Решение по дело №3391/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ _1298_

 

02.10.2018 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в открито съдебно заседание на 21.09.2018 г.,

в XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 3391 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Р.Х.Р., ЕГН ********** с адрес ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №18-7779-000417/20.06.2018 г. издадено от Началника на РУ – Камено към ОД на МВР – гр.Бургас.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.179, ал.3, т.1 и чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за нарушения на чл.139, ал.5 и чл.70, ал.3 от същия закон, на жалбоподателя са наложени две административни наказания по вид „глоба” в общ размер от 3 020.00 лева.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП. Посочва се, че с възражение по съставения АУАН жалбоподателят представил и фискален бон от деня на извършване на вмененото нарушение за закупен винетен стикер с валидност от един месец. Посочва се, че въпреки това и без изобщо да разгледа подаденото възражение наказващият орган е издал обжалваното НП. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН поради наличието на заболяване на едно от децата му, като в тази връзка се представя доказателство за инвалидност от 100 % на детето.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, не се взема становище по жалбата, както и не се представят доказателства, освен административната преписка.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 06.07.2018 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила в РУ – Камено на 11.07.2018 г. с вх.№779000-1911/11.07.2018 г.

Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 ЗАНН във връзка с чл.84 от ЗАНН и чл.183, ал.2 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 01.06.2018 г. Т.П. и Т.Я. (младши автоконтрольор, респективно младши инспектор в РУ – гр.Каменов), изпълнявали служебните си задължения на път №6008 в близост до гр.Камено. На това място и 17:00 часа жалбоподателя бил спрян от полицаите за проверка, докато се движел в посока към гр.Българово и управлявал товарен автомобил-цистерна марка „DAF“ модел „380“ с рег.№ А 94 58 КХ.

По време на проверката полицаите установили, че МПС било управлявано от жалбоподателя без залепен на предното стъкло винетен стикер. Установено било също така и че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил бил без включени светлини за движение през деня.

В резултат на посоченото и на място в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Т.П. съставил против жалбоподателя Акт №18-7779-000417/01.06.2018 г. (бланков №0712161) за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Т.Я..

Конкретно отразените в акта нарушения били в словесен и цифров вид за това, че:

-         жалбоподателя управлявал автомобила без заплатена винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, валидна към момента на проверката от категория К1, което било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.139, ал.5 ЗДвП;

-         автомобила бил без включени светлини за движение през деня, квалифицирано като нарушение по чл.70, ал.3 ЗДвП.

На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН и срещу подпис, на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. При предоставената му възможност Р.Р. не се възползвал да даде обяснения и възражения. С АУАН било иззето свидетелство №********* за регистрация на МПС част II и контролен талон към СУМПС.

На същата дата (01.06.2018 г.) в 22:42 часа от бензиностанция “ОMV” до курортен комплекс „Слънчев бряг“ на главен път Варна – Бургас, за процесното МПС лицето Хюсеин Мустафово закупило необходимия винетен стикер за един месец (л.9 от делото).

В предоставения му тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН жалбоподателят депозирал възражение.

На 20.06.2018 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 06.07.2018 г. Конкретно посочените нарушения, вменени на жалбоподателя, са идентични с отразените в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 11.07.2018 г., в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, била подадена процесната жалба, постъпила в РУ – гр.Каменов с вх.№777900-1911/11.07.2018 г.

 

Съдът не установи процесуални нарушения извършени по време на предсъдебната фаза на административнонаказателния процес.

Както АУАН, така и процесното НП са издадени от лица, компетентни да сторят това по смисъла на чл.189, ал.1, респективно ал.12 от ЗДвП. В тази връзка се представя Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Както в АУАН, така и в НП (в текстовата им част) е посочено изрично, че не е бил налице закупен валиден винетен стикер. Такъв се изисква според чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата и това е безспорно. Още повече, че за липсата на такъв стикер е и представеното доказателство за закупуването му на процесната дата, но няколко часа след проверката.

 

Според чл.139, ал.5 от ЗДвП, движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Действително съгласно чл.100, ал.2, предл.1 от ЗДвП, водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища, както и да да предоставя при необходимост валиден документ, доказващ плащането на съответните такси в съответствие с тарифата и наредбата по чл. 10, ал. 6 от Закона за пътищата (изр.2). Невключването на чл.100, ал.2 ЗДвП в цифровата квалификация на вмененото на жалбоподателя деяние е действително грешка в АУАН и НП, но тя не е от категорията на неотстранимите, доколкото санкционната разпоредба е една и съща и правилно определена от наказващия орган – чл.179, ал.3, т.1 ЗДвП. За прецизност би следвало в квалификацията да се включва и чл.100, ал.2 ЗДвП.

 

Съгласно чл.139, ал.5 от ЗДвП, Движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Отделно от това и съгласно чл.100, ал.2, предл.1 от ЗДвП, водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища. Безспорно по делото се установи, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил по една или друга причина е бил без залепен валиден стикер за заплатена винетна такса. В това отношение показанията на разпитания по делото полицейски служител са ясни и съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

Предвиденото административно наказание по чл.179, ал.3, т.1 ЗДвП за процесното нарушение е с фиксиран размер от 3 000.00 лева, което не дава свобода на съда да намалява тази санкция. Наказуемо лице според тази разпоредба е само и единствено водача, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. В настоящия случай няма спор, че водача е именно жалбоподателя.

Съгласно т.1 на параграф единствен от Допълнителните разпоредби на Тарифа за таксите, които се събират от агенция "Пътна инфраструктура" (загл. изм. - дв, бр. 102 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)[4] (Тарифата) в неизменена редакция и към настоящия момент, категориите ППС, дължащи винетна такса за ползване на пътната инфраструктура, са:

Категория 1 - ППС, предназначени за превоз на товари, с две и повече оси, състав от пътни превозни средства, както и специализираните строителни машини, автокрановете, специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите; колесните трактори и другите самоходни машини, когато се регистрират за движение по пътищата; специализираните пътни превозни средства и строителни машини, които по принцип са предназначени за движение извън републиканските пътища, включително руднични и кариерни превозни средства, за времето, когато ползват републиканските пътища за придвижване на собствен ход, при условие че отговарят на техническите изисквания и на условията за безопасност на движението - всички с две и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 или повече тона.

Категория 2 - ППС, предназначени за превоз на пътници, с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, и пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, с две оси, както и специализираните строителни машини, автокрановете, специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите; колесните трактори и другите самоходни машини, когато се регистрират за движение по пътищата; специализираните пътни превозни средства и строителни машини, които по принцип са предназначени за движение извън републиканските пътища, включително руднични и кариерни превозни средства, за времето, когато ползват републиканските пътища за придвижване на собствен ход, при условие че отговарят на техническите изисквания и на условията за безопасност на движението - всички с две оси, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 тона.

Категория 3 - ППС, предназначени за превоз на пътници, с не повече от 8 места за сядане, моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или моторните превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и моторните превозни средства от тази група с повишена проходимост.

При посоченото дотук, безспорно е следвало управлявания от жалбоподателя товарен автомобил да е със залепен винетен стикер за ППС от Категория 1 (К1). Такъв винетен стикер е закупен няколко часа след проверката.

Не се оспорва и деянието, което наказващия орган, а преди него и актосъставителя, са квалифицирали като съставомерно на нарушение на чл.70, ал.3 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Очевидно и безспорно тази разпоредба създава задължение за водачите на МПС, нарушението на което влече административнонаказателна отговорност. Санкционната разпоредба е чл.185 ЗДвП, поради липса в закона на друга, при която наказанието е с фиксиран размер от 20.00 лева и затова не съществува правна възможност за намаляване.

С оглед на всичко посочено дотук съдът не намира, че е налице възможност за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Касае се за водач, който управлява товарен автомобил, за който не е заплатена дължимата винетна такса за движение по пътищата на Република България.

Предвид посоченото съдът не приема, че настоящия случай е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което правилно наказващия орган е пристъпил към издаване на обжалваното сега НП.

Мотивиран от посоченото дотук, настоящия съдебен състав приема, че процесното НП следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и правилно издадено.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №18-7779-000417/20.06.2018 г. издадено от Началника на РУ – Камено към ОД на МВР – гр.Бургас,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.179, ал.3, т.1 и чл.185 от Закона за движение по пътищата за нарушения на чл.139, ал.5 и чл.70, ал.3 от Закона за движение по пътищата,

на Р.Х.Р., ЕГН ********** с адрес ***,

са наложени две административни наказания по вид „глоба” в общ размер от 3 020.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/п/

Вярно с оригинала:

ММ