Р Е
Ш Е Н
И Е № 260007
гр. Пловдив,13.05.2024
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното гр. д. № 1690 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.108 от ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Мотомекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, бул. “България“ №65, против „Еликон“ ЕООД, ЕИК108519101, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Лозенец“, ул. ”Цветна градина“ №15, вх.А, ет.5, ателие №3.
Изложени са в
исковата молба обстоятелства, че на 15.03.2018г. между страните е сключен
предварителен договор за покупко- продажба на
недвижими имоти, съгласно който ответникът се задължил да продаде на ищеца
поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. П.
****, с площ от 2 000 кв.м,
ведно с построената в имота сграда с идентификатор ****.*, със застроена площ
от 255 кв.м, ведно с всички подобрения и приращения в
имота, срещу заплащане на продажна цена в размер на 383 350 лв. Тъй като продавачът по
предварителния договор отказал да сключи окончателен договор, ищецът е предявил
иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД- за обявяване на предварителния договор от
15.03.2018 г. за окончателен. Освен този иск, с исковата молба са били предявени за общо
разглеждане още искове по чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.108 от ЗС, като съгласно определение №1552/20.07.2018г.
последният иск е отделен за разглеждане в друго производство. По отношение на
иска по чл.108 ЗС, с уточняваща молба от 18.07.2018 г. ищецът е заявил, че ако
се уважи конститутивният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД-
предмет на гражданско дело № 1520/2018г. и се обяви за окончателен
сключеният между страните на 15.03.2018г. предварителен договор, то той ще
придобие правото на собственост върху имотите, поради което се иска от съда да
постанови решение за признаване за установено, че „Мотомекс“
ООД е собственик на описаните недвижими имоти и за осъждане на ответното
дружество да му предаде владението върху същите.
Претендират се разноски.
Следва да се посочи, че настоящото производство, образувано по коментираната искова молба на „Мотомекс“ ООД и имащо за предмет претенцията с правно основание чл.108 от ЗС, е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по гр.д. №1520/2018г. С влязло в сила решение, постановено по последното, сключеният между страните предварителен договор от 15.03.2018г. е обявен за окончателен, поради което с определение №260114/30.11.2023г. производството по гр.д. №1690/2018г. е възобновено.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез упълномощения процесуален представител адв. Б. З.. Изложено е в отговора, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. №1520/2018г. на ПОС, е обявен за окончателен сключеният на 15.03.2018г. между ответника, в качеството на продавач, и ищеца, в качеството на купувач, предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имоти, при условие че купувачът заплати на продавача сумата от 323 350 лв., представляваща неизплатената част от продажната цена, както и ДДС в размер на 11 315,05 лв. Твърди се, че след влизане в сила на решението по гр. д. №1520/2018г. и възобновяване на производството по гр. д. №1690/2018 г. /с определение от 30.11.2023г./ са настъпили нови обстоятелства. На 01.12.2023г. в гр. Пловдив „Еликон” ЕООД доброволно е предало на „Мотомекс” ООД владението на процесните недвижими имоти. Намерението си за доброволното им предаване ответникът е заявил с писмо по електронна поща веднага след постановяване на съдебния акт на ВКС и още преди плащане на цената за имотите и вписване на съдебното решение в АВ- Пловдив. На 16.11.2023г. ответникът е получил по електронна поща от ищцовото дружество вписаното съдебно решение, а на 01.12.2023г. е предал владението върху имотите. С оглед на това, ответникът твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от установяване на правото на собственост върху процесните имоти, доколкото никой не му оспорва това право след обявяването на предварителния договор за окончателен. Към момента на завеждане на делото ищецът е разполагал само с потестативното право да иска обявяване на предварителния договор за окончателен, но не е имал накърнено право на собственост, поради което искът е преждевременно предявен. А дори и да се приеме, че е бил налице правен интерес от предявяването на иска по чл.108 от ЗС, то същият е отпаднал, поради доброволното предаване на владението върху имотите. Предвид изложеното, се иска да се прекрати производството по делото поради недопустимост на предявения иск, алтернативно- да се отхвърли последният като неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По делото е представен предварителен договор, сключен на 15.03.2018г. между „Еликон” ЕООД, като продавач, и „Мотомекс”ООД, като купувач, съгласно който ответникът се е задължил да продаде на ищцовото дружество правото на собственост върху следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. П. на ул. “ ***“ № ***, с площ от 2 000 кв. м, при описаните граници, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ****.1, със застроена площ от 255 кв.м, брой етажи- два с предназначение- промишлена сграда, ведно с всички подобрения и приращения в имота, за сумата от 383 350 лв. /без ДДС/, която купувачът се е задължил да заплати заедно със законово регламентирания ДДС.
