Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
04.09.2018
г., гр. Радомир
Радомирският районен съд, гражданско отделение, IV – ти състав, в
закрито заседание на четвърти септември през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 872/2016
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано въз основа на депозирана искова молба от Й.С.П. и А.С.Г. срещу В.В.М., Т.В.О., Т.М.Т., Ж.М.М., Р.М.Б.
и К.И.М..
В
първоначално подадената искова молба ищецът Й.С.П. излага твърдения, че
наследодателят му – П. С. Г., бивш жител ***, бил собственик на следния
недвижим имот, находящ се в землището на с. П. -
заличено, сега с. К., а именно: поземлен имот, находящ
се в населената част на с. П. - заличено, сега с. К., общ. К., обл. П., в местността „Г. Р.”, с площ на имота от 4000 кв.
м, при съседи: земеделска земя, наследници на Т. З.Г., наследници на Д. С. Г. ***.
Ищецът твърди, че наследодателят му е придобил така посочения имот по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност в периода
1918 г. – 1968 г. Посочва, че след смъртта на П. С. Г. и до настоящия момент
имотът се владеел от неговите наследници спокойно и необезспокоявано.
Имотът
представлявал дворно място, в което били изградени жилищна сграда и стопански
постройки.
За
изграждане на язовир „П.” било извършено отчуждение. Този имот никога не бил
внасян в ТКЗС, тъй като по своето предназначение не бил земеделски, а бил
дворно място - застроено.
С рeшение № . от 20.12.1999 г. на Поземлена комисия, с. К.,
постановено въз основа на приложени документи по преписка №., на наследниците
на П. С. Г. било възстановено правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху имот № ., находящ
се в землището на с. К., с площ от 2,162 дка, девета категория, местност „Г. Р.“,
при граници: имот № . – ливада на наследници на Т. З.Г., имот № . – полски път
на Община К., имот №. – ливада на наследници на Д. С. Г. и имот № . – пасище,
мера на наследници на И. Л. Г..
С
решение № . от 20.12.1999 г. на Поземлена комисия, с. К., по преписка с вх. № .,
на наследници на Д. С. Г. било възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот № ., находящ се в землището на с. К., с площ от 3,010 дка,
девета категория, местност „Г. Р.“, при граници: имот №. – ливада на наследници
на Д. С. Г., имот № . – пасище, мера на Община К., имот № . – ливада на
наследници на П. С. Г. и имот № 72 – полски път на Община К.. Посочва, че
имотът е следвало да бъде възстановен с площ от 1,500 дка съгласно отчуждителния протокол, а не с площ от 3,010 дка съгласно
решението на ПК.
След
заснемане на имота и нанасянето на данните от цифровия модел от Общинска служба
по земеделие – ., наследниците на П. С. Г. били уведомени, чe
техният имот с площ от 1302 кв. м попада върху имот с №. в землището на с. К.,
който имот бил възстановен на наследниците на Д.С. Г..
С
оглед изложеното, ищецът Й.С.П. е
отправил искане към съда да постанови решение, с което да признае по отношение
на ответниците, в качеството им на наследници на Д. С.
Г., че П. С. Г. е бил собственик към 1968 г. - момента на извършване на
отчуждението, на имот с площ от 1,302 дка, находящ се
в землището на с. К. (бивше с. П.), в местността „Г. Р.” и при граници: изток –
собствен имот на наследници на П. С. Г., запад – имот на наследници на Д. С. Г.,
север – имот на братя Д., П. и Д. Г..
По
искане на ищеца Й.П., с протоколно определение от
05.02.2018 г. съдът е допуснал изменение на исковата претенция, като след
допуснатото изменение искът е предявен за признаване за установено по отношение
на ответниците, че П. С. Г. е бил собственик към 1968
г. - момента на извършване на отчуждението, на имот с площ от 1,460 дка, находящ се в землището на с. К. (бивше с. П.), в местността
„Г. Равнище” и при граници: изток – собствен имот на наследници на П. С. Г.,
запад – имот на наследници на Д. С. Г., север – имот на братя Д. П. и Д. Г.
С
определение № . от 27.02.2018 г. съдът, след като е счел исковата претенция за
недопустима, на основание чл. 130 ГПК е прекратил производството по делото.
Срещу
прекратителното определение на съда в срока по чл.
275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от ищеца Й.С.П. и с определение № 12 от
27.02.2018 г. по в. ч. гр. д. № ./2018 г. прекратителното
определение на първостепенния съд е отменено и делото е върнато на същия
съдебен състав за изпълнение на дадените от въззивната
инстанция указания, касаещи оставяне на депозираната искова молба без движение.
