Присъда по дело №1449/2017 на Окръжен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

№ 13/19.2.2019г.

гр.Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненски окръжен съд                                              Наказателно отделение

На  деветнадесети февруари                две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА П.

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: К.Х.В.Ж.

 

            

При секретар Нели Ковачева

С участието на прокурор Галина Минчева

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

НОХД № 1449 по описа за 2017 г.

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Т.Л. - роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН: **********

 

ЗА ВИНОВЕН  В ТОВА, ЧЕ:

На 28.03.2014 г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с Г.Ж.Т. ЕГН: **********, осъществявайки фактически дейността и функциите на данъчно задълженото лице „Риоском" ЕООД, ЕИК *********, собственост на М.Ш.М. ЕГН: ********** и управлявано от последния, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - корпоративен данък по смисъла на ЗКПО в размер на 33906.00 лв./тридесет и три хиляди деветстотин и шест лв./, като потвърдил неистина в подадена пред ТД - НАП - Варна декларация - ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 034351400334535/28.03.2014 г., в която декларирал разходи за покупка на 112 720.00 кг. малини на обща стойност 339 060.00 лв. по несъществуващи договори с физическите лица А.М.М. ЕГН: **********, Х. Ю.Х. ЕГН: **********, М.Х.Е. ЕГН: **********, Т.А.Е. ЕГН: **********, А. Юсуф К. ЕГН: **********, Х.А.Х. ЕГН: **********, Б.К.А. ЕГН: **********, М.М.Х. ЕГН: **********, Х. Исмаил Х. ЕГН: **********, М.Х.М. ЕГН: ******* 820, И.А.Ф. ЕГН: **********, Х.Р.Х. ЕГН: **********, Р.С.Е. ЕГН: **********, А.Е.А. ЕГН: ********** и Н.Ю.А. ЕГН: **********, като изпълнителното деяние е извършено и чрез използване на неистински документи - посочените договори за продажби на 112 720.00 кг. малини на обща стойност 339 060.00 лв. от посочените физически лица, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал.З вр. ал.1 т.2 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК, поради което и основание чл. 78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 3000 лв., като на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално възведеното обвинение по чл. 255, ал.З вр. ал.1 т.2 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Ж.Т. - роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН: **********

 

ЗА ВИНОВЕН  В ТОВА, ЧЕ:

 

На 28.03.2014 г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с А.Т.Л. ЕГН: **********, осъществявайки фактически дейността и функциите на данъчно задълженото лице „Риоском" ЕООД, ЕИК *********, собственост на М.Ш.М. ЕГН: ********** и управлявано от последния, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -корпоративен данък по смисъла на ЗКПО в размер на 33906.00 лв./тридесет и три хиляди деветстотин и шест лв./, като потвърдил неистина в подадена пред ТД - НАП - Варна декларация - ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 034351400334535/28.03.2014 г., в която декларирал разходи на покупка на 112 720.00 кг. Малини на обща стойност 339 060.00 лв. по несъществуващи договори с физическите лица А.М.М. ЕГН: **********, Х. Ю.Х. ЕГН: **********, М.Х.Е. ЕГН: **********, Т.А.Е. ЕГН: **********, А. Юсуф К. ЕГН: **********, Х.А.Х. ЕГН: **********, Б.К.А. ЕГН: **********, М.М.Х. ЕГН: **********, Х. Исмаил Х. ЕГН: **********, М.Х.М. ЕГН: **********, И.А.Ф. ЕГН: **********, Х.Р.Х. ЕГН: **********, Р.С.Е. ЕГН: **********, А.Е.А. ЕГН: ********** и Н.Ю.А. ЕГН: **********, като изпълнителното деяние е извършено и чрез използване на неистински документи - посочените договори за продажби на 112 720.00 кг. малини на обща стойност 339 060.00 лв. от посочените физически лица., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал.З вр. ал.1 т.2 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК, поради което и основание чл. 78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 3000 лв., като на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално възведеното обвинение по чл. 255, ал.З вр. ал.1 т.2 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Министъра на финансите, представляващ Държавата, граждански иск против подсъдимите А. Тодор Л. и Г.Ж.Т. солидарно за сумата от 33 906 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението, предмет на настоящото дело, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2014 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. Л. и подс. Т.  да заплатят направените по делото разноски от по 266.44 лв. в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна, както и разноски от по 777.33 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС.

 

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                    

  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                        2.

                                                                   

                                                                        

 

                                                                                       

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Варненски окръжен съд                                              Наказателно отделение

На  деветнадесети февруари                две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА П.

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: К.Х.В.Ж.

 

            

При секретар Нели Ковачева

С участието на прокурор Галина Минчева

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

НОХД № 1449 по описа за 2017 г.

 

 

 Съдът, като взе предвид вида и размера на наложеното наказание, намира, че мерките за неотклонение на подсъдимите следва да бъдат потвърдени, поради което и на основание чл.309, ал.1 от НПК,

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка“ по отношение на подс. А.Т.Л., ЕГН: **********.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка“ по отношение на подс. Г.Ж.Т., ЕГН: **********.

Определението е окончателно.                                                          

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                                                  2.

                                                                                                   

                                                   

 

 

           МОТИВИ към присъда №13/19.02.2019г., постановена по НОХД №1449 по описа за 2017г. на ОС- Варна.

 

          ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Е ОБВИНИЛА:

 

          А.Т.Л. в това, че на 28.03.2014 г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с Г.Ж.Т.,  осъществявайки фактически дейността и функциите на данъчно задълженото лице „Риоском" ЕООД, ЕИК *********, собственост на М.Ш.М. с ЕГН ********** и управлявано от последния, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - корпоративен данък по смисъла на ЗКПО в размер на 33906.00 лв./тридесет и три хиляди деветстотин и шест лв./, като потвърдил неистина в подадена пред ТД - НАП - Варна декларация - ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 034351400334535/28.03.2014г., в която декларирал разходи за покупка на 112 720.00кг. малини на обща стойност 339 060.00 лв. по несъществуващи договори с физическите лица А.М.М. с ЕГН **********, Х. Ю.Х. с ЕГН **********, М.Х.Е. с ЕГН **********, Т.А.Е. с ЕГН **********, А. Ю.К. с ЕГН **********, Х.А.Х. с ЕГН **********, Б.К.А. с ЕГН **********, М.М.Х. с ЕГН **********, Х. И.Х. с ЕГН **********, М.Х.М. с ЕГН ******* 820, И.А.Ф. с ЕГН **********, Х.Р.Х. с ЕГН **********, Р.С.Е. с ЕГН **********, А.Е.А. с ЕГН ********** и Н.Ю.А. с ЕГН **********, като изпълнителното деяние е извършено и чрез използване на неистински документи - посочените договори за продажби на 112 720.00 кг. малини на обща стойност 339 060.00 лв. от посочените физически лица -престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК; и

      Г.Ж.Т. в това, че на 28.03.2014г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с А.Т.Л.,  осъществявайки фактически дейността и функциите на данъчно задълженото лице „Риоском" ЕООД, ЕИК *********, собственост на М.Ш.М. с ЕГН ********** и управлявано от последния, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -корпоративен данък по смисъла на ЗКПО в размер на 33906.00 лв./тридесет и три хиляди деветстотин и шест лв./, като потвърдил неистина в подадена пред ТД - НАП - Варна декларация - ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 034351400334535/28.03.2014г., в която декларирал разходи на покупка на 112 720.00 кг. малини на обща стойност 339 060.00 лв. по несъществуващи договори с физическите лица А.М.М. с ЕГН **********, Х. Ю.Х. с ЕГН **********, М.Х.Е. с ЕГН **********, Т.А.Е. с ЕГН **********, А. Ю.К. с ЕГН **********, Х.А.Х. с ЕГН **********, Б.К.А. с ЕГН **********, М.М.Х. с ЕГН **********, Х. И.Х. с ЕГН **********, М.Х.М. с ЕГН **********, И.А.Ф. с ЕГН **********, Х.Р.Х. с ЕГН **********, Р.С.Е. с ЕГН **********, А.Е.А. с ЕГН ********** и Н.Ю.А. с ЕГН: **********, като изпълнителното деяние е извършено и чрез използване на неистински документи - посочените договори за продажби на 112 720.00 кг. малини на обща стойност 339 060.00лв. от посочените физически лица- престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.

  Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимите А.Л. и Г.Т., като счита, че събраните по делото доказателства категорично и безспорно установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. В пледоарията си държавното обвинение сочи, че от разпита на свидетелите, които са били работници и служители на процесната фирма, а и тези, които са били контрагенти на същата, се установява по безспорен начин, че двамата подсъдими са осъществявали фактически търговската дейност на задълженото лице. От  показанията на св. Б., обслужвала счетоводно фирмата,  се установявало, че счетоводната и данъчната дейност на същата, била осъществявана под ръководството и на двамата подсъдими. Фактът, че подс. Л. е познавал лично М.Ш., според държавното обвинение е дало основание на негово име да бъде регистрирана фирмата на свидетеля. Счита, че от доказателствата се установявало, че всички счетоводни документи били носени в счетоводната къща от двамата подсъдими и именно с тях е комуникирала св. Б., като същите са й подавали съответните данни за контрагенти, количества, договорена цена при изготвянето на фактурите. Именно на нея според  прокурора били дадени и процесните договори. В хода на производството било установено, че същите представлявали неистински документи, предвид обстоятелството, че физическите лица, вписани в тях като продавачи не се продавали малини през тази година, не са отглеждали малини, или не са продавали на тази фирма.  В тази връзка сочи, че показанията на св. А.Е.,  в които същият е твърди, че той е изкупувал и продавал за тази фирма влизат в противоречие с показанията на неговия брат относно декари, количества, добиви, докато в крайна сметка първият просто е помагал при изкупуването като е теглил количествата. Нещо повече, от заключението по назначената графическа експертиза се установявало, че подписът в договора не бил на св. А.Е.А.. Държавното обвинение обосновава обективната съставомерност на деянието предвид установяването по безспорен начин, че е заявена като разход на фирмата сумата от 339 060лева, с която сума е реално намалена данъчната основа, а  всъщност по делото било установено, че този осчетоводен разход не е направен. Прокурорът счита, че е налице и квалификацията на деянието особено големи размери по смисъла на чл. 93т.14 от НК, тъй като данъчното задължение в случая надхвърля сумата от 12 хиляди лева. Налице е и съизвършителство между двамата подсъдими, тъй като същите умишлено и задружно са осъществявали дейността на данъчно задълженото лице. Предвид обстоятелството, че преди приключване на съдебното следствие е бил внесен данъкът, ведно с лихвите,  счита, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на двамата подсъдими от наказателна отговорност  и налагане на наказание Глоба. Излага аргументи, досежно  индивидуализацията на наказанията по отношение на двамата подсъдими. По отношение на гражданския иск заема становище за неговата неоснователност, доколкото сумата за дължимия данък е била внесена, ведно с лихвите, поради което счита, че същият следва да бъде отхвърлен.

   Срещу двамата подсъдими А.Т.Л. и Г.Ж.Т. е бил предявен солидарно граждански иск от Държавата чрез Министър на финансите за сумата от 33 906 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от престъплението, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2014г. Държавата представлявана от Министъра на финансите е конституирана като граждански ищец в процеса.

  Подсъдимият А.Т.Л. не се признава за виновен и не дава обяснения по обвинението. В пледоарията си защитникът изтъква, че внасянето на сумата за данъка не следва да се приема като признание за вина. Счита, че ако съществува нарушение на закона, то той не е наказателния.  Поставя въпроса на каква правна база могат да бъдат осъдени подсъдимите при положение, че нито са подавали данъчна декларация, нито са я съставяли, като към момента на подаването й тези договори били без правно значение. Според защитата това било от значение едва при регистрацията по ЗДДС на фирмата, от където следвало извода, че към този момент липсвала каквато и да е била организация, съвместна дейност или съдружие. Навежда доводи за липса на доказателства св. М.Ш. да е свързан лично с подс. Л., с нотариално упълномощаване, подписване на някакви документи или пък транспортирането му до съответното място, като подписът в данъчната декларация бил на управителя, а кой я бил представил в данъчното останало неустановено.  При този дефицит в обвинението защитникът счита, че било странно да се поддържа, че в съдружие двамата подсъдими успели да убедят неизвестно лице да подаде годишна данъчна декларация, съставени от счетоводители, а не от тях. В допълнение сочи, че в самата счетоводна къща подс. Л. никога не бил предоставял документи и книжа, а това е ставало от други лица. Изтъква, че безусловно било установено, че фирма „Риоском“ е направила разходи за закупуване на определено количество малини, които имали определена стойност. Нещо повече тези малини били продадени с фактури, като плащанията са станали по банка, което сочи, че тези малини физически съществуват, тъй като са били получени. Счита, че от доказателствата по делото се установявало, че на продавачите било плащано, както и това, че св. А.Е. е бил прекупвач и на него били продавани малините. Последният имал договор, който бил приложен по делото, че е прекупвач, като авансово получавал пари за разплащане с непосредствените доставчици, както и съответните разходни документи, които трябвало да бъдат попълвани от него какви количества и от кой ги е придобил. Относно процесните договори защитникът счита, че тези договори не можело да бъдат приложени по една счетоводна проверка, но самият разход по тях съществувал. В допълнение сочи, че в случай, че не съществували разходни документи, това не означавало, че съответните задължени лица във фирмата били извършили престъпление, като не се били снабдили с документи, предвид това, че същите представлявали само документално обосноваване на един действително направен разход и въз основа на  липсата им не следвало да се признават за виновни подсъдимите. По изложените съображения защитата счита, че обвинението било необосновано и недоказано. В последната си дума подс. Л. заявява, че  иска да бъде оправдан.

Подс. Г.Ж.Т. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и не дава обяснения в хода на наказателното производство. Защитникът му пледира за оправдателна присъда, като счита, че  е налице съществено противоречие между описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и повдигнатите спрямо двамата подсъдими обвинения. Според обстоятелствата част на обвинителния акт ГДД била подадена по електронен път и с електронния подпис на счетоводна къща „Антарес“, докато в диспизитива било формулирано обвинение за лично едновременно деклариране на неверните обстоятелства от всеки един от двамата подсъдими, което не било установено в хода на производството. Защитникът счита, че в обвинителния акт не било посочено с какви конкретно действия се изразявало участието на всеки от подсъдимите в деянието- дали при съставянето или при декларирането и подаването на декларацията. Счита, че ако при осъществяване на изпълнителното деяние по чл.255 от НК е било използвано трето лице, то е следвало това обстоятелство да намери отражение в повдигнатото му обвинение чрез конкретни факти. Предвид изложеното защитникът счита, че от обективна страна авторството на изпълнителното деяние било неустановено и недоказано, тъй като не били налице доказателства, че някой от двамата подсъдими лично е съставил, подписал и депозирал данъчна декларация в НАП, като било абсурдно да се допусне съизвършителство при деклариране. То отношение на т.6 на чл.255 от НК защитата счита, че и в тази част обвинението страдало от празнота, тъй като не било установено в коя от трите хипотези бил използван неистинският документ- при упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството или при представяне на информация пред органите по приходите. По отношение на процесните договори защитникът сочи, че същите били представени във връзка със след регистрационния контрол по ЗДДС, което се било случило в началото на търговската дейност на „Риоском“, т.е. значително преди приключването на счетоводната година и подаването на ГДД, като същите не представлявали приложение към нея, доколкото с декларацията не  се представят документи. Защитникът навежда доводи за липсата на субективната страна на престъплението, тъй като деецът при пряк умисъл следвало да съзнава, че конкретно декларираните факти и обстоятелства не отговаряли на действителните и това водело до неустановяване и неплащане на данъчни задължения, а същите нямало как да стане известно дали при приключване на счетоводната година ще има печалба и приходите ще бъдат над разходите. Нещо повече, защитникът счита, че в хода на съдебното следствие не било установено, че двамата подсъдими изобщо били осъзнавали, че ГДД щяла да бъде подавана от името на „Риоском“ ЕООД.  В тази връзка се цитират показанията на св. Б., според които тя не била разговаряла с никого от „Риоском“, вкл. и подс. Т. по повод подаването на ГДД, както и не е знаела дали последният е бил уведомен за подаването и изготвянето й от нея. Предвид горното защитата счита, че е недопустимо някой да носи наказателна отговорност за невярно деклариране в подадена декларация без да е наясно, че такава ще бъде изготвена и подадена пред приходната администрация. В хода на производството било установено, че действителните приходи били в размер на 443 948,70 лева, с ДДС, а не декларираните 901746,21лв., поради което нямало логика според защитата някой да се стреми да намали счетоводната печалба като декларира несъществуващи разходи за 339 000 лева. Тъй като преустановяването на счетоводното обслужване от „Антарес“ станало в края на 2013г., а в началото на 2014г. били върнати всички документи под опис на представител на фирмата, то счетоводителите не са имали правомощия да подават декларация пред данъчната администрация. По подробно изложените съображения моли подс. Т. да бъде оправдан. Горното се заявява лично като искане и в последната дума от самия подсъдим. По отношение на гражданския иск защитата счита, че същият следва да бъде отхвърлен.

Варненският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

        А.Т.Л. е роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, женен, работещ, неосъждан.

       Г.Ж.Т. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан.

      Подсъдимият А.Т.Л. бил собственик на сградата и основните средства на консервен комбинат, находящ се в гр. Л.. През годините в същия се произвеждали консерви, а след това започнало изкупуване на ягоди и малини, които след обработка замразявали и продавали. В осъществяване на дейността в консервния комбинат през годините подс. Л. бил подпомаган от подс. Г.Т.. Последният  имало периоди, в които  заемал длъжността директор на комбината. Имената на фирмите, чрез които Л. осъществявал дейността си в консервната фабрика били непрекъснато променяни,  но работели винаги двамата с Г.Т.. Част от работещите в комбината също били едни и същи-  св. И.С., който работел като домакин и св. Б.Я., като работник.

През 2013г. подсъдимите Л. и Т. решили да работят чрез  друга фирма, чрез която да осъществяват дейността си с малини. Това тяхно намерение било реализирано с решението за регистриране на фирма, на името и собственост на друго лице, а именно „Риоском“ЕООД. Последното било регистрирано в ТР, считано от 28.03.2013г., със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Т.Б.“№3, с ЕИК *********. Дружеството било с предмет на дейност покупка на стоки  или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или  обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; търговия със селскостопанска продукция; внос и износ; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; складови сделки; сделки с интелектуална собственост; лизингова дейност; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж, обзавеждане на недвижими имоти; съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи; търговия със складови записи.    

Като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „Риоском“ ЕООД бил вписан св. М.Ш.М.. Последният се познавал с подс. А.Л., тъй като извършвал дейност по поддръжка на тревни площи в неговия имот, находящ се в гр. Варна. Подсъдимият знаел, че М. е неграмотен и безработен. През м. юни 2013г. подсъдимите Т. и Л. ходили в с. Венец, като искали от него да подпише нещо и ще му дадат 300лева. На 12.06.2013г. св. М. ***, където се срещнал с двамата подсъдими. Те го завели при нотариус и там той се подписал на подготвените документи, като не разбрал какво точно е съдържанието им. Оказало се, че при нотариус К.М., с район на действие РС- Шумен, вписан в Нотариалната камара под рег.№ххх,  било заверено пълномощно с рег. № 5889 съставено на дата 12.06.2013г., по силата на което св. М. упълномощавал подс. Г.Т.  да го представлява в качеството му на управител пред всички държавни и общински органи, пред други лица и институции, вкл. и пред НАП, пред банки по всички въпроси, свързани с дейността на „Риоском“ ЕООД. Св. М. узнал за съществуването на това дружество, чиито управител и собственик бил вписан в търговския регистър едва след като започнала проверка от НАП.

Дружеството „Риоском“ ЕООД било регистрирано в НАП по ЗДДС на 24.06.2013г. и служебно дерегистрирано на 21.02.2014г. В активите на дружеството не били установени вписани налични транспортни средства, производствени бази и други дълготрайни активи, както и доказателства за наем на складови помещения, но от името на същото била извършвана търговска дейност по покупко- продажба на малини. В дружеството работели назначени по трудов договор лицата М.П., Б.Я., Т.П., Н.Е., Е. Х., И.С. и др. Във връзка с извършвана проверка по следрегистрационния контрол, възложена с резолюция №5938/30.10.2013г.  данъчните органи установили, че дружеството е декларирало разходи по договори  за покупко- продажба на малини с купувач  „Риоском“ЕООД и продавачи различни физически лица. При извършените насрещни проверки било установено, че никое от лицата, посочени в тези договори като продавачи не познава дружеството и не е сключвало договори със същото, както и не били извършвани описаните в  договорите доставки на количествата земеделска продукция.

През м. март 2014г. св. М. работел на пазара в кв. „Чайка“, когато бил потърсен от двамата подсъдими. Когато отишъл в дома на Л., той го накарал да подпише нещо върху празен лист, но отново не разбрал какво. Св. М. обаче не е участвал в търговската дейност на дружеството, нито в изкупуването на малини, не е посещавал с. М. и не е сключвал договори за изкупуване на малини с жители на това село.

Свидетелите М.П., Б.Я., Т.П., Н.Е., Е. Х., И.С. през 2013г. работели по трудов договор с „Риоском“ ЕООД в консервния комбинат в гр. Л.. С дейността на тази фирма се занимавал подс. Л., който ги наемал на работа, изплащал трудовите им възнаграждения и организирал работата им, докато подс. Т. се занимавал с контактите с различни земеделски производители, организирал доставките и плащанията на земеделската продукция. Никой обаче от работещите по трудов договор за „Риоском“ЕООД не познавал неговия управител- св. М.Ш.М. и трудовите договори не били сключвани с него.

       „Риоском“ЕООД имало разкрити няколко банкови сметки, както следва:

· Банка ДСК- Сметка № 0000000021179108- в евро, както и Сметка №0000000021179087- в лева.

По сметките постъпвали парични средства от клиенти на дружеството, като след постъпването им те са били теглени от подс. Т. и от  св. А.И.А., който бил преупълномощен от Т. да оперира с банковите сметки на дружеството, съгласно изготвено пълномощно от 10.09.2013г. Към банковите документи фигурирали  следните пълномощни:

· Пълномощно, с което св. М.Ш.М. упълномощавал подс. Г.Ж.Т., като съгласно заключението по назначената съдебно графическа експертиза, подписът положен в това пълномощно  и текстът в него представляват копия на подписа и на текст, изписан от М.Ш.М..

· Пълномощно, с което подс. Г.Ж.Т. упълномощавал св. А.И.А., като съгласно заключението по назначената съдебно графическа експертиза, подписът  в това пълномощно и текстът в него, представляват копия на подписа и на текст, изписан от подс. Г.Ж.Т..

Банкова сметка ***:

· Сибанк АД, клон Търговище- Сметка № BG21BUI98881037951300-в лева;

· Инвестбанк, клон Шумен- сметка № BG49IORT80061002717700- в лева.

           Постъпилите суми по банковите сметки бил теглени от подс. Г.Т..

           На 28.03.2014г. в ТД на НАП- Варна била входирана на гише ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. № 034351400334535, която  било отбелязана, че е подадена от управителя на „Риоском“ ЕООД- гр. Варна.  В същата били декларирани приходи от продажба на стоки в размер на 901746, 21лева, разходи в размер на 566727,98лева и печалба в размер на 335018,23лева. Видно от назначената в хода на съдебното следствие съдебно счетоводна експертиза, в така подадената декларация намерили отражение разходи по 15 бр. договори за покупко – продажба на малини, сключени между „Риоском“ ЕООД като купувач и продавачи следните физически лица:

- Договор от 27.07.2013г. със св. А.М.М., с предмет продажба на 4000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 2880кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 8640лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

-  Договор от 27.07.2013г. със св. Х.  Ю.Х.,  с предмет продажба на 5000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 3900кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 11700лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

-  Договор от 27.07.2013г. със св. М.Х.Е.,  с предмет продажба на 6000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 4500кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 13500лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със св. Т.А.Е.,  с предмет продажба на 9000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 6350кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 19050лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

-   Договор от 28.07.2013г. със св. А. Ю.К.,  с предмет продажба на 5000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 4100кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 13300лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 28.07.2013г. със св. Х.А.Х.,  с предмет продажба на 20000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 16050кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 48150лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 28.07.2013г. със св. Б.К.А.,  с предмет продажба на 10000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 7800кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 23400лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 28.07.2013г. със св. М.М.Х.,  с предмет продажба на 5000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 31.08.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 5200кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 15600лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със св. Х. И.Х.,  с предмет продажба на 15000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 01.09.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 11220кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 33660лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със св. М.Х.М.,  с предмет продажба на 7000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 01.09.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 5380кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 16140лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със св. И.А.Ф.,  с предмет продажба на 5000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 01.09.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 4800кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 14400лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със св. Х.Р.Х.,  с предмет продажба на 15000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 01.09.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 10340кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 31020лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със св. Р.С.Е.,  с предмет продажба на 7000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 02.09.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 4600кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 13800лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 27.07.2013г. със св. А.Е.А.,  с предмет продажба на 14000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 02.09.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 11000кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 33000лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

- Договор от 28.07.2013г. със св. Н.Ю.А.,  с предмет продажба на 2000кг. малини, първо качество, на пазарна цена към момента на получаването им. Към договора бил изготвен и приложен анекс, под формата на „Протокол за изкупуване на малини към договор“ от 02.09.2013г., в който било посочено, че купувачът е закупил от този продавач малини, реколта 2013г., първо качество, 14600кг. на цена 3,00 лева за килограм, общо 43900лева. На същата страница била вписана и декларация от името на  продавача, че при предаването на продукцията, стойността на същата била платена в брой на купувача.

        Описаните по- горе договори с предмет продажба на малини с общо количество 112720кг. и стойност 339060 лева били декларирани като разход на дружеството „Риоском“ ЕООД в подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013г.

      В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-графическа експертиза, видно от заключението по която подписите за продавачи в процесните договори не са изпълнени от лицата, посочени в тях за продавачи. Вещото лице е установило, че от тях не са положени и подписите им в  анексите към договорите, както и декларациите, че са получили сумите в брой. От заключението е видно, че и подписите за „купувач“ / представителя на „Риоском“/ не са били изпълнени от св. М.. Според вещото лице, ръкописният текст в графите „дата“, „килограми“,  „ед. цена“ и „стойност“ в протоколите за изкупуване на малини и в графа „дата“ на клаузата от него – декларация, са изписани от подс. Т.. Част от свидетелите, с които „Риоском“ ЕООД е сключило процесните договори през м. юни- септември 2013г. не са отглеждали изобщо малини – И.Ф., М.Е. и  Х.А.Х., а останалите - Т.Е.А., А.Е.А., Х.Р.Х., Х. И.Х., М.Х.М., Б.К.А., М.М.Х., Р.С.Е., М.Х.Е., А.М.М. и Х. Ю.Х., са отглеждали малини през този период, но не са предавали произведената продукция на „Риоском“ ЕООД, а на други закупчици. Нещо повече, посоченото в договорите количество продукция не е могло да бъде предадено в периода м. юни- м. септември 2013г. от производителите посочени по- горе, съответно реализиран този доход предвид количество площи с малини, които са били засадени и обработвани от тях. Т.е. процесните договори представляват неистински документи по смисъла на чл.93т. 6 от НК.

      „Риоском“ ЕООД било счетоводно обслужвано от „Антарес“ ООД. Негов представител била св. Ц.Б., като за времето от м. юни 2013г. до 31.12.2012г. лично обслужвала фирмата, като месеците ноември и декември 2013г., същото не е осъществявало дейност. За извършването на тази дейност между фирмата на св. Б. и „Риоском“ЕООД нямало сключен писмен договор, но тя е подавала по електронен път с електронния подпис на „Антарес“ месечните справки- декларации по ЗДДС за дружеството, за което са били подадени до НАП уведомление за упълномощаване от „Риоском“ на „Антарес“ за това, както и заявление за подаване на документи по електронен път от „Антарес“. В уведомлението и в заявлението е посочено, че „Антарес“ има пълномощия да подава по електронен път и декларации, данни и документи по ЗКПО. Всички счетоводни документи във връзка с дейността на „Риоском“ ЕООД били предоставяни на св. Ц.Б. от  Г.Т. или от други лица, но не и от св. М..  Тъй като подсъдимият разполагал с пълномощно от името на управителя, той оперирал чрез него и с банковите сметки на дружеството. Подс. Т. предоставял на св. Цв. Б. банкови извлечения, като по телефона й казвал каква фактура да бъде издадена от нея. Свидетелката поела счетоводното обслужване на тази фирма, тъй като  още от 2010г. с договор  обслужвала фирма „Хантей“, в която двамата подсъдими били управители. Предмета на тази дейност бил консервиране на пипер и малини, като тя се осъществявала отново в консервния комбинат в гр. Л.. „Риоском“ ЕООД осъществявало дейност по замразяване на малини, като ползвало под наем хладилна камера и помещения, собственост на „Хантей“. Дружеството „Риоском“ ЕООД не разполагало и  с транспортни средства, тъй като на „Антарес“ не били предоставяни счетоводни документи за това, нито договор за наем на такива,  както твърдял  подс. Т.. Според последният  клиентите сами си осигурявали транспорта. Процесните договори за покупко – продажба на малини били предоставени на счетоводната кантора  в оригинал във връзка с регистрацията на дружеството по ЗДДС. Същите били осчетоводени от св. Цв. Б. за процесния данъчен период, тъй като удостоверявали извършените доставки от физически лица на „Риоском“. Обичайно  св. Б. изготвяла фактурите за продажба на дружеството и ги изпращала по имейл на подс. Т., като последният й давал данните за същите. Разплащането на дружеството с клиентите са извършвало по банков път.    

        Продадените от дружеството количества малини, вкл. и тези по процесните договори в размер на 112 720кг., били осчетоводени от св. Цв. Б., като приходи от продажба по кредитна сметка 7010. По този начин общата сума на приходите за данъчната 2013г., която била включена в подадената ГДД по ЗКПО за 2013г. била в размер на 901 746, 21лв. Платените суми за покупката на малините по инкриминираните договори, посочени в „декларацията“ от същите били осчетоводени по дебита на сметка 4110, като разходи за платени суми от дружеството на посочените като продавачи в договорите / доставчици на дружеството/. Тези счетоводни записвания били направени въз основа на предоставените от двамата подсъдими на св. Цв. Б. договори за продажба и приложенията към тях. Съответно тези разходи намерили отражение и общите разходи за 2013г. , които били декларирани в ГДД по ЗКПО за 2013г. в размер на 566 727,98лв. Горното се установява от назначената в хода на съдебното следствие втора допълнителна съдебно – счетоводна експертиза. Видно от заключението по същата,  в декларацията за 2013г., подадена от „Риоском“ ЕООД  по реда на чл.92 от ЗКПО в разходната част на същата са включени в разходите и тези, направени съгласно процесните 15 договора за закупуване на малини от физическите лица, посочени в тях. Общото количество според вещото лице на закупените малини за периода м.06.-м.12.2013г. е 176 418,20 кг., а не само процесните 112 720 кг. от договорите, представляващи неистински документи. Така общата стойност на отразените в счетоводството закупени малини възлиза на 449 385,52лв. Вещото лице сочи, че осчетоводената стойност на разходите за покупка на малини  съответства на декларираните от дружеството за 2013г. и същите са включени в размер на отчетените в ГДД разходи за същата година.

           В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна съдебно- счетоводна експертиза вещото лице, по която с оглед поставените му задачи е заключило, че общата декларирана стойност на декларираните  в СД по ЗДДС продажби за периода 01.06.2013г.-31.12.2013г.  възлиза на 1 076 348,65лева/ с ДДС/, от които по банков път са били платени 443 948,70лева. Липсват данни за плащанията по банков път / до 31.12.2013г./ от следните клиенти – „Антего“ ЕООД/ частично/, „Вен бон“ ЕООД и „Хантей“ АД, като експертизата е посочила точните размери на плащанията за всяка една от фирмите. 

      На досъдебното производство е била назначена съдебно счетоводна експертиза, видно от заключението по която, тъй като договорите за покупко- продажба представляват неистински документи и няма доказателства за плащане на доставчиците за закупените по тях количества малини, то вещото лице е приело, че те са придобити по безвъзмезден начин от неустановени лица. С оглед което е приело, че при това положение сумата от 339 060,00 лева, на основание чл.78 от ЗКПО, представляваща стойността на малините по процесните договори, е следвало да участва при формиране на финансовия резултат на дружеството за 2013г. – в увеличение, тъй като в счетоводството били  налице записвания за последвалата продажба на същите, с оглед на това че няма доказателства да са направени разходи за закупуването им. Предвид това и финансовият резултат за 2013г. според вещото лице е следвало да бъде 674 078,23лева печалба, вместо декларираната  335 018,23 лева печалба.  Съответно и дължимият корпоративен данък е бил 67 407,82лева, като в ГДД по ЗКПО начислен е бил 33 501,82лева. Т.е.  допълнително дължимият неначислен и недеклариран корпоративен данък възлиза на  33 906,00 лева.

    В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно- графическа експертиза, вещото лице по която сочи, че не може да се извърши сравнително изследване и не може да се отговори дали подписът в графа „подпис на представляващия“ в ГДД №034351400334535 от 28.03.2014г. е изпълнен от св. М.Ш.М., подс. Г.Т., подс. А.Л. или св. Цв. Б.. Това е така, тъй като подписът по строеж бил прост, изпълнен с произволни щрихи, лесни за изпълнение, като най- вероятно е несъществуващ, изпълнен еднократно с липса на динамичен стереотип при неговото изпълнение.    

       Доставчици на дружеството по ЗДДС на „Риоском“ били „Венбон“ ЕООД с управител подс. Г.Т., дружеството „Венци“ ЕООД, с настоящ и бивш управител  В.М., „Веола“ ООД с управители Д.Д. и П.П., „Водстрой“ АД с управител В.Н., „Антола“ АД с управител Н.К., „Мобилтел“ ЕАД, „Еко България“, „Лукойл“ЕООД и ЕТ „Джембо 2001“.

        Купувачи на дружеството били „Антего“ ЕООД, „Джи ЕС“ЕООД, „Ти Ес Био“ЕООД, „ХБДМ“АД, „Фелдбахер Фрут Партнърс“ ЕООД, „Ленъкс Фроузън Фууд“ ЕООД.

        По отношение на сделките по ЗДДС, видно от  заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза и допълнителната такава,   издадените фактури, по които „Риоском“  ЕООД,  е ползвало данъчен кредит, са били включени в дневниците за продажби съгласно нормата на чл.86 от ЗДДС. Представляващите дружествата са декларирали, че са издали горните фактури и извършените по тях доставки. С оглед горното и вещото лице не е констатирало нарушение по ЗДДС. 

       Видно от представеното от подс. Л. платежно нареждане и справката от ТД на НАП- София/ л. 545 от НОХД №1449/2017г./ последният е внесъл по сметка за плащания на данъци към републиканския бюджет  сумата от 50 400 лева по НОХД №1449/2017г. на ВОС. Сумата представлява дължимия данък по ЗКПО, съгласно обвинителния акт в размер на 33906,60лева, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2014г. до датата на внасянето й/ 11.01.2019г./ в размер на 16468,49лв., общо данъка с лихвите в размер на 50 374,49лева.

           Анализът на писмените и гласните доказателствени средства налага следния правен извод:

           От обективна страна подсъдимият А.Т.Л. е осъществил състава на престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 28.03.2014 г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с Г.Ж.Т. ЕГН: **********, осъществявайки фактически дейността и функциите на данъчно задълженото лице „Риоском" ЕООД, ЕИК *********, собственост на М.Ш.М. ЕГН: ********** и управлявано от последния, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - корпоративен данък по смисъла на ЗКПО в размер на 33906.00 лв./тридесет и три хиляди деветстотин и шест лв./, като потвърдил неистина в подадена пред ТД - НАП - Варна декларация - ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 034351400334535/28.03.2014г., в която декларирал разходи за покупка на 112 720.00 кг. малини на обща стойност 339 060.00 лв. по несъществуващи договори с физическите лица А.М.М. ЕГН: **********, Х. Ю.Х. ЕГН: **********, М.Х.Е. ЕГН: **********, Т.А.Е. ЕГН: **********, А. Ю.К. ЕГН: **********, Х.А.Х. ЕГН: **********, Б.К.А. ЕГН: **********, М.М.Х. ЕГН: **********, Х. И.Х. ЕГН: **********, М.Х.М. ЕГН: ******* 820, И.А.Ф. ЕГН: **********, Х.Р.Х. ЕГН: **********, Р.С.Е. ЕГН: **********, А.Е.А. ЕГН: ********** и Н.Ю.А. ЕГН: **********, като изпълнителното деяние е извършено и чрез използване на неистински документи - посочените договори за продажби на 112 720.00 кг. малини на обща стойност 339 060.00 лв. от посочените физически лица, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите. На основание чл. 304 от НПК с оглед преквалифициране на деянието по привилегирования състав, подс. Л. следва да бъде оправдан по първоначално възведеното му обвинение по чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.