Установява се от приложеното гр.д. №1520/2018г. на ОС- Пловдив, че с влязло в сила на 25.10.2023г. съдебно решение, постановено по това дело, горепосоченият предварителен договор е обявен за окончателен, при условие че купувачът- „Мотомекс“ ООД заплати на продавача „Еликон“ ЕООД сумата от 323 350 лв., представляваща неизплатената част от продажната цена на имотите, както и ДДС в размер на 11 315,05 лв., в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
По делото не е спорно и се установява от приложените платежни нареждания към молба на ищеца с вх.№265093/31.10.2023г., депозирана по гр. д. №1520/2018г., че в определения срок /на 31.10.2023г./ ищцовото дружество е заплатило на ответника остатъка от продажната цена на имотите с дължимия ДДС.
На 01.12.2023г. между страните е подписан протокол за доброволно предаване на владението на недвижимите имоти. В същия страните констатират, че с влязло в сила решение №1340/18.11.2019г. по гр. д. №1520/2018г., вписано в СВ под акт № ******г., е обявен за окончателен сключеният на 15.03.2018г. предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имоти. Съгласно чл.2 от протокола, ответното дружество, чрез своя управител, доброволно предава владението на описаните имоти, като е декларирано, че за посочените имоти няма сключени наемни договори, както и че трети лица нямат каквито и да е права върху същите. При предаване на владението са предадени ключовете за имотите и квитанции за платени режийни разходи към експлоатационни дружества, с които се удостоверява, че към датата на предаване на владението задълженията към експлоатационните дружества за имотите са изцяло заплатени.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Възражението на ответника, направено в отговора на исковата молба, за недопустимост на предявения иск е обсъдено в постановеното по реда на чл.140 и чл.146 от ГПК определение от 05.03.2024г. и е счетено за неоснователно, поради което поддържаните от него в хода на устните състезания доводи в тази насока не следва да се коментират отново в решението. Доколкото не са налице предпоставки за прекратяване производството по делото, то предявеният иск следва да се разгледа по същество.
Според разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
За да бъде уважена ревандикационната претенция, следва да се докаже кумулативното наличие на определените от закона предпоставки: ищецът да е собственик на спорната вещ на твърдяното придобивно основание и ответникът да упражнява фактическата власт върху нея без правно основание.
В настоящия случай ищецът претендира, че е придобил правото на собственост върху процесните имоти, въз основа на сключен предварителен договор с ответника, обявен за окончателен с решение №1340/18.11.2019г. по гр.д. №1520/2018г. на ПОС.
По делото се
установи, че с горепосоченото съдебно решение, постановено по гр.д.
№1520/2018г., е обявен за окончателен сключеният 15.03.2018г. между страните
предварителен договор, при което от датата на влизане на решението в сила-
25.10.2023г. ищецът е придобил правото на собственост върху
имотите. Доколкото същият се легитимира като собственик на основание съдебното
решение, то предявеният иск по чл.108 от ЗС в установителната си част се явява основателен и доказан и
следва да се уважи, като съдът признае за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на процесните имоти.