В
изпълнение на задължителните указания на въззивната
инстанция, с разпореждане от 15.06.2018 г. исковата молба е оставена без
движение, като на ищеца е предоставена възможност да конкретизира дали твърди,
че процесният недвижим имот, при посочени в исковата
молба граници и с площ от 1,460 дка, е владян от наследниците на П. Г. и ако
това е така - да посочи период от време, през който е била упражнявана
фактическата власт върху имота и дали вследствие на това е придобита
собствеността от последните по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Съдът е дал указания на ищеца и да
формулира петитум, съответстващ на фактическите му
твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, да впише
молбата, както и да представи актуално удостоверение за наследници на П. С. Г., бивш жител ***.
В
срока по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът е представил поправена искова молба, с която
моли съда двамата с неговия брат А.С.Г. да бъдат признати за собственици на
имот с площ 1,460 дка, с граници, описани в исковата молба, по силата на
изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Въвеждането
с поправената искова молба на нова страна в производството, а именно ищецът
А.С.Г., е мотивирало съда да остави за втори път
исковата молба без движение с разпореждане от 04.07.2018 г., с което е указано
ищецът А.Г. да подпише исковата молба, да бъде посочен период от време, през
който двамата ищци са упражнявали фактическа власт върху имота и при какви квоти
от правото на собственост за всеки от тях искат да бъдат признати за
собственици на имота.
В
указания от съда срок е депозирана нова молба от ищците, с която при изложени
идентични фактически твърдения с първоначално предявената искова молба е
формулиран коренно различен петитум, като от съда е
поискано двамата ищци да бъдат признати за собственици на имот, различен от
първоначално заявения, с площ от 4,000 дка.
Констатираните
от съда противоречия между изложените фактически твърдения в обстоятелствената част
на исковата молба и формулирания петитум са
мотивирали съдебния състав с разпореждане от 03.08.2018 г. да остави за пореден
път исковата молба без движение, като предостави последна възможност на ищците
да отстранят нередовностите на молбата и да изпълнят
дадените указания. Вместо това обаче, с молба от 21.08.2018 г. ищците за
пореден път са изложили противоречи твърдения, посочвайки, че претенцията им
срещу ответниците касае имот с площ от 1,460 дка, а
квотите от правото на собственост за всеки от тях (1/8 ид.
ч. и 7/8 ид. ч.) са определили в зависимост от
времето на придобиване и владение на имота. Формулирали са и петитум, с който първо са поискали да бъдат признати за
собственици на имот с площ от 3,622 дка и наред с това са поискали от съда да признае ответниците,
в качеството им на наследници на Д. С. Г. за собственици на имот с площ от 1,460
дка по силата на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, при квоти за всеки един от
тях, както следва: за Й.С.П. - 1/8
ид. ч. и за А.С.Г. - 7/8 ид.
ч.
Изложеното
дотук налага извода, че исковата молба продължава да е нередовна и
констатираните от съда противоречия не са отстранени. Това е така, тъй като,
макар на ищците неколкократно да е предоставяна
възможност да отстранят нередовностите на исковата
молба, същата продължава да съдържа противоречиви твърдения и искания, а на
места е дори и неразбираема. Посочените пороци на исковата молба възпрепятстват
нейното разглеждане по същество поради пълната неопределеност на въведения с
нея предмет на делото, съответно невъзможност да се определи обемът и дължимата
защита и съдействие от съда. Ищците са длъжни да индивидуализират спорното
материално право в исковата си молба чрез основанието и петитума
на предявения иск, тъй като в противен случай съдът не би могъл да определи
предмета на делото и границите на решаващата си дейност. В разглеждания случай
с всяка последваща уточнителна
молба ищците не само са въвеждали вътрешно противоречиви и неясни твърдения, но
и такива противоречащи на формулирания петитум, който
от своя страна, в частта, с която е поискано ответниците
да бъдат признати за собственици на имот с площ от 1,460 дка също е неясен и неразбираем.
След като дадените указания не са изпълнени и исковата молба продължава да е
нередовна, не е очертан предметът на спора, по отношение на който е потърсена
съдебна защита, поради което съдебното производство подлежи на прекратяване на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК (определение
№ . от 19.04.2018 г. по ч. гр. д. № ./2018 на ВКС, ГК, II г. о.). Същевременно даването на нови и още по-подробни
указания до ищците би представлявало нарушение на диспозитивното
и състезателното начало на гражданския процес и в разрез със задължението на
съда да осигури равенство на страните в процеса (чл. 9 ГПК).
Водим
от горното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
Р А
З П О
Р Е Д И:
ВРЪЩА искова молба,
подадена от Й.С.П. и А.С.Г. срещу В.В.М.,
Т.В.О., Т.М.Т., Ж.М.М., Р.М.Б. и К.И.М..
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 872/2016 г. по описа на Радомирския районен съд.
ПРЕПИС от разпореждането
да се връчи на страните.
Разпореждането
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: