Р Е Ш Е Н И Е
633/27.6.2019г.
гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на двадесет и пети юни, през две хиляди и деветнадесета
година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 668 по
описа на ШРС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК, вр. чл.
86 от ЗЗД, вр. чл.8, ал.1 от ЗАЗ. Ищцата твърди,
че на ******г. подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело №***/***г.по описа на ШРС. Била
издадена заповед да изпълнение за сумата от 1551,06лв. - неплатено арендно
плащане за стопанската 2016г./2017г., в размер по 35 лв.на декар по договор за
аренда, сключен на ***г. между Д.Ж.И. и ЕТ „Б.***-П. А.“, влязъл в сила на ***г.,
със срок от 5 стопански години, както и за сумата 191,68 лв., представляваща лихва
върху главницата от ***г. до ******г. Сочи, че след подаване
на заявлението, са преведени 1551,06 лева, които представляват главница на
претендираното задължение, но твърди, че не е заплатена претендираната лихва и
разноските по делото.
Моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 190,43лв.,
представляваща лихва за забава за периода от ***г. до ******г. върху главница /в
размер на 1551,06лв.,която е платена/ по договор за аренда от ***г., сключен
между страните за стопанска година 2016г/2017г., за аренда на 44,316 дка
земеделска земя в землището на с. П., обл. Т., за която сума е издадена заповед
№ *** от ******г за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
***/***г по описа на ШРС.
Претендира и разноски в исковото и в заповедното
производство.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията, са
били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от
негова страна не е депозиран писмен отговор. С молба рег. № *** от ***г. от
страна на ответника са представени доказателства, че на 13.05.2019г. е извършен
превод на ищцата за сумата от 586,53лв.В съдебно заседание, за ищцата се явява
адв. Д., за ответника не се явява представител.
Съдът, като взе предвид
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено от фактическа страна
следното:
От
приложеното ЧГД № ***/*** г., по описа на ШРС, се установява, че по подадено
заявление от ищцата срещу ответника е била издадена Заповед № ***/******г., за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата 1551,06 лв. /хиляда петстотин петдесет и
един лева и шест ст./, представляваща неплатено арендно плащане за стопанската
2016/2017г., в размер по 35лв.на декар, по договор за аренда, сключен на ***г. между
Д.Ж.И. и ЕТ „Б.***-П. А.“, влязъл в сила на ***г., със срок от 5 стопански
години, за сумата 191,68лв. /сто
деветдесет и един лева и шестдесет и осем ст./ - лихва до ****** г. и законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - ******г., до изплащане на
вземането, както и сумата 394,85 лв. /триста деветдесет и четири лева и
осемдесет и пет ст./ - разноски по делото, от които 34,85 лв. – държавна такса
и 360 лв. адвокатски хонорар. Отразено е, че вземането произтича от договор за
аренда от ***г.
Срещу
издадената заповед за изпълнение от длъжника ЕТ „Б.***-П. А.“ е постъпило в срок възражение, в
което е посочено: „вече е изплатено
„.
Искът, предявен от ищцата, е по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК,
след издаване по нейно заявление срещу ответника, в качеството му на длъжник,
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, № ***/****** г. по ЧГД № ***/*** г., по описа на ШРС. Налице е идентичност
на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на част от вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение,
съответно на част от задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството
на настоящото и заповедното производство, приема, че искът е допустим.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
съдът намира за установено от правна страна следното:
В производството е
предявен положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът
му дължи парична сума от 190,43лв.,
представляваща лихва за забава за периода от ***г. до ******г. върху главницата
/в
размер на 1551,06лв., която е
платена/, по договор за аренда
от ***г., сключен между страните за стопанска година 2016г/2017г., за аренда на
44,316 дка земеделска земя в землището на с. П., обл. Т., за която сума е
издадена заповед № *** от ******г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ЧГД № ***/***г. по описа на ШРС. За да се произнесе по
претенцията, съдът съобрази представеното доказателство от страна на ответника
за извършено плащане на сумата от 586,53лв. Съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът
взема предвид
и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. Разпоредбата се отнася за тези новонастъпили факти,
които имат значение за спорното право - предмет на делото, така както е
индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск.
Въпреки, че в
молбата не е изрично посочено какво точно плаща ответникът, съдът приема, че платената
сума включва претенцията от 190,43лв. представляваща лихва за забава за периода
от ***г. до ******г. и заявената с исковата молба сума от 394,85лв. - разноски по
заповедното производство, от които 34,85 лв. – държавна такса и 360 лв. –
адвокатски хонорар.
Внсени са
от ответника 585,28лв., т.е.съдът
констатира, че е надвнесена е сумата от 1,25лв.
Съобразявайки горното обстоятелство в хода на
процеса, съдът намира, че искът за 190,43лв. - лихва за забава за периода от ***г. до ******г.
следва да бъде отхвърлен, поради
настъпило плащане в хода на исковото производство.
Относно разноските: При
този изход на спора право на разноски има ищецът, който ги претендира
своевременно. Съдът приема, че разноските в заповедното производство от 394,85 лв. са заплатени /с
внасяне по сметката на ищеца на сумата от 586,53лв./, а относно направените
разноски в исковото производство в размер на 300 лева - адвокатско
възнаграждение и 15,15лв. държавна такса, или общо 315,15лв., то същите се
дължат от ответника на ищеца, като след приспадане на надплатената сума от
1,25лв., остава дължима сума от 313,90лв
.
Именно тази сума следва
да се присъди на ищеца на основание чл. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, поради настъпило плащане в хода на исковото производство, иска по чл. 422 от ГПК, предявен от Д.Ж.И., с ЕГН **********, пост.адрес: ***, чрез
адв. Д. Д. при ШАК, ул.“С.“***, ***, ***, ***, срещу ЕТ „Б. ***-П. А. „ представлявано от П. Д. А., ЕИК ***, с.Л.,
общ.Шумен, ул.“А.П.“ ***, за сумата от 190,43лв./сто и деветдесет лева и четиридесет и три
ст./, представляваща лихва за забава за периода от ***г. до ******г. върху
главница /в размер на 1551,06лв.,която
е платена/ по договор за аренда,
сключен на ***г. между страните, за стопанска година 2016г/2017г., за аренда на
44,316 дка земеделска земя, в землището на с. П., обл. Т., за която сума е
издадена заповед № *** от ******г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ЧГД № ***/***г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА ЕТ „Б. ***-П. А.“, представлявано от П. Д.
А., ЕИК ***, с.Л., общ.Шумен, ул.“А.П.“ ***, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Д.Ж.И., с ЕГН **********, пост.адрес: ***, чрез
адв. Д. Д. при ШАК, ул.“С.“***, ***, ***, ***, сумата от 313,90лв. /триста и тринадесет лева и
деветдесет ст./, представляваща съдебни разноски в исковото производство.
Препис от решението да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :