като официални документи, съставени по съответния ред, предвиден в Закона за измерванията.

Т.е. налице са документи за метрологични проверки на измервателните уреди, които установяват тяхната годност за измерване и точността им. Поради това няма основание да се приеме, че събраните по делото данни за потребление на топлинна енергия не са снети по изискуемия се от закона ред.

Неоснователно е и възражението, че по делото липсвали данни за извършен индивидуален отчет при абоната, доколкото такива, макар и косвени се съдържат в изслушаната от първоинстанционния съд съдебнотехническа експертиза. Доколкото същата установява потребление, съвпадащо с представените документи, съдът няма основание да не кредитира експертизата и в тази ѝ част.

От всички тези доказателства следва да се направи извод, че по делото са събрани неоспорени доказателства за извършените в процесния период отчети на консумираната енергия. Част от данните са установени в протоколи за метрологична проверка, които като извършени от натоварени от държавен орган за това лица (съгласно чл. 38 от Закона за измерванията) представляват официални документи, които до оборването си от страните установяват фактите, описани в тях (чл. 179, ал. 1 ГПК). Документите не са оспорени и съдът ги кредитира. Следователно са налице изходящи от самата въззивница М. данни за потреблението ѝ, които са били използвани от изслушаната по делото комплексна експертиза. Поради това и съдът няма основание да не кредитира същите, доколкото са последователни и логични, посочват източниците, въз основа на които са достигнали до изводите си, като единственото оспорване на експертизата е било, че тя не се базира на обективни данни.  Доколкото се установи, че такива са налице по делото, съдът следва да приеме изводите на вещите лица за достоверни и да ги кредитира изцяло.

Следователно по делото е установено, че до процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 3 371, 63 лева и първоинстанционният съд правилно е приел, че това е бил размерът на задължението, преди да определи погасената по давност част от него. Като е приспаднал съответната част, първоинстанционният съд е получил като дължима се сумата от 3 074, 62 лева.

Въззивниците Д. оспорват решението в частта по иска за цена на услугата „дялово разпределение“, като посочват, че от една страна „Т.С.“ ЕАД не било изложило в исковата молба факти относно основанието на тази претенция, а от друга – че претенцията за „дялово разпределение“ била различна от претенцията за „реален отчет“.

И двете възражения са неоснователни. На страница трета от исковата молба (лист 8 от първоинстанционното дело) изрично е посочен механизмът за отчитане на топлинната енергия, като е посочено, че в случая е извършено дялово разпределение на потребената в сградата енергия след извършен реален отчет на уредите от третото лице – помагач по делото. Настоящият съдебен състав не открива разлика в понятията „дялово разпределение“ и „реален отчет“, тъй като обхватът на първата услуга включва в себе си извършването на реални отчети. Именно въз основа на тези отчети (които не са в киловатчаса като мярка за енергия, а в други условни единици, които следва след съответни превръщания да се превърнат в мярка за потребена енергия) се извършва преизчисляване на енергията и разпределението на потребената за общите части на сградата, което се обозначава като „дялово разпределение“. Поради това няма основание да се приеме, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нещо, което не е било поискано с исковата молба.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г. (на лист 34 от първоинстанционното дело) цената за извършеното дялово разпределение се заплаща именно на това предприятие, което в последствие я прехвърля на фактически извършилите услугата дружества. Следователно не е налице плащане на лице, което няма право да го получи.

Поради това и в тази си част – относно цената на услугата „дялово разпределение“, първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.

В останалата си част – по претенциите на „Т.С.“ ЕАД за лихва за забава върху задълженията за дялово разпределение и цена на доставена топлинна енергия, както и по отношение на сумите, които първоинстанционният съд е приел за погасени по давност, въззивната жалба е бланкетна. Следователно в тази част на решението въззивният съд дължи проверка за неговата правилност единствено в случай, че са нарушени императивни материалноправни норми (съгласно чл. 269 ГПК и указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 на ОСГТК на Върховния касационен съд за въззивното производство). В случая не се установяват такива нарушения, поради което решението следва да се потвърди и в тази част.

