Решение по дело №3342/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2674
Дата: 16 юли 2025 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20251110203342
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2674
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря ххх
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110203342 по описа за 2025 година
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-СОФИЯ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 121-ви
състав, в публично заседание на 16.06.2025 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ТОПАЛОВА

при секретаря ххх, като разгледа докладваното от съдия Топалова АНД
№3342 по описа за 2025 г. на РС-София, за да се произнесе взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано
е по жалба от И. Д. Т., с ЕГН **********, чрез адв. К. срещу наказателно
постановление №24-4332-024620/18.10.2024 г. на Началник група в СДВР
отдел Пътна полиция-СДВР, с което му е наложена глоба в размер на 10 лв. на
основание чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП за нарушение на чл.183 ал.1 т.1 пр.1 ЗДвП и
1
глоба в размер на 2 000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца
и са му отнети 15 точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР
за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се нарушения на процесуалните
правила – липса на компетентност на издателите на НП и АУАН, оспорва се
причината за извършената проверка, както и констатациите в писмените
доказателства в тази насока. Правят се възражения, че на жалбоподатгеля не
му е разяснено в какво нарушение е обвинен и неправилно е приложен
материалният закон.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя адв. К. поддържа
жалбата и прави искане за отмяна на наказателното постановление. Предлага
на съда да кредитира свидетелските показания на Евгени Василев, както и
обясненията на жалбоподателя. Претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от
юрисконсулт ххх, която предлага на съда да потвърди изцяло наказателното
постановление като правилно и законосъобразно по мотиви, изложени в
пимени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на поисканото от жалбоподателя.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в
законоустановения преклузивен срок, от процесуално легитимирана страна и
срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Свидетелите Й. П. Й. и А. Х. К. – служители на 05 РУ-СДВР АП-63 се
намирали на обход в района на ж.к. Левски В на дата 28.09.2024 г. около 00:20
часа, когато забелязали водач на л.а. ххх с рег.№ СА ххх СК. Последвали го,
като водачът увеличил скоростта и се опитал да избяга. Бил спрян на ул.”хххо
блок 4, с поока на движение от ул. „ххх
При проверката свидетелите установили водача като жалбоподателя И.
Д. Т., а автомобилът бил собственост на Васил Генчов Петков, с ЕГН
2
**********.
При проверката водачът не представил СУМПС. Жалбоподателят предал
доброволно бяла бучка, която имал себе си и за което обстоятелство била
изготвена докладна записка.
Свидетелите повикали за съдействие колегата си М. Г. У. заемащ
длъжността командир на отделение при 05 РУ-СДВР, който разполагал с
техническо средство ДрегерДръгтест 5000 с №ARRM-0035. Предложили на
жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
въпросното техническо средство, но той категорично отказал.
Свидетелят М. Г. У. съставил и връчил на жалбоподателя АУАН
№GA1104699/28.09.2024 г.
На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване
№264053/28.09.2024 г. с направление ВМА София.
Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да даде биологични
проби в посоченото в талона здравно заведение ВМА.
Жалбоподателят се възползвал от възможността, предоставена му по
чл.44 ал.1 ЗАНН и да подал писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, като приел възраженията на жалбоподателя за
неоснователни.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така изложените факти се установяват от събраните гласни
доказателства – показания на Й. П. Й., А. Х. К. и М. Г. У., които са
еднопосочни, логични, последователни, съответни и не се опровергават при
преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените
източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и
съдебното следствие.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда начл. 283
НПК, писмени доказателства – талон за медицинско изследване
№264053/28.09.2024 г., докладна записка, заповеди за компетентност, справка
картон на водача.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля ххх в частта, в която
заявява, че жалбоподателят е отказал да бъде проверяван за употреба на
3
наркотични вещества, защото полицейските служители били агресивни и И.
бил в шок.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя в частта, в която той
заявява, че след като му връчили талона за медицинско изследване, той не е
дал биологични проби във ВМА, тъй като полицейските служители не му
обяснили, че трябва.

С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници,
по аргумент за противното от чл.305 ал.3 изр.2 НПК, съдът намира, че не се
налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са
извършени, посочени са дата и място на извършване на нарушението,
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за съставяне на акта и издаване на
НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща
основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да
разглежда спора по същество.

По нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП:

При така установената фактическа обстановка безспорно се доказа, че
жалбоподателят е осъщестил нарушение на чл. 174 ал. 3 пр. 2 ЗДвП /отказал е
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози/ -
„водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
4
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок
от две години и глоба 2 000 лв.”.
Този отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотици и
техните аналози е установен по несъмнен начин. От една страна, от
показанията на разпитаните по делото свидетели инициирали проверката - Й.
П. Й. и А. Х. К. – служители в 05 РУ-СДВР и очевидци на управлението на
автомобила от страна на жалбоподателя на процесната дата и час, така и от
показанията на свидетеля М. Г. У. – също служител в 05 РУ-СДВР, който е
разполагал с техническо средство за установяване употреба на наркотични
вещества, но е получил отказ от жалбоподателя да бъде изпробван с него.
Отказът на водача е обективиран на отделно основание и в талон за изследване
№264053/28.09.2024 г. връчен на жалбоподателя в 01:50 часа на 28.09.2024 г.
Неоснователни са възраженията, изложени в обясненията на
жалбоподателя, че той не се е съласил да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози, тъй като
имал съмнение относно коректността на теста, тъ йкао употребявал лекарства.
Жалбоподателят е следвало да бъде наясно, че само с предоставяне на
биологични проби в здравно заведение ще разсее евентуални съмнения
относно некоректността на теста, извършен с техническо средство.
Право на Т. е било да откаже да бъде изпробван с техническо средство,
но за да не носи административнонаказателна отговорност за този отказ, той
задължително е следвало да посети ВМА и да даде проби за изследване – кръв
и урина. Това обаче не е сторено от него, като се изтъкват причини, че
полицейските служители не му били обяснили тази възможност. В получения
от него талон за медицинско изследване е указана тази възможност, дори без
да му бъде разяснявана от контролните органи.
5
Въз основа на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство съдът приема, че няма данни
жалбоподателят да се е възползвал от посочения в талона час, за посети ВМА
и да даде биологични проби. Преценката дали да се възползва или не от тази
възможност е предоставена на волята на водача на МПС.
Единствената възможност за жалбоподателя да докаже, че не е
извършил нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, е да изпълни предписанията,
посочени във връчения му талон от контролните органи. След като не е сторил
това и не е посетил ВМА, Т. сам се е лишил от възможността да докаже, че
не е управлявал автомобил след употреба на наркотични вещества и техните
аналози.
На Т. са наложени наказания фиксирани по размер – глоба от 2 000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са му
отнети 15 контролни точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на
МВР, като в тази част НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.

По нарушението по чл.183 ал.1 т.1 пр.1 ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория. Неизпълнението на това
задължение е скрепено със санкция, която е уредена в чл.183 ал.1 т.1 пр.1
ЗДвП – глоба 10 лева.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства - показания
на свидетелите-очевидци Й. П. Й. и А. Х. К. се установява, че жалбоподателят
не е носил в себе си СУМПС, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на това основание.
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен
случай, тъй като настоящите административни нарушения в никакъв случай
не са такива с ниска степен на обществена опасност, дори напротив.
С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление, следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
6
При този изход на делото, основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва
да бъде определено в размера в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП -
120 лв., като отчете писмените бележки и личното явяване на процесуалния
представител на въззиваемата страна.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-4332-
024620/18.10.2024 г. на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с
което на И. Д. Т., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 10 лв. на
основание чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП за нарушение на чл.183 ал.1 т.1 пр.1 ЗДвП и
глоба в размер на 2 000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца
и са му отнети 15 точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР
за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА И. Д. Т., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сума в
размер 120 лв. за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано
е по жалба от И. Д. Т., с ЕГН **********, чрез адв. К. срещу наказателно
постановление №24-4332-024620/18.10.2024 г. на Началник група в СДВР
отдел Пътна полиция-СДВР, с което му е наложена глоба в размер на 10 лв. на
основание чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП за нарушение на чл.183 ал.1 т.1 пр.1 ЗДвП и
глоба в размер на 2 000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца
и са му отнети 15 точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР
за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се нарушения на процесуалните
правила – липса на компетентност на издателите на НП и АУАН, оспорва се
причината за извършената проверка, както и констатациите в писмените
доказателства в тази насока. Правят се възражения, че на жалбоподатгеля не
му е разяснено в какво нарушение е обвинен и неправилно е приложен
материалният закон.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя адв. К. поддържа жалбата и
прави искане за отмяна на наказателното постановление. Предлага на съда да кредитира
свидетелските показания на Евгени Василев, както и обясненията на жалбоподателя.
Претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от
юрисконсулт КОНДОВА, която предлага на съда да потвърди изцяло
наказателното постановление като правилно и законосъобразно по мотиви,
изложени в пимени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на поисканото от жалбоподателя.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в
законоустановения преклузивен срок, от процесуално легитимирана страна и
срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Свидетелите ххх и ххх – служители на 05 РУ-СДВР АП-63 се намирали
на обход в района на ж.к. Левски В на дата 28.09.2024 г. около 00:20 часа,
когато забелязали водач на л.а. „Рххх Последвали го, като водачът увеличил
скоростта и се опитал да избяга. Бил спрян на ул.”Свети Тома Иконописец” до
блок 4, с поока на движение от ул. „Поп Грую” към ул.”Летоструй”.
При проверката свидетелите установили водача като жалбоподателя И.
Д. Т., а автомобилът бил собственост на ххх, с ЕГН **********.
1
При проверката водачът не представил СУМПС. Жалбоподателят предал
доброволно бяла бучка, която имал себе си и за което обстоятелство била
изготвена докладна записка.
Свидетелите повикали за съдействие колегата си ххх заемащ
длъжността командир на отделение при 05 РУ-СДВР, който разполагал с
техническо средство ДрегерДръгтест 5000 с №ARRM-0035. Предложили на
жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
въпросното техническо средство, но той категорично отказал.
Свидетелят ххх съставил и връчил на жалбоподателя АУАН
№GA1104699/28.09.2024 г.
На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване
№264053/28.09.2024 г. с направление ВМА София.
Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да даде биологични
проби в посоченото в талона здравно заведение ВМА.
Жалбоподателят се възползвал от възможността, предоставена му по
чл.44 ал.1 ЗАНН и да подал писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, като приел възраженията на жалбоподателя за
неоснователни.


ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така изложените факти се установяват от събраните гласни
доказателства – показания на ххх, ххх и ххх, които са еднопосочни, логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда начл. 283
НПК, писмени доказателства – талон за медицинско изследване
№264053/28.09.2024 г., докладна записка, заповеди за компетентност, справка
картон на водача.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля ххх в частта, в която
заявява, че жалбоподателят е отказал да бъде проверяван за употреба на
наркотични вещества, защото полицейските служители били агресивни и И.
бил в шок.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя в частта, в която той
заявява, че след като му връчили талона за медицинско изследване, той не е
дал биологични проби във ВМА, тъй като полицейските служители не му
обяснили, че трябва.
2

С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници,
по аргумент за противното от чл.305 ал.3 изр.2 НПК, съдът намира, че не се
налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са
извършени, посочени са дата и място на извършване на нарушението,
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за съставяне на акта и издаване на
НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща
основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да
разглежда спора по същество.

По нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП:

При така установената фактическа обстановка безспорно се доказа, че
жалбоподателят е осъщестил нарушение на чл. 174 ал. 3 пр. 2 ЗДвП /отказал е
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози/ -
„водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок
от две години и глоба 2 000 лв.”.
Този отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотици и
техните аналози е установен по несъмнен начин. От една страна, от
показанията на разпитаните по делото свидетели инициирали проверката - ххх
3
и ххх – служители в 05 РУ-СДВР и очевидци на управлението на автомобила
от страна на жалбоподателя на процесната дата и час, така и от показанията на
свидетеля ххх – също служител в 05 РУ-СДВР, който е разполагал с
техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества, но е
получил отказ от жалбоподателя да бъде изпробван с него. Отказът на водача е
обективиран на отделно основание и в талон за изследване
№264053/28.09.2024 г. връчен на жалбоподателя в 01:50 часа на 28.09.2024 г.
Неоснователни са възраженията, изложени в обясненията на
жалбоподателя, че той не се е съласил да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози, тъй като
имал съмнение относно коректността на теста, тъ йкао употребявал лекарства.
Жалбоподателят е следвало да бъде наясно, че само с предоставяне на
биологични проби в здравно заведение ще разсее евентуални съмнения
относно некоректността на теста, извършен с техническо средство.
Право на Т. е било да откаже да бъде изпробван с техническо средство,
но за да не носи административнонаказателна отговорност за този отказ, той
задължително е следвало да посети ВМА и да даде проби за изследване – кръв
и урина. Това обаче не е сторено от него, като се изтъкват причини, че
полицейските служители не му били обяснили тази възможност. В получения
от него талон за медицинско изследване е указана тази възможност, дори без
да му бъде разяснявана от контролните органи.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство съдът приема, че няма данни
жалбоподателят да се е възползвал от посочения в талона час, за посети ВМА
и да даде биологични проби. Преценката дали да се възползва или не от тази
възможност е предоставена на волята на водача на МПС.
Единствената възможност за жалбоподателя да докаже, че не е
извършил нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, е да изпълни предписанията,
посочени във връчения му талон от контролните органи. След като не е сторил
това и не е посетил ВМА, Т. сам се е лишил от възможността да докаже, че
не е управлявал автомобил след употреба на наркотични вещества и техните
аналози.
На Т. са наложени наказания фиксирани по размер – глоба от 2 000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са му
отнети 15 контролни точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на
МВР, като в тази част НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.

По нарушението по чл.183 ал.1 т.1 пр.1 ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
4
превозно средство от съответната категория. Неизпълнението на това
задължение е скрепено със санкция, която е уредена в чл.183 ал.1 т.1 пр.1
ЗДвП – глоба 10 лева.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства - показания
на свидетелите-очевидци ххх и ххх се установява, че жалбоподателят не е
носил в себе си СУМПС, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на това основание.
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен
случай, тъй като настоящите административни нарушения в никакъв случай
не са такива с ниска степен на обществена опасност, дори напротив.
С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление, следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва
да бъде определено в размера в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП -
120 лв., като отчете писмените бележки и личното явяване на процесуалния
представител на въззиваемата страна.
5