№ 51711
гр. София, 20.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110155938 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
295550/19.09.2024 г. уточнена с молба с вх. 0 310644/03.10.2024 г., от Д. Х. К.
ЕГН: **********, адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к. М*, тел. * e-mail:
**************@***.** срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и
адрес: гр. София, кв. М*, с която е предявен отрицателен установителен
иск, с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който да бъде признато за
установено, че не дължи на ответника сумата от 2156.86 лева, възникнала по
договор за кредит № 220/0091/R1556833 от 29.09.2014 г., тъй като е погасена
по давност, на основание чл. чл.110 и чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД
В исковата молба се твърди, че ответникът има претенция към ищеца за
сумата от 2156,86 лв. по договор за кредит от 29.09.2014 г. Излага доводи, че
ответникът непрекъснато е търсил ищеца по телефона, тъй като е колектор на
това задължение по цитирания договор. Твърди, че ответникът не е обосновал
и доказал претенцията си за размера и основанието на задължението. Сочи, че
подала жалба до „ЕОС Матрикс" ЕООД с искане да преустановят
обработването и подаването на личните й данни, което е нарушение на чл.6,
пар.1, б. Е във връзка с чл.17 и чл. 21, 6.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27.04 2016 г. Твърди, че нейните лични
данни продължават да се обработват и подават към ЦКР от ответника. Излага
доводи, че ответникът непрекъснато подава данни към ЦКР, независимо от
нейното противопоставяне.
В уточняваща молба ищецът уточнява, че се позовава на погасителна
давност по чл.110 и чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД. Твърди, че от 2016 г.до
1
19.09.2024 г. (дата на подаване на ИМ) не са извършвани никакви действия,
поради което счита, че искът е погасен по давност.
Моли съда да уважи иска.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава документ озаглавен отговор
на искова молба. Същият не отговаря на изискванията по чл.131 ГПК, въпреки
дадените указания и указаните последствие, ако действието не е извършено по
указания начин. Ето защо съдът приема, че липсва отговор на исковата молба,
тъй като ответникът не е изпълнил дадените указания и следва да се приложат
последствията. В молбата ответникът излага становище за давността за
заповедното дело. Цитира съдебна практиката. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се явява лично. Моли съда
да уважи иска.
Ответникът, не се явява и не се представлява.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В исковата молба ищецът се позовава на правен интерес, като представя
удостоверение за дължимост на суми, издадено от ответника. В самата искова
молба е посочен, че това удостоверение е поискано от ищеца (л.5-6 от
делото).
С уточнителна молба ищецът посочва, че през 2014 г. е теглила кредит,
като не е плащала по този кредит – нито на стария кредитор, нито на новия
кредитор. Посочва, че в рамките на 7 години ответникът не е потърсил
вземането си. Твърди, че имало спор между страните, тъй като неразрешеният
спор на практика я превръщало в длъжник, с огромна вреда за нея.
Посочва, че отказва да плати сумата, а ответникът не предприема
действия да докаже, че дължи сумата.
Представен е договор за кредит между ответника и първоначалния
2
кредитор от 2014 г.
На първо място, съдът приема, че липсва правен интерес от водене на
настоящото дело. Ищецът твърди, че имал суми към ответника, но той не ги
търси по съдебен ред, но издал удостоверение за наличие на задължения. По
делото се установи, че това удостоверение е издадено от ответника, но по
молба на ищеца, тъй като същото е признато от ищеца в ИМ (л.5 от делото).
Няма доказателства ответникът да е предприел каквито и да са действия –
извънсъдебни или съдебни за търсене на сумата. Няма и такива твърдения,
няма и твърдения, че ответникът търси сумите си по някакъв начин. Има
твърдения, че ищецът бил вечен длъжник, без да се ангажират доказателства
за това. При това положение съдът приема, че липсва правен интерес от
водене на настоящото дело. Ответникът нито търси ищеца, нито е предприел
каквито и да са действия. А напротив ищецът е подал молба на ответника да
установи дали някъде било записано в регистрите на ответника, че дължи сума
по кредит от 2014 г., който не е търсен от ищеца.
Липсва представената кореспонденция с ответника. В ИМ ищецът
твърди, че удостоверението е подадено по негова молба до ответника и
изпратено по email. Не се представиха доказателства за тази кореспонденция.
Липсват доказателства, от които да се установи, че с решението ще се
постигне легитимна цел, както и да се реши спор. Не е ясно по какъв начин
предявената ИМ ще защити субективни права на ищеца.
Съгласно твърденията в ИМ и нейното уточнение следва, че ищецът иска
да му се заличат данните в регистъра на ответника. Това е така, защото било
записано, че той и длъжник и бил „вече длъжник“. Ето защо ищецът има
правен интерес да води дело по чл.39, ал.1 ЗЛЛД вр. чл.17 от GDPR. Изрично
в уточнението на иска твърди, че не търси такава защита, а да се признае за
установено, че не се дължи процесната сумата. Ищецът следва да организира
защитата си по друг начин, а не чрез граждански иск. Следва да поиска да му
бъде изтрито досието – защита на правото на бъдеш забравен. В този смисъл е
Решение № 12441/13.12.2023 г. по адм. дело № 8782/2023 г. на ВАС.
Както съда написа по-горе, за предявения иск липсват доказателства от
правен интерес. От 2014 г. не са предприети такива действия на ответника,
които до обусловят правен интерес от водене на настоящото дело. Напротив,
ищецът по своя инициатива „търси под вола теле“ и търси по своя инициатива
да се издаде удостоверение, справка от ответника, че има суми то 2014 г.
Близо 10 години, от 2014 г. до 2024 г., ответникът не е предприел каквито и да
са действия, за да обусловят правен интерес от настоящия иск.
На следващо място, ищецът твърди в уточнителната молба, че има спор.
Същевременно пише, че отказва да плати, а ответникът не си търси сумите.
При това положение съдът приета, че липсва гражданскоправен спор между
страните, който да налага уреждане на спора със СПН. Липсват доказателства,
че страните спорят, че дори ответникът търси сумата и я броя като дължима.
С оглед изложеното съдът приема, че липсва правен интерес от водене на
3
делото, липсва гражданскоправен спор, който да налага намесата на съда.
Наличието на спор и правен интерес са положителни абсолютни
процесуални предпоставки за съществуване правото на иск, липсата на които
определя иска и производството като недопустими. Ето защо производството
е недопустимо и следва да бъде прекратено и исковата молба върната, на
основание чл.130 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.4 ГПК. Същият не претендира такива. Не представя
документ за тях (т.1 от ТР 6/6.11.2013 г- по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на
ВКС) и не представя списък по чл.80 ГПК. Ето защо не следва да му се
присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 295550/19.09.2024 г. уточнена с молба с
вх. № 310644/03.10.2024 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело № 55938/2024 г. по описа на СРС, поради липса на гражданскоправен
спор и правен интерес, на основание чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните по посочените
email.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4