Следователно първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната си част, с която е признато задължението на въззивницата Т.Д., но следва да се отмени в частта, с която са признати задължения на другите двама въззивници – П. и В. Д., като в тази част исковете следва да бъдат отхвърлени за по 1/6 от признатите от първоинстанционния съд задължения и спрямо двамата ответници.

Относно разноските:

По подадената от въззивниците Д. частна жалба срещу определението относно отказа за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските:

Частната жалба е неоснователна в частта относно разноските в заповедното производство. Самите въззивници Д. посочват в частната жалба, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, което обичайно се присъжда в заповедното производство е около 50 лева, като това е и размерът на присъдените от първоинстанционния съд в заповедното производство разноски. Следователно е правилна преценката на първоинстанционния съд, че определеният размер на разноските не е прекомерен и обжалваното определение следва да се потвърди, като частната жалба се остави без уважение.

По отношение на разноските в исковото производство, частната жалба е частично основателна, като първоинстанционния съд е определил за „Т.С.“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение от 250 лева, което не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и цената на предявените искове. Доколкото съдът сам определя дължимото се юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и е обвързан само от максимален размер на същото, настоящият съдебен състав приема, че справедливият размер на разноските, на които „Т.С.“ ЕАД има право за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното дело е 150 лева.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни – „Т.С.“ ЕАД пропорционално на уважената част от иска, а въззивниците П.и В. Д. – пропорционално на отхвърлената му част, съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Пред въззивната инстанция исковете се уважават за
2 347, 33 лева от общо предявения размер от 3 833, 17 лева, или за 61, 24 на сто от цената си, а се отхвърлят за 38, 76 на сто от същата.

С първоинстанционното решение  е прието, че общият размер на направените от „Т.С.“ ЕАД разноски в исковото производство е  1 128 лева. Настоящият съдебен състав с оглед подадената частна жалба намалява този размер със 100 лева поради намаляване на юрисконсултското възнаграждение от 250 на 150 лева. Така като общо сторени разноски се определят 1 028 лева. От тази сума на „Т.С.“ ЕАД следва да се присъдят 61, 24 на сто или 629, 55 лева, като първоинстанционното решение се отмени за разликата над този размер до пълния присъден размер на разноските от 998, 33 лева за исковото производство. Разноските в заповедното производство възлизат на 127, 66 лева, от които следва да се присъдят само 61, 24 на сто или 78, 18 лева, като първоинстанционното решение се отмени над този размер до пълния присъден от 127, 66 лева. Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която на разноски са осъдени въззивниците П.и В. Д., доколкото срещу тях исковете са неоснователни, като тежестта на разноските следва да поеме само въззивницата Т.Д..

В първоинстанционното производство въззивниците Д. не са доказали извършване на разноски и такива не следва да им се присъждат.

Пред въззивния съд предмет на обжалване са претенции на стойност 3 251 лева, като след частичното уважаване на жалбата съдът ги е намерил за основателни за общо 2 347, 33 лева. Следователно във въззивното дело „Т.С.“ ЕАД имат право на 66, 67 на сто от извършените от дружеството разноски, а въззивниците П.и В. Д. – на 33, 33 на сто от сторените от тях разноски.

Дружеството е направило искане за присъждане за разноски , но единственото му участие по делото се състои в подаване на молба за даване на ход на същото в отсъствие на представител. Последното не представлява действие на процесуално представителство, поради което разноски на „Т.С.“ ЕАД не следва да се присъждат.

Въззивниците Д. са платили по делото две държавни такси – 15 лева за частна жалба и 96, 95 лева по въззивната жалба. От тези разноски въззивниците П.и В. Д. следва да получат разделно и по равно (доколкото солидарността не се предполага – чл. 121, ал. 1 ЗЗД) 33, 33 на сто от тази сума, като общо тази част възлиза на 36, 94 лева, или за всеки от тях – по 12, 19 лева.

Тъй като решението е постановено по искове с цена под 5 000 лева, същото не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Същевременно настоящият съдебен състав установява, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка, като не са посочени сумите, за които исковете на „Т.С.“ ЕАД се отхвърлят. След постановяване на решението делото следва да се върне на Софийския районен съд, 62. състав, за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка.