        От обективна страна подс. Г.Ж.Т. е осъществил състава на престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 28.03.2014 г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с А.Т.Л. с ЕГН **********, осъществявайки фактически дейността и функциите на данъчно задълженото лице „Риоском" ЕООД, ЕИК *********, собственост на М.Ш.М. с ЕГН ********** и управлявано от последния, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -корпоративен данък по смисъла на ЗКПО в размер на 33906.00 лв./тридесет и три хиляди деветстотин и шест лв./, като потвърдил неистина в подадена пред ТД - НАП - Варна декларация - ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 034351400334535/28.03.2014 г., в която декларирал разходи на покупка на 112 720.00 кг. Малини на обща стойност 339 060.00 лв. по несъществуващи договори с физическите лица А.М.М. ЕГН: **********, Х. Ю.Х. ЕГН: **********, М.Х.Е. ЕГН: **********, Т.А.Е. ЕГН: **********, А. Ю.К. ЕГН: **********, Х.А.Х. ЕГН: **********, Б.К.А. ЕГН: **********, М.М.Х. ЕГН: **********, Х. И.Х. ЕГН: **********, М.Х.М. ЕГН: **********, И.А.Ф. ЕГН: **********, Х.Р.Х. ЕГН: **********, Р.С.Е. ЕГН: **********, А.Е.А. ЕГН: ********** и Н.Ю.А. ЕГН: **********, като изпълнителното деяние е извършено и чрез използване на неистински документи - посочените договори за продажби на 112 720.00 кг. малини на обща стойност 339 060.00 лв. от посочените физически лица., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите.  На основание чл. 304 от НПК с оглед преквалифициране на деянието по привилегирования състав, подс. Т.  следва да бъде оправдан по първоначално възведеното му обвинение по чл. 255, ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.6 пр.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.

        Съдът намира описаната по- горе фактическа обстановка за  установена по несъмнен и безспорен начин въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели, депозирани в хода на съдебното следствие и тези приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, писмените доказателства  на ДП и тези приобщени към доказателствения материал в хода на съдебното производство, заключенията по назначените на ДП и на съдебното следствие съдебно-счетоводни и графологически експертизи.

Същата се оспорва от подсъдимите, които не дават обяснения по обвинението. Основната линия на защита се изразява в заеманата позиция, че количествата малини по договорите за изкупуването им не са придобити по безвъзмезден начин/ подарени/, тъй като никой не би им подарил продукция на такава стойност. Оспорва се и правилната правна квалификация, както и се навеждат доводи за липса на доказателства за авторството на деянието, тъй като не било доказано кой е подал ГДД на „Риоском“ ЕООД за 2013г., както и отсъствие на обективните и субективните елементи от състава на престъплението, в което двамата подсъдими- Л. и Т., са обвинени.

Съдът намира, че в хода на наказателното производство не са налице доказателства за направените разходи за закупуването на 112 720.00кг. малини на обща стойност 339 060.00 лв.  Въз основа на доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че при регистрацията и осъществяване на дейността на „Риоском“ЕООД – гр. Варна участие имат и двамата подсъдими- Л. и Т.. Макар като управител на дружеството в Търговския регистър да е вписан св. М.Ш.М., същият не е знаел за съществуването му  до момента, в който е бил призован в НАП.  Тогава разбрал, че на негово име има регистрирана фирма. Сочи, че се запознал с двамата подсъдими чрез свой приятел, който работел в къщата на Л. в Морската градина. При нотариуса в гр. Шумен за изготвяне на пълномощните били и двамата подсъдими. Твърди, че нотариуса му прочел какво подписва, но той не разбрал. В показанията си св. М. отрича да е извършвал търговска дейност  с регистрираната на негово име фирма, да е сключвал договори за покупка на малини,  да е ходил в с. М. да изкупува малини, както и да е  плащал за купуването им.  Съдът кредитира показанията му, тъй като същите се подкрепят от показанията на свидетелите, които са имали трудови договори с „Риоском“ ЕООД. Същите сочат в показанията си, че не познавали св. М., и не с него са сключвали трудовите си договори. Косвено показанията му се потвърждават и от тези на свидетелите, управители на съответните фирми, които сочат с кого са контактували при закупуването от „Риоском“ на замразени малини. Всички те заявяват, че лицата, с които са осъществявали контактите, било то при полагането труд в полза на дружеството, било то като контрагенти на същото са били двамата подсъдими- Л. и Т.. Двамата именно са осъществявали организацията на дейността на „Риоском“ ЕООД, тъй като подс. Л., видно от показанията на свидетелите М.П., Б.Я., Т.П., Н.Е., Е. Х., И.С. им плащал заплатите, организирал работата им, а така също и с него били сключили трудовите си договори. Нещо повече, свидетелите сочат, че всяка година са работили за него, но фирмите, с които сключвали трудовите договори били с различни имена. Горното се потвърждава и от показанията на св. М.Ш., управител на „Ленокс Фроузън Фууд“ през 2013г,. който сочи, че фирмата му е работила с три фирми на подсъдимите. През 2013г. бил уведомен, че ще работят с „Риском“, която също се представлявала от двамата подсъдими. При осъществяване на сделките свидетелят сочи, че контактувал предимно с подс. Л., като никога не е виждал управителя на дружеството, който бил с турско име. Имали договор с „Риоском“, подписан от управителя, по който платили авансово, но последната доставка по него не получили. Св. Ш. е категоричен, че единствено с подс. Л. са договаряли условията на доставките от името на „Риоском“. В този смисъл са и показанията на св. Т.К., който през 2013г. бил управител на „Ти Ес Био“, занимаваща се с търговия със замразени плодове и зеленчуци. Дружеството е осъществило сделка с „Риоском“ ЕООД, като параметрите на същата били договаряни с подс. Л.. Свидетелят сочи, че първоначално била издадена фактура на името на „Антего“ с управител А.Т., а впоследствие под предлог, че била станала грешка, фактурата била оттеглена и издадена такава на „Риоском“, като плащането било извършено  по банков път. Свидетелят е категоричен, че не познава нито М.М., нито А.Т.. Управителя и собственик на „ХБДМ“АД- св. П.П. също заявява, че не познава управителя на „Риоском“- М.М..  В съдебно заседание сочи, че не си спомня дали е контактувал с „Риоском“, но видно от представени на ДП писмени доказателства- фактури и кантарни бележки, то дружеството му е осъществявало търговска дейност с процесния търговец. Нещо повече, св. П. е предоставил в хода на разследването и пълномощно от името на управителя на „Риоском“, дадено на подс. Т.. В показанията му, дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал чрез  прочитането им по реда на чл.281 от НПК,  П. е посочил, че именно с Т. е контактувал по повод доставките на малини през 2013г. от „Риоском“. Съдът кредитира тези му показания,  предвид обстоятелството, че е представил пълномощно от името на управителя на „Риоском“, дадено на подс. Т., както и с оглед твърдението му, че не познава св. М.. От показанията на свидетелите, страни по процесните договори се установява, че те също не са познавали св. М., не са сключвали с него договори за изкупуване на малини, нито пък са продавали малини на това лице. Т.е. всички доказателства по делото сочат, че св. М. не е извършвал търговска дейност от името на „Риоском“ ЕООД, като управител и едноличен собственик на капитала, на което е бил вписан в Търговския регистър,  а това е било осъществявано от двамата подсъдими- Л. и Т.. Единствено двамата са го познавали и са имали контакти с него, като от показанията на М. се установява, че и втори път е бил каран от тях да подписва нещо, като това станало след като били ходили в Шумен при нотариус.  Категорично отрича подписът в ГДД за 2013г. да е негов, което се потвърждава и от заключението по назначената графическа експертиза. Нещо повече, видно от приложените по делото доказателства от банките, в които дружеството „Риоском“ ЕООД е имало банкови сметки, откриването им е станало чрез пълномощното, което е било дадено на подс. Т. и изготвено при нотариус в гр. Шумен. Единствено той и св.А. са лицата, които са теглили суми от сметките на дружеството. Горното е още едно потвърждение, че дейността на дружеството не е била осъществявана от св. М., включително плащането на заплати на наетите лица в дружеството, още по- малко пък подаването на ГДД в ТД на НАП. С оглед горното съдът намира за безспорно установено, че макар св. М.Ш.М. да е бил управител и едноличен собственик на капитала на „Риоском“ ЕООД, не може да бъде субект на наказателна отговорност в случая, тъй като фактическите действия по представителство, управление и дейност на дружеството са осъществявали подс. Т. по пълномощие, а  подс. Л. чрез фактически действия. Нещо повече, св. Б. също отрича да е познавала св. М. и счетоводните документи да са й били носени от него. Твърди, че всички фактури на дружеството  е съставяла по указания на подс. Т.. От доказателствата по делото се установява, че търговската дейност на дружеството е била осъществявана предимно в хладилния комбинат в гр. Л., който е бил собственост на подс. Л.. От приложените справки от НАП/ т.6, л. 59-60 от ДП/ се установява, че през 2013г. „Риоском“ ЕООД е имало наети по трудов договор лица. Част от тях са разпитани в хода на производството, а именно- Н.Е., Т.П., Е.Х., М.П., Б.Я., И.С., като същите сочат, че през 2013г. са имали сключени трудови договори с „Риоском“. Свидетелите били наети на работа от подс. Л., който им плащал и заплатите. Това ставало от касиерката, но имало случаи и когато Л. присъствал при плащането. Никой от свидетелите не познавал св. М. и не го е виждал. В показанията, депозирани на ДП и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК св. М.П. сочи, че трудовият договор й е бил предоставен за подписване от подс. Л..  Свидетелите сочат, че почти всяка година са работили за различни фирми в консервния комбинат, но все за подс. Л.. В съдебно заседание П., Я., Е., твърдят, че при обработката на касетките в тях имало бележки, на които пишело М. т.е. обработвали малини, които били носени от там. Съдът не кредитира показанията на същите, тъй като  видно от заявеното от св. С., който приемал продукцията, на касетките не се слагали бележки. От показанията на свидетелите Н.Е., Т.П., Е.Х., М.П., Б.Я., И.С. се установява, че всички те са работили със съзнанието, че подс. Л. е техен работодател, тъй като той им плащал трудовите възнаграждения. От горното следва, че на място в консервния комбинат в гр. Л., дейността на „Риоском“ ЕООД е била осъществявана под ръководството на подс. Л. чрез неговите фактически действия. Нещо повече, макар физически да не се установи подс. Л. да е носил счетоводни документи на „Риоском“ на св. Ц.Б., тя  е осчетоводявала сделките, сключени между дружеството и  цитираните по- горе юридически лица, по които то е било доставчик. А параметрите на тези сделки, съответно данъчните фактури са били съставяни чрез  подс. Л., който ги е предоставял на съответните контрагенти. Горното се установява от показанията на св. Ш.  и св.Т.К., които сочат, че фактурите им били изпращани след осъществен контакт именно с подс. Л..

