№ 3897
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:В. Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20211100506278 по описа за 2021 година
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите на ГПК.
С решение № 20025390 от 08.02.2021 г., постановено по гражданско дело №
22954 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 117 състав, предоставил
родителските права над близначките А. и Т.И.Г., родени на ******* г. за упражняване
на майката А. Р. В., при която те да живеят, с право на бащата И. Е. Г. да ги вижда
всяка втора и четвърта неделя от месеца от 8 до 13 часа; осъдил бащата И. Е. Г. да
заплаща на децата чрез тяхната майка месечна издръжка от по 600 лева за всяко от
децата, считано от 19.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава, като допуснал
предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, осъдил И. Е. Г.
да заплати на СРС държавна такса върху определената в полза на децата издръжка в
размер на 1728 лева; отхвърлил претенциите на страните в останалите им части.
Недоволен от така постановеното решение останал И. Е. Г., ищец в
първоинстанционното производство (въззивник в настоящето производство), който
обжалва същото в частите му относно определения му режим на лични отношения с
децата, който определя като крайно ограничен, а освен това определен и в
присъствието на майката, с която е разделен. Не било отчетено становището на
компетентната ДСП за наличието на родителски капацитет на бащата, а вместо това
1
бил въведен аргумент, че той няма качествата на управител на детска градина. Счита,
че така определения режим не е в интерес на децата, като излага и подробно мотивира
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени съдебния акт в обжалваната част, като определи
режим на лични контакти на бащата с децата, който да е съобразен с най-добрия
интерес на децата.
С подадената жалба въззивникът обжалвал и решението в частта относно
определените в полза на децата издръжки над размера от 300 лева до присъдения
размер от 600 лева, като считал същия за прекомерно завишен, а отделно от това счита,
че не дължи държавна такса върху размера на така определените издръжки, тъй като е
погасил задълженията си за издръжка на двете деца до навършване на пет години и
половина, като неправилно бил осъден за заплащане на тази такса. В съдебно заседание
по делото същият оттегля въззивната си жалба в частта относно издръжката на децата
А. И Т., като с определение от 12.05.2022 г. въззивният съд е приел оттеглянето на
въззивната жалба в частта относно размера на присъдената издръжка, като прекратил
съдебното производство по делото по въззивната жалба на И. Г. в тази й част, като
постановил продължаване на производството по делото в частта относно определения
режим на лични контакти на децата А. И Т. с бащата. Горното определение в частта си
относно прекратяването на производството по делото по въззивната жалба на И. Г. в
частта относно размера на дължимата от него за децата издръжка влязло в сила на като
необжалвано на 20.05.2022 г.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото поддържа
въззивната си жалба в останалата й част относно режима на контакти с децата и
пледира за уважаването й. Поддържа и възраженията си за недължимост на
присъдената държавна такса върху издръжката.
В срока по чл. 263 от ГПК ответник по първоначалния иск и насрещен ищец в
първоинстанционното производство – А. Р. В., въззиваема страна в настоящето
производство, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания
съдебен акт като правилен и законосъобразен и обоснован. Излага подробни
съображения, като изчерпателно обсъжда наведените в жалбата оплаквания и доводи.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си поддържа заявеното
становище, като пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването
и срещу допустим и подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан с жалбата,
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите му относно
2
упражняването на родителските права от майката и местоживеенето на децата А. И Т.
при нея, както и относно размера на дължимата за всяко от децата месечна издръжка.
За да се произнесе, въззивния съд взе предвид следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК.
За да постанови съдебния акт в обжалваната част досежно режима на контакти
на бащата с децата, първоинстанционния съд приел за установени следните
фактически обстоятелства :
Страните са родители на близначките А. И Т., родени на ******* г., които са
малолетни.
Бащата има още четири малолетни деца. Той сключил споразумение с майката
на други две негови деца, с което приел да им плаща издръжка в размер на по 600 лева
месечно при изключително широк режим на лични контакти.
Социалните доклади били положителни и за двамата родители, като от тях било
видно, че бащата живеел с майката на последното си дете, той никога не бил живял с
децата А. И Т. в едно домакинство. В края на 2018 г. той превел на майката сумата от
13000 лева, с което изпълнил задълженията си за издръжката им за единадесет месеца
след раждането (за 12 месеца дължимата издръжка е в размер на 13200 лева).
По делото били разпитани двама свидетели водени от ответницата, чиито
показания първоинстанционният съд кредитирал, като съответстващи на останалите
доказателства по делото и взаимно допълващи се. Според показанията им, бащата
видял близначките преди около година и не се е ползвал от режима за контакти,
определен с привременни мерки.
Съобразно това, първоинстанционният съд приел, че контактите на децата с
бащата следва да продължава в обема, определен с постановените привременни мерки,
поне докато децата не опознаят баща, а при неговото нежелание да се възползва от
даденото му право, не било ясно дали това ще се случи в обозримо бъдеще. Приел
също, че добрите отзиви на ДСП относно родителските му качества не давали
основание за определяне на по-широк режим на контакти с децата. Взаимното им
опознаване е техен взаимен интерес, а той щял да се защити най-добре чрез отговорно
отношение към контактите с близначките, водещо до последващо разширяване на
общуването им с бащата, в това число и с еднокръвните им братя и сестри. При този
изход на делото съдът събрал и такса върху определените в полза на децата издръжки в
размер на 1728 лева, която възложил на ищеца.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
3
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивния съд споделя установената в първоинстанционното производство
фактическа обстановка, не счита за нужно да я преповтаря и препраща към нея. Същата
се установява от събраните писмени и гласни доказателства. От събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, въззивният съд намира за
относими към предмета на доказване следните такива – удостоверения за раждане на
децата А. И Т., удостоверение за родствени връзки на детето А. протоколи за
изпълнение на привременни мерки на 08.11.2020 г. и на 22.11.2020 г. С оглед предмета
на въззивна проверка въззивният съд не обсъжда представените от страните документи
касаещи материалната възможност на родителите да предоставят издръжка за децата,
тъй като с оттеглянето на въззивната жалба в тази й част е десезиран от разглеждането
на този въпрос.
Въззивният съд, като прецени показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели И.К.В. и С.Е.Й., двамата без родство
със страните, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в обсъдените от
първоинстанционния съд и в настоящето решение части, дадени в резултат на лично
възприети от свидетелите факти.
Във въззивното производство също са събрани писмени доказателства – 5 броя
платежни нареждания за кредитен превод, с които в периода 23.11.2021 г. до
12.04.2022 г. въззивникът превел на въззиваемата страна за издръжката на децата А. И
Т. сумата от общо 42800 лева, с която сума покрил задължението си за издръжка към
двете деца изцяло за 35 месеца и частично погасил задължението за издръжка за още
един месец със сумата от 400 лева за всяко от децата. Със сумата от 13000 лева,
платена за издръжката на децата на 03.12.2018 г. въззивникът погасил изцяло общо 46
месечни издръжки за всяко от децата от раждането им и частично погасил
задължението си за издръжката им за още един месец със сумата от 300 лева за всяко
от децата, респективно на което погасил изцяло задълженията си за издръжка според
представените доказателства до 26.03.2022 г.
За установяване на интересите на малолетните деца А. И Т. по делото е
призована ДСП „Младост“, която в приложения по делото социален доклад излага
събраните при социалното проучване данни, като сочи, че непосредствените грижи за
двете деца А. И Т. се полагат от майката, при която те живеят. При извършеното
посещение на адреса била наблюдавА. Изградена емоционална привързаност между
майката и децата. По данни на майката децата са в добро здравословно състояние. Те
посещават 78 Детска градина „Детски свят“ в кв. „Дървеница“, чувстват се добре в
това детско заведение и допълнително ползват допълнителни педагогически услуги,
като посещават занимания по народни и модерни танци и английски език. Децата и
майката обитават жилище в кв. Дървеница, което е обзаведено с всички необходими за
4
отглеждането им вещи, като децата имат самостоятелна стая в него. По данни на
майката, децата имат близки контакти с роднините си по майчина линия. Според
събраните данни, родителите не са живели заедно, като през първата година след
раждането им майката търсела бащата и го стимулирала за контакти с децата, но той не
проявявал интерес. Понастоящем майката упражнявала родителските права, а на
бащата бил определен режим на лични отношения, от който той не се ползвал. Децата
А. И Т. никога не били живели в едно домакинство с баща си, не го познават и нямат
изградена емоционална връзка с него, като той ги вижда инцидентно и за кратко-през
април 2020 г. децата за кратко се видели с бащата пред блока, а следващата им среща с
него била през месец ноември 2021 г.
