№ 60
гр. Шумен, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20223600100407 по описа за 2022 година
Депозирана е искова молба от Гаранционен фонд - гр. София, представляван от
изпълнителните директори М.Н.К. и С.Г.С., чрез юрисконсулт Йордан Шишков, срещу Е. Е.
И., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че, на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ е заплатил по щета №
210245/11.07.2018 г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 89 692.05 лева, част
от тях определени с решение на УС на ГФ и част, присъдени по гр.д. № 1992/2019 г. по
описа на СГС, на А.И.С., пострадал като водач на електрическа количка за хора с
увреждания при ПТП, настъпило на 24.06.2018 г.. По цитираното гражданско дело
ответникът бил трето лице – помагач на страната ГФ. Съгласно влезли в сила НП № 18-
0869-001888/05.09.2018 г. и № 18-0869-001882/05.09.2018 г. на началник сектор ПП при ОД
на МВР – Шумен, виновен за ПТП е ответникът, който управлявал л.а. „БМВ“, рег. № .... без
сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ към датата на настъпването
му. Произшествието е настъпило при следния механизъм: На 24.06.2018 г., около 11.30 часа,
в с. ....., при управление на посочения лек автомобил в района на кръстовището на ул. .... и
ул. ...., ответникът предприел маневра за движение на заден ход с цел да пропусне насрещно
движещи се автомобили. В процеса на реализация на маневрата, водачът не наблюдавал
непрекъснато дали са налице препятствия зад него и със задната лява част на автомобила
ударил задната дясна част на преминаваща инвалидна количка, управлявана от А.С.. От
удара количката се обърнала на лявата страна, като Салим паднал на платното и получил
травматични увреждания. В нарушение на чл.461, вр. чл.483 от КЗ ответникът управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „
към датата на ПТП. А.С. се обърнал към ГФ за заплащане на обезщетение за неимуществени
и свързаните с тях имуществени вреди, на основание чл.557 КЗ, като по образувана щета №
1
210245/11.07.2018 г. ГФ му определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45
000 лева, изплатено на молителя с платежно нареждане от 17.12.2018 г.. Молителят не се
съгласил с размера на изплатеното обезщетение, вследствие на което предявил претенциите
си по гр.д. № 1992/2019 г. по описа на СГС. Въз основа на решение по това дело, ищецът се
снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който били образувани изп.д. №
20218600400524 и № 20218600400804. След получени ПДИ, на 12.04.2021 г. ГФ изплатил по
изп.д. № 20218600400524 сумата от 41 927.72 лева, от които 30 000 лева – главница, 7 591.66
лева – законна лихва и 4 336.06 лева – съдебни разходи. На 27.05.2021 г. по сметка на ГФ
постъпила сумата от 1 085.19 лева – надвнесена сума по посоченото изпълнително дело. На
17.06.2021 г. ГФ заплатил сумата от 1 920 лева по сметка на СГС – съдебни разходи. На
17.06.2021 г. ГФ заплатил сумата от 1 929.52 лева по изп.д. № 20218600400804. Поканили
ответника да заплати задълженията си, но до момента лицето не ги е погасило.
Позовавайки се на изложеното, моли съдът, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.81 от Закона за
застраховането / отм. /, да осъди ответника Е. Е. И. да му заплати сумата от 89 692.05 лева,
представляваща изплатено от ГФ, по щета № 210245/11.07.2018 г., обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение, по посочена банкова сметка. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът не е депозирал отговор.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ. Същият е допустим,
подсъден на ШОС като първа инстанция и подлежащ на разглеждане по общия ред.
В първото по делото заседание ответникът, редовно призован, не се е явил лично или
чрез представител и не е депозирал искане заседанието да се проведе в негово отсъствие.
Преди приключване на съдебното дирене процесуалният представител на ищеца е
поискал постановяване на неприсъствено решение.
От представените с исковата молба доказателства се установи следното: С влязла в
сила присъда № 8/18.02.2020 г. по НОХД № 1821/2020 г. по описа на ШРС, потвърдена с
решение № 26/23.06.2020 г. по НОХД № 121/2020 г. по описа на ШОС ответникът е бил
признат за виновен в това, че на 24.06.2018 г., около 11.30 часа, в с. ....., на кръстовището на
ул. .... и ул. ...., при управление на лек автомобил „БМВ“, рег. № .... е нарушил правилата за
движение – чл.40, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
А.И.С. – престъпление по чл.343, ал.3, предл.4, б.“а“ от НК.
От приложените КП за ПТП с пострадали лица № 2010-1038-34 от 24.06.2018 г.,
АУАН № 469207/24.06.2018 г., АУАН № 473095/24.06.2018 г., НП № 18-0869-
001888/05.09.2018 г. и НП № 18-0869-001882/05.09.2018 г. се установява, че описаното ПТП
е настъпило при следния механизъм: При управление на посочения лек автомобил,
ответникът предприел маневра за движение на заден ход с цел да пропусне насрещно
движещи се автомобили. В процеса на реализация на маневрата, водачът не наблюдавал
2
непрекъснато дали са налице препятствия зад него и със задната лява част на автомобила
ударил задната дясна част на преминаваща инвалидна количка, управлявана от А.И.С.. От
удара количката се обърнала на лявата страна, като Салим паднал на платното и получил
травматични увреждания. В нарушение на чл.461, вр. чл.483 от КЗ ответникът управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „
към датата на ПТП.
На 11.07.2018 г. пострадалият А.И.С. предявил пред ГФ извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за причинените му при процесното ПТП неимуществени вреди.
По протокол № 24/26.11.2018 г. на Застрахователно медицинската комисия при ГФ на
същия било определено обезщетение в размер на 45 000 лева, от които 25 000 лева – за
счупване на дясната илиачна кост и 20 000 лева – за счупване на лява ключица с разместване
на фрагментите, както и ликвидационни разноски в размер на 42.20. лева. С решение на УС
на ГФ по протокол № 27/29.11.2018 г. било взето решение за изплащане на така
определеното обезщетение на лицето. На 17.12.2018 г. ГФ превел по сметка на увредения
пълния размер на обезщетението, а именно 45 000 лева.
С решение № 261001/04.11.2020 г. по гр.д. № 1992/2019 г. по описа на СГС,
постановено с участието на ответника в настоящото производство, в качеството му на трето
лице помагач на ГФ, сегашният ищец бил осъден да заплати на пострадалия при ПТП
А.И.С. допълнително обезщетение за причинените му в резултат от същото неимуществени
вреди, в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Със същото решение ГФ бил осъден да заплати
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца в размер на 1 478.40 лева с ДДС,
както и държавна такса за разглеждане на делото по сметка на съдебната власт, в размер на
1 920 лева. След влизане на решението в сила, срещу ответника по иска били издадени
изпълнителен лист от 24.03.2021 г. и изпълнителен лист от 09.06.2021 г., съответно за
присъденото на ищеца обезщетение за вреди и за адвокатски хонорар на пълномощника му.
Въз основа на първия изпълнителен лист било образувано изп.д. № 20218600400524, а по
втория изпълнителен лист – изп.д. № 20218600400804 и двете по описа на ЧСИ В.М., с
район на действие СГС. В ПДИ до длъжника по първото от делата, връчена му на 08.04.2021
г. бил посочен общ размер на задължението към 02.04.2021 г. от 41 861.06 лева. С преводно
нареждане от 12.04.2021 г. същият превел по сметка на ЧСИ по това дело сумата от
41 927.72 лева. На 27.05.2021 г. на ГФ била възстановена сумата от 1 085.19 лева,
представляваща надвнесена сума по изпълнението. В ПДИ до длъжника по второто от
делата, връчена на 11.06.2021 г., бил посочен общ размер на задължението му по делото
към 10.06.2021 г. от 1 929.52 лева, която сума същият превел изцяло по сметка на ЧСИ с
преводно нареждане от 17.06.2021 г.. С преводно нареждане от 17.06.2021 г. ГФ заплатил и
сумата от 1 920 лева с основание – държавна такса по гр.д. № 1992/2019 г. по описа на СГС.
С регресна покана изх. № ГФ-РП-664/27.08.2021 г., получена от адресата на
09.09.2021 г., ищецът поканил ответника да му възстанови заплатената сума в размер на
89 734.25 лева, в едномесечен срок от датата на уведомлението.
3
Ответникът не се явява и не възразява относно изложените факти, нито представя
доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на претендираните от ищеца
суми.
При така установените факти, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен
с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Според цитираните разпоредби и трайната съдебна практика, включая задължителна
такава, когато съдът е сезиран своевременно с искане за неприсъствено решение, същият е
длъжен да се произнесе по него, след преценка на законовите предпоставки за
постановяване на решение по чл.238 от ГПК, като, ако прецени, че те или само някои от тях
не са налице, следва да се произнесе с определение по чл.239, ал.3 от ГПК, с което да
отхвърли искането и продължи разглеждане на делото. Ако прецени, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът е длъжен да се
произнесе с такова, като, без да разглежда материалния спор по същество, уважи иска, ако
намери, че е вероятно основателен на база преценка на изложените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея доказателства, респ. – отхвърли иска, ако намери, че
същият е вероятно неоснователен.
В случая ищецът е предявил искане за постановяване на неприсъствено решение,
поради неподаване отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК и неявяването му в
първото по делото заседание, без да е подал молба то да се гледа в негово отсъствие.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът е получил съобщението
по чл.131 от ГПК лично на 10.10.2022 г., като със същото са му били изрично указани
последиците от неподаването отговор на исковата молба в срок.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор.
С призовката за първото по делото заседание, получена лично на 30.11.2022 г.,
ответникът е бил изрично уведомен за последиците от неявяването му в съдебно заседание
без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В първото по делото заседание, на 09.02.2023 г. ответникът не се е явил, не е
4
изпратил представител и не е участвал по делото, без от негова страна да е била подадена
молба то да се гледа при отсъствието му.
Въз основа на изложеното, съдът на....а, че са налице визираните в чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по спора.
Относно предпоставката по чл.239, ал.2 от ГПК, като съобрази изложеното в
исковата молба и представените с нея доказателства, съдът на....а, че може да се направи
обоснован извод за основателност на исковите претенции, поради което същите следва да се
уважат изцяло.
Предвид горното и на основание, чл.239, ал.2 от ГПК, счита, че ответникът следва да
бъде осъден да за плати на ищеца сумата от
89 692.05 лева, представляваща изплатени от ГФ обезщетение за неимуществени вреди и
лихви за забава по щета № 210245/11.07.2018 г., както и разноски по гр.д. № 1992/2019 г. по
описа на СГС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените
по делото разноски, в размер на 3 587.68 лева – платена държавна такса и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Е. И., ЕГН **********, с адрес: с. ....., обл. Шумен, ул. .... № 26, да
заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г..... № 2,
ет.4, представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С. сумата от 89 692.05 лева,
представляваща изплатени от ГФ обезщетение за неимуществени вреди и лихви за забава по
щета № 210245/11.07.2018 г., както и разноски по гр.д. № 1992/2019 г. по описа на СГС,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
09.09.2022 г. до окончателното плащане на сумата, вносима по сметка IBAN – BG66
UNCR7630 1009 5185 01, BIC – SWIFT BIC на „Уникредит Булбанк „ АД.
ОСЪЖДА Е. Е. И., ЕГН **********, с адрес: с. ....., обл. Шумен, ул. .... № 26, да
заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г..... № 2,
ет.4, представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С. деловодни разноски за
заплатена държавна такса в размер на 3 587.68 лева и юриконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лева.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
5
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
6