Макар сделките по договорите за изкупуване на малини, предмет на настоящото производство да са били осчетоводени, то не са налице доказателства, че това количество малини е придобито  чрез закупуването им от тези лица, т.е. няма доказателства дружеството да е направило разхода за закупуването им, който е деклариран в ГДД на „Риоском“ за 2013г. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите А.М.М., Х. Ю.Х., М.Х.Е., Т.А.Е., А. Ю.К., Х.А.Х., Б.К.А., М.М.Х., Х. И.Х., М.Х.М., И.А.Ф., Х.Р.Х., Р.С.Е., А.Е.А. и Н.Ю.А., от които се установява, че същите не са сключвали договори за продажба на малини с „Риоском“ ЕООД през 2013г. Всички свидетели, са категорични, че не са чували за тази фирма, нито за управителя й и не са продавали малини на същата през 2013г. Нещо повече, част от свидетелите / И.Ф., М.Е. и Х.А.Х./изобщо не са отглеждали малини през 2013г. Показанията на свидетелите кореспондират и със заключението по графическата експертиза, съгласно която подписите за продавачи в процесните договори не са изпълнени от лицата, посочени в тях за продавачи. Според вещото лице, от тези лица не са положени и подписите им в  анексите към договорите, както и в декларациите, че са получили сумите в брой, което се сочи и в показанията им. Макар част от посочените по- горе свидетелите да са отглеждали малини, същите заявяват, че не са ги продавали през 2013г. на „Риоском“ или на подс. Т., така както сочи в показанията си св. А.Е., а именно,  че той е присъствал при продажбата и е плащал на производителите. Други доказателства, от които да е видно, че въпросните 112 720.00 кг. малини  са били закупени от „Риоском“ няма, поради което същите не е следвало да бъдат включени в разходната част на ГДД за 2013г.  Обстоятелството, че процесните договори за изкупуване на малини представляват неистински документи,  не е било известно св. Цв. Б.  при осчетоводяването на този разход, поради което и е бил включен в ГДД. От доказателствата по делото се установява, че ГДД е била съставена от нея, но не е била подадена чрез електронния подпис на „Антарес“, а на гише, видно от изисканата от съда справка от ТД на НАП-Варна. Предвид горното, св. Цв. Б. не следва да носи наказателна отговорност именно поради факта, че не е знаела, че договорите са неистински. Свидетелката сочи, че документите за „Риоском“ са й били предоставяни предимно от подс. Т., който по телефона й казвал какви фактури и на каква стойност да изготвя, а тя му ги изпращала по имейл. За воденето на счетоводството между фирмата на св. Б. и „Риоском“ЕООД нямало сключен писмен договор, но тя подавала по електронен път с електронния подпис на „Антарес“ месечните справки- декларации по ЗДДС. За целта до НАП били подадени уведомление за упълномощаване от „Риоском“ на „Антарес“,  както и заявление за подаване на документи по електронен път от „Антарес“. В уведомлението и в заявлението е посочено, че „Антарес“ има пълномощия да подава по електронен път и декларации, данни и документи по ЗКПО. При воденето на счетоводството св. Ц.Б. сочи, че е контактувала с Г.Т.,  но не и със св. М..  Разходите за купуване на 112 720.00 кг. малини на обща стойност 339 060.00 лв., са били включени в ГДД за 2013г. на „Риоском“, което се установява и от заключението по втората допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. Това е станало посредством представените от подс. Т. неистински договори, поради което съдът намира, че от обективна страна е осъществен признакът на т.6 на чл.255ал.1 от НК. Действително в диспозитива на обвинителния акт не е конкретизирано в коя от хипотезите е сторено това, но от обстоятелствената част се установява, че това е станало при воденето на счетоводството. Налице е и вторият признак от повдигнатото спрямо двамата подсъдими обвинение, а именно, че са потвърдили неистина в подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО, тъй като декларираните разходи за закупуване на 112 720,00 кг. малини няма доказателства да са направени предвид липсата на достоверна документална обосновка, поради което и не е следвало да бъдат включвани в ГДД като разход, а в увеличение при формиране на финансовият резултат за 2013г., като извънреден приход, за който няма направен разход. Горното се установява от вещото лице по назначените в хода на ДП съдебно счетоводни експертизи, а именно  че процесните 112 720кг. малини са били продадени, т.е. са осъществени реални сделки, тъй като  са налице счетоводни документи, които установяват, че такова количество малини е било доставено на посочените в тях контрагенти на „Риоском“ ЕООД. По делото, видно от заключението по назначената в хода на съдебното следствие първа допълнителна експертиза се установява, че част от сумите по тези сделки в размер на 443 948,70лева, не са платени на дружеството, предвид липсата на доказателства за плащане по банковите сметки на „Риоском“ ЕООД и по каса, макар да има осъществена доставка. Видно от табл. 5 / л. 431 от т.1 по НОХД № 1449/2017г./ контрагентите на „Риоском“ по тези неплатени сделки са „Антего“ ЕООД, „Вен Бон“ЕООД и „Хантей“ АД. Управител на „Антего“ е майката на подс. Т.- А.Т., което се потвърждава от приложената по делото фактура за осъществената сделка с фирмата на св. Ш.- „Ленокс Фроузън Фууд“. Другата фирма „Хантей“ е собственост на подс. Л., което се потвърждава и от показанията на св. Ц.Б., която сочи, че е водила счетоводството й. По отношение на „Вен Бон“, свидетелката Т.П. заявява в показанията, дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по чл.281 от НПК/ т.3, л. 87- последен абзац/, че е работила за тази фирма, което било отразено и в трудовата й книжка, като собственик на същата бил подс. Л. и също била в консервния комбинат. Тъй като фирмите, които не са заплатили закупената продукция на „Риоском“ са включили тези сделки в дневниците за покупки и продажби, същите вещото лице е приело, че са реално осъществени, поради което и процесното количество малини по договорите, представляващи неистински документи са съществували реално. При липса на  доказателства за придобиването им да е извършен разход от дружеството, то правилно държавното обвинение е приело, че същите е следвало да бъдат включени в ГДД за 2013г. в увеличение при формиране на финансовият резултат /извънреден приход/,  а не като разход. 

 Относно твърденията на защитата, че изкупуването на малини в с. М. се е осъществявало чрез св. А.Е.А. и подс. Т., доказателства освен заявеното от свидетеля в съдебно заседание не са налице. Последният твърди, че само е подпомагал  Т. като е теглил и пренасял малини, а парите са били давани от подсъдимия на място. Докато предавали малините, на производителите били предоставени договори, които всеки вземал, подписвал и след това връщал. Тези договори според свидетеля били, за да са сигурни, че малините им ще се изкупят, а не за авансовото плащане, което твърди, че било извършвано от подс. Т. преди започване на обработката на малините. Според него производителите били подпомагани с около 1000 или 2000 лева, тъй като всеки се нуждаел от различни суми. Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.  в тази им част, дадени в хода на съдебното следствие, тъй като същите се опровергават от показанията на свидетелите, страни по процесните договори, както и от заключението по графическата експертиза. От съвкупния анализ на същите са установява, че договорите за изкупуване на малини,  протоколите към тях и декларациите, не са били сключвани, респ. подписвани от тях.  На следващо място, показанията на А. са в противоречие и с твърдяното от всеки един от тях, че през 2013г. не са предавали малини на Т.  или на него. От друга страна, видно от показанията на последния, дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, земеделски производители били неговите родители, а той само им помагал. Заявил, че  през 2013г.  малините им били изкупени от фирма от Велико Търново, чиито представител било лице на име П.. Плащането се извършвало на ръка и не им били издавани документи. Отрича да са работили през тази година с „Риоском“. Съдът кредитира показанията на св. А., дадени на ДП, тъй като нито едно от лицата по договорите не сочи твърдените от него обстоятелства, а именно, че са предавали на него, а Т. им плащал на място.  Нещо повече, от доказателствата на ДП се установява финансовата зависимост  и обвързаност  на този свидетел с подс. Т., което е още едно основание  да не кредитира показанията му,  дадени в хода на съдебното следствие. На ДП са налице доказателства, че св. А. е взел паричен заем от подс. Т., сключен с неговия баща, за плащане на негов дълг, за което е имало образувано изпълнително производство.  В подкрепа на горния извод са показанията на свидетелите А.А., Б.А., Н.А., М.М., М.Х., Х.Р.Х., Х. И.Х., Т.А., които  сочат, че не са имали предварително сключени договори, а са предавали на този, който даде повече. Така заявеното от свидетелите опровергава показанията на св. А.Е., както и отразеното в процесните договори по отношение на поетото задължение по тях. Съдът не кредитира показанията на св. А.Е.А. и по отношение на твърдението  му, че подписите в договора за изкупуване на малини, протокола и декларацията бил негов. В тази връзка съдът кредитира заключението по назначената графическа експертиза на ДП, видно от което подписите, положени в договора, протокола към него и декларацията, не са изпълнени от св. А..  Нещо повече, същият твърди, че е получил сумата по договора в размер на 33 000лева, както и че е декларирал същата в НАП по реда на чл.50 от ЗДДФЛ, което обаче не отговаря на истината, видно от изисканата от съда справка/ т.1 л.402 от НОХД № 1449/17г./.  Видно от показанията на свидетелите И.Ф., Х.А.Х. и М.Е., през 2013г. същите не са отглеждали малинови насаждения, поради което и не са предавали описаното в договорите количество малини, нито пък са получавали сумите, посочени в декларациите. Установеното чрез показанията на свидетелите и заключението по графическата експертиза води до извода, че процесното количество малини 112 720 кг. не е било продадено на „Риоском“ ЕООД от лицата по договорите за продажба.  Доказателства този разход да е направен по друг начин и чрез други физически лица в хода на производството не са представени, а и не се твърди от защитата на двамата подсъдими. 

Съгласно разпоредбата на чл.93т.14 от НК признакът данъци в особено големи размери е налице когато сумата надхвърля 12 хиляди. В тази връзка съдът възприема заключенията по назначените на ДП съдебно счетоводни експертизи, които като обективно извършени и компетентни, установяват, че в подадената ГДД за 2013г., „Риоском“ ЕООД  като печалба е била декларирана сумата от 335 018,23лева, а дължимият и деклариран  корпоративен данък е бил в размер на 33 501, 82 лева. В ГДД като разход е била включена сумата за закупените 112 720кг. малини в размер на 339 060,00 лева. Тъй като от доказателствата по делото не се установява този разход да е бил направен, а са налице такива, че това количество малини е било продадено, то същата е следвало да бъде включена като приход, за който няма направен разход, като по този начин сумата от реализираната печалба, която е следвало да бъде декларирана е в размер на 674 078,23лева, а общия размер на дължимия корпоративен данък – в размер на 67 407, 82 лв., от който 33 906,00лева не е бил деклариран, съответно се явява дължим. Стойността му надхвърля 12 хиляди лева,   което обуславя и правилната правна квалификация на деянието. Същото е осъществено от двамата подсъдими в съучастие, тъй като видно от доказателствата, двамата са осъществявали дейността на търговското дружество, а не неговия представител по закон. 

Защитата на двамата подсъдими оспорва авторството на деянието, с оглед обстоятелството, че не е установено кой е съставил, подписал и депозирал ГДД за 2013г. Видно от заключението по назначената графическа експертиза/ л.4-5, т.10 от ДП/, не може да се извърши сравнително изследване и не може да се отговори на въпроса дали подписът в графа „подпис на представляващия“ в копие на ГДД от 28.03.2014г.  по чл.92 от ЗКПО за 2013г. на „Риоском“ ЕООД е положен от лицата М.Ш.М., Г.Ж.Т.А.Т.Л. или Ц.Г.Б., тъй като същият е прост по строеж, изпълнен с произволни щрихи, лесни за изпълнение, като най- вероятно е несъществуващ. От показанията на св. Цв. Б., както и от изисканата справка от ТД на НАП- Варна, се установява, че същата не е подадена по електронен път, а на гише. В справка е посочено, че тя е подадена от  представляващия дружеството, което обаче се опровергава от неговите показания, в които сочи, че дори не е знаел за съществуването на процесното търговско дружество. Показанията му кореспондират и със заявеното от св. А.И., който сочи, че когато св. М. получил призовка разбрал, че на негово име имал фирма, която била направена от подс. Л..  Св. Цв. Б. сочи, че най- вероятно тя е съставила декларацията, тъй като в техните списъци е намерила входящ номер на декларацията. Заявява обаче, че не е била подадена от нея чрез електронния подпис  на „Антарес“, а на гише. От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява обстоятелството, че ГДД не е подадена от нейния представител по закон- св. М., доколкото той не е знаел за регистрираното търговско дружество на негово име, нито пък е осъществявал дейност чрез него. От друга страна,  не може да се установи подписът в ГДД  за представляващ на кого принадлежи, а според вещото лице същият е несъществуващ, което сочи, че тя не е била подписана и от св. Ц.Б., тъй като тя е имала възможност при нужда да я подаде по електронен път, а и липсва причина да извършва подправка на подписа  в нея. Същата сочи в показанията си, че най- вероятно я е съставила, тъй като при проверка в техните списъци имало отбелязване на входящ номер на ГДД по чл.92 от ЗКПО, но не може да посочи кой я е подал. Горното навежда на извод, че декларацията е била изготвена от „Антарес“ и след това предоставена на друго лице да я подаде. Обстоятелството, че при изготвянето й св. Б. е използвала всички счетоводни документи, които са й били предоставени от подс. Т. при осъществяване на дейността на търговското дружество, при липса на съзнание от нейна страна за тяхната неистинност води до извод, че в случая тя се явява посредствен извършител. Настоящият състав счита, че за посредственото извършителство не е необходимо в диспозитива на обвинителния акт да се сочи конкретното лице, като е достатъчно същото да е посочено в обстоятелствената му част. В случая в хода на съдебното следствие се установи, че ГДД не е била подадена по ел. път, но същата е била съставена от св. Ц.Б. въз основа на данните, с които е разполагала. С оглед горното и подс. Т. е лицето, което следва да понесе наказателната отговорност за подадената  ГДД, тъй като отразяванията в нея са направени въз основа на документите, предоставени от него в счетоводството. Това той е сторил в съучастие на подс. Л., който също е извършвал дейност за дружеството, като е ръководел работата му в гр. Л., в консервния комбинат, където са работили наетите от него за „Риоском“ ЕООД работници, както и е сключвал сделки за продажба с контрагенти от името на дружеството, за което също са били съставяни счетоводни документи. Т.е. двамата са знаели за изготвяните счетоводни документи, които са намерили отражение като разход, респ. като приход при изготвяне на ГДД от св. Б., поради което и същите се явяват субекти на наказателната отговорност за невярно декларираните данни, в случая графата разход на сумата за закупуване на 112 720 кг. малини, вместо като приход. В показанията, дадени в хода на съдебното следствие св. Цв. Б. отрича да е разговаряла с някой от подсъдимите  и те да са знаели за подадената  ГДД. Горното обаче се опровергава от обстоятелството, че тя е била подадена на гише и подписът в същата е несъществуващ.

Установяването на пазарната стойност на 112720 кг. малини с цел признаването им като разход във финансовия резултат за 2013г., каквото е желанието на защитата,  според настоящият състав на съда е недопустимо. Заплащането при придобиването им следва да бъде установено чрез допустимите по НПК доказателства и доказателствени средства, което не е сторено в хода на наказателното производство. Защитата обосновава обективната и субективната несъставомерност на деянието и с липсата на  съвместна дейност при подаването на ГДД, с оглед на това, че договорите били от значение при регистрацията по ЗДДС. Това възражение е несъстоятелно, тъй като извършените покупки и продажби, респ. разходите и приходите от сключените сделки  следва да намерят отражение при формирането на годишния финансов резултат, което е било съзнавано от двамата подсъдими при осъществяване дейността на дружеството.    

      Съдът намира, че в хода на съдебното следствие се установи, че от обективна страна са осъществени всички съставомерни признаци на престъпния състав  от двамата подсъдими, тъй като по безспорен начин се установи, че в подадената на инкриминираната в обвинителния акт дата ГДД за 2013г. по чл.92 от ЗКПО, като разходи за закупуване на суровини 112 720кг. малини е била декларирана стойност от 339 060 лв. по договори, представляващи неистински документи, без да са били налице доказателства за този разход. Предвид горното и с оглед наличните счетоводни документи, че е налице продажба на тази суровина, то тази стойност от 339 060лв. е следвало да бъде отразена в приход на дружеството, като по този начин финансовият резултат е следвало да  бъде в размер на 674 078,23лв., вместо декларирания 335 018,23лв. и съответно дължимия корпоративен данък е следвало да бъде в размер  на 67 407,82лв. , а неначисленият и дължим – в размер на 33 906лв.

           Годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. До тази дата  задълженото лице дължи определено поведение - да съобщи правнозначими за съответния период обстоятелства. В случая подсъдимите Л. и Т., първият фактически, а вторият като пълномощник на управителя не са изпълнили задължението си в съответствие с извършваната от тях търговска дейност на „Риоском“ ЕООД да уведомят приходната агенция коректно за годишния финансов резултат през 2013г.. Чрез извършеното деклариране същите са избегнали установяването и плащането на действително дължимия корпоративен данък за дружеството.

         От субективна страна подсъдимите Л. и Т. са  извършили деянието при пряк умисъл, видно от действията им: подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо от Закона, предвиждали са общественоопасните последици при потвърждаването на неистина в ГДД, както и че за това са използвали неистински документи, като целта е била да избегнат установяването и плащането на действително дължимия корпоративен данък и видно от действията им са искали тези последици. Подсъдимите са съзнавали, че не са  извършени разходите за закупуването на 112 720 кг. малини, обективирани в 15 бр. договори за покупката им, но въпреки това са ги използвали в счетоводството на дружеството и са ги включили в ГДД за съответния период. Съдът намира обстоятелството дали към момента на предоставяне за осчетоводяване на неистинските документи / договори/ двамата подсъдими са съзнавали, че приходите ще надвишат разходите, за ирелевантно за състовомерността на деянието, доколкото умисълът към престъпление по чл.255 ал.3  във вр. с ал.1 от НК следва да е налице към инкриминираната в обвинителния акт дата. Същите са осъзнавали, че договорите са неистински и след като са осчетоводени като разход, същите ще намерят отражение в годишните разходи, поради което е налице умисъл към момента на осъществяване на деянието. 

      Недоказани са твърденията на защитата на подс. Л., че производителите от с. М. продавали на св. А.Е. и той имал договор за това. Такъв договор по делото липсва, а от показанията на свидетеля се установява, че същият само е теглил стоката, а плащанията са били извършвани от подс. Т.. Нещо повече, свидетелят не е попълвал и съставял разходни документи за закупуване на малините, както сочи защитникът. От своя страна, св. Т.А., брат на св. А.Е., в показанията си твърди, че е продавал малини  на двамата подсъдими, но отрича да е имал сключен договор за това, както и да е произвеждал и продавал тези количества. Също отрича да са му били издавани фактури, а единствено бележка с кг, която давал на Т. и той плащал. Твърди и че не е виждал брат му да води сметки кой колко бил давал.

            Видно от представените в хода на съдебното следствие платежно нареждане и писмо от ТД на НАП- София, подс. Л. е внесъл сумата от 50400лева по сметка за плащания на данъци към републиканския бюджет. Горното представлява  сумата за дължимия по обвинителния акт корпоративен данък по ЗКПО в размер на 33 906,60 лева,  платена  на 11.01.2019г.,  ведно със законната лихва, считано от 01.04.2014г. до датата на внасянето й/ 11.01.2019г./ в размер на 16468,49лв., общо данъка с лихвите в размер на 50 374,49лева.

       С оглед обстоятелството, че необявеното данъчно задължение е било платено, ведно с лихвите до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд,  в случая следва да намери приложение привилегированата норма на чл.255ал.4 от НК. С оглед горното двамата подсъдими следва да бъдат признати за виновни по привилегирования състав на чл.255ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6пр.2 във вр. с чл.20ал.2 от НК, като по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.255ал.3 от НК същите следва на основание  чл.304 от НПК да бъдат оправдани.

            При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс.  А.Т.Л. за престъплението по чл.255ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6пр.2 във вр. с чл.20ал.2 от НК, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, поради което същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание Глоба. За престъплението по цитирания по- горе текст се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено. Подс. Л., видно от справката за съдимост е реабилитиран на основание чл.86ал.1т.1 от НК. Същият е осъждан с влязла в сила на 01.12.2005г. присъда по НОХД № 352/2004г. на РС- Разград, с която му е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от четири години. Тъй като след тази присъда няма друго осъждане, то на 01.12.2009г. с изтичане на изпитателният срок,  същият се счита реабилитиран. Налице е и третата предпоставка, тъй като причинените от престъплението имуществени вреди, ведно с лихвите са били заплатени. При индивидуализиране на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът съобрази като  смекчаващо отговорността обстоятелства единствено неговата възраст. С оглед приложението на чл.78а от НК не следва да бъде отчитано още веднъж като такова чистото му съдебно минало. Като отегчаващи съобрази обстоятелството, че са налице няколко квалифициращи признака на престъплението, което завишава обществената му опасност. Следва да бъде отчетено като такова и сравнително високата стойност на дължимия данък, който не е бил деклариран и начислен. Посочените по – горе обуславящи отговорността обстоятелства дават основание на съда да наложи наказание около средния размер на предвиденото наказание в нормата на чл.78а от НК, поради което освободи подс. Л. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание Глоба в размер на 3000 лева.  Счита, че така наложеното по размер  наказание ще изпълни целите си и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия в извършването на престъпление.

        При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс.  Г.Ж.Т. за престъплението по чл.255ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6пр.2 във вр. с чл.20ал.2 от НК, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, поради което същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание Глоба. За престъплението по цитирания по- горе текст се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено. Подс. Т.,  видно от справката за съдимост е неосъждан. По отношение на същия е прилаган веднъж вече института на чл.78а от НК като му е наложено наказание Глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца по НАХД № 177/2006г. на РС- Търговище, като решението е влязло в сила на 06.04.2006г. Същият към 28.03.2014г. следва да се счита реабилитиран,  дори и да не е заплатил глобата, в който смисъл е ТР№2/2018г. на ОСНК, ВКС. Съгласно същото, фактът на неизтърпяване на наказанието  не представлява отрицателна предпоставка по чл.78а, ал1 .“Б от НК, поради което и не би следвало да е така и за неосъжданите, но веднъж освобождавани от наказателна отговорност по този ред.  С оглед приетото в цитираното решение приравняване на неизпълнимото поради изтекла давност наказание с изтърпяното такова, то се приема, че необходима предпоставка за повторно приложение на института на чл.78а от НК е последователното изтичане на давността за изпълнение и едногодишния срок. В случая с оглед обстоятелството, че се касае до административно наказание, приложение относно сроковете за изтичане на давността следва да намери давностния срок, залегнал в ЗАНН. Съгласно  чл.82ал.1 от същия административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба и  шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Съгласно ал.3 независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. В случая независимо дали е имало образувано или не изпълнително производство за събирането на Глобата, към 28.03.2014г. е  изтекъл срок от около 7г. и половина от влизане в сила на решението по чл.78а от НК, поради което са изтекли давностните срокове за изпълнение по ЗАНН и този по чл.86ал.1т.3 от НК. С оглед горното по отношение на подс. Т. е допустимо да бъде приложена нормата на чл.78а от НК. Налице е и третата предпоставка, а именно причинените от престъплението имуществени вреди, / вкл. с  лихвите/ са били възстановени. При индивидуализиране на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът съобрази, че смекчаващи от отговорността обстоятелства не са налице. Като такова счита, че допълнително не следва да бъде третирано необремененото му съдебно минало с оглед приложение института на чл.78а от НК. Като отегчаващи съобрази обстоятелството, че са налице няколко квалифициращи признака на престъплението, което завишава обществената му опасност. Следва да бъде отчетено като такова и сравнително високата стойност на дължимия данък, който не е бил деклариран и начислен. Посочените по – горе обуславящи отговорността обстоятелства дават основание на съда да наложи наказание около средния размер на предвиденото наказание в нормата на чл.78а от НК, поради което освободи подс. Т.  от наказателна отговорност и му наложи административно наказание Глоба в размер на 3000 лева.  Счита, че така наложеното по размер  наказание ще изпълни целите си и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия в извършването на други престъпления.

        Независимо от осъдителната наказателно правната част на присъдата, предвид  обстоятелството, че сумата по обвинителния акт за дължимия и неначислен корпоративен данък, ведно със законната лихва, считано от датата на изискуемостта, която е 01.04.2014г., съгласно разпоредбата на чл.93 от ЗКПО е платена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, то предявеният граждански иск в настоящото производство следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Видно от приложените по делото доказателства- платежно нареждане, справка от  НАП- София,  подс. Л. е внесъл в приход на републиканския бюджет по сметка за плащания на данъци сума в общ размер на 50 400 лева, от която 33906,60лева е данъкът съгласно обвинителния акт, а лихвата, считано от 01.04.2014г./ дължимостта на данъка/ до датата на внасянето й/ 11.01.2019г./ е в размер на 16468,49лв.. Общо дължимият данък с лихвите  следва да е в размер на 50 374,49лева, докато внесената сума е 50 400лв. С оглед на това, съдът намира, че задължението е изцяло изпълнено, поради което искът, предявен от Държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу подсъдимите А.Т.Л. и Г.Ж.Т. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

         С оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК  подсъдимите  Л. и Т. следва да заплатят направените по делото разноски от по 266.44 лв. в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна, всеки един от тях,  както и разноски от по 777.33 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС, всеки един от тях.

 

       Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

 

                                                                   СЪДИЯ: