Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
11.01.2019 година, град
София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети декември през 2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 3880 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С Решение № 238050 от
13.10.2017 г., постановено по гражданско дело № 32470 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 91 състав, бил
прекратен брака, сключен между Г.Б. Х.и М.Ц.Д.-Х., като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на двамата съпрузи; постановил занапред съпругата да носи
само предбрачното си име Д.; отхвърлил иска на М.Ц.Д.-Х. срещу Г.Б. Х.като
неоснователен, като осъдил М.Д.-Х. и Г. Х.да заплатят по сметка на СРС държавна
такса в размер на по 25 лева за всеки от тях, представляваща окончателна
държавна такса.
Недоволна от така постановеното решение останала М.Ц.Д.,
ищца в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която обжалва
същото в частта относно вината си за разстройството на брака и в частта, с
която бил отхвърлен иска й по чл. 145 от СК, с оплаквания за неправилност,
необоснованост и противоречие със събраните доказателства. Излага подробни
съображения в подкрепа на наведените оплаквания. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението в обжалваната части, като приеме, че вина
за разстройството на брака има само ответникът Г. Х., като осъди същия да й
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано от влизане в сила на
решението, в частта досежно прекратяването на брака им, за срок от три години,
като й присъди сторените разноски в двете съдебни инстанции.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по
делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира
сторените деловодни разноски по представен списък. Прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение сторени от въззиваемата
страна.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна по жалбата
– ответникът Г.Б. Х., въззиваема страна в настоящето производство, в писмения
си отговор оспорва въззивната жалба на ищцата като неоснователна, като излага
подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, като претендира
сторените по водене на делото разноски по представен списък.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото, оспорва
жалбата на ответника като неоснователна, като поддържа заявеното в отговора й
становище. Пледира за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
сторените деловодни разноски по представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. 169200/28.12.2018
г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в
жалбата, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е
влязло в сила като необжалвано в частта, с която бракът между страните бил
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен и фамилното име на съпругата след
прекратяването на брака.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното :
Производството пред Първоинстанционният съд било
образувано по предявен от М.Ц.Д.-Х. срещу Г.Б. Х.брачен иск с правно основание
чл. 49, ал. 1 във връзка с ал. 3 от СК, обективно съединен с небрачни искове по
чл. 53 и чл. 145 от СК.
Ищцата поддържала, че от около десет години със
съпруга й живеели фактически разделени, като помежду им настъпило отчуждение и
нямало интимна близост. Твърдяла, че липсвала заинтересованост у ответника към
семейството, дълъг период на живеене отделно от детето им, физическо насилие,
честа употреба на алкохол от ответника, който организирал шумни купони, в които
тя не участвала, в следствие на което заболяла от множествена склероза и
пълната липса на грижи за нея от съпруга. Твърдяла също, че той имал
дългогодишна любовна връзка с жена, с която фактически съжителствал. Молела
съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответника като дълбоко
и непоправимо разстроен по изключителна вина на мъжа, като възстанови
предбрачното й фамилно име и й се присъдят сторените деловодни разноски.
Претендирала осъждане на ответника да й заплаща лична издръжка в размер на 300
лева месечно и за максималния законов срок от три години, като твърдяла, че
получава доход единствено от социална пенсия за заболяването си.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорил исковата
молба, като поддържал искане за прекратяване на брака по взаимна вина на
двамата съпрузи. Сочел, че наистина било настъпило отчуждение между съпрузите,
но поради различни от посочените от ищцата причини. Признавал, че до навършване
на пълнолетие от детето им то живяло при родителите на ищцата в гр. Правец, а
те с ищцата – в гр. София, като това състояние било в резултат на решение на
самата ищца, която диктувала развитието на семейния им живот. Твърдял, че имал
син от предходен брак, но ищцата не искала да се споменава за това
обстоятелство нито пред родителите й, нито пред роденото от брака им дете, като
децата му се запознали, когато дъщеря им била на 14 години. Не отричал, че имал
извънбрачна връзка, като сочел, че дъщеря им работела с приятелката му. Отричал
да е злоупотребявал с алкохол, като не оспорвал да е имало събирания в
новопостроената вила на съпрузите в гр. Правец, в които съпругата му не
участвала. Молел съда да прекрати брака им с ищцата поради взаимната им вина за
разстройството му, като претендирал сторените деловодни разноски.
За да постанови съдебния си акт в обжалваната част, Първоинстанционният
съд приел за установена следната фактическа обстановка :
Бракът между страните бил сключен на 23.05.1991 г., като
съпругата приела брачното фамилно име Х., добавено с тире към собственото й
фамилно име Д..
Роденото на *** г. от брака дете –М.Г.Х., понастоящем
било пълнолетно.
Съгласно разпореждане на НОИ от 28.03.2008 г. на
ищцата била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на
121,89 лева.
За здравословното състояние на ищцата, била допусната
съдебно медицинска експертиза, съгласно чието заключение, при нея била
диагностицирана множествена склероза от 1997 г., като това заболяване било
хронично, с прогресиращ ход, протичало с обостряния (пристъпи) и ремисии
(светли периоди). До момента при ищцата били регистрирани четири пристъпа,
наложило се болничното й лечение. Честотата на пристъпите и тяхното настъпване
не могат да се предвидят, причините за отключване на заболяването не са
установени, като липсва установен медикамент за лечението му. Когато е в
ремисия, се налага приемане на поддържаща лекарствена терапия с медикаменти,
които изцяло или отчасти се покриват от НЗОК. Лечението в болница при обостряне
също е безплатно, налагат се и рехабилитационни процедури и физиотерапии поне
два пъти годишно, които също са безплатни по клинична пътека. На ищцата била
призната трайно намалена работоспособност от 64 % с експертно решение на ТЕЛК
от 17.01.2017 г.
И двамата съпрузи към датата на приключване на
съдебното дирене били безработни.
По делото били събрани гласни доказателства с разпита
на свидетелите М.Г.Х., дъщеря на страните, И.Н.Т., двамата доведени от ищцата, В.Н.А.и
Б.Г.Х., син на ответника, доведени от ответника. С оглед предмета на въззивна
проверка, очертан в жалбата, показанията на свидетелите Х. и Т., не следва да
бъдат обсъждани.
С показанията си, свидетелите А. и Х.установили, че
страните са разделени отдавна, като непосредствено след раздялата им, известно
време ответникът живял при сина си в Орландовци, а след това се установил в
Банкя, където съжителствал с приятелката си Искра. Ответникът купувал играчки и
дрехи на детето от брака, а впоследствие и автомобил. Двата съпрузи с общи
усилия изградили вила в гр. Правец, като свидетелят А. присъствал на събирания
във вилата, организирани от ответника, на които съпругата му не присъствала. На
свой ред свидетелят Х.установил, че се запознал със сестра си М., когато тя
била 14 годишна. Разказвал и за случай, при който сестра му претърпяла ПТП и
била приета за лечение в Пирогов. Когато уведомили ответника за това
обстоятелство, свидетелят бил заедно с него. Двамата отишли в болничното
заведение, като към този момент самият свидетел бил употребил алкохол (1-2
бири), но баща му не бил пил.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя установената от
Първоинстанционният съд фактическата обстановка, като не намира за нужно да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този
начин част от своя съдебен акт. Същата обаче следва да се допълни с
допълнителен анализ на показанията на свидетелите А. и Х., досежно възприетите
от тях обстоятелства, попадащи в предмета на въззивна проверка, а именно : С
показанията си свидетелят А. установява, че след разболяването си, ищцата била
трудоустроена, като след това тя отишла да живее в гр. Правец, а ответникът
останал да живее в София, при сина си. След раждането на детето ищцата също се
установила с него в гр. Правец, а ответникът, който работел в гр. София,
пътувал често до там, понякога ежедневно, а друг път в петък, за почивните дни,
като не се чувствал добре, че е далеч от детето си. След като срокът на
майчинството й изтекъл, ищцата се върнала в София, но детето останало в Правец.
Случвало се свидетелят да присъства на събирания във вилата на страните в гр.
Правец, на които присъствала и ищцата, но тя напускала събиранията и отивала да
спи в къщата на родителите си. След разболяването на ищцата, ответникът търсел
лекарства за нея, които били скъпи, а след като ги намерил, ищцата имала
подобрение от приемането им. На свой ред свидетелят Х.установява, че разбрал за
съществуването на сестра си през 2006 г., тъй като дотогава ищцата не
искала тя да знае, че има брат. След
раздялата на страните, баща му живял при него до 2009 г.
Въззивният съд, като прецени показанията на
свидетелите Х., Т., А. и Х., по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в само
в частите им, депозирани в резултат на личните им впечатления за релевантните
по делото факти.
Въззивният съд приема заключението на допусната в
първоинстанционното производство
съдебно-медицинска експертиза, като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно, като го кредитира в цялост, като същото не е било оспорено от
страните по надлежния ред.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в
мотивите към обжалвания съдебен акт, не счита за нужно да ги преповтаря, а
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед наведените оплаквания в жалбата, следва да се
отбележи и следното :
В първоинстанционното производство, страните валидно са
заявили искане за произнасяне по вината на съпрузите за разстройството на
брака, като до приключване на устните състезания, всяка страна навела съответни
брачни провинения на другия съпруг, които представляват основанията на брачния
иск. По исканията на страните и в обхвата на заявените от тях брачни провинения
първоинстанционният съд се произнесъл по вината на съпрузите, като е приел, че
всеки от тях е отговорен за състоянието на брачната връзка и настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на същата. Първоинстанционния съд стигнал до
този извод след прецизен анализ на доказателствената съвкупност. Доказателствата
по делото установяват продължителна и продължаваща и сега раздяла между
страните, предхождана от еднолично решение на въззивницата относно
местоживеенето на роденото от брака дете, без да са налице основателни причини
за разделеното му живеене от родителите, по който въпрос двамата съпрузи не
постигнали разбирателство. Тя принудила въззиваемия да крие факта, че има син,
като за съществуването на брат си М. Х. разбрала едва когато била вече
непълнолетна. Първоинстанционния съд правилно третирал това установено
поведение на въззивницата като нейна вина за разстройството на брачната връзка.
С налагане на решението си относно местоживеенето на детето от брака,
въззивницата пренебрегнала задължението си тези въпроси да бъдат съвместно
решавани от двамата родители, както и задължението си за взаимност между
съпрузите, възложено й с разпоредбата на чл. 14 от СК, съгласно която отношенията между съпрузите се
изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. Същата по никакъв начин не съдействала на въззиваемия да
изпълнява родителските си задължения спрямо сина си, като дори го принуждавала
да крие съществуването му от дъщеря им. Това поведение на възивницата допринесло
в значителна степен за това, семейната общност между страните да бъде трайно и
необратимо разкъсана, респективно това й поведение ангажира и нейната брачна
вина.
Събраните доказателства за виновно поведение на другия
съпруг, не обуславят извод, че въззивницата не е допринесла за разстройството
на брачната връзка. Отделно от това, макар да не обсъжда показанията на
свидетелите Т. и Х., касаещи брачните провинения на въззиваемия, настоящият
съдебен състав не кредитира същите в частите им, възпроизвеждащи споделеното им
от страните, както и в частите им, представляващи оценки и мнения на самите
свидетели. Така например, показанията на свидетелката Х. в частите им, че е
имало незаинтересованост от страна на баща й към семейството и към нея, не установяват
конкретен факт, а извод на самата свидетелка. Същата не сочи обстоятелствата,
от които извежда този извод и които представляват основанията на брачния иск.
Същата не описва нито един конкретен случай на скарване между родителите й,
като не е в състояние да възпроизведе конкретно отправени от баща й към майка й
обиди, саркастични думи, а соченото от нея заключване на майка й в стая също не
е конкретно, като не става ясно къде, кога и при какви обстоятелства е станало
това събитие. Извън това, липсват наведени от въззивницата твърдения за
осъществяването на такова събитие. Показанията на свидетелката касаещи
наличието на извънбрачна връзка на баща й, се основават на намирането на карта
за отстъпки за „Метро“, издадена на името на трето лице, като представляват
предположение на свидетелката, а не лично възприет от нея факт, попадащ в
предмета на доказване по делото. Не е отчетен и факта на влошени отношения на
тази свидетелка с въззиваемия, довели до липсата на контакти помежду им към момента
на разпита й. Връзката на въззиваемия с трето на спора лице, по собствените му
признания, а видно и от събраните по делото доказателства (показанията на
свидетелите А. и Х.) е установена след раздялата на страните, като същата се явява
проява, а не причина за състоянието на брачната връзка. Следва да се отбележи
също, че твърденията на въззивницата, че не е присъствала и не е канена на
организираните от въззиваемия „купони“, се опровергават от показанията на
свидетеля А., който установява както присъствието на някои от тези събирания,
така прибирането й за през нощта по
собствено желание в къщата на родителите й. Твърденията, че здравословното й
състояние е влошено в резултат на поведението на въззиваемия също са
опровергани от заключението на допусната съдебно медицинска експертиза, според
която липсва причинно следствена връзка между стреса и заболяването й. Без да
се анализира в цялост направения в жалбата анализ на виновното поведение на
въззиваемия, следва да се отбележи, че същото не се отразява на изводите на
съда, че въззивницата също е допринесла в значителна степен за разстройството
на брака с описаното по-горе свое поведение.
С оглед изложеното и поради съвпадението на правните
изводи на въззивния съд с тези изложени от първоинстанционния съд в обжалвания
съдебен акт, решението в обжалваната част относно вината на въззивницата за
разстройството на брака, като не страда от сочените в жалбата пороци, същото е
допустимо, валидно, правилно и обосновано и като такова следва да се потвърди.
Неоснователността на жалбата на въззивницата в частта
относно собствената й вина за разстройството на брака, предпоставя
неоснователност на жалбата й досежно отхвърляне на претенцията й по чл. 145 от СК. Несъмнено е, че право на съпружеска издръжка има само невиновният за
разстройството на брака съпруг, каквото качество на невиновен за разстройството
на брака съпруг въззивницата не притежава. Предвид това искът й по чл. 145 от
С:К е лишен от основание, като не следва да се обсъждат подробно развитите от
страните доводи касаещи същия.
По
разноските :
Претенции за присъждане на разноски в производството
има от двете страни, като с оглед разпоредбата на чл. 329 от ГПК, същите се
явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Предвид това,
възраженията на въззивницата за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК не следва да бъдат
изобщо обсъждани.
Така мотивиран, и на основание чл. 271 от ГПК,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 238050 от 13.10.2017 г.,
постановено по гражданско дело № 32470 по описа
за 2016 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 91 състав, в обжалваните части относно вината и отхвърляне
на претенцията на въззивницата с правно основание чл. 145 от СК.
ОТХВЪРЛЯ
претенциите на страните за присъждане
на сторените деловодни разноски като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………