По делото е призована ДСП „Красно село“, която в приетия социален доклад
излага събраните данни за жилищните и битови условия при бащата, подкрепящата му
среда и възможността му самостоятелно да се грижи за малолетните деца. Посочено е,
че по данни на бащата двата родители не са съжителствали преди раждането на децата,
а поради несходство в характерите понастоящем не поддържат никакви отношения
помежду си. Освен А. И Т., И. Г. имал още четири деца, с които имал определен режим
на лични контакти, като той прекарвал поне 12 дни месечно с тях. Децата А. И Т. не
били част от живота на семейството му и не присъствали на семейните им празници.
Според заявеното от въззивника, той имал редовни контакти с децата до Великден
2020 г., като срещите протичали в присъствието на майката. Последната не
препятствала контактите му с децата, но държала същите да се осъществяват в нейно
присъствие и без участието на другите му деца. Въззивникът обитавал жилище,
собственост на съпругата му А. Г.а, в което живеел с нея, двете й деца от предходен
брак и общото им дете, като жилището било обзаведено със всичко необходимо за
отглеждане на деца. По данни на бащата, децата А. И Т. не познавали роднините си по
бащина линия и не са виждали неговите родители – техни баба и дядо по бащина
линия. Бащата знаел, че децата посещават детска градина в кв. „Дървеница“, но нямал
представа за адаптацията и посещенията им в това детско заведение. Споделял също, че
дългият период в който не е виждал децата създава предпоставка за емоционално
дистанциране. В заключение е посочено, че в интерес на децата е да поддържат
пълноценни контакти с двамата си родители, предвид възрастовите си особености и
нуждата от социално приемане в общността.
При своето изслушване, проведено на 12.05.2022 г. по реда на чл. 59, ал. 6 от
СК, въззивникът заявява, че има шест деца, като с всички останали деца, освен А. И Т.
имал определен режим на лични отношения, като с решение на същия съдебен състав,
по отношение на други две свои деца осъществявал контакти за по 12 дни месечно, а
режимът му с А. И Т. бил два пъти месечно, за по няколко часа и в присъствието на
майката. Признава, че е загубил връзка с тези деца и целта на производството е да
може да ги вижда самостоятелно или в режима, определен с другите му деца, като е
5
съгласен да ги вижда в часовете, определени от първоинстанционния съд, но без
присъствието на майката. Заявява, че той няма да живее с майката на тези си деца и не
искал те да си мислят, че такова нещо е възможно. Иска обаче А. И Т. да познават
сестрите си. Направил опит и няколко пъти се виждал с децата в присъствието на
майка им, но тя не му позволявала да контактува спокойно с тях, да им обясни ролята
си в живота им, да ги запознае с другите членове на своето семейство. Твърди, че до
двегодишната възраст на децата, той се грижел за тях и децата го познавали, като
отрича твърденията те да се страхуват от него. Приема първоначално контактите му с
децата А. И Т. да бъдат по-ограничени до времето, определено от първоинстанционния
съд, но счита, че след изтичане на една година и след навършване на петгодишна
възраст от децата е редно този режим да бъде разширен, като предлага примерен
режим. Като причина да не се вижда с децата А. И Т. сочи, че определения режим за
контактите му с тях съвпада по време с определения му режим на лични отношения с
другите му две деца, а предвид това, че майката се противопоставяла при
осъществяване на режима да присъстват други деца, той нямало как да се види с тези
деца и нямало къде да остави другите си две деца. Другите му деца знаели, че имат още
две сестри, тъй като всичките му деца били момичета. Твърди също, че майката
върнала вещите, които им купил като подаръци, за да им покаже, колко малко място
има той в живота им.
На свой ред, при условията на чл. 59, ал. 6 от СК, изслушана в същото съдебно
заседание, майката заявява, че не е ограничавала срещите на децата с бащата и не е
поставяла изисквания да ги вижда самостоятелно. Напротив, предвид усложнената
ситуация, казвала, че въззивникът първо трябвало да изгради отношения на доверие с
децата А. И Т., като те свикнат с него и го опознаят и да пожелаят да остават с баща си,
без нея. Счита за не особено вероятно, децата да останат с убеждение, че родителите
им ще се съберат да живеят заедно, само защото тя присъствала при срещите им с
бащата. Според нея, идеята на нейното присъствие е да предразположи деца и да
улесни контакта им с бащата, а също и да го подпомогне, ако той се затрудни с нещо в
поведението им, като лека-полека присъствието щяло да отпадне според готовността
на децата за самостоятелни контакти с бащата. Заявява, че в нито един от дните,
определени за контакти с децата по привременни мерки, бащата не дошъл да види
децата. Няколкото пъти, когато проявил интерес, тя го канела да ги види, включително
и по друго време. Трите срещи, които децата имали с бащата пред ноември и декември
2021 г. не били в часовете, определени по привременни мерки, а се разбрали с бащата
кога ще му е удобно да види децата. Не отрича твърденията, че върнала вещи, които
бащата купил за децата, но това станало в момент, когато той я съдел да му върне лек
автомобил, а също така разбрала за раждането на други две негови деца.
Други доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето
производство.
6
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните
изводи от правна страна :
По жалбата в частта относно режима на лични отношения на децата с бащата :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд изцяло споделя прецизните правни изводи на
първоинстанционният съд за неуместност за по-разширени контакти на децата с
бащата, изложени в обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги
преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното :
Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Същият, макар и крайно лаконично е мотивиран, като направените с него правни
изводи съответстват на установената по делото фактическа обстановка. която е
правилно установена от доказателствената съвкупност по делото. В този смисъл,
независимо от изложеното в жалбата, в обжалваната си част съдебният акт е обоснован
и добре мотивиран.
Неоснователни са и оплакванията, че съдът не е съобразил наличието на
родителски капацитет у бащата и не е правилно преценил интереса на децата във
връзка с определения им режим на контакти с бащата. В случая, няма съмнение, че
висшия интерес на децата всякога предполага те да имат пълноценни контакти с двата
си родители и разширените им семейства. За да се реализират обаче такива контакти,
на първо място е необходимо вече да е налице изградена емоционална и доверителна
връзка на децата със съответния родител и членовете на разширеното му семейство. До
изграждането на такава връзка, контактите на децата с родителя следва да бъдат в
обем, който позволява взаимното им опознаване и гарантира сигурността и
спокойствието на децата. Предвид това, в случаите, към които принадлежи и
настоящия, когато родителите и децата не са обитавали едно домакинство и контактите
на децата с неотглеждащия ги родител са преди всичко инцидентни, а децата са на
ниска възраст, приоритет следва да се даде на възможността контактите на този
родител с децата да се осъществяват в позната на децата среда. Ето защо в процесната
хипотеза първоинстанционният съд е определил сравнително ограничен режим на
бащата с децата. Към този момент-приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд, децата все още не са били навършили тригодишна възраст,
контактите на бащата с тях в последната година били сведени до 2-3 на брой, като той
не се възползвал от определения му привременен режим за изграждане на доверителна
връзка с дъщерите си А. И Т.. Същевременно, не е спорно, че въззивникът е баща на
още четири малолетни деца на две от които по-големи от малолетните близначки и две
по-малки, а от приетите по делото социални доклади става ясно, че същият живее в
едно домакинство с майката на шестата си дъщеря и двете й деца от предходна връзка.
7
Не е спорно също, че близначките А. И Т. не познават сестрите си и другите две деца,
отглеждани в домакинството му, както и понастоящем контактите на бащата с тях са
по-скоро инцидентни. Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод, че и към
момента децата А. И Т., които вече са навършили четиригодишна възраст, нямат
изградена трайна емоционална връзка със своя баща и със своите еднокръвни сестри,
както и с децата, отглеждани в дома му, с които не е родствено свързан. В този случай
техният най-добър интерес налага на първо място да се създадат условия за изграждане
на трайна емоционална връзка между тях и баща им, като това става в позната за децата
обстановка или в присъствието на другия родител. Първоинстанционният съд е приел
за подходящо да определи режим на „виждане“, но без да сочи изрично, че същият
следва да се реализира в присъствието на майката. Въззивният съд приема за дефицит
на родителския капацитет на бащата неговата заявена пред съда невъзможност да
общува с майката на дъщерите си по въпросите, касаещи тяхното отглеждане и
възпитание. Фактът, че бащата не е предприел необходимите действия за установяване
на конструктивен диалог с майката по въпросите, касаещи дъщерите им, както и за
изграждането на доверителна връзка с тях е показателен, като не подкрепя доводите
му за наличието на родителски капацитет и интерес на близначките от по-
продължителни и самостоятелни контакти с него.
По разбиране на настоящият съдебен състав и към настоящият момент
контактите на бащата с децата следва да се ограничат до кратковременни периоди на
виждането им в домашната им среда, или по уговорка с майката, на друго подходящо
за целта място, като приема, че определянето на защитни мерки за контактите на
децата с бащата (например в контактен център) не е оправдано понастоящем и би
имало по-скоро негативен ефект. За малолетните деца този начин на провеждане на
контактите с баща им би бил неоправдан източник на стрес. Освен това, за да достигне
до този извод, въззивният съд отчита и заявеното от въззивника при изслушването му.
