Решение по дело №1600/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 30.09.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и деветадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1600 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. С. и М. Д. против С.М.Р., ЕГН: **********.

В исковата молба се твърди, че на 04.05.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит” ООД  и „Агенция за събиране на вземания”ООД, по силата на който задълженията по договор за паричен заем № 5278057 от 23.05.2016 г. било прехвърлено на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви.

Наведени са доводи, че ищцовото дружество е и провоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, вписано в Агенция по вписванията.

Сочи се също, че за извършената цесия цедентът упълномощил ищеца да уведоми длъжниците. Именно за това по реда на чл. 99 ал.3 ЗЗД на ответника било изпратено уведомление с писмо изх. № УПЦ-П-ВИВ/5278057 от 09.05.2017 г., което писмо обаче, било върнато в цялост, тъй като лицето отсъствало от посочения адрес. На ответника било изпратено второ уведомително писмо със същия изходящ номер, но от 09.07.2018г. чрез куриер с обратна разписка на настоящия адрес на длъжника и ответник в настоящото производство, която отново се върнала в цялост, тъй като получателят не бил намерен на посочения адрес. Заради това се поддържа искане уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника с исковата молба и приложенията към нея.

Твърди се, че Договор № 5278057/23.05.2016 г. бил сключен между„Вива кредит“ ООД и ответника при спазване разпоредбите на ЗПК, като на ответника била предоставена в заем сумата от 500 лв., която той следвало да върне, заедно с договорна лихва на 14 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 60.00 лв първата платима на 06.06.2016 г. и падеж на последната вноска - 05.12.2016 г.

Според Общите условия към договора за потребителски кредит и Тарифа, относима към договори за паричен заем, при забава па плащането на погасителна вноска за суми в размер на 200,00 лв. и 300,00 лв., заемателят дължал заплащането на 12,50 лв. на всеки четвърти и единадесети ден забава, като максималният размер па начислените разходи не можел да превишава 125,00 лв., представляващи направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане па писмени покани н електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, а при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем за суми в размер на 400,00 лв. до 1500,00 лв., по 12,50 лв. на всеки четвърти и единадесети ден забава, като максималният размер не можел да превишава сумата от 150,00 лв. На това основание била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150,00лв.

Освен това страните договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава се дължи и заплащането на еднократна сума в размер на 100,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника била начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 100,00 лева.

Съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение - поръчител физическо лице, което да удостовери с документ от работодателя си, издаден не по-рано от 3 дни от деня на представяне, че е лице, навършило 21 годишна възраст; работи на безсрочен трудов договор; има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Твърди се, че нито едно от договорените обезпечения, не било представено, заради което била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 359,38 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 14 равни вноски, всяка в размер па 25,67 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска станала в размер на 65,67 лева.

Страните по договора постигнали съгласие и че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, ще се дължи законна лихва за забава за всеки ден забава, заради което за периода от 5.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, била начислена такава в размер на 35,90 лева, като съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение до момента била платена сумата от 143,84 лв., с която били погасени такса разходи за събиране на просрочени вземания 12,50 лв., неустойка 51,34 лв., договорна лихва 15,00 лв., главница 65,00 лв., а непогасената част от задължението била 1061,44 лв.. от която - главница 435,00 лв., договорна лихва 45,00 лв., неустойка 308,04 лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания 137,50 лв., такса разходи за дейност на служител 100,00 лв., както и лихва за забава 35,90 лв.

В тази връзка по искане на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по образуваното ч. гр. д. № 649/2018 г, I състав, по описа на Районен съд - Кюстендил, а т.к. длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните, че длъжникът С.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, следните суми: 435,00 лв. (четиристотин тридесет и пет лева), представляващи главница по Договор за паричен заем № 5278057/23.05.2016 г.; 45,00 лв. (четиридесет и пет лева) от 4.07.2016 г., представляващи договорна лихва: (падеж на първа неплатена вноска) до 05.12.2016 г. (падеж на последната вноска); 137,50 лв. (сто тридесет и седем лева и 50 стотинки), представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 100,00 лв. (сто лева), представляващи такса разходи за дейност на служител; 308,04 лв., (триста и осем лева и четири стотинки), представляващи неустойка за периода от 4.07.2016 г. до 05.12.2016 г. (падеж на последна вноска); 35,90 лв. (тридесет и пет лева и деветдесет стотинки), представляващи лихва за забава: за периода от 5.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и тези, направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор, чрез назначения му особен представител. В отговора се сочи, че прехвърлянето на вземането не е съобщено надлежно на длъжника от цедента /предишния кредитор/ арг. чл.99, ал.4 от ЗЗД. Смята, че клаузи от процесния договор са недействителни, вкл. клаузата за неустойка. Твърди, че не дължи процесните суми и оспорва предявеното вземане в посочения размер от ищеца. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове.