Така мотивиран, Софийският градски съд, втори „а“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 23.05.2018 г. по гражданско дело № 12653/2018 г. на Софийския районен съд, 62. състав, В ЧАСТТА, с която e признато за установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД по отношение на П.К.Д. и В.К.Д. положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.К.Д., с ЕГН: **********, и В.К.Д., с ЕГН: **********,***, дължат на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, по 1/6 част (за всеки от двамата) от следните суми: 3 074, 62 лева (три хиляди седемдесет и четири лева и 62 ст.) – отдадена топлинна енергия за периода от месец май 2014 г. до месец април 2017 г., ведно със законната лихва считано от 16.11.2017 г. до датата на изплащане; 362, 12 лева (триста шестдесет и два лева и 12 ст.) – мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 31.10.2017 г., както и сумите от 71, 75 лева (седемдесет и един лева и 75 ст.) – дялово разпределение за същия период, и  мораторна лихва върху тази сума 12, 51 лева (дванадесет лева и 51 ст.) за същия период като мораторна лихва върху главницата, както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която  П.К.Д., с ЕГН: **********, и В.К.Д., с ЕГН: **********,***, са осъдени да платят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, сумата от 127, 66 лева (сто двадесет и седем лева и 66 ст.) – разноски в заповедното производство, и сумата от 988, 33 лева (деветстотин осемдесет и осем лева и 33 ст.) – разноски в първоинстанционното дело, и  Т.К.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъдена да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, сума в размер на разликата над сумата от 78, 18 лева (седемдесет и осем лева и 18 ст.) и пълния присъден размер от 127, 66 лева (сто двадесет и седем лева и 66 ст.) – разноски в заповедното производство, и сума в размер на разликата над 629,55 (шестстотин двадесет и девет лева и 55 ст.) и пълния присъдения размер от 988, 33 лева (деветстотин осемдесет и осем лева и 33 ст.) – разноски в първоинстанционното дело, вместо което

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на П.К.Д. и В.К.Д., че П.К.Д., с ЕГН: **********, и В.К.Д., с ЕГН: **********,***, дължат на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, по 1/6 част (за всеки от двамата) от следните суми: 3 074, 62 лева (три хиляди седемдесет и четири лева и 62 ст.) – цена на доставена до имот с адрес: София, ж.к. „******, топлинна енергия в периода от месец май 2014 г. до месец април 2017 г., ведно със законната лихва за забава за плащане на тази сума за периода от 16.11.2017 г. до датата на изплащане; 362, 12 лева (триста шестдесет и два лева и 12 ст.) – мораторна лихва за забава за плащане на цена на топлинна енергия в периода от 16.09.2015 г. до 31.10.2017 г.; 71, 75 лева (седемдесет и един лева и 75 ст.) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за имот с адрес: София, ж.к. „******, топлинна енергия в периода от месец май 2014 г. до месец април 2017 г., ведно със законната лихва за забава за плащане на тази сума за периода от 16.11.2017 г. до датата на изплащане, както и  12, 51 лева (дванадесет лева и 51 ст.) – мораторна лихва за забава за плащане на задължението за дялово разпределение в периода от 16.09.2015 г. до 31.10.2017 г. – задължения предмет на заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 81271/2017 г. на Софийския районен съд, 158. състав.

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.05.2018 г. по гражданско дело № 12653/2018 г. на Софийския районен съд, 62. състав, в останалата му обжалваната му част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 5164374/16.10.2018 г. на П.К.Д. и В.К.Д. срещу Определение № 45407/25.09.2018 г. по гражданско дело № 12653/2018 г. на Софийския районен съд, 62. състав, В ЧАСТТА, с която се иска изменение на решението в частта за определените в заповедното производство разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 5164374/16.10.2018 г. на Т.К.Д., срещу Определение № 45407/25.09.2018 г. по гражданско дело № 12653/2018 г. на Софийския районен съд, 62. състав, В ЧАСТТА, с която се иска изменение на решението в частта за определените в заповедното производство разноски.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, 62. състав, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение от 23.05.2018 г. по гражданско дело № 12653/2018 г. на Софийския районен съд, 62. състав, чрез посочване на частта, в която исковете на „Т.С.“ ЕАД са отхвърлени.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.