Последният признава, че не осъществява регулярни контакти с децата по определените
от съда привременни мерки поради присъствието на майката, страха му децата А. И Т.
да не останат с погрешни впечатления за намеренията на родителите си, както и и
поради невъзможността да осигури грижата за други две свои деца, с които
осъществява контакт за период от 12 дни от месеца, като въззиваемата не била
съгласна и те да присъстват при осъществяване на режима му на контакти с децата. В
този смисъл, макар да е подразнен от изразните средства в обжалваното решение,
последната причина категорично сочи, че въззивникът не е в състояние да организира
по подходящ начин подкрепа от страна на близките си, за да може да осъществи
определените привременни контакти с децата А. И Т., като изгради сигурна връзка с
тях и стане част от живота им, както и да гарантира сигурността им и да осигури баланс
в отношенията на тези деца с останалите му дъщери и другите отглеждани в
домакинството му деца. До тогава противопоставянето на въззиваемата другите му
8
деца да присъстват на контактите му с А. И Т. (за което обстоятелство по делото не са
представени никакви доказателства) е ирелевантно.
С оглед изложеното настоящият въззивен състав, приема, че понастоящем
липсват доказателства за твърдения интерес на малолетните А. И Т. от уважаване на
въззивната жалба на техния баща. Напротив, малолетните се нуждаят от стабилност и
сигурност в живота си, като липсват доказателства, че бащата може да му ги осигури
извън рамките на вече определения му режим на контакти с тях. При възникване на
трайна привързаност на децата към бащата и взаимното им опознаване, за родителите
съществува възможността от преуреждане на отношенията им във връзка с режима на
лични отношения на децата А. И Т. с бащата. За сега горните обстоятелства са бъдещо
събитие, поради което въззивният съд не намира за уместно определянето на преходен
режим с постепенно увеличаване на контактите на децата с бащата, доколкото липсва
всякаква сигурност колко време би било необходимо за установяването на пълноценна
връзка на въззивника с децата като родител – дъщери.
В хода на въззивното производство не се събраха такива доказателства, които да
разрушат убеждението на въззивния съд в правилността на обжалваното решение.
Съдът не констатира противоречие на същото с материалния закон, както и
съществени процесуални нарушения, допуснати в производството пред
Първоинстанционния съд. Решението е мотивирано, като правните изводи
кореспондират на установените фактически обстоятелства. Събраните доказателства са
обсъдени в своята съвкупност и с оглед относимостта си към предмета на доказване.
Съобразно изложеното настоящият въззивен състав намира, че обжалваното
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната си част
относно определения режим на контакти на децата с бащата.
По изложените съображения и предвид съвпадението на крайните изводи на
въззивния съд, с изложените от първоинстанционния съд, съдебния акт следва да се
потвърди в обжалваните части.
По отношение оплакванията, развити в жалбата и поддържани от въззивника в
ход по същество относно определената от първоинстанционният съд държавна такса
върху присъдените в полза на децата издръжки, въззивният съд приема, въззивният съд
не дължи произнасяне. За въззивника е съществувала възможността да иска изменение
на решението в частта относно разноските, но след не е сторил това, е пропуснал тази
възможност. Отделно от това, с оттегляне на жалбата в частта относно размера на
дължимата за децата издръжка, въззивният съд е десезиран и от въпросите във връзка
с размера и правилното определяне на дължимата държавна такса по чл. 1 от Тарифата
за държавните такси , които се събират от съдилищата по ГПК. Все пак, следва да се
отбележи, че във всички случаи на осъждане на родител за издръжка на низходящите
му, съдът го осъжда за дължимата държавна такса в размер 4 % от тригодишните
9
платежи. В случая, първоистанционният съд е определил правилно посочената
държавна такса по размер, а възраженията за недължимост на същата такса, поради
плащане на задължението, са изцяло несъстоятелни.
По разноските :
Съдът не е сезиран с претенции от страните за присъждане на сторените от тях
деловодни разноски, като не дължи служебно произнасяне по този въпрос.
-ри
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IІ
въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1, изречение 1, предложение първо от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20025390 от 08.02.2021 г., постановено по
гражданско дело № 22954 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 117 състав в
обжалваната част.
НЕЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в частта относно режима на лични
отношения между децата и бащата, с касационна жалба, пред Върховния касационен
съд на Република България, в едномесечен срок от връчването на преписите, а в
останалите си части е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10