Претенцията е
неоснователна в нейната осъдителна част, тъй като не се доказва към момента на
приключване на съдебното дирене ответникът да упражнява фактическата власт
върху имотите. От подписания на 01.12.2023г. между страните протокол е видно,
че ответникът е предал доброволно владението на процесните
имоти, който факт следва да бъде взет предвид от
съда, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. С оглед на това, ревандикационният иск в осъдителната част- за предаване на
владението ще се отхвърли.
При този изход на правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски. Същият
претендира разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, в общ размер
на 22 980,25 лв., като от тях 3 000,25
лв.-заплатена държавна такса за производството и 19 980 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК- за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, позовавайки се
на решение С-438/22г. на СЕС, което съдът намира за основателно.
В постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. изрично е посочено, че съдът следва да откаже прилагането на национална уредба, която определя задължителен минимален размер на адвокатските възнаграждения, когато противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, както и че забраната за уговаряне на възнаграждение под минималните размери в тази уредба, респ. съдът да е обвързан и да не може да присъди възнаграждение под този минимален размер несъмнено е „ограничение на конкуренцията”, с оглед на целта, като при такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели. Затова подходът следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адв. възнаграждение въз основа на преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
При съобразяване на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/22, което е задължително за съдилищата и от което следва, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери на Наредба № 1/9.07.2004 г., респ. от ограничението на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира, че претендираното от ищеца адв. възнаграждение е прекомерно и следва да се намали. В случая се касае за спор, който не се отличава с правна и фактическа сложност, по делото е проведено едно съдебно заседание, извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия са в минимален обем, при което размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до 1 000 лв. или 1 200 лв. с ДДС. Начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по см. на чл.78 ГПК, независимо дали страната- получател на услугата има право на данъчен кредит, поради което възражението на ответника за недължимост на ДДС се явява неоснователно. С оглед на това, в полза на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 4 200,25 лв., от които изцяло заплатената държавна от 3 000,25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. с ДДС. За разликата над сумата от 1 200 лв. до заявения размер от 19 980 лв. искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение ще се остави без уважение.
Предвид изхода на спора, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Еликон“ ЕООД, ЕИК108519101, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Лозенец“, ул. ”Цветна градина“ №15, вх.А, ет.5, ателие №3, че „Мотомекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, бул. “България“ №65, е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № ****г. на ИД на АГКК, с последно изменение със Заповед № **** г. на Н. на СГКК, находящ се в гр. П., ул.“ ***“ № ***, с площ от 2 000 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване- за складова база, със стар идентификатор: *** и номер по предходен план- квартал ***, парцел ****, общ. производствена и складова дейност, бензиностанция и газстанция, при граници и съседи, съгласно одобрена кадастрална карта: имоти с идентификатори- ****; ****; ****; ****, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ****.*, със застроена площ от 255 кв. м, брой етажи- два, с предназначение: промишлена сграда, представляваща сграда със стар идентификатор ****, ведно с всички подобрения и приращения в имота, на основание обявения за окончателен с влязло в сила на 25.10.2023г. Решение №1340/18.11.2019г., постановено по гр.д. №1520/2018г. на ОС- Пловдив, предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 15.03.2018г. между Еликон“ ЕООД, като продавач, и „Мотомекс“ ООД, като купувач, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.108 от ЗС в осъдителната му част- за осъждане на „Еликон“ ЕООД, ЕИК *********, да предаде на „Мотомекс“ ООД, ЕИК *********, владението на описаните по-горе недвижими имоти.
ОСЪЖДА „Еликон“ ЕООД, ЕИК108519101, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Столична община, район „Лозенец“, ул. ”Цветна градина“ №15, вх.А,
ет.5, ателие №3, да заплати на „Мотомекс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, бул. “България“
№65, сумата от 4 200, 25 /четири хиляди и двеста лв. и двадесет и пет
ст./лв.- разноски по делото, като от тях 3 000,25 лв.- заплатена държавна такса
и 1 200 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС, като оставя без уважение
искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
за разликата над 1 200 лв. до пълния претендиран
размер от 19 980 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: