Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 05.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 7248 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „О.К.“ ЕООД
срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД при условията на обективно кумулативно съединяване: 1)
осъдителен иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), вр. §22 ПЗР на КЗ
за сумата 30 000,00 лв. – обезщетение, дължимо по договор за имуществено
застраховане на лек автомобил „БМВ” с ДК№******* за застрахователно събитие
„кражба”, настъпило между 12,00 часа на 23.12.2013г. и 00,15 часа на
24.12.2013г. в гр. София, кв. Редута, ул. Калиманци, пред блок 75-77; 2)
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата
8 450,22 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода
от 24.12.2013г. до 30.09.2016г.
Ответникът оспорва исковете с възражения за
липса на настъпило застрахователно събитие по договора за застраховка,
възражения за неизпълнение на задължения на застрахования за уведомяване на
обстоятелствата от значение за сключване на договора и настъпване на
застрахователното събитие и възражения, че действителната стойност на
автомобила е под уговорената застрахователна сума по договора за застраховка.
Сключването на договор между страните за
имуществено застраховане на процесния лек автомобил при застрахователна сума от
30 000,00 лв. и срок на действие на застраховката от 29.05.2013г. до
28.05.2013г. не е предмет на спор между страните, но се и установява от застрахователна
полица №44010296690, приета като писмено доказателство по делото.
Показанията на разпитаните по делото
свидетели К.Т.и Н.М.са достатъчни с изискуемото от процесуалния закон пълно и
главно доказване да установят, че между 12,00 часа на 23.12.2013г. и 00,15 часа
на 24.12.2013г. в гр. София, кв. Редута, ул. Калиманци, пред блок 75-77
автомобилът е противозаконно отнет от владението на управителя на ищцовото
дружество, а посоченото обстоятелство се установява и от приетите като писмени
доказателства постановления по досъдебно производство №4500/2013г. по описа на
01 РУ СДВР.
Противоправното отнемане на владението върху
автомобила е покрит риск по застрахователния договор между страните и след като
е настъпило в срока на действие на договора поражда задължение за ответника да
обезщети вредите на застрахования собственик на автомобила.
Възраженията на ответника за липса на застрахователно
събитие, както и възраженията му за неизпълнение на задълженията на
застрахования за точно уведомяване за обстоятелствата около настъпване на
събитието, са мотивирани с данните в приетото като писмено доказателство по
делото писмо от ГД „Гранична полиция“, според които процесният лек автомобил
„БМВ” с ДК№******* е напуснал територията на Република България през ГКПП Дунав
мост на 20.12.2013г. в 08,53 часа, след което няма данни да е влязъл отново на
територията на страната.
Само по себе си, цитираното писмо от ГП
„Гранична полиция“ не е достатъчно да обуслови извод, че към датата на
процесното застрахователно събитие лекият автомобил не се е намирал на мястото
в гр. София, на което застрахованият твърди (а доказателствата по делото
установяват), че е настъпило процесното застрахователно събитие, тъй като според
удостоверяването в самото писмо автоматизираният информационен фонд „Граничен
контрол“ не съдържа изчерпателна информация за преминаването на лица и МПС през
граници на държави-членки на ЕС.
Липсата на изчерпателност в информацията на
фонда, въз основа на която е издадено писмото, се установява и от данните в самото
писмо, според които са регистрирани последователни излизания на процесното МПС
от територията на страната на различни дати без между тези дати да е регистрирано
влизане и обратното – регистрирани са последователни влизания на други дати без
регистрирано излизане на МПС между тези дати от територията на страната).
Останалите доказателства, представени от
ответника, поначало не съдържат конкретни данни за обективно осъществени факти,
въз основа на които да може да бъде направен дори косвен извод, че процесният
автомобил не се е намирал по времето и на мястото, декларирани от ищеца в
уведомлението до застрахователя за процесното застрахователно събитие.
В приложение на последиците на
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК възраженията на ответника за липса
на настъпило застрахователно събитие и неизпълнение на задължения на
застрахования за уведомяване на обстоятелствата от значение за настъпването на
това събитие се явяват неоснователни и не могат да обусловят отхвърляне на
предявения иск за присъждане на обезщетение за вредите на застрахования от
процесното застрахователно събитие.
Тъй като е налице пълна загуба на
застрахованото имущество, тези вреди са съизмерими с действителната стойност на
автомобила към датата на застрахователното събитие до размера на уговорената
застрахователна сума (чл. 203, вр. 208, ал. 3 от отменения КЗ, приложими
съгласно §22 от ПЗР на действащия КЗ).
Възраженията на ответника, че действителната
стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие е
по-ниска от уговорената застрахователна сума в размер на 30 000,00 лв., са
опровергани от заключението на изслушаната автотехническа експертиза по делото,
според която действителната стойност на автомобила към датата на събитието
възлиза на сума в по-висок размер (а именно сумата 30 922,17 лв.).
Изложеното предпоставя, че съгласно чл. 208,
ал. 1 КЗ (отм.) и сключения между страните застрахователен договор ответникът
дължи на ищеца обезщетение в размер на уговорената застрахователна сума от 30 000,00
лв., тоест предявеният главен осъдителен иск се явява доказан по основание и за
пълния му предявен размер.
Съгласно чл. 208, ал. 1, изр. 2 КЗ (отм.)
ответникът изпада в забава по отношение на задължението си за плащане на
застрахователно обезщетение в 15-дневен срок от датата на уведомяването му за
процесното застрахователно събитие.
Приетото като писмено доказателство писмо изх.
№92-4573/01.03.2016г. обективира извънсъдебно признание на ответника, че същият
е получил уведомление от ищеца за процесното застрахователно събитие най-късно
на 27.12.2013г., когато според съдържанието на цитираното писмо при ответника е
образувана щета по повод на това събитие.
Лихвите за забава, изтекли върху главното
вземане в периода от 12.01.2014г. (датата, на която ответникът е изпаднал в
забава съгласно чл. 208, ал. 1, изр. 2 КЗ отм., вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД) до
30.09.2016г. (крайната дата на периода, за който е предявен иск за лихви), изчислени
по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр. ПМС №100 от 29.05.2012г. и ПМС №426 от
18.12.2014г. на база основния лихвен процент на БНБ за посочения период,
увеличен с десет пункта, възлизат на общия размер от 8 291,57 лв.
Искът за лихви е основателен и следва да бъде
уважен за посочения размер и период.
За разликата до пълния му предявен размер от 8 450,22
лв., както и за периода преди 12.01.2014г. акцесорният иск подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните
има право да иска от другата страна възстановяване на част от разноските, които
е направила за производството (ответникът и юрисконсултско възнаграждение по
чл. 78, ал. 8 ГПК), съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „О.К.“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) сумата
30 000,00 лв. – обезщетение, дължимо по договор за имуществено
застраховане на лек автомобил „БМВ” с ДК№******* за застрахователно събитие
„кражба”, настъпило между 12,00 часа на 23.12.2013г. и 00,15 часа на
24.12.2013г. в гр. София, кв. Редута, ул. Калиманци, пред блок 75-77, ведно със
законната лихва от 04.10.2016г. до изплащането на сумата, на основание чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 8 291,57 лв. – лихви за забава, изтекли върху
главното вземане по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) в периода от 12.01.2014г. до
30.09.2016г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 554,27 лв. –
разноски за съдебното производство, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разликата над 8 291,57
лв. до предявения размер от 8 450,22 лв. и за периода от 24.12.2013г. до
11.01.2014г.
ОСЪЖДА „О.К.“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК
сумата 2,48 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: