Решение по дело №842/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от В. М. И. с адрес [населено място], [улица], чрез адв. В. Ш., против решение № 1012-04-61#17/16.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер]-04-258#15/03.07.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново. С посоченото разпореждане на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, и добавка по чл. 84 от КСО. Жалбоподателят счита, че оспореният акт е в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага доводи, че ответникът е следвало да задължи работодателите да представят доказателства относно характера на извършваната работа. По отношение на положения труд при действието на ПКТП /отм./ поддържа, че е следвало да се извърши преценка за наличието на хипотезата на т. 67, ал. 1 от ПКТП /отм./. По отношение на останалите посочени в жалбата работодатели счита, че за установяването на обективната истина са допустими гласни доказателствени средства. В съдебно заседание се представлява от адв. В. Ш., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита. Претендира направените по делото разноски.

Ответната страна – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство е образувано по повод Заявление вх. № 2113-04-258 и 2116-04-302 от 11.03.2024 г., подадено от В. М. И. до директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на починалия съпруг Н. И. И.. Съгласно приложения опис /л. 123 от делото/ са представени УП 3 от осигурител „БТС“ ЕООД, трудови книжки № 105, № 175, № 175-продължение. В хода на производството с вх. № 2113-04-258#1/29.03.2024 г. от жалбоподателя e представено допълнително удостоверение от Държавния военноисторически архив /л. 155 от делото/. От адм. орган са събрани допълнителни доказателства от осигурители – „Мостстрой – Велико Търново“ АД, ЗПК „Съединение-95“, „Болярка ВТ“ АД, ЕТ „Р.Х.– И. Т.“ и др.

Въз основа на представените документи ръководител ПО в ТП на НОИ – В. Търново е издал разпореждане [номер]-04-258#15/03.07.2024 г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. М. И. по чл. 69б, ал. 2 от КСО, и добавка по чл. 84 от КСО от пенсия за осигурителен стаж и възраст на починалия ѝ съпруг. В мотивите на разпореждането адм. орган е приел, че към 11.03.2024 г. - датата на подаване на заявлението В. И. има навършена възраст 59 г. 01 мес. и 23 дни и зачел на жалбоподателя осигурителен стаж, както следва:

- осигурителен стаж от втора категория труд - 18 г. 00 мес. 25 дни;

- осигурителен стаж от трета категория труд - 13 г. 08 мес. 14 дни;

Общият осигурителен стаж превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд бил изчислен на 36 г. 03 мес. и 15 дни. Сборът от осигурителния стаж и възраст възлиза на 95 г. 05 мес. 08 дни.

Издателят на разпореждането е приел, че на В. И. не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението за пенсия лицето отговаря на една от предпоставките – има необходимия стаж от втора категория 15 години, но няма необходимата възраст от 59 години и 02 месеца и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Предвид изложеното не се следва добавка по чл. 84 от КСО от пенсия на починал съпруг, тъй като К. П. няма отпусната пенсия, към която да се изплаща такава.

Срещу този административен акт В. И. чрез пълномощник подал жалба, с последвали уточнения и приложени доказателства, в които са изложени аргументи относно неправилно зачетен като трета вместо втора категория труд стаж при определени осигурители. В хода на обжалването във връзка с направените от жалбоподателя доказателствени искания ответникът е инициирал нови проверки, като е събрал доказателства от „Болярка ВТ“ АД и от ОДМВР Велико Търново относно регистрирани пътни превозни средства от „Спринк“ ЕООД, „В.“ ЕООД, „Страубери“ ЕООД и „Транс хит“ ЕООД. От жалбоподателя е изискана информация и доказателства относно управляваните от него товарни автомобили в горепосочените дружества, каквато същият е представил на 08.10.2024 г.

Директорът на ТП на НОИ – В. Търново е приел, че предмет на спор е дали следва да бъде зачетен стажа на жалбоподателя като втора категория труд за следните периоди:

• 26.01.1988 г. – 21.05.1988 г. в АПК Килифарево /неточно посочено в решението на ответника като АПК Стражица/ на длъжност „шофьор Н.“.
• 16.08.1988 г. – 06.02.1989 г. в АПК Килифарево на длъжност „водач на мотокар“.
• 01.10.1992 г. – 01.06.1994 г. в ТКЗС Килифарево на длъжност „нощен пазач“.
• 01.03.1996 г. – 30.06.1997 г. в „Булавтоинженеринг“ ЕООД на длъжност „шлосер-шофьор“.
• 01.04.2001 г. – 31.07.2001 г. в „Болярка ВТ“ АД на длъжност „шофьор на товарен автомобил“.
• 01.08.2003 г. – 23.08.2005 г. в „Спринк“ ЕООД на длъжност „шофьор на товарен автомобил“.
• 04.12.2006 г. – 14.03.2007 г. във „В.“ ЕООД на длъжност „шофьор на товарен автомобил“.
• 18.04.2007 г. – 31.12.2007 г. в „Страубери“ ЕООД на длъжност „шофьор на товарен автомобил“.
• 10.11.2008 г. – 09.03.2009 г. в „Транс хит“ ЕООД на длъжност „шофьор на товарен автомобил“.

След обсъждане на събраните доказателства относно всеки един осигурител директорът на ТП на НОИ Велико Търново е счел жалбата за неоснователна и постановил процесното решение, с което я отхвърлил.

Решението е връчено на жалбоподателя на 21.10.2024 г. Недоволен от него, В. И. го е оспорил пред съда с жалба, подадена чрез пощенски оператор на 01.11.2024 г.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата от административната преписка.

Прието е заключение на съдебно-икономическа експертиза, като според вещото лице полагания от жалбоподателя труд при работодателите „Спринк“ ЕООД и „Транс хит“ ЕООД следва да бъде зачетен като втора категория.

По искане на жалбоподателя са изслушани свидетелите А. А. А., А. С. А., Д. П. Г., Т. А. Т., С. П. С., Е. Н. Г. и М. М. Р., които са дали показания относно извършваната от жалбоподателя работа при горепосочените работодатели и управляваните от същия превозни средства.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения от закона преклузивен срок, след изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

При извършената служебна проверка се установи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Спазено е изискването за форма с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО вр. чл. 59 АПК, като решаващият орган е изложил мотиви, обосноваващи изводите му за неоснователност на подадената пред него жалба. Тези доводи важат и за разпореждане [номер]-04-258#15/03.07.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново. Не се установява при издаването на тези актове да са допуснати съществени процесуални нарушения.

По приложението на материалния закон:

По делото няма спор, че към датата на подаване на заявлението – 11.03.2024 г. жалбоподателят е навършил възраст от 59 год. 01 мес. и 21 дни. Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст. Следователно едно от кумулативните изисквания за да може да се пенсионира по облекчения ред на чл. 69б, ал. 2 от КСО през 2024 г. е жалбоподателят да е навършил възрастта от 59 год и 02 месеца към датата на подаване на заявлението за пенсиониране. Както се посочи, към тази дата жалбоподателят е на възраст 59 год. 01 мес. и 21 дни и не е навършил изискуемата се възраст за 2024 г. от 59 год и 02 месеца /независимо че недостигът се изразява в осем дни/, поради което същият няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, както правилно е приел административният орган. Предвид спецификата на пенсионното производство именно датата на подаването на заявлението за отпускане на пенсия е релевантна, независимо че впоследствие в хода на производството жалбоподателят е навършил изискуемата възраст. Този извод не се променя и предвид впоследствие представеното от жалбоподателя с вх. № 2113-04-258#1/29.03.2024 г. удостоверение от Държавния военноисторически архив относно периода на военната му служба, удостоверяващо допълнителен осигурителен стаж, тъй като претенцията за право на пенсия вече е била надлежно заявена.

Жалбоподателят не твърди и не доказва, че попада в хипотезата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, а същевременно безспорно не изпълнява и кумулативните условия на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО.

След като несъмнено не е изпълнено едно от кумулативните изисквания за отпускане на поисканата пенсия, то изследването на останалите предпоставки, и в частност на една от тях – дали лицето има необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст /доколкото още в разпореждането е посочено, че В. М. има повече от 15 години осигурителен стаж от втора категория/, не е необходимо. В тази връзка настоящият състав счита, че не следва да обсъжда доводите на страните за категорията на труда, полаган при посочените по-горе в решението работодатели. Това е така, тъй като предмет на съдебното производство е законосъобразността на оспорения административен акт и след като с този акт законосъобразно е отказано претендираното от лицето право поради ненавършване на изискуемата възраст, то необсъждането по същество на всички доводи и доказателства относно осигурителния стаж на жалбоподателя не би променило с нищо окончателния извод на съда и не би могло да повлияе на крайния резултат от правния спор. Освен това съдът намира, че ако се произнесе по тези въпроси и в крайна сметка приеме в мотивите на решението, че някои или всички спорни периоди е следвало да бъдат зачетени като втора категория труд, това би нарушило правото на защита на ответника, тъй като същият не би могъл да подаде касационна жалба единствено срещу мотивите на решението при положение, че изходът на делото е благоприятен за него. След като със съдебното решение съдът не се произнася по въпроса относно категорията на труда през горепосочените периоди между 26.01.1988 г. - 09.03.2009 г., то по този въпрос не се формира сила на присъдено нещо и същият въпрос може и следва на общо основание да бъде обсъждан при подаване на последващо заявление за пенсиониране – така напр. по аналогичен казус Решение № 13754 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6261/2012 г., VI о.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на администрацията, в чиято структура е ответният административен орган, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. М. И. с адрес [населено място], [улица], чрез адв. В. Ш., против решение № 1012-04-61#17/16.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер]-04-258#15/03.07.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново.

ОСЪЖДА В. М. И. с адрес [населено място], [улица], [ЕГН], да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.