Решение по дело №2371/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът С. И. Е., [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез представител по пълномощие адвокат Г., е оспорил решение №2301/06.11.2024г., постановено по адм. дело №1012/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против решение на Общинска служба по земеделие [населено място] с №2600-О от 10.01.2023г., издадено по преписка №2645/06.01.2000г.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде отменено като незаконосъобразно решението на Общинска служба „Земеделие“ [населено място], което е било предмет на оспореното съдебно решение. С касационната жалба е направено искане за присъждане на понесените пред двете съдебни инстанции разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Общинска служба „Земеделие“ [населено място], също не изпраща представител.

Заинтересованата страна С. И. Б., редовно призована, не се явява и не се представлява.

За Окръжна прокуратура Бургас се явява прокурор М. И., който пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Пред районния съд е било оспорено решение № 2600-О/10.01.2023г. на Общинска служба „Земеделие“ [населено място] с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност, респ. прогласяване неговата нищожност.

С оспорения административен акт, на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ, административният орган е обезщетил наследниците на Т. Ж. Д. чрез предоставяне в собственост на 2,863 дка земеделски земи на обща стойност 481 лв. съгласно плана за обезщетяване в землището на [населено място], [ЕКАТТЕ], община Созопол като посочените земи от 2,863 дка представляват 2863/3702 ид. части на стойност 481 лева от поземлен имот от Общинския поземлен фонд (ОПФ) №81178.19.545 по плана за обезщетяване, представляващ посевна площ, целият от 3702 дка, осма категория, находящ се в местността „Ябълката“.

С обжалваното решение №2301/06.11.2024г., постановено по гр. дело №1012/2024г. по описа на Районен съд Бургас, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора С. Е.. В мотивите на решението съдът е анализирал фазите, през които преминава производството по обезщетяване на собствениците съгласно нормата на чл.19а, ал.4 от ЗСПЗЗ. Посочил, че обжалваното решение №2600-О/10.01.2023г., с което приключва процедурата по обезщетяване, е издадено въз основа на предходно решение № 2645 от 14.03.2000г. С последното, на основание чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, е определено на наследниците на Т. Д. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 0,934 дка, III категория, с решение №2645 от 24.03.1994г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, от които за обезщетяване със земя и/или компенсационни бонове всичко на обща стойност 729 лева (л.10 от гр.д. №1012/2024г. по описа на Районен съд Бургас). Според първоинстанционния съд от съдържанието на решение №2645 от 14.03.2000г. не се установява какво е местоположението на обезщетението със земя, а е посочено единствено площта и категорията на земята. Прието е, че това решение е съобщено на страните и е влязло в сила, като е било обжалвано. Съдът се е позовал и на представеното решение №5Ч от 17.01.2005г. на Общинска служба по земеделие и гори [населено място] (л.13), с което на основание чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на Т. Д. е определено обезщетение със земя на стойност 481 лева, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – поименни компенсационни бонове на стойност 248 лева. Според районния съд и това решение е било съобщено на страните. Взето е предвид заключението на вещото лице, което установява, че в процесното решение №2600-О/10.01.2023г. не са посочени данни за това срещу кои имоти от землището на [населено място] се предоставят 2863/3702 [жк], като не са ясни техните характеристики и местоположение – номер на имота, площ, местност, категория на земята (нито по КККР, нито по КВС). Оттук не може да се направи оценка по изискванията на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, както и да се направи преценка за равностойност по смисъла на §1к от ППЗСПЗЗ. Основната характеристика при определянето на цените на земеделските земи е тяхната категория, а в случая има несъответствие на категорията, посочена в отделните документи (съгласно скицата на л.16 категорията на [ПИ] е десета, а в оспореното решение е посочено осма категория). Според съда, въз основа на всички представени по делото актове и извършените действия от административния орган било издадено обжалваното решение №2600-О от 10.01.2023г., което съдържа точно описание на имота, вида и категорията на земята, местонахождението и стойността й. С тези доводи първоинстанционният съд е намерил оспореното решение за законосъобразно.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл.19, ал.18 Общинската служба по земеделие постановява решение за обезщетяване със земя. Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. Именно този въпрос е следвало да изследва съда, като назначи съдебно-оценителната експертиза – да установи налице ли е съответствие между стойността на земеделската земя, определена за обезщетение, и стойността на признатото право на обезщетение. В този смисъл районният съд е следвало да постави задача на вещото лице да извърши оценяване стойността на имота, който се предоставя в обезщетение (при съобразяване с критериите в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ), след което да извърши съпоставка между дадената от експерта оценка с оценката, която се съдържа в обжалваното решение. С други думи, предметът на съдебната проверка се свежда до установяване на въпроса дали определеното с решение №5Ч/17.01.2005г. обезщетение със земя на стойност 481 лева съответства на стойността на земите, с които са обезщетени лицата, с процесното решение.

В противоречие с така очертания предмет на производството, посочен в чл.27а, ал.1, изр. последно от ППЗСПЗЗ, първоинстанционният съд е изследвал въпроса, поставяйки задача към експертизата, дали посоченият в оспореното решение имот е равностоен на земите на наследодателката, за които е определено обезщетението. Този въпрос обаче e относим единствено в производството по обжалване на акта по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, с който е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост, върху 0,934 дка земеделска земя от трета категория (т.е. решение №2645/14.03.2000г. на Поземлена комисия – [населено място]). Както вече се посочи, настоящото производство има за предмет друг административен акт и в същото не се изследва правилно ли е определена оценката на земите, чието право на възстановяване е признато, но е прието, че то ще се осъществи чрез обезщетението.

Наред с горното, доколкото в хода на производството е било наведено възражение от касатора за липса на надлежно връчване на всички актове, постановени от поземлената комисия, съдът не се е обосновал защо приема, че актовете са били връчени на всички наследници. Според сега действащата уредба, както и към момента на постановяването им, решенията се съобщават на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс. По делото не е категорично доказано, че процесните решения са били връчени на всички наследници, като освен това не е изследвано дали представените доказателства по делото са достатъчни за удостоверяване на надлежното съобщаване. Изясняването на тези въпроси е от съществено значение, тъй като липсата на връчване на първите два акта, предхождащи решението за обезщетяване на собствениците, принципно би осуетило действието на оспореното решение по чл.27а от ППЗСПЗЗ.

Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че в случая са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело до неправилност на обжалвания съдебен акт, с оглед на което същият следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде отговор на въпроса дали стойността на земеделската земя, определена за обезщетение, е съответна по стойност на признатото право на обезщетение. Също така следва да се изясни въпроса относно влизането в сила на всички постановени от колективния орган по поземлената собственост решения.

По искането на касатора за присъждане на направените разноски в производството пред Районен съд Бургас и пред настоящата инстанция, на основание чл.226, ал.3 от АПК, следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото.

На основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №2301/06.11.2024г., постановено по адм. дело №1012/2024г. по описа на Районен съд Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.