             С оглед твърденията на странате, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86  от същия закон, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от ответника чрез особения му представител.

 

 

 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото и неоспорен договор за паричен заем „ VIVA Express”с №5278057 от 23.05.2016 г. – на л. 5, „Вива кредит“ ООД предоставило на ответника сума в размер на 500 лв., която следвало да се погасява на 14 двуседмични погасителни вноски от 40.00 лв. всяка, с лихва при фиксиран годишен лихвен процент 40,30 % и общ размер на всички плащания от 560 лв. при ГПР 49,27 %

Не се спори, че сумата по договора не е възстановена.

 

 

 

 

Видно от приложения и неоспорен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013 год. сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Вива кредит“ ООД и ищеца, както и подписано на 04.05.2017 г. Приложение 1 към  него, вземането по договор за паричен заем с № 5278057, било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Цесията била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по делото писмени доказателства – на л.14-15 от делото.

Съгласно § 2.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от договора.

Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща описание на процесното вземане на името на настоящия ответник.

С представено по делото пълномощно на л. 18 „Агенция за събиране на вземания“ АД била натоварена да извърши от името на упълномощителя уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на вземанията от 22.01.2013 год.

С уведомление от 09.05.2017 г. било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършените продажби на вземането, от страна на цедента, ведно с Покана за доброволно изпълнение от страна на цесионера, но пратката се е върнала като невръчена. Повторно посочените книжа са изпратени на ответника на 09.07.2018г., но последният отново не е бил намерен на адреса.

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 649/2018 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 279/2018 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Прието е и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, според което общият размер на задължението е 1098.52 лв., а лихвата за забава за периода 05.07.2016 г. до 28.02.2018 г. включително е 72.98 лв.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 649/2018 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на нястоящия ищец, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Не е спорно и че между „Вива кредит“ ООД и ответника е бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който са му били предоставени сумите, предмет на договора.

Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор.

Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за извършената цесия било изпратено уведомление до ответника, за което няма доказателства да е получено преди образуването на заповедното производство. Такова обаче е връчено с исковата молба – спр. л. 32 от делото, заради което цесията поражда действие спрямо длъжника. В този смисъл, е ориентирана и съдебната практика – напр. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК  и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, съгласно която уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

За основателността на главната претенция следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя;  3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.

По делото са установени горните предпоставки - Договорът е надлежно подписан от ответника и в този смисъл удостоверява предаването на заемната сума, падежът на последната вноска за връщане на главницата по заема е изтекъл на 05.12.2016 г. и преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно, се установява, че възстановеният размер от главницата е 131,34 лева, а невъзстановеният е 368,66 лв. Съответно, предявеният иск за главницата с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 368,66 лв.

Като законна последица от това  ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.03.2018 г., до окончателното й изплащане.

В случая не е нарушено и правилото на чл. 10, ал. 1 Закона за потребителския кредит (в редакцията към 23.07.2014 г., относима към процесния договор от 23.05.2016 г.), както смята особеният представител на ответната страна - договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, представен е на хартиен носител и в оригинал по делото. С него по ясен и разбираем начин са описани условията, при които е сключен, като всичките му елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който очевидно не е по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по него.

Досежно договорната лихва в размер на 45,00 лв.:

По правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. В съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва - решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др. Следва да се отчитат обаче и останалите обстоятелства във връзка със сключения договор за кредит, като размерът на предоставената в заем сума, наличието или липсата на обезпечение, както и поетия от кредитора риск с оглед имущественото състояние на кредитополучателят. В случая към момента на сключване на процесния договор - 23.05.2016 г., е била приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова-ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България/годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. Съответно възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът и подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие, същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР е в размер на 49,27 % и не е нищожна, т. к. не надхвърля размера, предвиден в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Това обуславя основателност на претенцията и в тази част.

По претенция за такса разходи и дейност на служител:

В чл.12 от договора длъжникът се е съгласил, че при забава в плащанията на погасителни вноски, заемодателят ще може да предприеме всички действия за събиране на вземането, като това би обременило длъжника с допълнителни разходи. В тарифата (л.10) се сочи, при кредити, платими на двуседмични вноски, какъвто е настоящия случай, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава да се дължи и заплащането на еднократна сума в размер на 100,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.

Съгласно нормата на чл. 33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Но разпоредбите, предвидени в Тарифата на заемодателя, се явяват в пряко противоречие с посочената разпоредба. Приетото в нея представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането и цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК , с което въвеждане допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със забава на длъжника. Това заобикаляне на закона противоречи на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК и заради това е нищожна. Но дори и да не се споделя този извод по делото не бяха ангажираха доказателства от ищеца за извършването на такива разходи. Действително изцяло във волята на кредитора е да стори същите, но уговорения отнапред техен размер не го освобождава от задължението да докаже действителното им извършване. Поради това претенцията досежно сумата от 137 лв. и 100 лв., е неоснователна и като тава подлежи на отхвърляне.

Досежно неустойката:

Фактическите предпоставки за уважаване на иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД са следните: 1. валидно поето задължение от страна на ответника. 2. неизпълнение на това задължение или наличие на неточно или забавено изпълнение; 3. наличие на уговорка между страните, че за съответното неизпълнение или неточно или забавено изпълнение ще се дължи неустойка в определен размер; 4. отсъствие на някоя от причините, водещи до отпадане на договорната отговорност на ответника на длъжника - случайно събитие, непреодолима сила и др.

Наред с това, общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), като съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.В този смисъл е и трайната практика на ВКС, - така решение № 93 от 19.03.2012 г. по гр. д. № 1057/2011 г., II г. о., ВКС, решение № 110/11.04.2014 г., гр.дело № 1237 по описа за 2013 г., ВКС, ІV г.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.о., ВКС, решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на II т.о., ВКС.

В случая от съдържанието на чл. 4 от процесния договор е видно, че заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение - поръчител физическо лице, което да удостовери с документ от работодателя си, издаден не по-рано от 3 дни от деня на представяне, че е лице, навършило 21 годишна възраст; работи на безсрочен трудов договор; има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Съдът намира, че така въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. От друга страна непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на  сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя.

Поради това съдът намира, че клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, респ. не е налице валидно неустоечно съглашение и в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а претенцията за установяване дължимостта на сумата 308,04 лв., е неоснователна и като такава ще бъде оставена без уважение.„

По дължимостта на лихва за забава:

Страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за забава в размер на законната лихва – чл. 12, ал.2 от договора. Претендирано е обезщетение за забава в размер на 35,90  лв.

Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/. За претендирания период лихвата за забава за вземанията, върху които ищецът твърди да е начислена съдът изчисли, на основани чл.162 ГПК, в размер на 46,18 лева. С оглед диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира по-малка сума 35,90 лева, за тази сума искът следва да бъде уважен.

По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват деловодни разноски с оглед уважената част от иска. Според пълномощното на л. 23 от делото той е бил представляван от юрисконсулт. Размерът на дължимите разноски за възнаграждението му в този случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, като сумата от 100 лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото. Така в полза на ищцовото дружество ще се присъди сумата от 363,95 лв.

На ответната страна също се следват деловодни разноски по арг. от нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, но искане в т.см. не е било заявено.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ищеца се следва сума в размер на 31,77 лв.

Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изп. лист за отхвърления иск.

            В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. Г. Д. следва да бъде изплатена сумата за това, която е внесена от ищеца по делото.

            Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.М.Р., ЕГН: **********, с адрес *** дължи и следва да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. С. и М. Д. сумата от 368,66 лв. (триста шестдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки), представляващи главница по Договор за паричен заем № 5278057/23.05.2016 г., като претенцията в тази част по пълния предявен размер от 435,00 лв. оставя без уважение като неоснователна и недоказана; 45,00 лв. (четиридесет и пет лева) от 4.07.2016 г., представляващи договорна лихва: (падеж на първа неплатена вноска) до 05.12.2016 г. (падеж на последната вноска); както и 35,90 лв. (тридесет и пет лева и деветдесет стотинки), представляващи лихва за забава: за периода от 5.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението в районен съд – 01.03.2018 г., до окончателното изплащане на задължението И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА да установяване дължимостта на сумата от 137,50 лв. (сто тридесет и седем лева и 50 стотинки), представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 100,00 лв. (сто лева), представляващи такса разходи за дейност на служител; 308,04лв, (триста и осем лева и четири стотинки), представляващи неустойка за периода от 4.07.2016 г. до 05.12.2016 г. (падеж на последна вноска), като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА С.М.Р., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. С. и М.Д. сумата в размер 363,95 лв. (триста шестдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 31,77 лв. (тридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки) - деловодни разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 649/2018 г. на КРС.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Г.Д.,***, възнаграждение в размер на 304.30 лв. (триста и четири лева и тринадесет стотинки) за осъществената до момента правна помощ – процесуално представителство на ответника, по сметка на особения представител, от депозитните средства за това, внесени на 23.05.2019 г. от ищеца (спр. л.75), за което да се извърши надлежно отбелязване по делото.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на заповедния съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: