Номер 27918.11.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно търговско дело
№ 20204001000377 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК вр. чл. 4б ЗДТ.
Образувано е по частна жалба от „Инвестбанк“ АД против
определение № 260045 от 08.09.2020 г. по т.д. № 265/2018 г. на Окръжен съд
Плевен, с което първостепенният съд е оставил без уважение депозираната от
жалбоподателя молба за възстановяване на заплатената държавна такса по
делото в размер на 1822,48 лв. като недължимо платена. В нея се излагат
съображения, че решаващият състав не е съобразил обстоятелството, че в
конкретния случай не става въпрос за общо исково производство, при което
завеждането на иска зависи изцяло от волята на ищеца, а за специално
производство по реда на чл. 422 ГПК, при което завеждането на иск е в
резултат на дадени от заповедния съд указания. Не е съобразена
задължителната практика на ВКС по аналогични случаи.
Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него бъде
постановено друго, с което бъде възстановена сумата от 1822,48 лв.,
представляваща недължимо внесена държавна такса по т.д. № 265/2018 г. на
ОС Плевен.
Ответниците по жалба В. И. В. и В. Б. В., чрез назначения особен
представител, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не са депозирали становище по
депозираната частна жалба.
1
Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите
на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство,
намира следното:
Пред ОС Плевен е подадена искова молба от „Инвестбанк” АД
против В. И. В. и В. Б. В., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86
ЗЗД и отправен петитум да се установи със сила на присъдено нещо, че
ответниците солидарно дължат на банката сумите 44612,70 евро,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит
№ 93/18.09.2007 г. и анекс към него, 1651,35 евро – просрочена лихва за
периода от 26.08.2016 г. до 19.03.2017 г., лихва за забава върху просрочена
главница в размер на 252,64 евро за периода 26.09.2016 г. – 30.03.2017 г. 6,29
евро – такса за обслужване на разплащателната сметка, 87,11 лв. – служебно
подновена застрахователна полица и 36 лв. –такса за връчване на нотариална
покана.
Към исковата молба е приложено платежно нареждане от 29.11.2018
г. с основание „държавна такса за установителен иск В. И. В.“ в размер на
1822,28 лв.
С Определение № 861/07.10.2019 г. по образуваното т.д. № 265/2018
г. на Окръжен съд Плевен производството е прекратено, като решаващият
състав е приел, че не е налице надлежно подадено възражение по чл. 414 ГПК
срещу заповедта за изпълнение. Приел е, че заповедта е връчена на
длъжниците на 20.09.2017 г. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК – чрез залепване на
уведомление и в рамките на преклузивния двуседмичен срок от връчването на
заповедта, изтекъл на 04.10.2017 г., длъжниците не са депозирали по
заповедното производство възражение. С оглед на това, заповедта е влязла в
сила преди изменението на ГПК с ДВ бр. 86/2017 г., а и назначеният след това
изменение от частния съдебен изпълнител особен представител на
длъжниците няма процесуалните правомощия да възразява против издадената
заповед.
С Определение № 318/20.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 449/2019 г. на
ВТАС определението за прекратяване е потвърдено, като въззивният съд е
споделил доводите на първостепенния съд, че заповедния съд неправилно е
дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
2
С молба вх. № 7831/24.07.2020 г., депозирана по т.д. № 265/2018 г.
„Инвестбанк“ АД е поискала възстановяване на сумата от 1822,48 лв.,
заплатена държавна такса по делото, като недължимо внесена.
С обжалваното Определение № 260045/08.09.2020 г. по т.д. №
265/2018 г. на Окръжен съд Плевен молбата за възстановяване на държавната
такса е оставена без уважение. Изложени са доводи, че държавните такси се
събират при предявяване на искането за защита или съдействие, като
дължимостта им не е обвързана от крайния резултат по производството.
Освен това, според разпоредбата на чл. 4б ЗДТ на връщане подлежат само
недължимо платени държавни такси, т.е. таксите, по които исково или
охранително производство не е било образувано, или са били събрани,
въпреки че ищецът е освободен от заплащането им, както и надвнесени такси,
а настоящият случай не е такъв.
При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните
правни изводи:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана
страна, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се
разгледа по същество.
Настоящият състав приема оспорваното определение за неправилно
по следните съображения: В конкретния случай решаващият състав не е
съобразил обстоятелството, че се касае до иск, предявен по реда на чл. 422
ГПК, необходима предпоставка за допустимостта на който се явява надлежно
и срочно подаденото възражение от длъжника. Преценката за това се
извършва от заповедния съд, който проверява редовността на подаденото
възражение и в случай, че намери същото за надлежно, дава указания на
заявителя за предявяване на установителен иск за вземането си, предмет на
заповедта. Заявителят не може в рамките на заповедното производство да
търси защита срещу преценката на съда относно редовността на възражението
/ТР 4/18.06.2014 г./. Същевременно, съдът по исковото производство по чл.
422 ГПК извършва самостоятелна и независима проверка на подаденото
възражение от длъжника и в случай, че приеме същото за ненадлежно
подадено или просрочено, е длъжен да прекрати производството, поради
3
липса на абсолютна процесуална предпоставка – липса на правен интерес у
заявителя от предявяване на иск, поради това, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила. С оглед на това, че предявяването на иск от страна на заявителя
е провокирано от дадените указания от заповедния съд, а не е предпоставено
от волята на ищеца, преценката за наличие на основанията на чл. 4б ЗДТ за
връщане на внесената в исковото производство държавна такса е обвързана от
правилността на тези указания. Когато заповедният съд е дал неправилни
указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, като не
е съобразил ненадлежно подаденото възражение, държавната такса за
установителния иск се явява недължимо платена и подлежи на връщане,
съгласно чл. 4б ЗДТ. В този смисъл е и установената съдебна практика
/Определение № 456/30.09.2016 г. по ч.т.д. № 1077/2016 г., ІІ Т.О. и
Определение № 43/19.01.2018 г. по ч.т.д. № 2428/2017 г., І Т.О. на ВКС/,
която настоящият състав напълно споделя.
По така изложените съображения съдът приема жалбата за
основателна, което налага отмяна на обжалваното определение и
постановяване на ново, с което се постанови връщане на внесената в исковото
производство с платежно нареждане от 29.11.2018 г. държавна такса в размер
на 1822,28 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260045 от 08.09.2020 г. по т.д. №
265/2018 г. на Окръжен съд Плевен, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВЪРНЕ на „Инвестбанк АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. България, 85 внесената
по сметка на Окръжен съд Плевен с платежно нареждане от 29.11.2018 г.
държавна такса в размер на 1822,28 лв. за предявяване на установителен иск
по реда на чл. 422 ГПК срещу В. И. В. и В. Б. В..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5